Р Е Ш Е Н И Е

27.08.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 05 (пети) август Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 157 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А.Е.А. с ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление №310/31.03.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция по гори гр.Шумен.

В жалбата се посочва, че на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и са отнети в полза на държавата рога от елен и сръндак. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и сочи гласни доказателства.

Въззиваемата страна – РДГ гр.Шумен, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 04.09.2013 г. в дома на жалбоподателя находящ се в с.Кочово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“***“№35, била извършена проверка от служители на ДГС Преслав-свидетелите Г. и В. и горския стражар М.М.. При проверката същите установили, че в дома на жалбоподателя се намират 2 бр. единични рога от благороден елен и пет броя единични рога от сръндак.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Видно от приложените към делото доказателства, нито в АУАН, въз основа на който е издадено НП, нито в наказателното постановление е посочено времето на извършване на нарушението. Посочена е датата на извършване на проверката, акта е съставен след това, но от него и издаденото в последствие наказателно постановление не може да се установи по безспорен начин кога е извършено нарушението. А това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. Допуснатото нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП е съществено и налага отмяната на последното само на това основание.

Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното: не се спори и по категоричен начин се установи, че при проверката от служителите на ДГС Преслав в дома на жалбоподателя на посочената в АУАН и НП дата са намерени дивечови рога. По делото се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите ******* и **** А., че в къщата, в която живее жалбоподателя и където са открити дивечовите рога, живеят още две лица – неговата майка и неговия брат. Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и А. изцяло, независимо от близката им родствена връзка с жалбоподателя, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с показанията на св.Г.. В показанията си свидетелите *** и А. заявяват, че инкриминираните дивечови рога са намерени от бащата на жалбоподателя, като не могат да посочат в кой период от време е станало това, като св.*** заявява, че съпруга й е починал през 1999 г. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите и в тази им част, тъй като независимо че петте снимки, представени от жалбоподателя, не са приети като доказателствено средство, тъй като същите не са събрани по реда на НПК, съдът се убеди лично че на снимките са жалбоподателя и св.**** А., като над тях са поставени на дъска, като закачалка, процесните рога от благороден елен. На снимките няма посочена дата, но от визията на заснетите лица, които съдът видя и непосредствено в съдебно заседание, може да се направи единствено възможен извод, че същите са направени в много по – ранен период от време /повече от 10 години/ преди проверката. Ето защо въпреки че същите снимки, съдът не ги цени като годно доказателствено средство в съгласие със забраната за това, визирана в разпоредбата на чл. 105, ал.2 от НПК те потвърждават и онагледяват дадените показания от свидетелите ******* и **** А..

Ето защо според настоящият състав, не е установено от административнонаказаващия орган с доказателства, кога и кое лице е държало процесните рога- жалбоподателя ли или някое друго физическо лице. Помещението, от което са иззети рогата се е ползвало поне от две лица, освен това в показанията на свидетелите Г. и В. /специалисти в областта на дивеча/, категорично заявят, че неможе да се установи кога са намерени. За настоящият състав остава неясно, как административнонаказващия орган е определил по несъмнен начин извършителя на нарушението, съответно датата на неговото извършване.

Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

Според настоящият състав, предвид цялостната характеристика на деянието, личността на нарушителя и минималното количество рога в настоящият случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 б."а" от ЗАНН. Цитираната разпоредба дава възможност на административнонаказващия орган да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност, като прецени, че случаят е маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. От анализа на цитираните норми следва, че преценката дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, е поставена в зависимост от липсата или незначителността на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, субективното отношение на жалбоподателя към нарушението, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В настоящият случай причинените вредни последици са незначителни, жалбоподателя е извършил нарушението за първи път, не следва да се пренебрегва и добросъвестното поведение на жалбоподателя в административнонакзателното производство.

Доколкото процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, санкциониращият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с административно наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание. Като не го е сторил, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, постановявайки незаконосъобразен правораздавателен акт.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му за наложеното административно наказание наложено на основание чл.88 от ЗЛОД - „глоба“ в размер на 50.00 лв. за извършено нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЛОД.

Настоящият състав намира, че неправилно административнонаказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на намерените дивечови рога, независимо, тъй като нито нарушителя е установен по безспорен начин, нито времето на извършване на нарушението. На основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се отнемат в полза на държавата и се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. В случая не е ясно дали дивечовите рога са незаконно придобити, предвид възможността да е изтекъл давностния срок и предвид разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗЛОД, която предоставя възможност на лицата, които са намерили паднали дивечови рога, да ги придобиват след заплащане на такса по тарифа, определена от Министерския съвет. На основание чл.111, ал.2 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, предметите иззети като веществени доказателства се връщат на правоимащите от които са иззети. Според настоящият състав иззетите дивечови рога следва да бъдат върнати на жалбоподателя, от когото са иззети и да бъде предоставена възможност, както на него самия, така и на живущите в къщата, от която са иззети да ги придобият след заплащане на такса съгласно тарифата на МС.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №310/31.03.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция по гори гр.Шумен, с което на А.Е.А. с ЕГН **********,*** за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЛОД и на основание чл.88 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и за отнемане в полза на държавата на 2 бр. единични рога от благороден елен и пет броя единични рога от сръндак.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: