Р Е Ш Е Н И Е

17.02.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд втори състав

На 16 (шестнадесети) януари Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско (имащо характер на административно) дело номер 189 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

В жалбата си до съда Х.П.Х. излага, че не е доволен от Заповед № РД 27-74/14.03.2012 г. на директора на ОД „Земеделие” гр. Шумен. Заявява, че не ползва земеделски земи, собственост на ДПФ, като не е получавал субсидии за такива. Моли съда да постанови решение, по силата на което посочената по-горе заповед на О.д. „З.”*** да бъде отменена като незаконосъобразна.

В законоустановения срок, административният орган не подава отговор на жалбата. В съдебно заседание, пълномощникът на ОД „Земеделие” гр. Шумен моли жалбата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД 27-74/14.03.2012 г. на директора на О.д. „З.”***, „на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ и предоставена информация в табличен вид с писмо изх. № 9166-12/06.02.2012 г. на ГД „Земеделие и поземлени отношения” при МЗХ, от което е видно, че Х.П.Х. е обработвал за стопанската 2010-2011 г. без правно основание земеделска земя в землището на с. Веселиново, общ. Смядово, собственост на ДПФ” е разпоредено на Х., който ползва без правно основание 55,245 дка земеделска земя, собственост на ДПФ, в тридневен срок от датата на издаване на заповедта да внесе по сметка на ОДЗ Шумен сумата 1823,09 лв., представляваща трикратния размер на следното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване. Средно-годишна рента за землище на с. Веселиново, общ. Смядово – 11,00 лв. на декар.

Предвид така визираната фактическа обстановка и след проверка на атакувания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Чл. 34, ал. 8 от закона урежда случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд – в посочената хипотеза заповедта се издава от директора на съответната ОДЗ. Заповедта се съобщава на всички заинтересовани страни по реда на АПК, като в тридневен срок от датата на издаването й, в съответствие с чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване.

При тази нормативна регламентация, в действащата му към издаването на административния акт редакция, съдът намира, че предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е изпълнение на изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличието на предвидените по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предпоставки, да бъде издадена заповед за изземване на земеделския имот. В случая, от съдържанието на заповедта е видно, че директорът на ОДЗ Шумен не е издал заповед по чл. 34, ал. 1 за изземването на имота. Същият направо, при това неточно, е приложил разпоредбата на ал. 6 на чл. 34. Недопустимо е включването на предвидена в закона правна възможност в разпоредителен диспозитив на административен акт. Съгласно ал. 7 от чл. 34 ЗСПЗЗ, условията по ал. 6 се посочват в заповедта по ал. 1. В този смисъл, със заповедта за изземване административният орган е задължен да посочи възможността предвидена в ал. 6, но не и да задължи неправомерния ползвател да заплати посочената сума. Правната норма предвижда една правна възможност, а не задължение. При липсата на диспозитив за изземване на имота, не е изпълнено законовото изискване на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, макар в обстоятелствената част на заповедта това да е посочено като правно основание за нейното издаване. При неизпълнение изискванията на ал. 1 на чл. 34 от закона е недопустимо приложение на разпоредбата на ал. 6. Разпореждането за внасяне на сумата е допустимо единствено при наличието на издаден акт за изземване на имота. Внасянето на сумата е предпоставка за спиране изпълнението на издадената вече заповед за изземване на имота. По тази причина същата няма самостоятелно основание. А безусловно т. 2 от заповедта, не може да се възприеме като разпореждане за изземване на имота по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че диспозитива на процесния административен акт не съответства на соченото правно основание за неговото издаването. При издаването на заповедта не са изпълнени изискванията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, поради което същата като изцяло незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № РД 27-74/14.03.2012 г. на Директора на О.д. „З.”***.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Шуменски административен съд.

Районен съдия: