Р Е Ш Е Н И Е
21.10.2014 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 11 (единадесети) септември Година 2014
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Дияна П.
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .
.,
като разгледа докладваното от съдия Д.П.
гражданско дело номер 626 по описа за
2013 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени при условията на
обективно алтернативно съединяване искове с правно основание по чл.79, ал.1,
предл.2-ро вр. с чл.82 от ЗЗД, по който ищецът М.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко
Церковски»№34, представлявана по пълномощие от адв.В.А. от САК срещу Н.Д.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Оборище»№6,
вх.Б, ет.4, ап.26, представлявана по пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, с който
претендира ответницата да й заплати сумата 8 500.00 лв., представляваща част
от обезщетение за неизпълнение в общ размер 25 000.00 лв. – претърпяна
загуба, остойностена като пазарната цена на магазин със застроена площ 40
кв.м., ведно с дворно място от 105 кв.м.,
съгласно предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 25.08.2005 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от
1 500.00 лв., представляваща част от
обезщетение за неизпълнение в общ размер 10 000.00 лв. – пропусната полза,
остойностена като дължимия месечен наем, който би получил ищеца, в случай на
изпълнение на договора, за периода на неизпълнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и конститувен
иск с правно основание чл.27, предл. 2- ро вр. с чл.28 от ЗЗД, по който ищецът
иска унищожаване на окончателния договор за покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт №41, том І, рег.№93, дело 42 от 2006 г., на съдия по
вписванията при ВПРС, поради грешка в предмета.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба от 25.08.2005 г., ищецът, в качеството му на продавач
е прехвърлил собствеността върху поземлен имот №656, кв.63 в гр.В.Преслав с
площ от 605 кв.м с административен адрес ул.“Ахелой“№9 на ответника. Съгласно
договора срещу задължението за прехвърляне на собствеността върху имота,
купувачът – ответник се е задължил освен да заплати на продавача сумата от
7 000.00 лв., да построи и магазин със застроена площ 40 кв.м. – търговка
зала и прилежащи помещения, съобразно изискванията, вход за зареждане и
обслужване на магазина в завършен вид и да прехвърли собствеността върху
построеното, заедно със 105 кв.м от дворното място на същия имот на
ищеца-продавач. Въпреки изправността на ищеца, до настоящия момент ответника –
купувач не е изпълнил поетите от него задължения за построяване на търговския
обект и прехвърляне собствеността върху построеното, заедно с част от дворното
място от закупения поземлен имот на ищеца- продавач. Срокът за изпълнение е
изтекъл на 26.01.2011 г., съгласно удължаването му с анекс от 22.10.2008 г. Задължението
не е изпълнено, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на обезщетение за вреди от неизпълнение
на договора, включващи претърпяната вреда и пропуснатата полза. Върху просрочените главници ответникът дължи и законна лихва за забава на
плащанията за периода от предявяване на исковете пред съда до окончателното им
плащане. Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение
на договора, включващо претърпени вреди и пропуснати ползи и моли за постановяване на положително решение. Предявява и алтернативна
претенция за унищожаване на окончателния
договор за покупко-продажба
на поземления имот, поради грешка в предмета, което обосновава с погрешна
представа за съдържанието на насрещните престации у продавача при подписване на
нотариалния акт, с който е прехвърлена собствеността върху имота.
Претендира и направените
по делото разноски, съгласно приложен списък.
В хода на устните състезания и
депозираната писмена защита, ищецът счита че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по основание
и размер. Поради, което моли да бъде уважен изцяло предявения иск с правно
основание чл.79, ал.1, предл.2-ро вр. с чл.82 от ЗЗД. В случай, че съдът не
признае иска за основателен, моли алтернативно на основание чл.27, предл. 2- ро
вр. с чл.28 от ЗЗД да бъде унищожен окончателния
договор за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №41, том І, рег.№93, дело
42 от 2006 г., на съдия по вписванията при ВПРС, поради грешка в предмета.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените срещу
него искове по основание и размер. Счита че иска е недопустим по няколко
съображения: поради изтекла давност, включително и за придобиване на имота;
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Излага доводи за
нищожност на предварителния договор за покупко – продажба, както и отговорност
на пълномощника при сключване на окончателния договор. Моли за постановяване на решение, с което
насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни.
Претендира и направените по делото разноски, съгласно приложен списък.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа заявените с
отговора становища.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Ищцата М.П.С.
притежавала недвижим имот - УПИ 605, от кв.63, с площ 605 кв.м. по действащия
устройствен план на гр.Велики Преслав. Същата била едноличен собственик на
имота, видно от Нотариален акт №61, том І, рег.№150, дело 68 от 2003 г. от
14.02.2003 г. на районен съдия при ВПРС.
Между ищеца и ответника на 25.08.2005 г. бил сключен предварителен
договор за покупко – продажба на поземлен имот 605, от кв.63, с площ 605 кв.м.
с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Ахелой“№9. Уговорена била цена
/7 000.00лв./ и срокове на плащане /3 000.00 лв. при подписване на
предв.договор и 4 000.00 лв. до 31.12.2006 г./. Купувачът се задължил
освен да заплати договорената цена от 7 000.00 лв., да построи в имота
магазин със застроена площ 40 кв.м. за търговска зала, заедно с прилежащи
сервизни помещения, съобразно изискванията, вход за зареждане и обслужване на
магазина в завършен вид и да прехвърли собствеността върху построения магазин и
105 кв.м. от поземления имот на продавача. Срокът за построяване на магазина и
прехвърляне на собствеността върху него и част от поземления имот бил три
години от датата на прехвърляне на поземления имот от продавача на купувача с
нотариален акт. Този срок в последствие с анекс от 22.10.2008 г. бил удължен на
пет години. При подписване на предварителния договор за покупко – продажба на
недвижимия имот ответника – купувач заплатил на ищеца – продавач сумата от
3 000.00 лв. На 26.01.2006 г. купувача заплатил на продавача
сумата от 1000.00 лв. На същата дата 26.01.2006 г. с нотариален акт №41, том І,
рег.№93, дело №42 от 2006 г. на съдия по вписванията при ВПРС, продавачът
–ищец, чрез пълномощника си **** Стойчев прехвърлил собствеността на УПИ 605,
от кв.63, с площ 605 кв.м. по устройствения план на гр.Велики Преслав на
купувача – ответник за сумата от 3 500.00 лв., която била изцяло заплатена
от купувача на продавача. На 31.08.2006 г. купувача заплатил на продавача
сумата от 1000.00 лв. И на 24.11.2006 г. купувача заплатил на продавача сумата
от 1000.00 лв. На 07.07.2010 г.
купувачът се снабдил с разрешение за строеж №31 от Община Велики Преслав на
жилище и два търговски обекта в процесния недвижими имот, както и с необходимата
техническа документация за изграждането им. Още през същата година ответникът
започнал строежа и до настоящия момент,
същия бил изграден до “кота нула”, т.е до нивото на пода на първия
надземен етаж. Поради неизпълнение на задължението за
построяване на магазин и прехвърляне на собствеността му, заедно с част от
поземления имот в договорения срок 26.01.2011 г., на 30.01.13 г. при условията
на чл.47, ал.1 вр. с чл.50, ал.4 от ГПК на ответника била връчена нотариална
покана с рег.№225, том І, №1 по описа на нотариус с рег.№592 с район на
действие ВПРС. С нотариалната покана ищецът поканил ответника да изпълни
посоченото задължение в срок от осем месеца, считано от датата на получаване на
поканата. И в този срок ответника не е изпълнил задължението си.
Пазарната цена на магазин
от 40 кв.м и дворно място от 105 кв.м. към 26.01.2011 г. в гр.Велики Преслав е
23 250.00 лв. Месечният наем на такъв магазин, в случай че същия е бил
построен към 26.01.2011 г. е 110.00 лв. или от 26.01.2011 г. до датата на
предявяване на иска 21.12.2013 г. в общ размер на 3 835.80 лв.
Като писмени доказателства по делото са приети: представените
с исковата молба: заверени копия от предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 25.08.2005 г.; анекс от
22.10.2008 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот №41, том І, рег.№93, дело 42 от 2006 г., от
26.01.2006 г.; копие от разписки от 26.01.2006 г.; 31.08.2006 г. и от
24.11.2006 г. ; заверени копия от нотариална покана, нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по ЗВСВОНИ №61, том І, рег.№150, дело 68
от 2003 г., от 14.02.2003 г., решение от 05.10.2003 г. по адм.д.№562/1993 г. по
описа на ШРС; представените писмени доказателства от ищеца: справка от Агенция по вписванията В. Преслав, изх. № 165/24.03.2014г. и
справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване“ към Министерство на регионалното развитие на Република България с
изх. № АУ01-816/ 12.05.2014г.; Решение за строеж № 31/07.07.2010г. от Община В.
Преслав, скица на УПИ ІІ - 656 гр. В. Преслав, както и заявление за одобряване
на проекти и издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148 от ЗУТ вх. №
0799/28.05.2010г.
По делото са изслушани показанията на допуснатите свидетели Катя Шопова, М.К.
и Д.К. и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Ищцата М.С. е сключила с ответницата Н.Д. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2005 г., който съчетава в себе си
предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД и договор за изработка. Страните са
изпълнили частта от договора по смисъла на чл.19 от ЗЗД, след заплащане на
цената от страна на ответницата, ищцата й е прехвърлила собствеността върху
недвижимия имот, предмет на договора. По силата на клаузите в
договора, регламентиращи правата и задълженията досежно строителството, ответницата се задължила да построи магазин от 40 кв.м, до степен на пълно завършване, включително с прилежащи
сервизни помещения, съобразно изискванията, вход за зареждане и обслужване на
магазина и след като се снабди с нотариален акт за обекта да прехвърли собствеността върху построения
магазин и върху 105 кв.м. от поземления имот на ищцата.
От събраните доказателства – показанията на свидетелите се установи, че
ответницата не е изпълнила задълженията си в частта от договора за изработка/строителство/.
По договора за изработка, за да ангажира отговорността на ответника на
основание чл. 79, ал.1,пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на компенсаторно
обезщетение. Ищецът следва да докаже при условие на пълно и главно доказване,
че е налице виновно неизпълнение на поетите задължения по договора за
строителство от страна на ответника, от което е претърпял вреди,изразяващи се в
претърпяна загуба и пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението, могли са бъдат предвидени при пораждане на задължението,
както и техния размер. За да ангажира отговорността на ищецът следва да е
изправна страна по договора за строителство.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора, като е прехвърлил правото на собственост върху имота на
ответника.
От заключенията на съдебно-техническата експертиза и разпита на ВЛ в о.с.з.
се установява, че след оглед на място е констатирано, че процесната сграда с
масивна конструкция - магазин на един етаж, не е завършена дори до степен
"груб строеж" по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ. От показанията на
св.К. и св.Шопова освен основите на сградата и бетонна площадка друго не е
построено, или съответно до “кота
нула”, т.е до
нивото на пода на първия надземен етаж.
В заключението на съдебно – техническата експертиза вещото лице е
определило пазарната цена на недвижимия имот – магазин по договора за изработка
в размер на 23 250.00 лв. към датата на която е следвало да бъде изпълнено
задължението по договора – 26.01.2011 г.
С оглед изложеното съдът намира
разглежданата претенция по чл. 79 ЗЗД - представляваща част от обезщетение за неизпълнение –
претърпяна загуба, за доказана както по своето основание, така и
по размер. Съдът е сезиран с претенция, която е предоставена от закона като
обезщетение вместо изпълнение. В разглеждания случай ищцата се явява изправна
страна, доколкото е изпълнила задълженията си от договора. На нейното
правомерно поведение не кореспондира това на ответницата. Независимо от
извършеното от ищцата прехвърляне на собствеността върху поземления имот на 26.01.2006 г. с нотариален акт №41, том І, рег.№93, дело №42 от 2006 г. на
съдия по вписванията при ВПРС, ответницата
не е завършила строежа и не е прехвърлила собствеността върху построеното и
съответната част от поземления имот, както до 26.01.2011 г., така и до
приключване на устните състезания по делото. Ето защо съдът намира, че са налице
и трите предпоставки за уважаване на иска по чл. 79 ЗЗД, в частта му за претърпяната
загуба, а именно: неизпълнение по вина на ответника на задължението, поето от
него; причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредата; и
установяване на размера на претърпяната загуба. Тъй като вината
на ответника за неизпълнението се предполага в негова тежест е да докаже, както
невъзможността му за изпълнение, така и че невъзможността не може да му се
вмени във вина. Такива доказателства в настоящото производство не се
представиха от ответника. Претърпени вреди от ищеца са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на ответника по договора за изработка –
строителство. Същите се изразяват в намаляване на имуществото на ищеца в размер
на пазарната цена на недвижимия имот
– магазин.
Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от
страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие
собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него
присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и
разпореждане. Безспорно в правната доктрина и в съдебната
практика се приема, че в имуществото на кредитора се включва и правото на
собственост върху недвижим имот. Неизпълнението на задължението за изграждане на обект означава с абсолютна
сигурност пропускане възможността в имуществото на кредитора да се включи
правото на собственост върху този имот. Ето защо искът е основателен и доказан до предявения размер на 8 500.00 лв.
Следва да бъде уважена с оглед акцесорния й характер и
претенцията за законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане.
При неизпълнение на
обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да
обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи
неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за
имуществени вреди определени с чл. 82 ЗЗД на "претърпяна загуба"
- фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на
очаквани облаги и "пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на
имуществото, пропусната печалба. Съгласно
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под
формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение
за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В посоченото
решение е разяснено, че: Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването; Ищецът
следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването
или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на
забавата на длъжника или да установи, че при конкретни пазарни условия в
периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под
наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на
търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия.
По делото не са ангажирани такива
доказателства от ищеца. Ето защо, съдът, счита че поради недоказване на
фактите, релевантни към основанието на предявената претенция, задължението за
което е на ищеца в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, същата е неоснователна. Ето
защо искът за присъждане на обезщетение по реда на чл.79, ал.1 вр. с чл. 82 ЗЗД в частта му за пропусната полза
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Предвид
признаване частично основателността на иска по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, следва
да бъде отхвърлен алтернативно предявения конститутивен иск с правно
основание чл.27, предл. 2- ро вр. с
чл.28 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претенцията по
давност. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. В настоящият случай, съгласно
договореното от страните в предварителния договор, в частта му за изработка,
момента от който започва да тече давността е 26.01.2011 г. – деня, в който е
следвало да бъде изпълнено задължението, вземането е станало изискуемо именно
тогава. Вземането на ищцата за обезщетение от неизпълнението на договора се
погасява с изтичане на три годишна давност, съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Исковата молба е депозирана в съда на 21.12.2013 г., т.е преди изтичане на
давността.
Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на предварителния договор. Независимо
от наименованието му „предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот“, договора между страните от 25.08.2005 г., съчетава в
себе си предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД и договор за изработка. Страните са
изпълнили частта от договора по смисъла на чл.19 от ЗЗД, след заплащане на
цената от страна на ответницата, ищцата й е прехвърлила собствеността върху
недвижимия имот, предмет на договора в тази му част в изискуемата от закона
форма с нотариален акт за продажба на недвижим имот №41, том І, рег.№93, дело 42 от 2006 г., от
26.01.2006 г. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността. Ето защо според настоящият състав между страните е сключен и
договор за изработка, който макар и обвързан с договора за покупко – продажба
на процесния недвижим имот има различен предмет. Ето защо предварителнния
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 25.08.2005 г. не е нищожен.
Ирелевантни са и доводите на ответника за отговорност на пълномощника на
ищцата при сключване на окончателния договор. Договорът за изработка е сключен
между страните, като при сключването му никоя не е била представлявана от
пълномощник. Съображенията за това са изложени по – горе. Към датата на прехвърляне
на процесния недвижим имот ответницата е била разведена. Ето защо е пасивно легитимирана да отговаря по иска с правно основание по чл.79, ал.1,
предл.2 вр. с чл.82 от ЗЗД.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото,
придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на
заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни
такси, преводни такси и др. е основателно, поради което следва да бъде уважено
съобразно уважената част от иска.
Искането
на ответника за присъждане на реализираните от него разноски по делото,
придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, следва да бъде уважено съобразно
отхвърлената част от иска.
И
двете страни са направили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав като съобрази фазата на
производството, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, първоначално определената цена на иска от 10 000.00 лева, приема че и с оглед чл. 36 ЗА, възнаграждението за един
адвокат на всяка от страните следва да се намали
до 1 138.00 лева.
Ето защо, като съобрази изложеното и на основание
чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска и намаленото възнаграждение за защита и
съдействие в размер на 1 553.80 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и
намаленото възнаграждение за защита и съдействие в размер на 170.70 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Оборище»№6, вх.Б, ет.4, ап.26, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко Церковски»№34, сумата от 8 500.00 лв./осем хиляди и
петстотин лева/, представляваща част от обезщетение за неизпълнение в общ
размер 25 000.00 лв. – претърпяна загуба по иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2-ро вр. с чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко Церковски»№34 иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2-ро вр. с чл.82 от ЗЗД за
разликата от 10 000.00 лв. до 8 500.00 лв. /за разликата 1 500.00
лв., представляваща част от обезщетение за неизпълнение
в общ размер 10 000.00 лв. – пропусната полза/, ведно
със законната лихва върху тази част.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Оборище»№6, вх.Б, ет.4, ап.26, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко Церковски»№34, направените по делото разноски в размер на 1 553.80 лв./хиляда петстотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко Церковски»№34, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Оборище»№6, вх.Б, ет.4, ап.26,
направените по делото разноски в размер на 170.70 лв./сто и
седемдесет лева и седемдесет стотинки/, съобразно отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.27, предл. 2- ро вр. с чл.28 от ЗЗД срещу Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Велики
Преслав, обл.Шумен,ул.»Оборище»№6, вх.Б, ет.4, ап.26, по който ищецът М.П.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Велики Преслав, обл.Шумен,ул.»Цанко Церковски»№34, иска унищожаване на окончателния договор за покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт №41, том І, рег.№93, дело 42 от 2006 г., на съдия по
вписванията при ВПРС, поради грешка в предмета, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: