Р Е
Ш Е Н И Е
08.01.2014
год.
Номер 1 Година 2014 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 30 (тридесети) октомври Година
2013
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . .
. . .,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
АН дело номер 256 по описа за 2013
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.А.Д. с ЕГН **********,*** срещу
Наказателно постановление №12/13.05.2032 г., издадено от Началника на РУП гр.
Велики Преслав.
В същността на обстоятелствената
част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения
и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди, се че не
е установено по безспорен начин, че жалбоподателя е извършител на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде
отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя се
явява лично и със защитник, който поддържа жалбата и сочи гласни доказателства.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в придружителното писмо на основание чл.60,
ал.2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Не се спори по делото, че на
посочените в АУАН и НП, дата и час в търговски обект – заведение „Елените“,
гр.Смядово се е намирало дете, без придружител, ненавършило 16-годишна възраст. Жалбоподателят
изцяло оспорва авторството на деянието.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители
на РУП гр.В.Преслав – ***, *** и *** на 13.04.2013 г. в заведение „Елените“ в
гр.Смядово било установено, че около 22.50 часа в заведението се намира детето ***
на
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от
закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира,
че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето, в редакцията й
към датата на констатиране на нарушението, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч.
без придружител дете, ненавършило 16-годишна възраст, в управляван от него
търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1 000 до 2 000 лв.
За да съставлява едно деяние административно
нарушение, то следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна
страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение.
Не се спори между страните, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че в проверявания обект на датата и часа на
проверката се е намирало едно лице ***,
който не е
имал навършени 16 години.
Няма спор и досежно факта, че посоченото лице са се
намирали в обекта, без с него да
е имало придружител, а това се установява и от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства.
Спорни
по делото са следните моменти: дали обектът, представляващ механа
„Елените“, находящ се в гр.Смядово, ул."З.Ж.Величков"
№6, се управлява и стопанисва от „АДА-Смядово“ООД,
гр.Смядово и привлечения към
административно-наказателна отговорност Д.А.Д. е управител в търговския обект и
дали последният е допуснал да се извърши вмененото му деяние и дали то е
извършено виновно.
Към
административнонанаказателната преписка не са представени доказателства, че
обекта се стопанисва от
„АДА-Смядово“ООД, гр.Смядово. Служителят на РУП гр.В.Преслав – св.А. и
актосъставителя твърдят, че е ноторно известен факт в гр.Смядово, че
заведението се стопанисва от посочения търговец и управител в него е сина на
представляващия търговеца, а именно жалбоподателя.
От направената служебно от съда
справка в търговския регистър се установи, че „АДА – СМЯДОВО“ООД е със седалище и адрес на управление
гр.Смядово, ул.“Юри Гагарин“№7 и се представлява по закон от управителя Атанас Д.А..
Настоящото производството е от административно наказателен
характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията,
издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН.
А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК
нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно
наказващият орган, следва в административно наказателното производство да
докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че
претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го
е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните
от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно
и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление
законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за
това. Същественото в административно наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи).
Нито в хода на
проведеното от административно наказващия орган производство, нито по време на
съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че именно жалбоподателя е извършителя на нарушението. В
административнонаказателното производство, наказателното постановление не може
да се основава само на самопризнанието на нарушителя.
Наказващият
орган не е изпълнил задълженията си по събиране на доказателствата, тъй като
именно в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението,
неговият автор и вина, като се базира на събрани доказателства, а не на
предположения, още повече че АУАН не се ползва с презумтивна доказателствена
сила.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН вменява на съда задължение да
събере всички доказателства по исканията на страните, както тези, които
разобличават дееца, така и тези, които го оневиняват или смекчават
отговорността му, да ги обсъди и прецени, като изложи своите доводи защо
кредитира едни, а отхвърля други. Но Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН предвижда, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Предвид обстоятелството, че
констатацията на съда досежно наличие на нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не
е достатъчна, за да се обоснове незаконосъобразност на обжалвания акт и
отмяната му на това основание, като се избегне разглеждането на спора по
същество, настоящия състав е събрал всички доказателства необходими за
изясняване на обстоятелствата по делото. Нито в хода на проведеното от
административно наказващия орган производство, нито по време на съдебното
следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен
начин извършване на нарушението от жалбоподателя.
Следователно,
наличният по делото доказателствен материал, при тежест на доказване, лежаща
изцяло върху административнонаказващия орган, не позволява формирането на
категоричен и несъмнен извод за извършено
от страна на жалбоподателя административно нарушение с посочената в АУАН и НП
правна квалификация и по чл. 103 от ЗДвП. За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина.
Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми -
умисъл и непредпазливост. В
административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган
и в съдебната му фаза, не се доказа по несъмнен начин и
наличието на субективния елемент.
Ето
защо, съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е недоказано, а
обжалваното наказателно постановление - неправилно и незаконосъобразно и
издадено при съществени процесуални нарушения и при необосновано и неправилно
приложение на материалния закон.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че жалбоподателят не е бил в обекта на инкриминираната дата. Последният елемент от обективна страна на нарушението
е наличие на изпълнително деяние. В конкретната
хипотеза, за да е съставомерно деянието по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да е допуснало
извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В този
смисъл, възражението на жалбоподателя,
че в момента на проверката той не се е намирал в проверявания обект, е неотносимо към съставомерността на деянието по чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, но досежно този факт впрочем не се спори и между страните. Като
изключение от принципа, че административно-наказателната отговорност е лична, с
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е регламентирал института на
допустителството, а с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тази връзка е предвиден
и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е
не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да
присъстват, респ. не е отстранило лица под 16-годишна възраст, а управителят -
представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са
допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез бездействие при установено
в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания
обект, а именно да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е
извършено нарушението, и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване
на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. Т. е.
върху управителя на дружеството или
управителя на стопанисвания обект, тежи
задължението да контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е
осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства
извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с
осъществяваната от търговеца дейност. Напр. една такава ефективна мярка би била
поставянето на физическа охрана на входа с проверка на документи за самоличност
на посетителите на заведението, за които има съмнение, че не са навършили
разрешената от закона възраст за посещение на подобен род заведения. Именно в
неосъществения от страна на управителя
контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 16 год. в стопанисвания
от него обект се изразява изпълнителното деяние на нарушението по
чл.45, ал.2 от ЗЗДетето.
Неснователно е възражението в
жалбата, че са налице съществени процесуални нарушения, поради съставянето на АУАН
от служител на РУП гр.В.Преслав, който не е присъствал при извършване и/или
установяване на нарушението. Както в ЗАНН, така и в ЗЗДетето няма изискване
ъктосъставителя да е присъствал при извършване и/или установяване на
нарушението. Чл.
40, ал.1 от ЗАНН, поставя изизскването актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. По делото не се събраха доказателства,
че АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя.
Видно
е от приложената по делото на докладна
записка, че в нея
са отразени обстоятелствата досежно установените от контролните органи на
полицията обстоятелства - лице под 16-год. възраст, посетило механа
„Елените“, гр.Смядово. Докладната записка е подписана от съставителя - длъжностно
лице в системата на МВР и свидетел. Същият обаче не е съставен срещу конкретно
лице.
В този смисъл, докладната записка е официален свидетелстващ документ, който материализира
удостоверително изявление на своя издател, т. е. отнася се до съществуването
или несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или възприети
от него/. Докладната записка
не се съставя срещу определено лице, а единствено удостоверява определени факти
и обстоятелства. Свидетелстващият документ разполага с т. нар. "материална
доказателствена сила", т. е. има доказателствено значение относно стоящия
вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Като
официален документ, докладната записка
материализира изявление на орган на държавна власт в това му именно качество,
респ. на друго лице, на което държавата е предоставила определена
удостоверителна функция, когато е издаден в рамките на предоставената от закона
компетентност на издателя, какъвто е настоящият случай. Докладната
записка е съставена
при извършване на една предварителна дейност по изясняване на основаните
въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата
вина.
Самото административно-наказателно
производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
ЗАНН, в който актосъставителят е извършил официална констатация за извършеното
нарушение, именно въз основа на докладната записка в качеството й на официален свидетелстващ
документ. В това намира израз т. нар. констативна функция на акта. Предвид, че
актът е съставен въз основа на официален свидетелстващ документ, в който
отразените факти се ползват с материална доказателствена сила, то актът е могъл
да бъде съставен от всяко лице в системата на наказващия орган, натоварено с
компетентност за съставяне на този вид актове. Т. е. не е необходимо
актосъставителят да възпроизвежда свои собствени възприятия досежно механизма
на извършване на деянието, да е негов пряк очевидец, след като тези факти и
обстоятелства са установени в друг предхождащ акт, ползващ се с материална
доказателствена сила. При тази хипотеза, актът може да се състави и в отсъствие
на свидетели. Ето защо, съдът намира, че не е опорочена процедурата по съставяне
на акта, напротив, същият е редовно съставен в присъствието на
свидетел очевидец – присъствал на проверката и на
жалбоподателя и му е връчен лично срещу подпис.
В него напълно са възпроизведени констатациите от докладната
записка, срещу които жалбоподателя след връчване на акта е упражнил правото си на възражение.
Настоящият състав, счита възражението на жалбоподателя, че по
външността на лицето, което се е намирало в
заведението не е възможно да се прецени възрастта на същото, за
неоснователно. Обстоятелството, че сервитьора не е установил
възрастта на лицето присъствало в заведението е ирелевантно за отговорността на
управителя, като адресат на административнонаказващата норма. В
допълнение на изводите на съда
следва да се има предвид, че с оглед показанията на свидетелката *** за наличието на представи у нарушителя относно
пълнолетието на клиентите в заведението е
мислим института на фактическата грешка по чл. 14 от НК. Но доколкото при полагане на
дължимата грижа, възрастта на клиентите е установима, то незнанието на възрастта се
дължи на непредпазливост и е пречка, по аргумент от чл.
14, ал. 2 от НК, да се изключи непредпазливата форма на вината.
Предвид че със
ЗЗДетето се уреждат обществените отношения гарантиращи правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето,
както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности, настоящият състав счита, че административно нарушение не е маловажен
случай. Държавата
защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Съгласно
разпоредбата на чл.
2 от Закона за закрила на детето, "Дете е всяко физическо лице
до навършването на 18 години". Поради което по отношение на същите законът
допуска закрилата на техните права да се осъществява с изчерпателно изброените
в чл.
4 от ЗЗД мерки. Като основната цел при прилагането на тези мерки е
да се постигне и основаната цел на закона - да бъдат защитени интересите на
детето и неговото психическо и физическо здраве. За нарушаване на целите,
залегнали в закона, законодателят е предвидил и санкционната норма на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
По
изложените по – горе съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №12/13.05.2032 г., издадено
от Началника на РУП гр. Велики Преслав, с което на Д.А.Д. с ЕГН **********,***, за
нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗДетето и
на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2 000.00 лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: