П Р О Т О К О Л

Година 2014 Град Велики Преслав

Великопреславският районен съд втори състав

На 21 (двадесет и първи) май Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Д.Д.

Прокурор Атанас Атанасов,

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Т. Йорданова- Момова

наказателно дело от общ характер номер 185 по описа за 2014 година.

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

Съдът, като взе в предвид така постигнатото споразумение по отношение на обвиняемия Р.Б. и данните по ДП № 488/2013 г. по описа на РУП гр. В. Преслав, констатира следното: Наказателното производство е образувано и водено против Р.С.Б. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С подписване на споразумението, страните са постигнали съгласие, че обвиняемият извършил престъплението, в което е обвинен, като предвид приетата от тях квалификация на извършеното, са счели, че случаят е маловажен, поради което е изключена квалификацията на деянието като извършено повторно и след предварителен сговор.

Съдът намира, че в този смисъл споразумението противоречи на закона. Съгласно ППВС № 6/1971 г., р. II, т. 7, маловажността на случая при кражбата следва да се определя с оглед критериите на разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед ниската стойност на предмета на кражбата, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност. Съдебната преценка на този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая, съдът взе предвид следното: на първо място – стойността на отнетото възлиза общо на 603,00 лв. – тоест възлизаща на почти две минимални работни заплата за страната към м. ноември 2013 г.; начина на извършване на двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност на дееца; механизма на извършването им – ползването на МПС, наличието на предварителен сговор за осъществяването й, сочат, че конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Същият извод следва да бъде направен и за дееца – Р.Б. е осъждан по НОХД № 907/2012 г. за извършена кражба, като наложеното му наказание „Лишаване от свобода” било отложено за срок от една година. Горното обстоятелство сочи на престъпна упоритост у Б., разкриваща го като личност с висока степен на обществена опасност. Съобразно всички изложени обстоятелства, съдът намира, че настоящата кражба се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случай, което е пречка тя да бъде квалифицирана като извършена „в немаловажен случай” по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Тоест, правилната квалификация на осъщественото от Р.С.Б. е по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а не приетата от страните по споразумението.

Ето защо, в рамките на проверката по чл. 382, ал. 7 от НПК и по изложените горе съображения, съдът счита, че така постигнатото споразумение за частично решаване на делото противоречи на закона. На основание чл. 382, ал. 8 от НПК, споразумението следва да не бъде одобрявано, като делото следва да бъде върнато на прокурора.

Водим от горното и на осн. чл. 382, ал. 8 НПК, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ОДОБРЯВА подписаното на 14.05.2014 г. и в днешно с.з. споразумение за частично решаване на делото в досъдебното производство МЕЖДУ: 1) Д.Н. – адвокат от ШАК, в качеството му на защитник на обвиняемия Р.С.Б., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, обл. Шумен, ул. „Пета“ № 37, неграмотен, неженен, с ЕГН **********, осъждан и 2) Атанас Атанасов – прокурор при ВПРП, с предмет – обвинението срещу Р.С.Б. в наказателното производство по ДП № 488/2013 г. по описа на Районно управление „Полиция” гр. Велики Преслав, СЪС СЪДЪРЖАНИЕ:

„Страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият Р.С.Б., в периода от 23.11.2013 г. до 25.11.2013 г. в с. Осмар и в с. Драгоево, обл. Шумен при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.С.Б. и С.Н.Х. ***, отнел от владението на *** от с. Осмар чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор за трактор марка „Хоуфорд“ 100 амперчаса на стойност 209,00 лв.; 1 бр. джанта от камион „Шкода Европа“ 11 цола на стойност 65,00 лв.; 1 бр. брадва на стойност 18,00 лв.; 5 л. нафта на стойност 12,90 лв. – всичко на обща стойност 304,90 лв. и отнел от владението *** от гр. Шумен чужди движими вещи – 1 бр. лозарска пръскачка, медна на стойност 35,00 лв.; 2 бр. медни тенджери на стойност 50,00 лв.; мостов проводник с дължина 30 м на стойност 21,60 лв.; гумиран кабел с дължина 50 м на стойност 57,50 лв; 20 кг. орехи реколта 2013 г. на стойност 64,00 лв.; 2 бр. медни тави на стойност 40,00 лв.; меден котел с метална дръжка на стойност 30,00 лв., всичко на обща стойност 298,10 лв. – обща нанесена имуществена щета – 603,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като част от откраднатите вещи били без постоянен надзор, при извършване на престъплението е използвано МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на *** от гр. Разград и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени, с което от обективна страна осъществил състава на престъплението по чл. 197, т. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Деянието е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл.

За горепосоченото деяние, на основание чл. 197, т. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 381, ал. 4 от НПК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК на обвиняемия Р.С.Б., се налага наказание „ПРОБАЦИЯ”.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, на обвиняемия Р.С.Б. СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42б, ал.1 от НК – с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК, на обвиняемия Р.С.Б., СЕ ОПРЕДЕЛЯ пробационна мярка „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” с продължителност 120 (СТО И ДВАДЕСЕТ) ЧАСА ГОДИШНО с продължителност ЕДНА ГОДИНА.

Причинените с престъплението, предмет на обвинението по настоящото наказателно производство, имуществени вреди са възстановени с разписки от 13.05.2014 г. – ***, с адрес: гр. Шумен – сумата 298,10 лв. и Вносна бележка от 14.05.2014 г., издадена от ОББ на *** – сумата 304,90 лв.

. По делото не са приложените веществени доказателства.

Направените по делото разноски в размер на 16,67 лв. се възлагат в тежест на обвиняемия Р.С.Б., който следва да ги заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен”.

Районен съдия:

Съдът намира, че в този смисъл споразумението противоречи на закона. Съгласно ППВС № 6/1971 г., р. II, т. 7, маловажността на случая при кражбата следва да се определя с оглед критериите на разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед ниската стойност на предмета на кражбата, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност. Съдебната преценка на този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая, съдът взе предвид следното: на първо място – стойността на отнетото възлиза общо на 603,00 лв. – тоест възлизаща на почти две минимални работни заплата за страната към м. ноември 2013 г.; начина на извършване на двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност на дееца; механизма на извършването им – ползването на МПС, наличието на предварителен сговор за осъществяването й, сочат, че конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Същият извод следва да бъде направен и за дееца – Р.Б. е осъждан шест пъти за извършени престъпления от общ характер, между които и кражби, като е изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода”, като на същия трикратно са налагани и административни наказания по чл. 78а от НК за извършени престъпления от общ характер. Горното обстоятелство сочи на престъпна упоритост у Б., разкриваща го като личност с висока степен на обществена опасност. Съобразно всички изложени обстоятелства, съдът намира, че настоящата кражба се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случай, което е пречка тя да бъде квалифицирана като извършена „в немаловажен случай” по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Тоест, правилната квалификация на осъщественото от Р.С.Б. е по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а не приетата от страните по споразумението.

Водим от горното и на осн. чл. 382, ал. 8 НПК, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ОДОБРЯВА подписаното на 14.05.2014 г. и в днешно с.з. споразумение за частично решаване на делото в досъдебното производство МЕЖДУ: Д.Н. – адвокат от ШАК, в качеството му на защитник на обвиняемия Р.С.Б., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, обл. Шумен, ул***, с начално образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан и 2) Атанас Атанасов – прокурор при ВПРП, СЪС СЪДЪРЖАНИЕ:

„Страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият Р.С.Б., в периода от 23.11.2013 г. до 25.11.2013 г. в с. Осмар и в с. Драгоево, обл. Шумен при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.С.Б. и С.Н.Х. ***, отнел от владението на *** от с. Осмар чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор за трактор марка „Хоуфорд“ 100 амперчаса на стойност 209,00 лв.; 1 бр. джанта от камион „Шкода Европа“ 11 цола на стойност 65,00 лв.; 1 бр. брадва на стойност 18,00 лв.; 5 л. нафта на стойност 12,90 лв. – всичко на обща стойност 304,90 лв. и отнел от владението *** от гр. Шумен чужди движими вещи – 1 бр. лозарска пръскачка, медна на стойност 35,00 лв.; 2 бр. медни тенджери на стойност 50,00 лв.; мостов проводник с дължина 30 м на стойност 21,60 лв.; гумиран кабел с дължина 50 м на стойност 57,50 лв.; 20 кг. орехи реколта 2013 г. на стойност 64,00 лв.; 2 бр. медни тави на стойност 40,00 лв.; меден котел с метална дръжка на стойност 30,00 лв., всичко на обща стойност 298,10 лв. – обща нанесена имуществена щета – 603,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като част от откраднатите вещи били без постоянен надзор, при извършване на престъплението е използвано МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на *** от гр. Разград и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени, с което от обективна страна осъществил състава на престъплението по чл. 197, т. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Деянието е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, на обвиняемия Р.С.Б. СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ДВЕ ГОДИНИ, като на осн. чл. 42б, ал.1 от НК – с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ДВЕ ГОДИНИ.

. По делото не са приложените веществени доказателства.

Направените по делото разноски в размер на 16,67 лв. се възлагат в тежест на обвиняемия Р.С.Б., който следва да ги заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен.”

Районен съдия:

Съдът, като взе в предвид така постигнатото споразумение по отношение на обвиняемия С.Н.Х. данните по ДП № 488/2013 г. по описа на РУП гр. В. Преслав, констатира следното: Наказателното производство е образувано и водено против С.Н.Х. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С подписване на споразумението, страните са постигнали съгласие, че обвиняемият извършил престъплението, в което е обвинен, като предвид приетата от тях квалификация на извършеното, са счели, че случаят е маловажен, поради което е изключена квалификацията на деянието като извършено повторно и след предварителен сговор.

Съдът намира, че в този смисъл споразумението противоречи на закона. Съгласно ППВС № 6/1971 г., р. II, т. 7, маловажността на случая при кражбата следва да се определя с оглед критериите на разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед ниската стойност на предмета на кражбата, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност. Съдебната преценка на този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая, съдът взе предвид следното: на първо място – стойността на отнетото възлиза общо на 603,00 лв. – тоест възлизаща на почти две минимални работни заплата за страната към м. ноември 2013 г.; начина на извършване на двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност на дееца; механизма на извършването им – ползването на МПС, наличието на предварителен сговор за осъществяването й, сочат, че конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Същият извод следва да бъде направен и за дееца – С.Н. е осъждан трикратно, като две от осъжданията са за извършени кражби, като процесното деяние е осъществено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД 885/2011 г. на ШРС. Горното обстоятелство сочи на престъпна упоритост у Х., разкриваща го като личност с висока степен на обществена опасност. Съобразно всички изложени обстоятелства, съдът намира, че настоящата кражба се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случай, което е пречка тя да бъде квалифицирана като извършена „в немаловажен случай” по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Тоест, правилната квалификация на осъщественото от С.Н.Х. е по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а не приетата от страните по споразумението.

Водим от горното и на осн. чл. 382, ал. 8 НПК, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ОДОБРЯВА подписаното на 14.05.2014 г. и в днешно с.з. споразумение за частично решаване на делото в досъдебното производство МЕЖДУ: Н.Д. – адвокат от ШАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С.Н.Х., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, обл. Шумен, ул***, с основно образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан и 2) Атанас Атанасов – прокурор при ВПРП, СЪС СЪДЪРЖАНИЕ:

„Страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият С.Н.Х., в периода от 23.11.2013 г. до 25.11.2013 г. в с. Осмар и в с. Драгоево, обл. Шумен при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Р.С.Б. и Р.С.Б. ***, отнел от владението на *** от с. Осмар чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор за трактор марка „Хоуфорд“ 100 амперчаса на стойност 209,00 лв.; 1 бр. джанта от камион „Шкода Европа“ 11 цола на стойност 65,00 лв.; 1 бр. брадва на стойност 18,00 лв.; 5 л. нафта на стойност 12,90 лв. – всичко на обща стойност 304,90 лв. и отнел от владението *** от гр. Шумен чужди движими вещи – 1 бр. лозарска пръскачка, медна на стойност 35,00 лв.; 2 бр. медни тенджери на стойност 50,00 лв.; мостов проводник с дължина 30 м на стойност 21,60 лв.; гумиран кабел с дължина 50 м на стойност 57,50 лв.; 20 кг. орехи реколта 2013 г. на стойност 64,00 лв.; 2 бр. медни тави на стойност 40,00 лв.; меден котел с метална дръжка на стойност 30,00 лв., всичко на обща стойност 298,10 лв. – обща нанесена имуществена щета – 603,00 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като част от откраднатите вещи били без постоянен надзор, при извършване на престъплението е използвано МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на *** от гр. Разград и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени, с което от обективна страна осъществил състава на престъплението по чл. 197, т. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Деянието е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл.

За горепосоченото деяние, на основание чл. 197, т. 4 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 381, ал. 4 от НПК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК на обвиняемия С.Н.Х., се налага наказание „ПРОБАЦИЯ”.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, на обвиняемия С.Н.Х. СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ДВЕ ГОДИНИ, като на осн. чл. 42б, ал.1 от НК – с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него лице два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК, на обвиняемия С.Н.Х., СЕ ОПРЕДЕЛЯ пробационна мярка „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” с продължителност 120 (СТО И ДВАДЕСЕТ) ЧАСА ГОДИШНО с продължителност ДВЕ ГОДИНИ.

. По делото не са приложените веществени доказателства.

Направените по делото разноски в размер на 16,66 лв. се възлагат в тежест на обвиняемия С.Н.Х., който следва да ги заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен.”

Районен съдия:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО производството по НОХД № 185/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав.

ВРЪЩА ДП № 488/2013 г. по описа на Районно управление „Полиция” гр. Велики Преслав на прокурора.

На основание чл. 382, ал.9 от НПК, определението е окончателно.

Районен съдия:

Заседанието приключи в 14,45 часа, протоколът изготвен в с.з.

Районен съдия:

Секретар: