Р Е Ш Е Н И Е

14.04.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град в.п.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВеликоП.ският районен съд втори състав

На 13 (тринадесети) март Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 548 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Роял-комерс” ЕООД гр. Ш., представляван от Х.Б. твърди, че на 12.03.2008 г. сключил договор за наем с ответника „Йоми” ЕООД гр. В. П.. По силата на същия, предоставил на последния магазин със застроена площ от 344 кв.м, като уговорената наемна цена възлизала на размера на седем минимални работни заплати, установен в страната, вкл. ДДС, като така определената наемна цена се индексира към 31.12. на всяка календарна година с официалния индекс на инфлацията, установен за страната. Наемателят плащал наемната цена, но без същата да бъде индексирана, поради което за периода 01.11.2010 г. – 31.07.2013 г. (когато договорът бил прекратен) дължал на наемодателя сума в размер на 3539,65 лева. Според чл. 3 от договора, ответникът бил длъжен да плаща наемната цена в срок до 10-то число на месеца, като дължимата наемна цена за м. юли 2013 г. била платена на ищеца едва на 07.08.2013 г. Тази забава представлявала нарушение на чл. 8 от договора, поради което наемателят дължал неустойка, възлизаща на 5% върху неизплатената наемна цена за всеки просрочен ден през периода 11.07.2013 г. – 07.08.2013 г. Размерът на неустойката се равнявал на 2929,50 лева. Освен това, по силата на договора, наемателят поел задължението да плаща следващата се такса смет за ползването на процесния магазин, като същият изпълнявал това си задължение до 2012 г., включително. „Йоми” ЕООД, обаче, не платило дължимата такса за седемте месеца на 2013 г., през които ползвал имота, поради което се наложило тази сума, възлизаща на 106,00 лв., да бъде платена от ищеца.

Моли съда (след допуснатото изменение на иск) да постанови решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати: сумата 3859,65 лв., представляваща част от наемна цена за периода от 01.11.2010 г. до 31.07.2013 г.; сумата 106,00 лв., представляваща задължение за плащане в полза на Община В. П. на дължима местна такса за битови отпадъци, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на иска и сума в размер на 2929,50 лв., представляваща неустойка по договора, за периода 11.07.2013 г. – 07.08.2013 г.. Претендира и плащане на деловодните разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Твърди, че по време на действието на процесния договор изпълнявал всички задължения на наемател. Между страните били постигната уговорка наемателят да не плаща индексация върху размера на наемната цена, тъй като от своя страна закупил инвентар, сключил трудови договори и др. Оспорва претенцията за плащане на неустойка, тъй като бил добросъвестен при изпълнение на задълженията си по време на действието на договора за наем. Признава, че не е платил дължимата от него „такса смет” за 2013 г. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор от 12.03.2008 г. е, че „Роял-комерс” ЕООД гр. Ш. и „Йоми” ЕООД гр. в.п. постигнали съгласие, че първото дружество предоставя на ответника за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: „магазин със застроена площ от 344 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение под него, находящ се на първия етаж в масивен жилищен блок, построен в УПИ IV от кв. 104 по плана на гр. в.п., както и намиращият се в магазина инвентар”. Съгласно чл. 2 от договора, наемателят се задължил да плаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на седем минимални работни заплати в размера, установен за страната, плюс дължимия данък добавена стойност, като наемната цена се индексира към 31.12. на всяка календарна година от наемния период, с официалния индекс на инфлацията, установен за страната. Страните уговорили срок на действие на договора – пет години, считано от 12.03.2008 г. Според чл. 7.1.4. от договора, наемателят поел задължение да плаща: „такса за СОТ или друг вид охрана на обекта, консумативните разходи за обекта за ел. енергия, вода, телефон и други подобни, както и следващата се такса смет за търговския обект”. Страните уговорили, в чл. 8 от договора, че за забава в плащането на наемната цена след уговорения срок, наемателят дължи неустойка за забавата в размер на 5% върху наемната цена, за всеки просрочен ден. По делото е представен анекс към договора за наем от 12.03.2008 г., сключен между страните по делото на 12.03.2013 г., в който същите постигнали съгласие, че всички клаузи на договора са валидни до 31.07.2013 г. Съдът констатира от фактура № 0100000481/08.07.2013 г., изд. от „Роял-комерс” ЕООД, че дължимата от „Йоми” ЕООД наемна цена за м. юли 2013 г. възлиза на 2170,00 лв. Видно от извлечение № 136/08.08.2013 г. от разплащателна сметка на ищеца, издадено от „УниКредит Булбанк” е, че наемателят платил наемната цена за м. юли, на 07.08.2013 г. По делото е представена покана, отправена от ищеца до ответното дружество, получена от последното на 29.10.2013 г., в която същият поканил „Йоми” ЕООД да му плати претендираната сума, представляваща част от наемна цена и неустойка за забавено изпълнение. Видно от приходна квитанция № 7701012177/30.07.2013 г. на Община В. П. е, че на 30.07.2013 г. „Роял-комерс” ЕООД платило такса битови отпадъци за процесния имот в общ размер 182,15 лева.

В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, законният представител на ищцовото дружество Х.Б. излага, че ответникът е допуснал забава в плащането единствено на наемната цена за м. юли 2013 г. Сочи, че между страните не е постигана устна уговорка за неприлагане на клаузата в договора, предвиждаща индексиране на наемната цена.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на разликата между заплатената наемна цена и индексираната наемна цена по договор за наем от 12.03.2008 г. за периода 01.11.2010 г. – 31.07.2013 г., след индексиране на същата с официалния индекс на инфлацията за страната, възлиза общо на 3859,65 лв. Вещото лице сочи, че размерът на неустойката, съобразно уговореното от страните в договора, възлизащ на 5% върху сумата 2170,00 лв. за периода 11.07.2013 г. – 07.08.2013 г. се равнява на 2929,50 лв. Излага, че по проверени документи в счетоводствата на дружествата, не се установява наличие на погасяване на посочените по-горе суми. За цялото времетраене на договора, наемателят плащал дължимите по договора наемна цена, консумативи и т.н. Заключава, че по предоставени счетоводни данни не се установило осчетоводяване при страните на изплащането на такса битови отпадъци за процесния имот, като за 2013 г. същата е заплатена и осчетоводена от ищцовото дружество.

Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства, събрани по делото и отговорите на вещото лице на останалите въпроси, тъй като същите касаят ирелевантни по делото обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Досежно иска с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД: доказа се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката, „Роял-комерс” ЕООД гр. Ш. предоставило на „Йоми” ЕООД гр. В. П. за временно възмездно ползване недвижим имот – магазин, находящ се в гр. В. П.. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника търговския обект, предмет на договора. Последният, в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на имота в уговорения размер – седем минимални работни заплати, установени в страната за съответния период. Доказа се, а и не е спорно по делото, че ответното дружество изпълнявало задълженията си по време на действието на договора. В чл. 2 от същия, обаче, страните уговорили, че в края на всяка календарна година, размерът на уговорената наемна цена следва да се индексира с официалния индекс на инфлацията за страната. Не се събраха доказателства, че след сключване на договора, подписалите го са постигнали съгласие за изменение, касаещо цитираната клауза. Напротив, дори при подписване на анекса от 12.03.2013 г., в същия е отразено, че всички клаузи на договора запазват действието си. Възражението на „Йоми” ЕООД, че незаявяването на претенция за периода преди 01.11.2010 г. от страна на „Роял-комерс” ЕООД представлява признание, че е налице такава уговорка, е несъстоятелно. Тоест, по силата на наемния договор, наемателят следвало да плаща наемна цена, индексирана по посочения начин. Установи се по делото, че „Йоми” ЕООД не е плащало разликата между уговорения размер на наемната цена и индексираната наемна цена към 31.12. на всяка календарна година. От заключението на вещото лице се доказа, че размерът на тази разлика за претендирания период – 01.11.2010 г. – 31.07.2013 г. възлиза на 3859,65 лв. Обстоятелствата, навеждани от ответната страна, касаещи изпълнението от наемателя на други задължения по договора, са ирелевантни към настоящия спор. Ето защо, съдът счита, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца цитираната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на наетата вещ. В тази насока е и предвидената в процесния договор клауза (чл. 7.1.4.), според която ответникът се задължил да плаща тези разходи, включително и местна такса „битови отпадъци”. Установи се, чрез заключението по ССЕ, а и не се спори между страните, че ответникът не платил описаната местна такса за 2013 г. Доказа се, че същата възлиза общо на 182,15 лв. Тоест, дължимата от наемателя такса за периода на ползване на имота през 2013 г. – до 31.07.2013 г. се равнява на 106,26 лв. Поради това, „Йоми” ЕООД гр. В. П. следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и претендираната сума в размер на 106,00 лева, представляваща разходи, свързани с ползването на отдадени под наем вещи, в частност – задължение за заплащане в полза на бюджета на Община в.п. на дължима 2013 г. местна такса по чл. 6, ал. 1, б.”а” от ЗМДТ.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява изцяло основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер 3965,65 лв., от която 3859,65 лв., представляваща част от наемна цена (съобразно официалния индекс на инфлацията, установен за страната) за периода 01.11.2010 г. – 31.07.2013 г., както и сумата 106,00 лв., представляваща разходи, свързани с ползването на отдадени под наем вещи, в частност – задължение за заплащане в полза на бюджета на Община в.п. на дължима 2013 г. местна такса по чл. 6, ал. 1, б.”а” от ЗМДТ (такса за битови отпадъци), по договор за наем от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2013 г.

Относно иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:

Установи се по делото, че страните по договора за наем, в чл. 8 от същия, са уговорили наказателна неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 3 от наемателя за плащане на уговорената наемна цена в срок до 10-то число на месеца, за който се дължи. Основната функция на обезщетението за забавено плащане, представляващо неустойка, независимо дали тя е определена по договор, или по силата на закона, е обезщетителната (освен гаранционно-обезпечителната и санкционната функции) и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В чл. 3 от договора, наемателят се задължил да плаща наемната цена в срок до 10-то число на текущия месец. Доказа се по делото, че „Йоми” ЕООД платило дължимата наемна цена за м. юли 2013 г. на 07.08.2013 г. – тоест, налице е неизпълнение на задължението за плащане в срок на наемната цена. Чрез заключението по изготвената ССЕ се установи, че размерът на дължимата неустойка за забава (съобразно уговорения такъв в договора – 5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден) върху сума в размер на 2170,00 лв. за периода 11.07.2013 г – 07.08.2013 г. възлиза на 2929,50 лева.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца цитираната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Йоми” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Роял-комерс” ЕООД направените разноски по делото в размер на 931,80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЙОМИ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. в.п., адрес на управление гр. в.п. 9850, общ. В. П., обл. Ш., ул. „Х.А.” № 3а, ет. 3, ап. 5, представлявано от М. Йорданов Д., да заплати на „РОЯЛ-КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. Ш., адрес на управление гр. Ш. 9700, обл. Ш., ул. „Кольо Фичето” № 4, вх. Б, ап. 26, представлявано от Х.Е.Б., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата 3965,65 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и 65 стотинки), от която 3859,65 лв., представляваща част от наемна цена (съобразно официалния индекс на инфлацията, установен за страната) за периода 01.11.2010 г. – 31.07.2013 г. и сумата 106,00 лв., представляваща разходи, свързани с ползването на отдадени под наем вещи, в частност – задължение за заплащане в полза на бюджета на Община в.п. на дължима 2013 г. местна такса по чл. 6, ал. 1, б.”а” от ЗМДТ (такса за битови отпадъци), по договор за наем от 12.03.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЙОМИ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. в.п., адрес на управление гр. в.п. 9850, общ. В. П., обл. Ш., ул. „Х.А.” № 3а, ет. 3, ап. 5, представлявано от М. Йорданов Д., да заплати на „РОЯЛ-КОМЕРС” ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. Ш., адрес на управление гр. Ш. 9700, обл. Ш., ул. „Кольо Фичето” № 4, вх. Б, ап. 26, представлявано от Х.Е.Б. на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2929,50 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и 50 стотинки), представляваща неустойка по договор за наем от 12.03.2008 г., служеща като обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за плащане на наемна цена в размер на 2170,00 лв. в срок, за периода 11.07.2013 г. – 07.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Йоми” ЕООД гр. в.п. да заплати на „Роял-комерс” ЕООД гр. Ш. направените разноски по делото в размер 931,80 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

Районен съдия: