Р Е Ш Е Н И Е
17.12.2014 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети
състав
На 30 (тридесети) октомври Година 2014
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 258 по описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството и чл. 227, ал. 1, б.„в” от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба (уточнена
и допълнена) ищците Т.Х.В. и С.Г.В., действаща чрез настойника си Т.В. твърдят, че са наследници по закон, респ.
низходящ и съпруга на Х. Т.В., бивш жител ***, починал през 2008 година. През
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, не подава отговор на исковата молба.
Назначеният, на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
непребиваващия на постоянния и настоящия си адрес ответник, подава отговор на
исковата молба. Същият счита, че предявените искове са основателни, като
предвид обстоятелството, че разполагаемата част от наследството на Х. В. е била
надвишена с повече от 1/4 идеална част, имотът, предмет на атакуваното дарение,
следва да бъде върнат в наследствената маса на наследодателя.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно
от приложения по делото нотариален акт № 22, том III, рег. № 1216, дело № 470/07.07.2003 г. по
описа на ВПРС е, че Х. Т.В. и С.Г.В. дарили на своя син Г.Х.Т. следния недвижим
имот, находящи се в гр. Смядово, обл. Шумен: дворно място с площ 980 кв.м,
съставляващо УПИ II-518
от кв. 11 по плана на града, урегулиран с площ 930 кв.м, със собствено място в
УПИ 800 кв.м, заедно с построените в имота масивно жилище на два етажа, гараж,
навес с оградни стени и лятна кухня. Според скица на поземлен имот № 10502/29.07.2013 г., изд. от СГКК гр.
Шумен, съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-54/11.09.2007
г. на Изп. директор на АГКК, имотът представлява поземлен имот с
идентификатор 67708.305.604 с площ 1060 кв.м, с адрес: гр. ............................
7, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/; със сгради, които попадат върху имота –
сграда с идентификатор 67708.305.604.1 със застроена площ 65 кв.м, брой етажи –
1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор
67708.305.604.2 със застроена площ 36 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор 67708.305.604.3 със застроена площ 118 кв.м,
брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна. Съдът
констатира от приложеното удостоверение за наследници изх. № 62/07.03.2013 г.,
изд. от Община Смядово, че Х. В. починал на 17.09.2008 г., като оставил за
законни наследници съпругата си С.В. и низходящите си от първи ред Т.Х.В. и Г.Х.Т..
От представения по делото нотариален акт № 111, том I, дело № 112/1998 г. на ВПРС се установява,
че Х. В. бил признат за собственик на следния недвижим имот: нива с площ 5,922
дка, находяща се в местността „Правия камък“ в землището на гр. Смядово, обл.
Шумен, трета категория, имот № 028011. Видно то приложеното експертно решение №
157 от заседание № 14/30.01.2012 г. на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна е, че
на С.В. била поставена диагноза „съдова деменция“, като й били определени 100
процента степен на увреждане с чужда помощ. С решение № 9/07.01.2013 г. по
гр.д. № 660/2012 г. по описа на ШОС, същата била поставена под пълно
запрещение. Съдът констатира от удостоверение изх. № 274/06.03.2013 г. и заповед
№ 169/08.04.2013 г., и двете на Община Смядово, че за настойник на ищцата бил
назначен синът Ј Т.В., като бил определен и настойнически съвет.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът
на сумата, необходима месечно за осигуряване на нормален начин на живот на С.В.
за задоволяване на ежедневните £ нужди, съобразно данни от НСИ възлиза на
340,51 лева. Предвид здравословното състояние на същата, размерът на сумата,
съобразно средната пазарна цена и размера на МРЗ за страната, необходима месечно
за плащане на възнаграждение на денонощен болногледач, се определя на 680,00
лева.
В
заключението, изготвено по назначената съдебно-медицинска експертиза, се сочи,
че през
Съгласно
заключението на изготвените по делото съдебно-технически експертизи от
11.09.2014 г. и от 09.10.2014 г., пазарната стойност на недвижимия имот,
предмет на атакувания договор за дарение към 17.09.2008 г. възлиза на 56100
лв., а на недвижимия имот, представляващ земеделска земя – 1420 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН:
Правото на
възстановяване на запазена част дава на наследника възможност да промени
правното положение, създадено със смъртта на наследодателя. С това потестативно
(преобразуващо) право разполага наследник със запазена част. Същото може да се
реализира както самостоятелно, така и в делбено производство. В настоящия
случай, всеки от ищците Т.В. и С.В. – законни наследници на Х. В. извършва
това, предявявайки иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Поради това,
съдът е надлежно сезиран с тези претенции. Ищците твърдят, че запазените им
части от наследството на наследодателя им е накърнена чрез извършеното от него на
07.07.2003 г. дарение в полза на ответника Г.Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4. При направено искане за намаляване на дарение се образува наследствена маса, в която следва да се включи цялото имущество, което е принадлежало на наследодателя към момента на неговата смърт, към което се прибавят заветите и даренията, тоест меродавната в случая дата е 17.09.2008 година. В настоящия случай, към този момент, общият наследодател на страните е притежавал 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот, съставляващ нива, чиято стойност се установи, че към 17.09.2008 г. възлизала на 1420,00 лв., тоест – на притежаваната от В. идеална част – 710,00 лева. Към наследствената маса се включва атакуваното дарение, като се доказа, че стойността на дарената от наследодателя идеална част към момента на откриването на наследството му се равнява на 28050,00 лв. (съобразно участието му в СИО при равни дялове със съпругата му С.В. на УПИ и сградите, построени в него, на обща стойност 56100,00 лв.). Тъй като не са наведени твърдения за притежавани от В. други имоти, направени дарения, получени дарения, задължения и други, стойността на наследствената маса към датата на откриване на наследството възлиза общо на 28760,00 лева.
На основание чл. 29, ал. 3 от ЗН, Х. В. е можел да се разпорежда с 1/4 идеална част от притежаваните имоти, тоест разполагаемата част в наследството му била на стойност 7190,00 лева, а същият е дарил идеална част от недвижим имот на стойност 28050 лева. С атакувания договор за дарение, Х. В. дарил всички свои притежавани идеални части от единия от имотите, които притежавал, като в наследството му останала само частта, в режим на СИО, от другия имот – земеделска земя. Така, след изваждане на атакуваното дарение, в чистия актив на наследството остава само земеделският имот, на стойност (1/2 от общата му стойност) от 710,00 лева, при наследяването на който, всеки от ищците, с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗН, получава по 1/6 ид. част на стойност 118,33 лева. Видно е, че всеки от ищците получава част от чистия актив в наследството със 7071,67 лв. по-малко от стойността на запазената му част (7190,00 – 118,33). Т.е., в случая е налице накърняване на запазената част на всеки от ищците, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗН. Ето защо, съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав от нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН за възникване на правото на всеки от ищците да иска възстановяване на запазената му част чрез намаляване в полза на всеки от тях на извършеното дарение. Това е така, тъй като е накърнена запазената част на всеки от ищците, която за всеки от тях се равнява на по 7190 лв. (1/4 от наследството, или 7190/28760 ид.части). Изразено в съотношение между стойностите на запазената част от наследството и на наследствената маса, при отчитане, че в наследството е останал другият имот (земеделската земя, притежавана от наследодателя в СИО, на обща стойност 1420,00 лв.), от която стойност, съобразно правилото по чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки от ищците получава по 118,33 лв. (1/6 ид. част), накърняването на запазената част на всеки от ищците от наследството на общия наследодател Х. В., е със 7071,67/28760 ид. части (или – в парична стойност към датата на откриване на наследството – със 7071,67 лв.). Поради това, всеки от исковете следва да бъде уважен, като бъде постановено намаляване на дарението на наследодателя Х. В., направено в полза на Г.Т. в размер на по 7071,67/28760 ид. части и възстановяване със същия размер на запазената част на всеки от ищците.
Досежно
предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.„в“ от ЗЗД:
Същият е депозиран от С.В. касателно
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 22, том III, рег. № 1216, дело № 470/2003 г. по описа на
ВПРС за отмяна на дарението на 1/2 идеална част от недвижим имот.
Безспорно е по делото че на
07.07.2003 г. Х. В. и С.В. от една страна, и Г.Т. от друга, сключили договор за
дарение. По силата на тази сделка, ищцата и общият наследодател на страните,
безвъзмездно прехвърлили на ответника правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в гр. Смядово, обл. Шумен, притежаван от тях в режим на СИО.
Поради обстоятелството, че договорът е едностранен по своя характер, за Г.Т. не
се породили никакви задължения. Макар дарението като правно действие да е
безвъзвратно и окончателно по своите последици, в разпоредбата на чл. 227 от
ЗЗД са уредени няколко хипотези, в които дарителят има право да го отмени.
Следва да се отбележи че във всички случаи, отмяната на извършено дарение е
изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела
драстична форма.
Ищцата по настоящото дело претендира
отмяна на дарение поради отказ на дарения да £ дава издръжка, от която тя
се нуждае. Искът е предявен в предвидения в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД срок, поради
което е процесуално допустим.
Поначало, дарението не създава
задължение за надарения да издържа или подпомага дарителя. Такова задължение,
обаче, възниква ако дарителят изпадне в нужда. Тоест, това задължение е не само
морално, но и правно. Доказателствената тежест в настоящото производство се
носи от ищцата, която следва да установи наличието на договор за дарение; че
дарението не попада в категорията на обичайните и възнаградителните дарове; и
основанието за отмяна на дарението – в настоящия случай – нуждата на дарителя
от издръжка. Доказа се по делото валидното сключване на договора за дарение,
както и че същото не съставлява обичайно или възнаградително такова.
Чрез показанията на разпитаните
свидетели се установи, че няколкократно, ищцата, действаща чрез настойника си,
отправяла покани до ответника да я подпомогне финансово и чрез физически
действия.
Следващото обстоятелство, което В. следва
да установи е изпадането £ в нужда. По делото се доказа, че след
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че дарителката не притежава достатъчно средства за своята издръжка,
като нуждата Ј от такава е трайна.
От друга страна,
надареният е длъжен, след покана от дарителя, да дава такава издръжка, която да
съответства на материалните му възможности. Основанието за отмяна на дарение е
непризнателност и такава е налице, когато надареният не предоставя на дарителя
цялата или значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката му,
каквато съответства на неговите възможности. Недаването на издръжка трябва да
се прояви в обществено укорима форма, като непризнателността да се оцени като
драстична. Признателността изисква надареният да намали собствения си стандарт
на живот, в случаите когато дарителят му трайно се нуждае от издръжка. В
настоящия случай, ответникът не прави възражение, че не разполага с финансови
средства, обуславящи липса на непризнателност. Установи се единствено, че
същият живее в гр. Шумен съвместно със съпругата си и детето си. Обсъждайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че Г.Т. необосновано отказва
да даде на дарителката си исканата издръжка, от която последната се нуждае.
Предвид всичко
изложено, съдът счита, че депозираният иск за отмяна на дарение, обективирано в
нотариален акт № 22, том III,
рег. № 1216, дело № 470/2003 г. по описа на ВПРС – на 1/2 идеална част от
недвижим имот, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен чрез отмяна
на дарението в полза на Г.Т. на прехвърлената от ищцата С. В. 1/2 идеална част.
По разпределението на
разноските по делото:
Всеки от ищците прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя единствено от ищците.
На 07.05.2014 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, всеки от ищците е освободен от внасяне на разноски по производството.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати пълния размер на направените разноски от 1062,84 лв., представляващи определено и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на всеки от ищците направените преди освобождаването им по чл. 83,
ал. 2 от ГПК разноски по делото, както следва – на ищцата С.В. 314,33 лв. и на
ищеца Т.В. – 238,21 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на ищците следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН,
дарението от наследодателя Х. Т.В. с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 17.09.2008 г., направено с договор за дарение, извършен с нотариален акт № 22, том III, рег. № 1216, дело № 470/07.07.2003 г. по
описа на Районен съд гр. Велики Преслав,
В ПОЛЗА НА Г.Х.Т. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ............................ на следния недвижим
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност: 1/2 ид.ч. (една
втора идеална част) от поземлен имот с
идентификатор 67708.305.604, с площ 1060 кв.м, с адрес: гр. ............................
7, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Т.Х.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр............................, от наследството на баща му Х. Т.В. с ЕГН **********, бивш жител ***, с размер на 7071,67/28760 идеални части.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН,
дарението от наследодателя Х. Т.В. с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 17.09.2008 г., направено с договор за дарение, извършен с нотариален акт № 22, том III, рег. № 1216, дело № 470/07.07.2003 г. по
описа на Районен съд гр. Велики Преслав,
В ПОЛЗА НА Г.Х.Т. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ............................ на следния недвижим
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност: 1/2 ид.ч. (една
втора идеална част) от поземлен имот с
идентификатор 67708.305.604, с площ 1060 кв.м, с адрес: гр. ............................
7, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.Г.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр............................, от наследството на съпруга £ Х. Т.В. с ЕГН **********, бивш жител ***, с размер на 7071,67/28760 идеални части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. „в”
от ЗЗД, дарението, извършено с нотариален
акт № 22, том III,
рег. № 1216, дело № 470/07.07.2003 г. по описа на Районен съд гр. Велики
Преслав, с което С.Г.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр............................,
дарила на сина си Г.Х.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ............................
1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67708.305.604,
с площ 1060 кв.м, с адрес: гр. ............................ 7, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Х.Т. да заплати в полза на Районен съд гр. Велики Преслав сума в размер на 1062,84 лв. (хиляда и шестдесет и два лева и 84 стотинки), представляваща разноски по делото – изплатено от сумите, предвидени от бюджета на съда възнаграждение на особения представител за процесуалното представителство на ответника в първоинстанционното производство пред ВПРС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Х.Т. да заплати на С.Г.В., представлявана от настойника й Т.Х.В., направените разноски по делото в размер на 314,33 лв. (триста и четиринадесет лева и 33 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Х.Т. да заплати на Т.Х.В., направените разноски по делото в размер на 238,21 лв. (двеста тридесет и осем лева и 21 стотинки).
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищците – С.Г.В. и Т.Х.В., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение (Дв. вх. рег. № 2817, вх. рег. № 2824/09.09.2013 г., акт № 166, том 6, дело № 1458/09.09.2013 г.), да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: