Р Е Ш Е Н И
Е
11.04.2014 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2014 Град В.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд втори състав
На 13 (тринадесети) март Година 2014
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 447 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 21, ал. 1,
т. 1 от ЗДФИ и чл. 26 от ЗДФИ.
В исковата
си молба (уточнена и допълнена) ищецът П.г.п.с.с. ***, представляван от
директора Е.В. твърди, че на 18.03.2009 г. бил издаден акт за начет № 11040008,
съставен от финансов инспектор при АДФИ. В акта била констатирана причинена на
учебното заведение умишлена вреда от ответницата В.М.Н. в общ размер 1830,20
лева. Вредата се изразявала в умишлено противоправно причинени вреди от
незаконни плащания за работни заплати. Н., в качеството си на директор на ПГСС
сключила с лицето Н.С.Н. трудови договори, по силата на които последният
изпълнявал основната длъжност „домакин”, след 01.01.2007 г., като за същата, за
периода 01.01.2007 г. – 30.06.2007 г. неправомерно му била изплатена сума в
размер на 69,30 лв., представляваща разликата между определеното в индивидуалния
трудов договор трудово възнаграждение и отразеното в поименното щатно
разписание. Освен това, със същото лице бил сключен и трудов договор по реда на
чл. 110 от КТ, като за периода 06.04.2007 г. – 30.09.2008 г., му били изплатени
неправомерно общо 1760,90 лв., тъй като получавал трудово възнаграждение за
длъжността „оператор на компютър”, нефигурираща в щатното разписание на
учебното заведение и сума, представляваща 80% от утвърдената основна месечна
заплата, вместо дължимата се в такива случай 50% от заплатата. Поради това,
счита че ответницата умишлено причинила на ищеца имуществена вреда в общ размер
на 1830,20 лв., представляваща изплатени на Н.Н. трудови възнаграждения. Върху
размера на вредата, ответницата дължала и обезщетение в размер на законната
лихва. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца следните парични суми: в размер на 1830,20 лв.,
представляващо обезщетение за умишлено противоправно причинени вреди от
незаконни плащания, установени с акт за начет № 11040008/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор
при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш.,
Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на
инспекционната дейност” на АДФИ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от откриване на вредата – 18.03.2009 г., до възстановяването й; в
размер на 315,56 лв., представляваща законната лихва върху размера на вредата,
установена с акта за начет, считано от деня на причиняването й до деня на
откриването й на 18.03.2009 г.
Ответницата, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба като оспорва претенциите. Оспорва констатациите в акта за начет, като сочи, че не е доказано умишлено причиняване на имуществени вреди от страна на Н.. Позовава се на действащи към момента на причиняване (според акта за начет) на вредите норми, които според нея не са взети предвид от АДФИ. Намира, че не са налице причинени вреди, чрез изплащане на трудови възнаграждения на лицето Н.Н.. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да £ бъдат присъдени направените разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
В
представената от АДФИ
гр. С. преписка по акт за начет № 11040008/18.03.2009 г., съставен от
финансов инспектор при АДФИ е посочено споразумение № РД12-144/07.02.2005 г.,
въз основа на което, след проведен конкурс, В.М. сключила трудов договор с
Министерство на образованието и науката, по силата на което изпълнявала
длъжността „Директор” на ПГСС гр. В. Преслав.
Видно
от приложената заповед № ФК-10-1191/16.10.2008 г. на Директора на АДФИ, на главен
финансов инспектор в АДФИ към дирекция „Организация и извършване на
инспекционна дейност” било възложено извършване на финансова инспекция в П.г.п.с.с.
***. Инспекцията приключила със съставянето на акт за начет № 11040008/18.03.2009
г. срещу В.М.Н. – директор на учебното заведение, във връзка с действията й
по управление и разпореждане с бюджетни средства за периода от 21.08.2006 г. до
30.09.2008 година.
Видно
от приложения трудов договор № 307/21.08.2006 г., сключен между ищеца,
представляван от директора си към тази дата В.Н. и Н.С.Н. е, че по силата на
същия последният заемал длъжността „домакин” в учебното заведение, считано от
22.08.2006 г., на пълно работно време, с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 170,00 лв. Към посочения трудов договор били
сключени следните допълнителни споразумения – на 12.01.2007 г., на 11.04.2007
г., на 26.11.2007 г., на 06.12.2007 г. и на 28.07.2008 г., като със същите бил
променян размера на основното месечно трудово възнаграждение и на
допълнителните възнаграждения. В преписката по процесния акт за начет е
приложено поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати при ПГСС гр. В. Преслав от 15.09.2006 г., в което е
отразено, че Н.Н. заема длъжността „домакин” с основна месечна работна заплата
в размер на 170,00 лв. По делото, ответницата е представила поименно разписание
на длъжностите и работните заплати на персонала в ПГСС гр. В. Преслав, в сила
от 01.01.2007 г. В същото фигурира посочената длъжност, заемана от посоченото
по-горе лице, а като начална основна месечна работна заплата – 180,00 лв., като
индивидуална основна месечна работна заплата – 180,00 лв. Съдът констатира от
трудов договор № 211/05.04.2007 г., сключен между учебното заведение и Н.Н., че
на основание чл. 110 от КТ на последния било възложено да изпълнява и
длъжността „оператор на компютър”, на непълно работно време – четири часа, с ОМТВ
– 100 лв., считано от 06.04.2007 година. По силата на допълнително споразумение
№ 31/19.09.2007 г. към описания трудов договор, служителят бил преназначен от
длъжността „домакин” на длъжността „зав. техническа служба”, със същото
възнаграждение. Впоследствие, въз основа на сключвани между страните
допълнителни споразумения към този трудов договор от 05.10.2007 г., от
06.12.2007 г. и от 28.07.2008 г., Недялков изпълнявал длъжността „организатор
производствено планиране и координация”.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е налице
изплатена в повече сума, представляваща трудови възнаграждения за периода
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Относно претенцията
по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ:
С
първоначалната искова молба, съдът бе сезиран с главен положителен
установителен иск за признаване за установено, че към 23.07.2009 г. съществува
вземане в полза на ищеца срещу ответницата в размер на 1830,20 лв.,
представляващо обезщетение за умишлено противоправно причинени вреди от
незаконни плащания, установени с акт за начет № 11040008/18.03.2009 г., съставен от финансов инспектор
при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна, Търговище, Ш.,
Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване на
инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция. В хода на
производството и съобразно задължителните указания на горестоящия съд, бе
допуснато изменение на предявената претенция от установителна в осъдителна
такава. Ищцовото учебно заведение обосновава същата с издаден срещу ответницата
по реда на АДФИ акт за начет.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета, държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. По силата на Заповед №
РД-09-332/07.04.2003 г. на Министъра на образованието и науката (Обн., ДВ, бр.
39/25.04.2003 г.), П.г.п.с.с. *** е държавно професионално училище. Тоест,
установява се, че ищецът е бюджетна организация, подлежаща съобразно чл. 4, т.
1 от ЗДФИ на финансова инспекция. Доказа се, че срещу ответницата, в качеството
£ на директор на учебното заведение, бил съставен процесният акт за
начет. Последният, за да породи специфичните последици на този вид документи, а
именно – установената в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ презумпция, че
фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване на
противното, следва да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за
резултатите от финансовата инспекция и актът за начет да са връчени на
материалноотговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия
инспектор по становището и подадените
възражения. В случая, съдът не констатира нарушения в хода на процедурата по
съставяне на акт за начет № 11040009/18.03.2009 г., поради което приема, че
същият е редовен, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила.
Тоест, фактическите констатации в акта относно деянието на ответницата,
причинната връзка между деянието и вредата, паричната стойност на вредата се считат
за истински до доказване на противното. Оборването на фактическите констатации
следва да бъде извършено от лицето, срещу което е съставен акта (в настоящото
производство – от ответника) и то при условията на пълно доказване, при което
са допустими всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
В случая,
пълната имуществена отговорност на В.Н. е ангажирана за умишлено причинена на
ПГ по СС гр. В. Преслав вреда, изразяваща се в плащания през периода 01.01.2007
г. – 30.09.2008 г. на трудови възнаграждения на лицето Н.Н..
1. Установи
се по делото, че след 21.08.2006 г., същият изпълнявал длъжността „домакин” при
учебното заведение, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 170,00
лв. По силата на допълнително споразумение към трудовия договор от 12.01.2007
г., считано от 01.01.2007 г., на служителя било плащано ОМТВ, възлизащо на
180,00 лв. Доказа се, че през този период са били утвърдени две поименни щатни
разписания на длъжностите и работните заплати при ПГСС гр. В. Преслав в сила,
съответно от 15.09.2006 г. и от 01.01.2007 г. И в двете фигурира длъжността
„домакин”, заемана от Н.Н., като във второто е отразено, че индивидуалната
основна месечна заплата на същия възлиза на 180,00 лв. Тоест, установява се, че
в съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Постановление № 168 на МС от
07.07.2006 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн. ДВ бр.
56/11.07.2006 г., отм. ДВ бр. 61/27.07.2007 г.) и действащото в ПГ по СС гр. В.
Преслав щатно разписание, ответницата, в качеството си на директор на учебното
заведение, подписала цитираното допълнително споразумение към трудов договор с Н.Н.
и на последния през периода 01.01.2007 г. – 30.06.2007 г. било плащано трудово
възнаграждение съобразно договора. Поради това, съдът намира, че упражнявайки
действия по управление и разпореждане с бюджетни средства, ответницата не е
причинила на ищеца имуществена вреда по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ. Или,
при съдебната проверка на верността на констатациите на процесния акт за начет,
в обсъжданата му част, не се установява след категоричен извод наличието, както
на противоправно поведение на ответницата, причинило пряко и непосредствено
констатираните вреди в размер на 69,30 лв., нито нейна вина при евентуалното
причиняване на такива.
Ето защо, настоящият състав приема,
че в настоящото исково производство са оборени фактическите констатации в акта
за начет в тази им част.
2. Пълната имуществена
отговорност на В.Н., съобразно акт за начет № 11040008/18.03.2009 г. е
ангажирана и за причинени на ПГСС гр. В. Преслав вреди, изразяващи се в плащане
през периода 06.04.2007 г. – 30.09.2008 г. на трудови възнаграждения на лицето Н.Н.
въз основа на трудов договор от 05.04.2007 г. и допълнителните споразумения към
него. Установи се по делото, че през посочения период Н.Н. заемал
последователно длъжностите „оператор на компютър”, „завеждащ техническа служба”
и „организатор производствено планиране и координация” при ищцовото учебно
заведение, на непълно работно време, по четири часа на ден. Доказа се, че през
периода 06.04.2007 г. – 20.09.2007 г. длъжността „оператор на компютър” не
фигурира в утвърдените от В.Н. в качеството й на директор на учебното заведение
щатни разписания. Тоест, през посочения период изплатените на Недялков трудови
възнаграждения по този договор в размер на 543,16 лв. са изплатени в
противоречие с нормата на чл. 10, ал. 2 от ПС № 168/2006 г. (отм.).
Освен това, през периода 08.10.2007
г. – 30.09.2008 г., на лицето Н.Н., заемащо длъжността „организатор
производствено планиране и координация”, били плащани месечни трудови
възнаграждения, възлизащи на 80% от индивидуално определената работна заплата
за пълно работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Постановление № 175/24.07.2007 г. на МС за
заплатите в бюджетните организации и дейности (обн.
ДВ, бр. 61/27.07.2007
г., отм., бр. 18 от 10.03.2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) индивидуалните
размери на основните месечни заплати на служителите при непълно работно време
се определят съобразно заеманата длъжност и пропорционално на
законоустановеното работно време. Тоест, при уговорено между страните работно
време – четири часа, трудовото възнаграждение по договора, сключен по реда на
чл. 110 от КТ, което следва да получава служителя не може да надвишава 50% от
индивидуално определената работна заплата за пълно работно време. Съгласно заключението
на назначената по делото ССЕ се установи, че размерът на платените в повече
трудови възнаграждение през процесния период възлиза общо на 1217,74 лв.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав приема, че фактическите констатации в
процесния акт за начет, в обсъжданата му част, не са оборени, поради което
следва да се счита за доказано, че В.Н. причинила умишлено на ПГСС гр. В.П.
установените с акта имуществени вреди, изразяващи се незаконни плащания в общ
размер 1760,90 лева.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ се
явява частично основателен и доказан. Ето защо, В.Н. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сума в размер на 1760,90 лв., представляваща обезщетение за обезщетение
за умишлено противоправно причинени вреди от незаконни плащания при упражняване
та контрол върху финансово-стопанската дейност, установени с акт за начет № 11040008/18.03.2009 г., съставен
от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране –
области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция
„Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна
финансова инспекция, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от откриване на вредата – 18.03.2009 г., до възстановяването й. Претенцията, в останалата й част
до пълния предявен размер – 1830,20 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл. 26 от
ЗДФИ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДФИ, отговорните за причиняване на вредата
лица дължат лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се
установи – от деня на откриването на вредата. Съгласно заключението на
назначената по делото ССЕ се доказа, че размерът на законната лихва върху приетия
за доказан от съда размер на причинената от Н. вреда – 1760,90 лв., за периода
от причиняването й (в случая – чрез действия в периода от 06.04.2007 г. до
30.09.2008 г.), до датата на съставяне на акта за начет – 18.03.2009 г.,
възлиза на 295,88 лева. Предвид акцесорния характер на иска за лихви и при
установеното по-горе относно доказаното наличие на причинена от ответницата
вреда, предявеният иск срещу ответницата се явява частично основателен и
доказан. Поради това, Н. следва да бъде осъдена да заплати на ПГСС гр. В.
Преслав цитираната сума, като претенцията в останалата й част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При
постановяването на решението, съдът констатира, че в резултат на недопустимо
предявяване и частично връщане на исковата молба, при условията на изменение на
вида на исковете от установителни в осъдителни, по исковата молба е останала
невнесена държавна такса в размер на 42,32 лв. (разликата между остатъка след
частичното връщане на държавната такса и дължимата в действителност в размер на
123,21 лв. държавна такса). Ето защо, по реда на чл. 77 от ГПК, при
разпределяне на разноските с оглед частичната основателност на исковете, тази
констатация следва да бъде съобразена.
При
направеното искане от ищеца, с оглед извода за частичната основателност на
исковете, ответницата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото учебно заведение направените разноски по настоящото исково производство,
съобразно уважената част от исковете, в размер на 276,23 лева.
При
направеното искане от ответницата, с оглед извода за неоснователността на
исковете в пълния обем на претендираната с тях защита, ищцовата страна, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски по настоящото исково производство съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 19,36 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.М.Н.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. „А.С.” № 57а, с
настоящ адрес: гр. С., ул. „Ц.И.А. II” № 69, ет. 4, ап. 16, със съдебен адресат
и пълномощник – адв. С.И. *** да заплати на П.Г.П.С.С. ***, с ЕИК
000922875, представлявана от Е.Г.В. – директор, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ сума в размер на 1760,90 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет
лева и 90 стотинки), представляваща обезщетение за умишлено
противоправно причинени вреди от незаконни плащания, установени с акт за начет № 1104008/18.03.2009 г., съставен от финансов
инспектор при трети отдел „Североизточен район на планиране – области Варна,
Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция „Организация и извършване
на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно
със законната лихва, считано от 18.03.2009 г. до възстановяването й.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.г.п.с.с. *** против
В.М.Н. иск с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ над сумата 1760,90
лв. до пълния предявен размер 1830,20 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.М.Н.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. „А.С.” № 57а, с
настоящ адрес: гр. С., ул. „Ц.И.А. II” № 69, ет. 4, ап. 16, със съдебен адресат
и пълномощник – адв. С.И. *** да заплати на П.Г.П.С.С. ***, с ЕИК
000922875, представлявана от Е.Г.В. – директор, на основание чл. 26 от ЗДФИ сума в размер на 295,88 лв. (двеста деветдесет и пет лева и 88 стотинки), представляващо
законната лихва върху размера на вредата в размер на 1760,90 лв., установена с акт за начет № 11040008/18.03.2009 г.,
съставен от финансов инспектор при трети отдел „Североизточен район на
планиране – области Варна, Търговище, Ш., Разград, Силистра и Добрич”, дирекция
„Организация и извършване на инспекционната дейност” на Агенцията за държавна
финансова инспекция, считано от деня на причиняването й – датата на
незаконосъобразното изплащане и плащане на всяко от трудовите възнаграждения,
до деня на откриването на вредата на 18.03.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.г.п.с.с. *** против
В.М.Н. иск с правно основание чл. 26 от ЗДФИ над сумата 295,88 лв. до пълния
предявен размер 315,76 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.М.Н. да заплати на П.г.п.с.с. *** направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 276,23 лв. (двеста седемдесет и шест лева и 23 стотинки).
ОСЪЖДА П.г.п.с.с. *** да заплати на В.М.Н. направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 19,36 лв. (деветнадесет лева и 36 стотинки).
ОСЪЖДА В.М.Н. да заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС държавна такса по делото в размер на 40,18 лева.
ОСЪЖДА П.г.п.с.с. *** да заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС държавна такса по делото в размер на 2,14 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.
Районен съдия: