Мотиви към присъда по НЧХД №318 по описа за 2012г. на ВПРС

На 23.08.2012 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от К.Д.Д. *** против М.С.Х. ***, във връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: на 14.02.2012г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен на частния тъжител при изпълнение на трудовите му задължения, като охранител от страна на подсъдимия били нанесени по шията телесни увреждания, с което му причинил болка. Освен болка, частния тъжител изпитвал неудобство и срам от получилите се от увреждането синини.

За извършеното спрямо него посегателство частния тъжител е сигнализирал първоначално РУП гр.В.Преслав. След като са получили преписката Районна прокуратура гр.В.Преслав е направила отказ да се образува досъдебно производство, който бил потвърден и от ШОП. Поради което на частния тъжител е останала единствената възможност да защити правата си като депозира тъжба пред ВПРС.

При така установената процесуална ситуация е видно, че тъжбата е депозирана в срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Цитираната норма изрично урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата - от узнаване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не за постановление за прекратяване, но със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Това е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен - чл. 184 НПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. В случая след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство от този момент за пострадалия и започва да тече преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК.

Уместно е да се отбележи, че независимо, че в чл. 81, ал. 3, алт. 2 НПК изрично са визирани само постановленията за прекратяване на наказателното производство, то няма никакво разумно оправдание под тази разпоредба да не се субсумират и актовете на прокуратурата, с които се постановява отказ да се образува наказателно производство, чрез правоприлагане по аналогия на закона, тъй като "подобно тълкуване, гарантира правото на защита на гражданите при посегателства срещу тях...и обратното би означавало отказ от правосъдие" (в този смисъл Решение 211-1998-III н.о. на ВКС, както и застъпеното идентично становище в Решение 1-2010-II н.о., докладчик-съдия С. С. и Решение 315-2010-III н.о. на ВКС, докладчик-съдия К. М.).

С разпореждане от 03.09.2012 г. М.С.Х. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в предявения размер – 1 000 лв. представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Защитникът на подсъдимия, в хода на съдебните прения пледира невиновност и недоказаност и моли за постановяване на оправдателна присъда. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения граждански иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2012 г., частният тъжител бил на работа, като охранител в „ЩИТ-03“ЕООД, гр.Велики Преслав. В първите часове на деня, след 24 часа на предния ден, бил получен сигнал от паник бутон, от ресторант „Оазис“, гр.В.Преслав, който се охранявал от „ЩИТ – 03“ЕООД, гр.В.Преслав чрез система „СОТ“. Частният тъжител със служебния автомобил отишъл сам до охранявания обект за да провери сигнала. По това време в ресторанта били собственика П.И.В., сервитьора Д.М. и две компании от клиенти на заведението. В едната компания били св.***, *** и ***/, а в другата подсъдимия М. Х., неговият брат *** Х., А.М., В.Т., неговия брат ***.. След като клиентите били употребили алкохол между двете компании възникнал скандал и за да предотврати развитието му във физически сблъсък с евентуална последица повреда на имущество, собственика на ресторанта св.В. натиснал паник бутона, за да сигнализира в охраняващата го фирма „ЩИТ – 03“ЕООД, гр.В.Преслав. След като частният тъжител влязъл в заведението част от мъжете в компанията на подсъдимия, включително и той, се нахвърлили върху частния тъжител с обиди, псувни и с думите:“ти какъв си?...Ти какво се месиш „гяур“. След което подсъдимият започнал да блъска частния тъжител с ръце и крака, за да го изведе от заведението, хванал го за яката на униформеното му облекло, като по този начин притиснал силно врата му и го изблъскал извън заведението, след което го напъхал насила в служебния му автомобил. През това време всички лица от компанията на подсъдимия били излезли извън заведението и след като подсъдимия пуснал частния тъжител се качили в автомобила, с който дошли и се отправили в неизвестна посока. Тогава частния тъжител се обадил на прекият си ръководител - св.М.С., че има проблем и трябва С. да отиде при него пред ресторанта. Като пристигнал отвън св.С. видял частния тъжител с раздърпана униформа и със зачервени лице и врат. Като влязъл в заведението там били свидетелите П.В., Д.М., *** и ***/, които обяснили на С., че в заведението е имало още една компания с която са се скарали и мъжете от другата компания са обиждали и изблъскали частния тъжител извън заведението, след което си тръгнали с лек автомобил. Докато разговаряли в заведението дошли и служителите на РУП гр.В.Преслав, свидетелите Ж.К., Г.Т. и С.Н.. Пред тях частния тъжител разказал, че бил обиждан и руган от мъжете от компанията на подсъдимия и от самия него и че именно подсъдимия М.Х., го е блъскал и ритал, хванал го за яката, като по този начин притиснал силно врата му, извел го от заведението и го напъхал насила в служебния му автомобил.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: разпитаните в съдебно заседание свидетели – св.С., К., Т., част от показанията на ***, част от показанията на В., част от показанията на М., част от показанията на Т. и М., заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали в ресторант „Оазис“ в гр.В.Преслав. Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени травматични увреждания по шията чрез затягане на яката на униформеното му облекло, като по този начин бил притиснат силно врата му, подобно на душене и то именно от подсъдимия се доказва от показанията на свидетелите св.С., К., Т.. Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза, както и от показанията на посочените свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С., К. и Т.. Няма индиция за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Показания им са последователни безпротиворечиви и кореспондират с доказателствения материал по делото. Същите кореспондират с кредитираната част от показанията на останалите свидетели и със заключението на съдебно медицинската експертиза.

Макар и да не са очевидци на деянието свидетелите са видели частния тъжител и нанесените му травматични увреждания непосредствено след деянието. Описаният от тях механизъм на причиняване на увреждането се покрива изцяло с описания в заключението на съдебно медицинската експертиза и обясненото от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.

Съдът кредитира показанията на свидетелите ***, В., част от М., Т. и М., в частта им в която се посочва че между двете компании, които са били в ресторант „Оазис“ в инкриминираната вечер е възникнал скандал, както и че присъстващите в заведението са употребили алкохол. В тази им част същите кореспондират както помежду си така и с показанията на останалите свидетели. В останалата им част, в която описват развоя на скандала, участието на подсъдимия в него и поведението на подсъдимия и частния тъжител, показанията им противоречат, както помежду си, така и на кредитираните показания на останалите свидетели и на заключението на съдебно медицинската експертиза и писмените доказателства. Показанията в некредитираната им част съдът счита за заинтересовани, поради близките им отношения с подсъдимия. Всеки един от посочените свидетели обяснява по различен начин причината и развоя на възникналия в заведението конфликт, участието на подсъдимия в него и поведението на частния тъжител.

Показанията на св.*** Х. – брат на подсъдимия, съдът кредитира единствено в частта им, в която същия посочва че е имало скандал между двете компании в заведението на инкриминираната дата и че две години, преди деянието частния тъжител в ресторант „Ловна среща“, край гр.В.Преслав е отправял закани към подсъдимия и св.Х.. В останалата им част показанията на свидетеля целят единствено да оневинят подсъдимия, поради близките им родствени отношения.

Противоречи на формалната и житейска логика, соченото в некредитираните показания на свидетелите частния тъжител след като сам е излязъл от заведението, да е с раздърпана униформа и зачервени лице и шия.

Показанията на св.Б. Миленов не съдържат релеванти за делото факти.

Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

От заключението на назначената от съда съдебно медицинска експертиза и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на 14.02.2012 г. на частния тъжител е причинено бледочервено кръвонасядане на ограничена площ на шията вдясно косо разположено. Описаното травматично увреждане съобразно времето на прегледа и цвета му е получено на датата посочена от частния тъжител. Травматичното увреждане може да се получи при натиск/притискане с яка от облекло, предвид формата му. От заключението се доказва, че на частния тъжител вследствие на травматичното увреждане е причинена болка. Посоченото в заключението кореспондира изцяло с кредитираните свидетелски показания на св.С., К., Т..

Когато обвинението се базира само на косвени доказателства, какъвто е и настоящия случай, е задължително всяка улика да бъде внимателно преценена като възможен факт от обективната действителност във връзка с другите налични улики и останалите обективни данни по делото. Между съществуващите косвени доказателства в настоящият случай съществува такава обективна връзка, която не поставя под съмнение наличието на която и да било от тях и направеният въз основа на съвкупната им оценка извод е единствено възможният и не поражда никакви съмнения.

От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице доказателства доказващи по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителя е причинена лека телесна повреда от подсъдимия.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия *** е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния тъжителка е причинена болка.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

Мотив за извършване на престъплението са отправени от частния тъжител закани към подсъдимия и брат му в период от време предхождащ деянието, като подсъдимия е бил улеснен от изпития алкохол.

Съдът не споделя становището на защитата, че частния тъжител по време на деянието е имал качеството на длъжностно лице. От приобщените по делото писмени доказателства, в частност трудов договор №189/28.01.10 г. и длъжностна характеристика на длъжността „обектов охранител“, е видно че частния тъжител изпълнява функции по охрана на поверени му обекти на „ЩИТ 03“ЕООД, гр.В.Преслав. От представения график е видно, че на инкриминираната дата частния тъжител е бил дежурен охранител. Видно от събраните писмени доказателства частния тъжител няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК. От самото му назначение като „обектов охранител“ не произтича, че той извършва ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в други обекти, освен за този за който е назначен като дежурен, а именно обекта СОТ-офис на фирмата „ЩИТ 03“ЕООД, гр.В.Преслав. Не се събраха доказателства, че на частния тъжител е поверено пазенето или управлението на чуждо имущество в ресторант „Оазис“ в гр.В.Преслав. Ето защо според настоящият състав, обстоятелството че частния тъжител е изпълнявал трудовите си задължения по време на деянието следва да бъде прието единствено като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало.

* отегчаващи вината обстоятелства – че частния тъжител е изпълнявал трудовите си задължения по време на деянието;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130, ал.2 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 6 месеца или “пробация” или „глоба“ от 100 до 300 лв. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000лв. Конкретният случай не попада в хипотезата на чл.78а, ал.5 от НК, тъй като за престъплението не е предвидено единствено наказание „глоба“. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: