Р Е Ш Е Н И Е

29.07.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 26 (двадесет и шести) юни Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 198 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба (уточнена и допълнена) „З.д. „Е.”” АД ***, представлявано от А.Й.П. твърди, че на 11.12.2009 г., в гр. В.П., на паркинг зад дом № 19 на ул. „С.В.”, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СА3611НХ били причинени имуществени вреди. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и „Евролийз ауто” ЕАД договор за застраховка „Каско на МПС” № 0515927977 от 16.07.2009 година. Настъпилото ПТП било по вина на О.В.П. тъй като се дължало на удар на автомобила в стърчаща от пътното платно шахта, а ответната страна стопанисвала общинските пътища на територията на общината. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била заведена щета № 0500637371 от 14.12.2009 г., като след извършени оглед и оценка, на 19.02.2010 г., на застрахования пострадал било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 413,11 лева. Ищецът предявил претенцията си към О.В.П. на 17.05.2010 г., но плащане не последвало. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди, в размер на 413,11 лева. Поради неплащане на цитираната сума, ответната страна дължала и обезщетение за забава за периода от 31.05.2010 г. (денят, следващ последния ден на 10-дневния срок, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение), до датата на предявяване на иска – 26.04.2013 г., в размер на 125,00 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което О.В.П. да бъде осъдена да му заплати: сума в размер на 413,11 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане; сума в размер на 125,00 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение от 413,11 лв. за периода от 31.05.2010 г., до датата на предявяване на иска – 26.04.2013 година. Претендира и разноските по настоящото производство.

Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подава отговор на исковата молба, с който излага, че оспорва предявените искове. Сочи, че от представените доказателства не може да се установи точното място на настъпилото ПТП и дали същото се намира на път, представляващ общинска собственост. Излага, че уличната канализационна мрежа се поддържа от „Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД гр. Шумен, а не от Община В. Преслав. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения протокол за ПТП № 1207883/11.12.2009 г., съставен от служител на РУ „Полиция” гр. В. Преслав е, че на 11.12.2009 г., в 12,30 ч, в гр. В.П., на паркинг зад дом № 19, извън пътната мрежа, настъпило ПТП с участник – водачът на ППС – Д.Г.Д.. В протокола е отбелязано, че при движението на водача на МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СА3611НХ, собственост на „Евролийз Ауто” ЕАД, същото се удря в препятствие на пътя (шахта), с което става причина за ПТП. Отразено е също: „Време е облачно, пътна настилка – суха.”. Съдът констатира от застрахователна полица № 0515927977/16.07.2009 г., че между „З.д. „Е.”” АД *** и „Евролийз Ауто” ЕАД гр. С. бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” за МПС – автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с № на рама W0LVSDL0896099633, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 17.07.2009 г., до 23,59 ч на 16.07.2010 година. От представените искане от 30.03.2010 г. за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС”, доклад по щета № 0500637371, фактура № 22273/15.01.2010 г., ведно с опис, опис към фактура № 00022/11.01.2011 г. и извлечение от сметка № 1745001264 от 19.02.2010 г. се установява, че собственикът на увреденото при настъпилото ПТП моторно превозно средство отправил искане до застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, последният извършил оценка на нанесените вреди и на 19.02.2010 г. платил на едноличното акционерно дружество застрахователно обезщетение в размер на 413,11 лева. По делото е приложена регресна покана рег. № 1822/3 от 17.05.2010 г., изходяща от ищеца, до О.В.П. получена от последната на 20.05.2010 г., в което същият заявил претенция за плащане на сума в размер на 413,11 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение. Съдът констатира от писмо изх. № 2482/28.05.2010 г., изходящо от ответника, получено от застрахователя на 02.06.2010 г., че същият заявил на ищеца, че мястото на настъпилото ПТП е неконкретизирано и поискал точното му посочване,с оглед вземане на становище. Видно от представеното извлечение от кадастралната карта на гр. В.П., в частност – на ул. „С.В.” е, че зад дом № 19 не е отбелязано наличието на улица или паркинг, като зад дом № 17 е отразен път без изход.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „Опел Корса” с рег. № СА3611НХ е следният: на 11.12.2009 г. в гр. В.П., при излизане от паркинг зад дом № 19, лекият автомобил се удря в отворена шахта, при което са нанесени вреди по автомобила. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 11.12.2009 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС – лек автомобил. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 413,11 лева.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, банковата сметка на автосервиз „Каргоекспрес” ЕООД гр. Варна е заверена със сумата 413,11 лв. на 19.02.2010 г., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0500637371. Размерът на обезщетението за забава (законната лихва) при плащане на парично обезщетение върху главница в размер на 413,11 лв. за периода от 31.05.2010 г., до 26.04.2013 г., възлиза на 120,32 лева.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Д.Д. излага, че през 2009 г. управлявал служебен автомобил, марка „Опел Корса”, като се намирал в гр. В. Преслав. Свидетелят паркирал автомобила в улица без изход, на междублоково пространство, в близост до питейно заведение „Голд дринк”. След като приключил работата си, Д. привел автомобила в движение и при задвижването му назад се чул удар, при което МПС спряло. Свидетелят излязъл от купето и установил, че автомобилът се ударил в повдигната над пътната настилка кръгла шахта с чугунен корпус.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ.

Съгласно цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице първите посочени две предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на О.В.П. се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно нормите на чл. 2 от ЗОбС и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, като според чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината. Доказа се по делото настъпването на вредоносен резултат, изразяващ се в имуществени вреди по лекия автомобил. Относно механизма, по който е станало автопроизшествието, протоколът за ПТП няма характера на официален документ и не се полза с такава доказателствена сила, тъй като служителят на полицията, който е съставил протокола не е очевидец на случилото се, а протоколът е съставен на база данните, които самият водач на увреденото МПС е предоставил. Според заключението по АТЕ, механизмът на настъпване на ПТП се определя на основание протокола за ПТП – удар в повдигната шахта.

Съдът намира, че от материалите по делото не е установено по категоричен начин, че Община В. Преслав се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на общински път, за да бъде ангажирана регресната отговорност по чл. 213 от КЗ. Не е доказано къде точно на пътното платно е била описаната шахта и дали водачът на увредения автомобил не е могъл да я избегне, при положение, че ПТП е станало в светлата част на деня около 12,30 часа. Липсват конкретни данни къде точно е местоположението на въпросната шахта – на уличната пътна мрежа, в междублоково пространство или друга територия, доколкото в самия протокол за ПТП е отразено само, че ПТП е станало „зад блок 19”.

От събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че мястото, където е настъпило ПТП на 11.12.2009 г., е част от уличната мрежа на Община В. Преслав, че представлява общински път, за да се ангажира отговорността £ като собственик. Тази отговорност на общината не възниква автоматично, а следва да бъде доказана за всеки конкретен случай. Съдът намира, че в случая ищецът не е доказал твърденията си, че въпросната шахта е собственост на Община В. Преслав, че тази вещ се намира под надзора именно на ответника, а не на други лица. При липсата на категорични доказателства чия собственост е тази шахта и кой е субектът, който има задължение да извършва поддръжката и ремонта на такова съоръжение, както и относно точното £ местоположение, не може да се приеме, че О.В.П. се явява пряк причинител на вредата по застрахования автомобил на стойност 413,11 лв., за да бъде ангажирана отговорността £ по предявения регресен иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от „ЗД „Евроинс”” АД гр. С. иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ срещу О.В.П. се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Поради отхвърляне като неоснователна на претенцията за установяване на главно парично задължение, корелативно свързано с регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и акцесорния характер на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, този иск също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разпределението на разноските по делото:

Поради несвоевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на деловодни разноски (за пръв път – с писмената защита), съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „З.Д. „Е.”” АД с ЕИК ......., със седалище: гр. С., с адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С., Р.”И.””, бул. „Х.К.” № 43, представлявано от А.Й.П. – Изпълнителен директор, против О.В.П. с ЕИК ......, с адрес:***, представлявана от А.Г.А. – Кмет, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, с цена в размер на 413,11 лв. (четиристотин и тринадесет лева и 11 стотинки), представляваща изплатено на 19.02.2010 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за нанесени вреди по лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СА3611НХ, собственост на „Еуролийз Ауто” ЕАД гр. С., поради сблъсък на автомобила, на 11.12.2009 г., в шахта, находяща се на паркинг зад дом № 19 на ул. „С.В.” в гр. В.П., собственост на О.В.П. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.04.2013 г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „З.Д. „Е.”” АД ***, против О.В.П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с цена 125,00 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 413,11 лв., за периода от 31.05.2010 г., до датата на предявяване на иска – 26.04.2013 година.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им – юрк. Я.Н. и юрк. В.П..

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: