Р Е Ш Е Н И Е

30.04.2014 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 01 (първи) април Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 351 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.К.П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №461/29.07.2013 г., издадено от Началника на РУП гр.В.Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата, сочат писмени и гласни доказателства.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 10.07.2013 г. около 07.40 часа на път ІІ-73 до бензиностанция „Петрол“ кръстовище за гр.Смядово, обл.Шумен в посока към с.Веселиново, обл.Шумен, служителите на РУП гр.В.Преслав, свидетелите Т.И. и Ж.Ж., спрели за проверка товарен автомобил „*** с рег.№*** При същата установили, че автомобила се управлявал от жалбоподателя и че на предното стъкло на автомобила няма залепен стикер за заплатена винетна такса. Жалбоподателят показал на св.И. незалепен винетен стикер и касов бон, като обяснил че е пропуснал да залепи купения непосредствено преди тръгването му същия ден седмичен винетен стикер. За установеното бил съставен АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2 пр.2-ро от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Видно от събраните в хода административнонаказателното производство /показанията на свидетелите ***/, нарушението е установено по несъмнен начин. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, същите са последователни, логични, кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.От тях се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил по републиканската пътна мрежа, без да е залепил закупен от собственика на автомобила винетен стикер. Не се установи по безспорен начин от събраните доказатества дали винетния стикер, който е бил закупен е бил или не с перфорация, удостоверяваща срока му на валидност.

Отговорността на жалбоподателят е ангажирана за това, че в качеството му на водач на МПС е управлявал по републиканските пътища пътно превозно средство предназначено за превоз на товари за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. С осъщественото деяние в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП.Нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, съдържа общо изискване, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. А наказващата норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвижда административно наказание за водач, който управлява пътно превозно средство за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното.Допуснатото процесуално нарушение, според настоящия състав не е съществено.

Съгласно чл. 15, ал.1 от Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, приета с ПМС № 160 от 7.07.2008 г. (Наредбата), винетният стикер представлява удостоверителен знак, който се залепва на посоченото в чл. 16 от Наредбата място в превозното средство, за което е предназначен и неговото наличие е основание за допускане на съответното превозно средство по републиканските пътища. Според чл. 16 от Наредбата, винетният стикер се състои от две части - едната част - винетен стикер, се залепва на видно място на долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство, а другата част се съхранява от водача на пътното превозно средство и е доказателство за платената винетна такса за ползване на републиканските пътища. Ето защо, не залепването на винетния стикер, т.е. обективната му липса на указаното място, субсидира липсата на доказателства за заплащане на съответната винетна такса, поради което и по аргумент за обратното от чл. 10а, ал. 5, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗП, следва да се приравни на не плащането на такава. Отговорността на жалбоподаетля е ангажирана за деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП във връзка с чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Анализът на доказателствата по делото обосновава изводи за безспорна доказаност на нарушението. Водачът на товарния автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна неизпълнението на задължението за плащане на винетна такса, се санкционира от разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, която е и приложим закон за хипотезата на не залепен винетен стикер.

В смисъла на изложените разяснения, съдът приема за безспорно, при доказаната изпълнителна форма на бездействието от страна на жалбоподателя, че с това си деяние той е консумирал административно наказателният състав на нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

От обективна страна управляваното от жалбоподателя ППС - товарен автомобил, по вид и обективни характеристики, попада в категорията на ППС, предвидени в чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Поради това доказан е и този квалифициращ признак от състава, касаещ приложното му поле, включително и относно размера на следващата се санкция.

Пътният участък, където е констатирано деянието, представлява първокласен път, който е включен в списъка, утвърден с Решение № 945/01.12.2004 г. на Министерски съвет на РБ.

С оглед на обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя ППС се е движело по републиканската пътна мрежа за него е съществувало задължението да разполага с винетен стикер, за да се движи по републиканската пътна мрежа.

Липсата на указателни табели и пътни знаци не отменя задължението на водачите на ППС да заплатят винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Пътният знак "Д25" е от категорията на пътните знаци със специално предписание. Съгласно разпоредбата на чл. 121а от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци с пътен знак "Д25 - за използването на пътя изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието използване изисква винетна такса. Следователно наличието или липсата на знак "Д25" не означава въвеждане на задължение или не за управление на ППС със залепен винетен стикер. Поставянето или не на пътен знак "винетка" не изключва виновността на поведението на жалбоподателя и не го освобождава от отговорност.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че отговорността му е ангажирана за неплащане на винетна такса, а не за незалепена такава, от което следва че не е осъществил инкриминираното нарушение, както и че не е имало поставен на пътния участък пътен знак Д-25, указващ че за използването на пътя се изисква платена винетна такса, което изключва умисъла му, като елемент от субективната страна на нарушението.

Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. Наложеното административно наказание е в рамките, предвидени в закона в минималния размер, поради което отговоря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №461/29.07.2013 г., издадено от Началника на РУП гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно Наказателно постановление №461/29.07.2013 г., издадено от Началника на РУП гр.В.Преслав, с което на Д.К.П. с ЕГН ********** и адрес ***, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: