О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

Великопреславският районен съд втори състав

На 16 (шестнадесети) юни Година 2014

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

частно наказателно дело номер 180 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Постъпила е жалба от адв. В.К. от ШАК – пълномощник на Г.Х.Г. срещу постановление от 14.04.2014 г. на прокурор при ВПРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 20/2013 г. по описа на ОСлО при ШОП. Жалбоподателят счита, че при постановяване на същото не е извършена преценка на събраните доказателства и не са събрани всички необходими такива. Счита, че били налице достатъчно доказателства, че обвиняемият А. е извършил престъпление по чл. 206 от НК или по чл. 209, ал. 1 от НК. Моли съда да постанови определение, по силата на което постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбата е подадена от пълномощник на пострадалия, а съобразно приетото от въззивния ШОС по ВЧНД № 223/2014 г. по описа на ШОС – в определения от закона срок, поради което е процесуална допустима.

Съдът, като взе предвид материалите по ДП № 20/2013 г. по описа на ОСлО в ШОП констатира следното: наказателното производство е образувано и водено срещу А.Е.А. за това, че „на неустановена дата от 09.02.2013 г. до 29.04.2013 г. в гр. Ротердам, Кралство Нидерландия противозаконно присвоил чужда движима вещ която владеел – лек автомобил „****” с рег. **** на стойност 3000 лв. – собственост на Г.Х.Г. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК”. С постановление № 441/13 от 14.04.2014 г. на прокурор при ВПРП наказателното производство е прекратено. Сочи се, че деятелността на А.А. не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление.

В настоящото производство съдът следва да се произнесе досежно законосъобразността на постановлението на прокурора, като не е оправомощен да извършва това чрез собствена, различна от направената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в хода на предварителното производство. В тази насока, съдът изцяло възприема изложената от прокурора фактическа обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесното постановление на ВПРП се явява законосъобразно.

В хода на разследването е установено, че между Г.Х.Г. и А.Е.А. възникнали облигационни правоотношения, като същите сключили в гр. Беринген, Кралство Белгия устен договор, по силата на който обвиняемият се задължил да извърши превоз на собствения на Г. лек автомобил (т.нар. „микробус”) марка „Форд” модел „Транзит” с рег. ****, с помощта на автомобилна платформа от посоченото населено място до гр. Шумен. Двамата се срещнали на 09.02.2014 г. в гр. Антверпен, където А. бил придружен от свои роднини. Тъй като автомобилът се намирал в гр. Беринген, договарящите посетили посоченото населено място, където Г. предал на обвиняемия ключа за превозното средство, невалидна застрахователна карта и т.нар. „зелена карта” от 2009 г., като не открил талон за регистрация на автомобила, първа част, а за втората споделил, че е загубена. След постигната уговорка, Г. платил на А. сума в размер на 650 евро, представляваща възнаграждение за превоза, както и 130,00 евро, представляващи уговорено възнаграждение за находящ се в микробуса багаж, собственост на трето лице. На следващия ден, А. телефонирал на пострадалия и му заявил, че не може да осъществи превоза без документите, удостоверяващи собствеността върху същия, поради което ще остави същия на паркинг в гр. Ротердам, Кралство Нидерландия. Действително, обвиняемият паркирал превозното средство (което било технически неизправно) на неплатен обществен паркинг, в посоченото населено място, в кв. Шикидам и след това се завърнал в Република България. При завръщането на Г. в родината, същият се снабдил с удостоверение, издадено от ОД на МВР гр. Шумен относно собствеността върху автомобила и се свързал с А., за да му го предостави. Последният, при срещата им, отново заявил, че не може да изпълни задълженията си чрез този документ. Последвали срещи и телефонни разговори между двамата, като при едно от пребиваванията си в Кралство Нидерландия, А. се срещнал с майката на Г. на паркинга, на който бил оставен микробуса, показал й го и й предоставил ключа за него. Впоследствие, автомобилът бил иззет от полицейските органи на кралството и поради неустановяване на собственика – унищожен.

При установената фактическа обстановка, съдът счита, че извършеното от обвиняемия деяние не осъществява признаците на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. За осъществяване на престъплението обсебване, деецът следва да присвои чуждата вещ, която владее или пази на законно основание. В тази насока, следва да се приеме за доказано, че А. не е установявал трайна фактическа власт спрямо лекия автомобил, собственост на Г.. Освен това, същият не е променял отношението си към същата – считал е, че тя е собственост на последния и не се е разпореждал с нея. Не е налице и субективния елемент на обсъжданото престъпление – нямал е намерение да свои вещта или да се разпорежда с нея. Следва да се отбележи, че действията на обвиняемия не осъществяват и състава на престъплението измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. За осъществяване на състава на престъплението е необходимо деецът да възбужда заблуждение у другиго, това да става с користна цел и да е настъпила имотна вреда за заблудения или друго лице, и имотна облага за този, който възбужда заблуждението. В случая, от обективна страна не е налице формиране на неправилна представа у пострадалия относно правното основание или условията, при които е осъществил акт на имуществено разпореждане. Налице е изискуемият от закона резултат – причиняване на имотна вреда на чуждо имущество – това на Г.. От субективна страна, обаче, не е налице пряк умисъл у обвиняемия. Обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен не е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице измама. Деецът по чл. 209, ал. 1 от НК, който използва договорни правоотношения поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Съдът приема, че в конкретния случай, А. е имал намерение да осъществи възложения му превоз, но поради непредставяне на документи за собственост от страна на Г. се е стигнало до неизпълнение на облигационно задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото се касае за облигационни отношения жалбоподателят би могъл да реализира правата си по гражданско-правен ред. Поради всичко изложено, съдът намира, че А.А. не е извършил престъпление във връзка със сключения от него на 09.02.2013 г. договор за превоз с Г.Г..

С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановлението на прокурор при ВПРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 20/2013 г. по описа на ОСлО в ШОП се явява обосновано и законосъобразно. Ето защо, депозираната от пълномощник на Г.Х.Г. жалба срещу същото следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление № 441/13 от 14.04.2014 г. на Великопреславска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 20/2013 г. по описа на ОСлО в ШОП, водено срещу А.Е.А. с ЕГН **********.

Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, обвиняемия, защитника и ВПРП, пред Окръжен съд гр. Шумен.

Районен съдия: