О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

Великопреславският районен съд трети състав

На 30 (тридесети) юни Година 2014

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 291 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 130 от ГПК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, предявен от Т.Д.К., В.Д.Х., Ж.Д.Г. и А.Н.Д. срещу М.Г.Ж., Г.Ц.К. и Д.Ц.К..

Ищците отправят искане да бъде признато за установено, че нотариален акт № 17, том ХI, рег. № 2607, дело № 2120/29.09.2006 г. на СВ гр. Велики Преслав е неистински, като обосновават претенцията си с обстоятелството, че в обективирания в акта договор за продажба, не участвали всички съсобственици на имотите, предмет на сделката.

Съдът счита, че предявеният иск е недопустим. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК, може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Нотариалният акт, обективиращ договор за продажба на недвижим имот, представлява диспозитивен официален документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установени форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В случая, ищците не оспорват автентичността на нотариалния акт, а по същество, атакуват съдържащата се в него сделка. Диспозитивен документ може да бъде оспорван само по отношение неговата автентичност – доводи, които не се навеждат в исковата молба. Трайната съдебна практика е категорична, че предмет на установяване може да бъде както неавтентичността на един документ, така и неговата неистинност – неприложимо, когато се касае за сделка. Тоест, ищците не разполагат с правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото е налице сделка за прехвърляне на вещни права и защитата им следва да се реализира чрез друг иск.

Поради това, в настоящият случай, съдът счита, че ищците не разполагат с правен интерес да искат установяване на неистинност на посочения нотариален акт – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Предвид гореизложеното, при констатацията за недопустимост на претенцията на основание чл. 130 от ГПК, исковата молбата следва да бъде върната.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 2819/05.06.2014 г. на ВПРС, на Т.Д.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, В.Д.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Ж.Д.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Веселиново, обл. Шумен, ул. „Никола Йонков Вапцаров” № 7 и А.Н.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 вр. ал. 1 от ГПК срещу М.Г.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Г.Ц.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. „Академик Атанас Бешков” № 13, ет. 2, ап. 1 и Д.Ц.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, поради недопустимост на иска.

На основание чл. 39, ал. 1 от ГПК, препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от ищците чрез пълномощника – адв. К.Б. от ШАК.

Връщането на исковата молба може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщаването на настоящото определение, с частна жалба пред ШОС, без представяне на препис за връчване на другите страни.

Районен съдия: