Р Е Ш Е Н И Е

27.03.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 28 (двадесет и осми) януари Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 126 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът П.г.п.с.с. ***, представляван от директора Е.В. твърди, че на 18.03.2009 г. бил издаден акт за начет № 11040010, съставен от финансов инспектор при АДФИ. В същия била констатирана причинена на учебното заведение умишлена вреда от ответника В.М.Н. в размер на 1600,00 лева. Вредата се изразявала в липси – получени служебни аванси, за които няма разходооправдателни документи. В качеството си на бивш директор на ищцовата страна, през периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г. Н. получила суми, изплатени Ј лично с разходни касови ордери, но не представила документи за извършени плащания. Върху размера на вредата, ответницата дължала и обезщетение в размер на законната лихва. При тези обстоятелства ищецът подал във ВПРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло по ч.гр.д. № 324/2009 година. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ответницата подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му от последната за парична сума в размер на 1600,00 лв., представляваща обезщетение за противоправно причинени вреди от липси по акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2009 г. до възстановяването £, както и за сума в размер на 678,46 лв., представляваща законната лихва върху размера на вредата, установена с акта за начет, считано от деня на причиняването Ј до 18.03.2009 г., както и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодните разноски.

Ответницата, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба като оспорва претенциите. Твърди, че причинената вреда не е резултат от умишлени действия на Н.. Счита, че актът за начет е съставен в противоречие с разпоредбите на ЗДФИ. Счита също, че констатациите в акта за начет са оборени в настоящото производство, тъй като са събрани доказателства, установяващи издаването на фактури, удостоверяващи от своя страна извършени плащания от ответницата с получените авансово парични суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да £ бъдат присъдени направените разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

В представените по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК от АДФИ гр. С. материали, представляващи цялата преписка по акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при АДФИ е посочено споразумение № РД12-144/07.02.2005 г., въз основа на което, след проведен конкурс, В.М. сключила трудов договор с Министерство на образованието и науката, по силата на което изпълнявала длъжността „Директор” на ПГСС гр. В. Преслав.

Видно от приложената заповед № ФК-10-1191/16.10.2008 г. на Директора на АДФИ, на главен финансов инспектор в АДФИ към дирекция „Организация и извършване на инспекционна дейност” било възложено извършване на финансова инспекция в П.г.п.с.с. ***. Инспекцията приключила със съставянето на акт за начет № 11040010/18.03.2009 г. срещу В.М.Н. – директор на учебното заведение, във връзка с действията £ на подотчетно лице, свързани с получаване, събиране, съхранение и отчитане на парични средства за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 година. В акта е отразено, че В.Н. е получавала и отчитала парични средства в касата на гимназията, с което придобива качеството на подотчетно лице.

С РКО № 308/31.12.2005 г. на ответницата бил изплатен служебен аванс в размер на 900,00 лв., който бил осчетоводен по дебита в счетоводна сметка 6010 „Разходи за горива, вода и енергия” без да са налице редовни разходооправдателни документи, доказващи извършване на разхода. Представена била фактура № 5/30.12.2005 г., издадена от „Агро ойл” ООД с. Иваново за закупено от ПГСС 80,7 кг слънчогледово семе на стойност 888,00 лв. и фискален бон от мес. 04.2006 г. за заплатена такса вход за „Ш.ско плато” в размер на 14,00 лв. на Община Ш.. След извършена проверка, ревизиращото лице констатирало, че не е отчетена доставка на слънчогледово семе в учебното заведение през 2005 г. и 2006 година.

През 2006 г., с осем броя РКО били изплатени служебни аванси – осчетоводени по партидата на В.Н. по дебита на сметка 4887 „Вземания от други дебитори-местни лица” на обща стойност 5712,75 лева. През същата година, със седем броя ПКО в касата на ПГСС гр. В. Преслав били възстановени общо 5803,35 лева. Тоест, подотчетното лице не е отчело с редовни разходооправдателни документи и не е възстановило в касата на учебното заведение получен аванс за 609,40 лева.

През 2007 г., със седем броя РКО били изплатени служебни аванси – осчетоводени по партидата на В.Н. по дебита на сметка 4887 „Вземания от други дебитори-местни лица” на обща стойност 6907,60 лева. През същата година, с пет броя ПКО в касата на ПГСС гр. В. Преслав били възстановени общо 6817,00 лева. Тоест, подотчетното лице не отчело с редовни разходооправдателни документи и не възстановило в касата на учебното заведение получен аванс за 90,60 лева.

Заключава се, че за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г., подотчетното лице В.Н. получила от касата на ПГСС гр. В. Преслав парични средства за служебни аванси в общ размер 15390,35 лв., от които 1170,00 лв. отчела с редовни разходооправдателни документи, възстановила в касата общо 12620,35 лв. и не отчела 1600,00 лева. В заключение, финансовият инспектор е приел, че с действията си, В.Н. причинила вреда от липса на имущество на ПГСС р. В. Преслав в общ размер 1600,00 лева, за която следва да носи пълна имуществена отговорност.

Видно от представената от ответника фактура от 30.12.2005 г., изд. от „Агро ойл” ООД с. Иваново е, че дружеството продало на ПГСС гр. В. Преслав общо 80,7 кг слънчогледово семе на обща стойност 888,00 лева. Към фактурата е приложена и квитанция към ПКО № 349 от 30.12.2005 г. за плащане на цитираната сума от купувача на продавача. По делото, от ответника са представени 2 броя фактури № 344/13.06.2006 г. и № 410/28.08.2006 г., издадени от „Рейсинг технолоджи” ЕООД гр. Ш. за суми в размер, съответно 24,00 лв. и 71,00 лв., чието съдържание в останалата им част е негодно за прочитане. Приложени са и фактура № 10608/01.07.2006 г., изд. от ЗПАД „ДЗИ” ЦУ гр. С. на стойност 312,00 лв. за нощувка на възрастен и консумация на храна; фактура № 1000003091/04.05.2006 г., изд. от „Дъга-2000” ООД с. Наум за продадени на ПГСС вафли на обща стойност 118,84 лв. и данъчна фактура № 1000000160/06.12.2006 г., изд. от „Ноемис” ЕООД гр. В. Преслав за продадени на ПГСС стоки на обща стойност 71,28 лв., фактура № 2003439641/12.06.2007 г., изд. от „Шел България” ЕАД – търговски комплекс гр. Ябланица на стойност 50,01 лв., както и фактура № 387/29.07.2006 г., изд. от „Рейсинг технолоджи” ЕООД за продадени на ПГСС стоки на обща стойност 95,00 лв., като към същата е приложен и фискален бон.

Според заключението от 15.11.2013 г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, получените като служебен аванс суми от ответницата за периода 2005 г. – 2007 г. са в общ размер 14315,35 лв., от които за 2005 г. – 900,00 лв., за 2006 г. – 6507,75 лв. и за 2007 г. – 6907,60 лв., всички получени по РКО. По проверени документи в счетоводството на ищеца, получените парични средства като служебни аванси са отчетени, както следва: за 2005 г. – не са представени разходооправдателни документи или ПКО за възстановени суми; за 2006 г. – отчетени общо 5898,35 лв. и за 2007 г. – отчетени общо 6817,00 лева. След съпоставка между РКО за получени служебни аванси и фактури и ПКО за заплатени разходи, и възстановени суми по счетоводни документи, осчетоводени при ищеца, вещото лице излага, че за периода 2005 г. – 2007 г. от ответницата са получени общо 14315,35 лв., а са отчетени (възстановени) общо 12715,35 лв., и е налице разлика от 1600,00 лева. При изследването, на вещото лице не били предоставени от счетоводството на ищеца касови книги за обсъждания период, а само копия на такива, от които се установило, че ежемесечно същите били приключвани с нулево крайно месечно салдо.

Според заключението на вещото лице от 17.01.2014 г. по назначената втора съдебно-счетоводна експертиза, по приложените по делото счетоводни документи (фактури №№ 5/30.12.2005 г., изд. от „Агро ойл” ООД с. Иваново, 344/13.06.2006 г., изд. от „Рейсинг технолоджи” ЕООД гр. Ш., 410/28.08.2006 г. изд. от „Рейсинг технолоджи” ЕООД гр. Ш., 10608/01.07.2006 г., изд. от ЗПАД „ДЗИ” ЦУ гр. С., 1000003091/04.05.2006 г., изд. от „Дъга 2000” ООД с. Наум, 1000000160/06.12.2006 г., изд. от „Ноемис” ЕООД гр. В. Преслав, 2003439641 от 12.06.2007 г., изд. от „ШЕЛ България” ЕАД – ТК гр. Ябланица) проверени и в съответните счетоводства на издателите им, са налице плащания на паричните задължения, посочени като цена във всяка от фактурите. Общият размер на заплатените в брой суми по посочените фактури възлизал на 1223,14 лв., като разликата между сумата, претендирана за установяване като вреда по главния иск и общия размер на сумата на плащанията по описани фактури е 376,86 лева.

Видно от приложеното заповедно производство, въз основа на проверения по реда на чл. 418 от ГПК и оценен като акт за начет документ, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 814/05.11.2009 г. и изпълнителен лист от 05.11.2009 г. (по ч.гр. д. № 324/2009 г. по описа на ВПРС). Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20118760400283 на ЧСИ с рег. № 876 при КЧСИ, с район на действие – ШОС.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от ПГСС гр. В.П. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството на кредитор срещу ответника В.М.Н. в качеството £ на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 814/05.11.2009 г. и изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 324/2009 г. на ВПРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, произтичащи от издаден срещу ответницата акт за начет, въз основа на който са издадени посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Относно претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че към 23.07.2009 г. съществува вземане в полза на ищеца срещу ответницата за парична сума в размер на 1600,00 лева, представляваща обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество, установени с акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) от Закона за народната просвета, държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. По силата на Заповед № РД-09-332/07.04.2003 г. на Министъра на образованието и науката (Обн., ДВ, бр. 39/25.04.2003 г., с. 49), П.г.п.с.с. *** е държавно професионално училище. Тоест, установява се, че ищецът е бюджетна организация, подлежаща съобразно чл. 4, т. 1 от ЗДФИ на финансова инспекция. Доказа се, че срещу ответницата, в качеството £ на директор на учебното заведение, бил съставен процесният акт за начет. Последният, за да породи специфичните последици на този вид документи, а именно – установената в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ презумпция , че фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване на противното, следва да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и актът за начет да са връчени на материалноотговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. В случая, съдът не констатира нарушения в хода на процедурата по съставяне на акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., поради което приема, че същият е редовен, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. Тоест, фактическите констатации в акта относно деянието на ответника, причинната връзка между деянието и вредата, паричната стойност на вредата се считат за истински до доказване на противното. Оборването на фактическите констатации следва да бъде извършено от лицето, срещу което е съставен акта (в настоящото производство – от ответника) и то при условията на пълно доказване, при което са допустими всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност е оборена. В случая, пълната имуществена отговорност на В.Н. е ангажирана за причинени на ПГСС гр. В. Преслав вреди, изразяващи се в липса на парични средства, изплатени на като служебни аванси през периода 2005 г. – 2007 година. За оборване на презумпцията по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, ответницата се позовава на събрани по делото доказателства – фактури и заключенията по извършените съдебно-счетоводни експертизи. По отношение на фактура, изд. от „Агро ойл” ООД с. Иваново, е налице обсъждане и от финансовия ревизор, съставил обсъждания акт за начет. В допълнение към изводите на същия (относно липсата на доставка в ПГСС на слънчогледово семе през 2005 г. и 2006 г. и за неотносимостта на фактурата към осчетоводения разход за „горива, вода и енергия”) следва да се отбележи, че описаната фактура и квитанция от ПКО, отразяват доставка и плащане, извършени на 30.12.2005 г., а служебният аванс в размер на 900,00 лева е получен на следващия ден – 31.12.2005 година. Досежно останалите фактури, представени едва в настоящото производство – фактура № 387/29.07.2006 г. е взета предвид при изчисляване на сумите, възстановени/отчетени от Н. през 2006 година. Всички останали фактури доказват единствено наличието на сключена сделка, по всяка от които страна била ПГСС гр. В. Преслав, но не и извършване на плащане в брой от отчетника В.Н.. Тоест, същите не могат да послужат като разходооправдателни документи, удостоверяващи, че получените парични средства, собственост на учебното заведение, са използвани във връзка с дейността на същото.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че фактическите констатации в процесния акт за начет не са оборени, поради което следва да се счита за доказано, че В.Н. *** установените с акта имуществени вреди, изразяващи се в липси на парични суми в общ размер 1600,00 лева.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че към 23.07.2009 г. в полза на П.г.п.с.с. *** съществува парично вземане срещу ответницата за сума в размер на 16000,00 лв., представляваща обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество, установени с акт за начет № 1104010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от откриването на вредата – 18.03.2009 г. до възстановяването £.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДФИ, отговорните за причиняване на вредата лица дължат лихва от деня на причиняването £, а ако този ден не може да се установи – от деня на откриването на вредата. Видно от съдържащите се в преписката към съставения акт за начет извлечения от интернет-страницата на „Епи онлайн-калкулатори” (Приложение № 63), размерът на законната лихва върху общия размер на причинената от Н. вреда – 1600,00 лв., за периода от причиняването Ј (в случая – чрез действия в периода от 31.12.2005 г. до 30.08.2006 г.), до датата на съставяне на акта за начет – 18.03.2009 г., възлиза на 678,46 лева. Предвид акцесорния характер на иска за лихви и при установеното по-горе относно доказаното наличие на причинена от ответницата вреда, предявеният иск за признаване за установено, че към 23.07.2007 г. съществува вземане на ищеца срещу ответницата за сума в размер на 678,46 лв., представляваща законната лихва върху размера на вредата, установена с акта за начет, считано от деня на причиняването £ до деня на откриването £ – 18.03.2009 г., следва да бъде изцяло уважен.

При направеното искане от ищеца, с оглед извода за основателността на исковете в пълния обем на претендираната с тях защита, ответницата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото учебно заведение направените разноски по настоящото исково производство в размер на 378,43 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.П.С.С. ***, с ЕИК 000922875, представлявана от Е.Г.В. – директор и В.М.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. „А.С.” № 57а, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Цар Иван Асен II” № 69, ет. 4, ап. 16, със съдебен адресат и пълномощник – адв. С.И. ***-13, офис № 1, че  към 23.07.2009 г. съществува парично вземане на ПГСС гр. В.П. от В.Н. в размер на 1600,00 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляващо обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество, установени с акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от откриване на вредата – 18.03.2009 г., до възстановяването £, за което вземане са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 814/05.11.2009 г. и изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 324/2009 г. по описа на ВПРС, и образувано изп.д. № 20118760400283 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ с район на действие – ШОС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.П.С.С. ***, с ЕИК 000922875, представлявана от Е.Г.В. – директор и В.М.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. „А.С.” № 57а, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Цар Иван Асен II” № 69, ет. 4, ап. 16, със съдебен адресат и пълномощник – адв. С.И. ***-13, офис № 1, че  към 23.07.2009 г. съществува парично вземане на ПГСС гр. В.П. от В.Н. в размер на 678,46 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и 46 стотинки), представляващо законната лихва върху размера на вредата, установена с акт за начет № 11040010/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, считано от деня на причиняването на вредата, до деня на откривано £ – 18.03.2009 г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 814/05.11.2009 г. и изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 324/2009 г. по описа на ВПРС, и образувано изп.д. № 20118760400283 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ с район на действие – ШОС.

ОСЪЖДА В.М.Н. да заплати на П.г.п.с.с. *** направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 378,43 лв. (триста седемдесет и осем лева и 43 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 324/2009 г. по описа на ВПРС, III-ти състав ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: