МОТИВИ на присъда по НОХД № 32/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу всеки от подсъдимите А.Е.М. и С.А.А. е повдигнато обвинение за това, че „през периода от 01.03.2013 г. до 16.03.2013 г., в гр. Смядово, област Шумен, в къща, находяща се на ул. „***, в немаловажен случай, след предварителен сговор в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт на обща стойност 599,75 лв., от владението на С.С.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което осъществил от обективна и ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.”.

Срещу подсъдимия А.Е.М. е повдигнато обвинение и за това, че „на 27.03.2013 г. в град Смядово, област Шумен на ул. „***” пред дом № 37 в съучастие като съизвършител с А. ***, причинил на С.С.Б. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3-то вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.”.

В съдебно заседание субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, на 30.05.2014 г., по решение на съда, е проведено предварително изслушване на страните, като всеки от подсъдимите А.М. и С.А., на осн. чл. 371, ал. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвиненията и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни. Прокурорът пледира за налагане на наказания на двамата подсъдими, както следва: на подсъдимия М. – по година и половина „Лишаване от свобода” за всяко от престъпленията, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК; по отношение на подсъдимия С.А. – една година „Лишаване от свобода”, което след приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подс. М. пледира за налагане на минимално наказание „Лишаване от свобода” спрямо подзащитния му, чието изтърпяване да бъде условно отложено.

Защитникът на подс. А. моли на същия да бъде наложено наказание три месеца „Лишаване от свобода”, което да не бъде изтърпявано ефективно.

Подсъдимият М., в хода на съдебните прения изразява съжаление за извършеното и моли за по-леко наказание.

Подсъдимият А., на съдебните прения моли за по-леко наказание.

След направените самопризнания от страна на всеки от подсъдимите относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият С.С.Б. ***. През пролетта на 2013 г. същият работил като охранител в „***” АД, като едновременно с това помагал на свой роднина при осъществяване на дейността му в база, намираща се извън града. Поради това, Б. нощувал в помещения на цитираната база и рядко се прибирал в дома си. Това обстоятелство било известно на подсъдимите А.М. и С.А., тъй като двамата живели в близост до дома на пострадалия. Тъй като се нуждаели от пари, в началото на месец март на 2013 г. подсъдимите се уговорили да извършат кражба от дома на Б.. На неустановена дата през цитирания период, М. и А. взели със себе си предварително подготвени чували и отишли до къщата на пострадалия. Тъй като жилището не било заключено, подсъдимите безпрепятствено влезли в сградата. От различни помещения на същата, двамата взели различни водопроводни части, кухненски съдове, които сложили в чувал. Със същия пренесли отнетото и продали откраднатите вещи в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на ЕТ „***" гр. Смядово. По описания начин М. и А. в няколко последователни дни, също в началото на месец март 2013 г., отишли още два пъти до дома на Б., като отново взели предварително приготвени чували, отнели още вещи и ги пренесли в чувалите до същия изкупвателен пункт където ги продали. На 16.03.2013 г. подсъдимите отново отишли до жилището на пострадалия и започнали да поставят различни кухненски съдове и други водопроводни части в чували, като М. ги взел и занесъл в дома си. Този път, обаче, влизането на подсъдимите в дома на Б. било забелязано от съседи на последния, които към 16,00 ч му съобщили по телефона за това. Пострадалият пристигнал веднага в дома си с лек автомобил, собственост на негов близък. На място заварил А., който се готвел да изнася и други вещи. Б. и познатият му отишли до дома на М. и в разговор помежду им, последният му признал за извършената кражба, но обяснил, че отнетото през този ден изхвърлил в кладенец Обещал му също, до една седмица да му даде 300,00 лева, за възстановяване на нанесените вреди. По този начин за времето от 01.03.2013 г. до 16.03.2013 г. М. и А. отнели от Б. и продали в описания изкупвателен пункт следните вещи: 4 бр. тави, метални с размери 40/10 см; 2 бр. метални кръгли тави с размери 30/5см; 15 бр. порцеланови чинии; 1 бр. алуминиева тенджера за готвене под налягане - 5 л.; 13 метра поцинковани тръби от инсталация за парно; 1 бр. проточен бойлер „Юнга" - 3 л; 2 бр. смесител ни батерии за баня с душ; 15 бр. вилици от неръждаема стомана; 3 бр. кухненски ножове с пластмасова дръжка; възвратен клапан за бойлер, бронзов; памучен дюшек 1,1/2; 3 бр. тъкани черги с размер 4/2 м; балатум с размери 5/1,2 м; кирка с дръжка, среден размер; лозарска ножица; сатър за месо с дръжка; 6 бр. обръчи от буре с диаметър 70 см и ширина 4 см; 2 бр. обръчи от каца с диаметър 130 см и ширина 4 см; 2 бр. подложка за печка на твърдо гориво 100/30 см; клещи (електричарски); 7 бр гаечни ключове (17, 19, 22, 24, 27, 30...); 4 бр. фини триони за абрихт Ф25; шайба за електромотор с два канала с диаметър 16 см и ширина 6 см; метална кофа 10 л. и 1 бр. пластмасова кофа 10 литра.

На 27.03.2013 г. пострадалият С.Б. отишъл до адреса, на който вече живеел подс. М., за да се осведоми, кога същия ще му даде сумата от 300,00 лева за възстановяване на вредите от кражбата. Б. и М. провели разговор, като последният обяснил, че към този момент не може да му плати обещаната сума и започнал да му крещи, че няма намерение да направи това. В един момент, М. влязъл в двора на къщата и след известно време се върнал с брадва и подгонил Б. по улицата. В същия момент от друга къща излязъл А.А.А. и двамата с М. настигнали Б., съборили го на земята и започнали да му нанасят удари по тялото. Подсъдимият размахвал брадвата, но не успял да нанесе удар с нея на Б., тъй като свидетел на побоя успял да му я изтръгне от ръката. Вследствие на нанесените му удари от подс. М. и А.А., Б. получил следните травматични увреждания — контузия в областта на устата, състояща се в кръвонасядане по лигавицата на горната устна в областта на централни резци; оток на долната устна с кръвонасядане по лигавицата й; разкъсноконтузна рана по лигавицата на долната устна до срединната линия вдясно; счупване на първи зъб горе вдясно под нивото на венеца и травматичен периодонтит на централните и на латералните резци на долната челюст двустранно. Тези травматични увреждания на посочените зъби, са причинили на пострадалия Б. трайно затруднение при дъвченето и говора.

Изложените фактически положения се подкрепят от самопризнанията на подсъдимите А. М. и С. А., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и следните, подкрепящи ги доказателства, събрани в досъдебното и съдебното производство: писмени доказателства – извлечение от регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали, покупно-изплащателни сметки за периода от 13.02.2013 г. до 15.03.2013 г., декларации за произход на отпадъци от черни и цветни метали за периода от 13.02.2013 г. до 15.03.2013 г., договори за периода от 13.02.2013 г. до 15.03.2013 г., протоколи за предупреждение от 27.03.2013 г., СМУ № 105/2013 г. на ОСМ при „МБАЛ – Шумен” АД, протокол за доброволно предаване от 27.03.2013 г., справки за съдимост рег. № 125/21.02.2014 г. на БС при РС гр. Провадия и № 881/25.02.2014 г. на БС при РС гр. Варна, 2 бр. декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите; заключения по експертизи – оценителна от 13.06.2013 г. и комплексна съдебно-медицинска от 08.07.2013 г.; свидетелските показания на С.Б., ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, С.С..

I. При така приетото за установено, съдът счита, че всеки от подсъдимите А.М. и С.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Същите, през периода от 01.03.2013 г. до 16.03.2013 г., в гр. Смядово, област Шумен, в къща, находяща се на ул. „***, в немаловажен случай, след предварителен сговор в съучастие като съизвършители помежду си, при условията на продължавано престъпление, отнели чужди движими вещи: 4 бр. тави – метални с размери 40/10 см на стойност 72,00 лв.; 2 бр. метални кръгли тави с размери 30/5 см на стойност 18,00 лв.; 15 бр. порцеланови чинии на стойност 20,25 лв.; 1 бр. алуминиева тенджера за готвене под налягане - 5 л на стойност 10,00 лв.; 13 м поцинковани тръби 1/2 цола от инсталация за парно на стойност 26,00 лв.; 1 бр. проточен бойлер „Юнга" - 3 л на стойност 96,00 лв.; 2 бр. смесителни батерии за баня с душ на стойност 80,00 лв.; 15 бр. вилици от неръждаема стомана на стойност 15,00 лв.; 3 бр. кухненски ножове с пластмасова дръжка на стойност 9,00 лв.; възвратен клапан за бойлер – бронзов на стойност 6,00 лв.; памучен дюшек 1,1/2 на стойност 15,00 лева; 3 бр. тъкани черги с размер 4/2 м. на стойност 60 лв.; балатум с размери 5/1,2 м на стойност 36,00 лв.; кирка с дръжка, среден размер на стойност 12,00 лв.; лозарска ножица на стойност 6,00 лв.; сатър за месо с дръжка на стойност 10,00 лв.; 6 бр. обръчи от буре с диаметър 70 см и ширина 4 см на стойност 12,00 лв.; 2 бр. обръчи от каца с диаметър 130 см и ширина 4 см на стойност 4,00 лв.; 2 бр. подложка за печка на твърдо гориво 100/30 см на стойност 20,00 лв.; клещи (електричарски) на стойност 4,00 лв.; 7 бр. гаечни ключове (№ 17,19,22,24,27,30,…) на стойност 14,00 лв.; 4 бр. фини триони за абрихт Ф25, на стойност 28,00 лв.; шайба за електромотор с два канала с диаметър 16 см и ширина 6 см на стойност 9,00 лв.; метална кофа 10 л на стойност 4,00 лв. и 1 бр. пластмасова кофа 10 л на стойност 1,50 лв. – на обща стойност 599,75 лв., от владението на С.С.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

При извършване на престъплението всеки от подсъдимите осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение.

Престъпното деяние е осъществено от всеки от подсъдимите при условията на съучастие, като всеки от тях действал като съизвършител. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши елемент от общата дейност, която като цяло да доведе до осъществяване на всички обективни признаци на престъпния състав. Налице е и квалифициращият признак по т. 5 от чл. 195, ал. 1 от ПК – кражба, извършена от две лица, сговорили се предварително.

Деянията, извършени от всеки от подсъдимите са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършено с няколко отделни деяния, всяко от които осъществява отделно състава на престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянията са извършени и при една и съща форма на вината – пряк умисъл (предварително сформиран и пряко насочен умисъл). Обективните и субективни белези на престъпните деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.). И двамата подсъдими са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните последици на всяко от деянията по продължаваното престъпление, съзнавайки общественоопасния му характер. В съзнанието и на двамата е била налице представа, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия подсъдим и воля да осъществи намерението си заедно с него.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че всеки от подсъдимите следва да носи наказателна отговорност по цитираните по-горе законови текстове.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на всеки от подсъдимите на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като условия – цялостната социално-икономическа обстановка и микросредата на подсъдимите.

II. Извършеният наказателноправен анализ на така установената по делото фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че подсъдимият А.М. осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Същият, на 27.03.2013 г., в гр. Смядово, обл. Шумен, на ул. „***” № 37, в съучастие като съизвършител с А. ***, причинил на С.С.Б. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Подсъдимият М. въздействал върху организма на Б., като в резултат от съвместната му с А.А. дейност предизвикали анатомични и функционални увреждания в него. По този начин подсъдимият противоправно увредил здравето на друг човек. А. М. предизвикал анатомично увреждане, обхващащо счупване на короната на първи зъб горе вдясно, което неминуемо води до отпадането му. В резултат на избиването на зъба на пострадалия, било затруднено дъвченето и говоренето му. Освен описаното увреждане, на пострадалия били причинени и други травматични увреждания, които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Престъпното деяние е осъществено при условията на съучастие, като подсъдимият М., заедно с А.А. действал като съизвършител. Установи се, че и двамата участвали в нанасянето на травматични увреждания на пострадалия. От обективна страна всеки от съучастниците извършил отделни елементи от общата дейност, която като цяло довела до осъществяване на всички обективни признаци на престъпния състав на чл. 129, ал. 1 от НК.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия М. при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. Подсъдимият предвиждал настъпването на вредните последици, предвиждайки конкретните форми на увреждане здравето на жертвата и е целял именно тези увреждания. В съзнанието му е била налице представа, че участва в изпълнението на престъплението заедно с друг съизвършител – А.А. и воля да осъществи намерението си заедно с него.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият А.М. следва да носи наказателна отговорност и по цитирания по-горе законов текст за причиняване на средна телесна повреда.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитането от страна на подсъдимия М. на нормите, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността.

ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА, съдът прецени обществената опасност на деянията и личната опасност на всеки от подсъдимите, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.

I. Подсъдимият А.Е.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес в гр. Смядово. Същият е български гражданин, с начално образование, вдовец. Същият е неосъждан, тъй като по отношение на осъждането му с присъда № 79/24.03.2003 г. по НОХД № 620/2002 г. на НПРС, влязла в сила на 23.04.2003 г. е настъпила реабилитация, на основание чл. 88а, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК – на 23.04.2011 година.

1. Досежно престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК:

Като отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът прие сравнително високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление против собствеността е от най-често извършваното в страната. Като смекчаващи отговорността обстоятелства обсъди чистото му съдебно минало, съдействието му за разкриване на обективната истина и социалния му статус.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от eдна до десет години.

С оглед така установената обществена опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че по отношение на подсъдимия М. е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, като намира, че целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция могат да се постигнат в най-пълна степен с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на една година и шест месеца „Лишаване от свобода”.

При определяне на наказанието, настоящият състав е длъжен да приложи нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК. В случая, определеното на подсъдимия М. наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода” следва да бъде намалено с една трета – тоест с шест месеца. Поради това, съдът наложи на подсъдимия наказание една година „Лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на М..

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление.

2. Досежно престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК:

Като отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът прие сравнително високата степен на обществена опасност на деянието – осъществен е съставът на престъпление против личността, засягащо здравето на друг човек. Като смекчаващи отговорността обстоятелства обсъди чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, съдействието му за разкриване на обективната истина и социалния му статус.

За престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до шест години.

С оглед така установената обществена опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че по отношение на подсъдимия М. е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, като намира, че целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция могат да се постигнат в най-пълна степен с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на една година (посочена в присъдата като дванадесет месеца) „Лишаване от свобода”.

При определяне на наказанието, настоящият състав е длъжен да приложи нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК. В случая, определеното на подсъдимия М. наказание една година „Лишаване от свобода” следва да бъде намалено с една трета – тоест с четири месеца. Поради това, съдът наложи на подсъдимия наказание осем месеца „Лишаване от свобода”.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия А.М. общо наказание за престъпленията по настоящата присъда в размер на най-тежкото от отделно определените наказания, а именно – една година „Лишаване от свобода”, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер общо наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление.

II. Подсъдимият С.А.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. Долни чифлик, обл. Варна, живущ ***. Същият е български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан.

С оглед така установената обществена опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че по отношение на подсъдимия А. е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, като намира, че целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция могат да се постигнат в най-пълна степен с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на една година „Лишаване от свобода”.

При определяне на наказанието, настоящият състав е длъжен да приложи нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК. В случая, определеното на подсъдимия А. наказание една година „Лишаване от свобода” следва да бъде намалено с една трета – тоест с четири месеца. Поради това, съдът наложи на подсъдимия наказание осем месеца „Лишаване от свобода”.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди всеки подсъдимите да заплати следните суми, представляващи направените по делото разноски: подсъдимият М. – 150,00 лв., с изключение на неопределеното адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник; подсъдимият А. – 20,00 лв., с изключение на неопределеното адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник, както и по 5,00 лв. за всеки един поотделно, за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

06.06.2014 г.

Районен съдия: