Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер . . . . . . . . . . .        29.12.2014г.      Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                   Първи състав

На четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Мирослав Марков

Секретар Б.П.,

Прокурор Калоян Вълков,

като разгледа докладваното от Председателя

административно наказателно дело номер 50 по описа за 2014 година,

 

                                                                                       

Настоящото производство е по реда на чл. 378 от НПК.

В Районен съд - В. Преслав е внесено предложение от Районна прокуратура гр. В. Преслав за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК по отношение на С.Р.С. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1-во и т. 2, пр.1-во, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 21/22.06.2012г., в гр.В.Преслав, обл.Шумен, в търговска база, използвана съвместно от търговски дружества „Екомакс" ООД - гр.Шумен и „*** ООД - гр.Шумен, находяща се в местността „Блатото", в качеството си на длъжностно лице - „старши експерт" в Отдел „КОС", направление „УООП" при РИОСВ-гр.Шумен, причинил на *** - длъжностно лице „инспектор екология" при „Екомакс"ООД-гр.Шумен и пълномощник с функции „инспектор екология" при „***ООД-гр.Шумен, лека телесна повреда, изразяваща се в две кръвонасядания на ограничена площ, придружени с травматичен оток, локализирани в областта на дясната мишница, причинили болка и страдание на лицето, деяние, осъществено при изпълнение на службата на обвиняемия спрямо друго длъжностно лице, пряко отговорно за търговската база, също изпълняващо службата си в хода на извършване на планова проверка на търговски обект, собствен на „Екомакс"ООД-Шумен, ползван под наем и от „***ООД-Шумен - дружества, притежаващи разрешение за дейности с отпадъци и регистрационни документи - престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1-во и т. 2, пр.1-во, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

В предложението на прокурора се приема следната фактическа обстановка:

На 08.08.2011г., обвиняемият С.Р.С. *** е бил назначен в РИОСВ с качество на държавен служител в Отдел „Контрол на околната среда", Направление „Управление на отпадъците и опазване на почвите" на длъжност „Старши експерт разрешителни и регистрационни режими и управление на отпадъците от здравеопазване". Същият осъществявал предварителен, текущ или последващ контрол, изразяващ се в осъществяването на проверки за установяване съответствия на площадки за дейности с отпадъци от търговски предприемачи.

На 21.06.2012г., обвиняемият С. и свидетелят ***, в качеството си на длъжностни лица при РИОСВ, извършили планова проверка на обект - площадка №2, находящ се в гр.В.Преслав, местност „Блатото". Обектът се стопанисвал съвместно от две търговски дружества: „***ООД - гр.Шумен и „Екомакс"ООД - гр.Шумен. Около 11.00 часа, служителите на РИОСВ започнали проверка на посочения обект за спазване разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. В хода на проверката на място пристигнала,  пострадалата ***, в качеството си на представител на управителя ***. Същата работела на длъжност „инспектор екология" към офиса на „Екомакс"ООД в гр.Шумен. В качеството си на пълномощник тя представлявала и търговско дружество „***ООД. Същата пристигнала в обекта в ранния следобед на 21.06.2012г. и в нейно присъствие, служителите при РИОСВ извършили проверка на изградените съоръжения за складиране на отпадъци, след което пристъпили към проверка и на съпътстващата дейността на дружеството документация. Около 18.00 часа, обвиняемият С. и свидетелят *** започнали изготвянето на констативни протоколи, в които отразили своите констатации от проверката. Изготвени били общо два броя констативни протокол, като всеки протокол бил отпечатан в два екземпляра, съответно по един за издателя и един за проверявания. Протоколите били представени на вниманието на пострадалата *** за запознаване с тяхното съдържание и излагане на възражения. Пострадалата *** прочела направените констатации и осъществила телефонна връзка с управителя на дружествата *** за да го уведоми за техния характер. Прочела му съдържанието на всеки един от представените протоколи и след това, под негова диктовка, започнала да пише възражения в предоставените й екземпляри. Тъй като копията на протоколите не били индигирани, се наложило пострадалата да преписва всяко едно от направените писмени възражения в съответния кореспондиращ екземпляр на протокола. Тъй като тази дейност отнела значително време, обвиняемият С. и свидетелят *** поканили представителите на „***ООД и „Екомакс"ООД да подпишат протоколите, нещо което било осъществено без възражение от пострадалата Б.*** и свидетеля *** *** Служителите на РИОСВ също подписали констативните документи, след което свидетелят *** пояснил, че няма пречка писмените си възражения пострадалата да представи на следващия ден в административната сграда на РИОСВ-Шумен. След това уточнение, направено устно, двамата с обвиняемия С. пожелали да вземат със себе си всички екземпляри от изготвените констативни протоколи. На това обаче пострадалата категорично се възпротивила. Тя настояла да задържи по един екземпляр от двата изготвени протоколи, а също и да допише всички свои писмени възражения на процесната дата без отлагане. По този повод между двете страни възникнало напрежение. Свидетелят *** написал в служебния екземпляр на единия от протоколите добавка в ръкописен вид, с която посочвал писмено възможността пострадалата *** да впише своите възражения в протокола на следващата дата в сградата на РИОСВ в гр.Шумен. След това, вписвайки в добавката датата и часа на изготвянето й, положил подпис до нея. Същото сторил и обвиняемият С.. След това за идентичност на документите, държавните служители пожелали да впишат също такава добавка и в екземплярите на протоколите, които се намирали у пострадалата и свидетеля *** След като получил отказ от страна на ***, свидетелят *** и обвиняемият С. излезли вън от помещението, в което до този момент се намирали заедно със служителите на проверяваните търговски дружества. Малко по-късно, около полунощ, пострадалата *** приключила с вписването на възраженията. Двете със свид. *** *** седели една срещу друга от двете страни на работно писалище, като *** седяла с лице към вратата на помещението, а *** с гръб и в непосредствена близост до нея. Тогава, изненадващо за двете жени, обвиняемият С. рязко отворил вратата и с отварянето й посегнал да издърпа от ръцете на свидетеля *** държаните от нея протоколни екземпляри. Виждайки това, пострадалата се протегнала към свидетелката, за да поеме от нея посочените документи. Тогава обвиняемият С. се обърнал към ***, хванал я грубо за дясната ръка в областта на мишницата и стискайки я в захват, я завъртял с ръка и грубо оттласнал назад. Възникнал скандал, при който пострадалата потърсила помощ от органите на РУ “Полиция" -гр.В.Преслав. Едновременно с нея съобщение до органите на МВР за извършено правонарушение подал и св. ***. На място пристигнал полицейски екип, изпратен от ОДЧ на РУ “Полиция" - В.Преслав. На следващият ден 22.06.2012г., пострадалата посетила здравно заведение в гр.Варна, където била освидетелствана от медицинско лице. По-късно в рамките на образуваното досъдебно производство, били изготвени две съдебномедицински експертизи по писмени данни, изготвени от вещо лице д-р В.. Видно от заключенията по представените експертизи, на пострадалата *** са били причинени болка и страдание, провокирани от причинени й от страна на обвиняемия С. две кръвонасядания на ограничена площ с травматичен оток в областта на дясната мишница на пострадалото лице.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението. Същият описва фактическата обстановка, така както е отразена в постановлението. Прокурорът иска от съда да се наложи наказание „глоба” на обвиняемия в рамките на разпоредбата на чл.78а от НК, в минимален размер.

Разпитан от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, обвиняемият не се признава за виновен.  Защитникът на С., в хода по същество навежда подробни доводи за несъставомерност и липса на доказателства по отношение на описаното в постановлението деяние и пледира за оправдателна присъда.

Съдът, за да постанови своето решение съобрази и прецени следното:

В началото следва да се отбележи, че страните не оспорват по същество повечето от посочените в постановлението фактически обстоятелства. Оспорват се и има противоречие, относно фактите на физическо посегателство от страна на С.Р.С. по отношение на пострадалата ***.

 Съдът без преповтаря посочената по-горе фактическа обстановка, приема, че между посочените лица действително е възникнал конфликт по повод на изпълнение на служебните им задължения на посочената дата и място, но не са налице категорични и безспорни доказателства, които да обосновават обвинителната теза и вината на обв. С. не е доказана по несъмнен начин.  Основанията и мотивите за това следните:  

Съдът кредитира показанията на св*** ***, който  подробно разказва за ситуацията, която се е създала по повод на проверката във въпросните фирми.  Същият сочи за недопустимо отношение от страна на представителите на  проверяваните фирми и е категоричен, че никой от провеляващите не е осъществявал физически контакт с пострадалата. В този смисъл съдът не кредитира  показанията на свид. *** *** ***, която е била в положение на пряко подчинение на пострадалата. Едновременно с това, тези показания противоречат, както с показанията на пострадалата, така и с показанията на св.***. В този смисъл, съдът се съгласява с тезата на защитата, по отношение на тези показания. Макар и косвени в тази насока са и показанията на св. *** и на полицейските служители: ***, *** и ***, които също са разпитани в качеството на свидетели. Същите сочат, че непосредствено след случая, от страна на пострадалата не са налице твърдения за упражнено физическо насилие спрямо нея.

В подкрепа на това, че не са налице категорични и безспорни доказателства, които да обосновават обвинителната теза и вината на обв. С., са и назначените и приети съдебно-медицински експертизи, както становището на вещото лице изразено в съдебно заседание.   Вещото лице твърди, че не може с категоричност да бъдат определени точната конфигурация на уврежданията, поради непълноти в изготвеното по желание на пострадалата медицинското удостоверение.

Предвид гореизложеното и при така посочените фактически обстоятелства, съдът е на мнение, че е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, че  обвиняемият не е осъществил престъпния състав на чл. 131, ал.1, т.1, пр.1-во и т. 2, пр.1-во, във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Ето защо съдът намери, че подсъдимият С.Р.С. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

  Ето защо и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

  ПРИЗНАВА  С.Р.С., с ЕГН **********, роден в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с постоянен адрес:***,

ЗА НЕВИНЕН за това, че на 21/22.06.2012г., в гр.В.Преслав, обл.Шумен, в търговска база, използвана съвместно от търговски дружества „Екомакс" ООД - гр.Шумен и „*** ООД - гр.Шумен, находяща се в местността „Блатото", в качеството си на длъжностно лице - „старши експерт" в Отдел „КОС", направление „УООП" при РИОСВ-гр.Шумен, причинил на *** - длъжностно лице „инспектор екология" при „Екомакс"ООД-гр.Шумен и пълномощник с функции „инспектор екология" при „***ООД-гр.Шумен, лека телесна повреда, изразяваща се в две кръвонасядания на ограничена площ, придружени с травматичен оток, локализирани в областта на дясната мишница, причинили болка и страдание на лицето, деяние, осъществено при изпълнение на службата на обвиняемия спрямо друго длъжностно лице, пряко отговорно за търговската база, също изпълняващо службата си в хода на извършване на планова проверка на търговски обект, собствен на „Екомакс"ООД-Шумен, ползван под наем и от „***ООД-Шумен - дружества, притежаващи разрешение за дейности с отпадъци и регистрационни документи - престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1-во и т. 2, пр.1-во, във вр. с чл.130, ал.2 от НК и във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което ГО ОПРАВДАВА.

На основание чл. 378, ал. 5 от НПК, решението подлежи на обжалване или протест по реда на глава ХXI от НПК в 15 - дневен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.

 

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: