Р Е Ш Е Н И Е
28.04.2014 год.
Номер . . . . . . . . . . Година
2014 Град
В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд втори състав
На 25 (двадесет и пети) март Година 2014
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Д.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 142 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „И.Ф.” ООД гр. С. твърди, че на 04.07.2012 г. сключил с ответника В.К.Д. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 14774. По силата на същия, на ответника била предоставена сума в размер на 101,00 лева. Договорът бил сключен след регистрация на Д. в уеб адрес на ищеца и разменени между страните електронни съобщения. На цитираната дата, сумата била преведена по банкова сметка ***, който поел задължение да я върне до 03.08.2012 г., като заплати и такса. Общата дължима сума от Д. възлизала на 135,00 лева. Ответникът, обаче, не изпълнил задълженията си и не платил паричното си задължение. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена по ч.гр.д. № 32/2013 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Д. подал възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че не е сключвал договор за заем с ищеца.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
По делото са представени неподписани „Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние”, утвърдени на 27.09.2012 г. от управителя на „И.Ф.” ООД гр. С.. Видно от приложения неподписан договор за предоставяне на кредит от разстояние № 14774 от 04.07.2012 г. е, че въз основа на същия, ищецът се задължил да предостави на В.К.Д. сума в заем, равняваща се на 101,00 лв. Последният следвало да изплати кредита до 03.08.2012 г., като в чл. 3 били уговорени дължими от него такси. Съдът констатира от извлечение от банкова сметка, ***.09.2012 г. наредителят Паисийка Туджарска превела по банкова сметка *** „И.Ф.” ООД гр. С. сума в размер на 131,00 лв., а като описание е посочено – вноска договор номер 14774, В.К.Д..
От приложеното ч.гр.д. № 32/2013 по описа на ВПРС се установи, че ищецът „И.Ф.” ООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 14.01.2013 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 18/21.01.2014 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск, законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 14.01.2013 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 125,00 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 14.02.2013 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от „И.Ф.” ООД гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.К.Д. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 18/21.01.2013 г. по ч.гр.д. № 32/2013 г. на ВПРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.
По основателността на иска:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу
ответника за парична сума в размер на 135,00
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 14774 от 04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването
на иска – 14.01.2013 г. до окончателното плащане.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение към 14.01.2013 г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 32/2013 г. на ВПРС и представените писмени документи в настоящото исково производство.
Ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и подпис. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Електронният документ се счита за писмен документ.
В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора между страните. Независимо от указанията в доклада на съда и предприетите процесуални действия, изразяващи се в назначаване на експертизи, „И.Ф.” ООД гр. С. не доказа сключването на договора за заем от разстояние (договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние) между страните; условията на договора и изпълнението, респ. неизпълнението на задължението на всяка от страните по договора, вкл. на задължението на ищеца за предоставяне на информация на ответника.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР за признаване за установено в отношенията между страните, че към 14.01.2013 г. в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер 135,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 14774 от 04.07.2012 г., се явява неоснователен и недоказан. Ето защо, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.Ф.” ООД, ЕИК ....., със седалище гр. С., адрес на управление гр. С. 1408, обл. С., район Т., ж.к. „И.В.”, ул. „Б.” № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н. против В.К.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В.П., обл. Шумен, ул. „Х.О.” № 27, с настоящ адрес гр. Р., ул. „К.” № 13, ет. 1, ап. 12 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, за признаване за установено съществуването към 14.01.2013 г. на вземането за парична сума в размер на 135,00 лв. (сто тридесет и пет лева), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 14774 от 04.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 18/21.01.2013 г. по ч.гр.д. № 32/2013 г. по описа на Районен съд гр. В.П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
След влизане в
сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 32/2013 г. по описа на ВПРС, II-ри състав ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия: