Р Е Ш Е Н И Е

30.12.2014 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 04 (четвърти) декември Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 363 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П.Р.П. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ЗК-64/12.09.2014 г., издадено от Директора на Р.з.и. ***.

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение по чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/16.10.2000 година. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението не е извършено, като пояс I от санитарно-охранителната зона на язовир „Тича” не бил обозначен в съответствие с изискванията на цитираната наредба, поради което за П. не било известно, че се намира в санитарно-охранителна зона. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Р.з.и. *** счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 13.08.2014 г. А.Р.А. – здравен инспектор при РЗИ гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 391/13.08.2014 г. срещу П.Р.П. ***, за това, че „на 13.08.2014 г. лицето е навлязло и извършва риболов в маркираната с табели и забранена за пребиваване санитарно охранителна зона пояс 1 на язовир Тича ползван за питейно водоснабдяване, в местност „Жълта локва”, с което нарушил чл. 8, ал. 1, 2, 3 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № ЗК-64/12.09.2014 г., с което на П.П., на осн. чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за това, че „на 13.08.2014 г. . . . лицето П. П. е навлязъл и извършва риболов в маркираната с табели и забранена за пребиваване санитарно-охранителна зона пояс I на язовир Тича, ползван за питейно водоснабдяване, в местност „Жълта локва”, с което виновно нарушил чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди вр. чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето”.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, че на процесната дата жалбоподателят се е намирал на брега на язовир „Тича”, в местността „Жълта локва”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на А.А. (актосъставител) и С.И. (свидетел по акта), констативен протокол № 1956/13.08.2014 г., писмо № 24-41-123/23.11.1981 г. от МНЗ, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 13.08.2014 г. служители на РЗИ гр. Шумен, ОД на МВР гр. Шумен, ИАРА гр. Шумен и на „Напоителни системи” ЕАД извършвали проверка по спазване на разпоредбите на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди на язовир „Тича”. На всички разклони от асфалтови пътища били поставени бели пластмасови табели с надпис, указващ забрана за навлизане във „вододайна зона/зона едно”. Указателни табели от същия вид не били поставени на подхода към водоизточника от горски път, с начало – землището на гр. Смядово. По акваторията, в близост до с. Сушина, били поставени осем двойки шамандури, състоящи се от пригодени за целта амбалажни бутилки за минерална вода от по около 10 литра, оцветени изцяло в жълт, съотв. оранжев или червен цвят, без надписи по тях. Пояс първи на СОЗ на яз. „Тича” не бил ограден с трайна ограда, сигнализирана с предупредителни надписи върху табели. Около 08,30-09,00 часа, контролните органи посетили район, т. нар. „Жълта локва”, пресичайки част от акваторията на язовира с лодка. На брега видели жалбоподателя и намираща се в близост до него лодка тип „кану”. Длъжностните лица се приближили до П., като му съобщили, че се намира в пояс I на СОЗ на язовира и след изискване, последният им предоставил личните си документи. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от жалбоподателя с възражения.

При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 17.09.2014 г., а жалбата срещу него е депозирана пред РЗИ гр. Шумен на 25.09.2014 г. (с пощ. клеймо от 23.09.2014 г.). Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение противоречи на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, тъй като в него не е посочено по съобразен със закона начин точното място на извършване на нарушението. Обстоятелствената част на нарушението се изчерпва с посочването: „местност „Жълта локва”. В Непосочването на конкретното място на извършване на нарушението в акта опорочава последния, нарушавайки законово изискване за наличие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което е съставен да упражни правото си на възражение, като наред с това затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване на законосъобразно и правилно наказателно постановление, съответно решение по жалба на наказано лице. Още повече, за съставомерността на деянието в случая е от съществено значение мястото на извършване на нарушението, тъй като то включва нарушаване на забрана за навлизане в определена чрез граници ограничена територия със специален статут.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като не е доказано по безспорен начин извършването на административно нарушение.

В процесния случай, несъобразяването на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН е довело до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Последната разпоредба също изисква в наказателното постановление да е направено описание на мястото на извършеното нарушение, на самото нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено. Чрез буквалното възпроизвеждане на АУАН, при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е пропуснал да изложи фактически твърдения за всички елементи от състава на нарушението. По този начин е нарушено съществено правото на защита на наказаното лице и е възпрепятствана възможността за проверка на правилността на постановения акт.

Оценявайки гореизложените констатации като особено съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Независимо от констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се изследва подробно въпросът дали жалбоподателят е извършил административното нарушение, съдът намира за необходимо да се отбележи следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по „чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди”. Съгласно същите, пояс I, заедно с оградата и маркировката му, е неразделна част от водоизточника и/или съоръжението; в пояс I се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника и/или съоръжението; достъп в пояс I имат само съответните длъжностни лица от експлоатиращата фирма и контролните органи. Според чл. 7 от Наредбата, санитарно-охранителните зони около водоизточниците се състоят от три пояса, като пояс I е най-вътрешният. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, пояс I при водовземания от язовири включва акваторията от язовирната стена до разстояние 1000 м от водовземното съоръжение срещу течението, както и ивица с широчина 50 м от границата на водния обект. В чл. 46, ал. 1, ал. 4 и ал. 7 е предвидено, че най-вътрешният пояс I от СОЗ се огражда с трайна ограда с височина не по-малка от 1,40 м, която се сигнализира с предупредителни надписи върху табели, поставени на добре видимо разстояние една от друга, изработени съгласно приложение № 3 към наредбата; табелите по ал. 1 са с размери 300/400 мм, а надписите – с червен цвят върху жълт фосфоресциращ фон; границата на пояс I по акваторията се сигнализира с ярко оцветени шамандури с жълти и червени вертикални ивици с надпис „Внимание! Санитарно-охранителна зона пояс I. Влизането строго забранено”, като надводната част трябва да е с височина не по-малка от 400 мм. В настоящия случай не бе установено изпълнението на всички изброени изисквания към маркировката на пояс I от СОЗ на яз. „Тича”. Още повече, непосочването на конкретното място на извършване на нарушението, лишава съда от възможността да извърши проверка и на обстоятелството, намирал ли се е жалбоподателят на разстояние до 1000 м от водовземното съоръжение или отвъд оградата на пояс Първи. Несигнализирането и немаркирането на СОЗ изключва наличието на умисъл у П. за извършване на вмененото му административно нарушение.

Освен това, при проверката за законосъобразност на процесното наказателно постановление, съдът намира за необходимо да посочи, че административнонаказателната отговорност на П. в случая е неправилно ангажирана по реда на Закона за здравето, тъй като съгласно чл. 55, ал. 3, т. 1 и § 2 от ПЗР на Нар. № 3/2000 г. УРППУЕСОЗВСПБВВМВИЛППХН, деятелност от този вид следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 38 (предишна т. 17, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) от Закона за водите.

Предвид изброените нарушения на процесуалния и материалния закон, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № ЗК-64 от 12.09.2014 г., издадено от *** – Директор на Р.з.и. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 391/13.08.2014 г., съставен от А.Р.А. – здравен инспектор при РЗИ гр. Шумен, с което на П.Р.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***9, за нарушение по „чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди вр. чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето” и на основание „чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето”, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. (сто лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: