Мотиви към присъда по НЧХД №151 по описа за 2014 г. на ВПРС

На 14.04.2014 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от Р.И.Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против С.Н.М. с ЕГН *********** с постоянен адрес *** за извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.147, ал.1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: подсъдимият е депозирал жалба на 17.10.2013 г. въз основа на която била образувана преписка №994. В жалбата и в хода на проверката подсъдимият твърдял, че частния тъжител бил откраднал лодката и греблата му, че е „вадил“ нож на съпругата му и че му се е заканвал с убийство. След извършена проверка по преписката, същата била прекратена, поради липса на данни за извършено престъпление. Въпреки приключването на преписката, според частния тъжител в населеното място, където живеят двамата с подсъдимия била тръгнала „мълва“, че частния тъжител е откраднал лодката на подсъдимия и че го е заплашил с убийство. Проведената полицейската проверка възбудила у частния тъжител чувство на несигурност и объркване, които рефлектирали негативно, не само върху него, но и върху хората от най – близкото му обкръжение. Клеветите засегнали неговата гражданска чест, репутацията му и унизили неговото достойнство. Тези негови преживявания били подсилени и от спомена за предходен инцидент между частния тъжител и подсъдимия, в който частния тъжител след като бил предизвикан от подсъдимия, му нанесъл лека телесна повреда, за което престъпление понесъл своята наказателна отговорност. Горното мотивирало частния тъжител да депозира тъжба срещу подсъдимия за извършената от него клевета и да иска осъждането му за извършеното престъпление от частен характер, както и да предяви граждански иск за причинените му неимуществени вреди, които оценява в размер на 1000.00 лв.

С разпореждане от 22.04.2014 г. С.Н.М. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение.

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в предявения размер – 1 000.00 лв. представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.147 ал.1 от НК и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият, счита че не е извършил престъплението, в което е обвинен и дава обяснения в своя защита.

Защитникът на подсъдимия, в хода на съдебните прения пледира съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение, тъй като в тъжбата от там и в наказателното производство не бил очертан предмета на доказване, а именно – времето на извършване на деянието, начина на извършване и признаците на конкретно деяние, запретено от наказателноправната норма. Това препятствало упражняване както на правото на защита, така и на събирането и оценката на доказателствата по повдигнатото обвинение. В тъжбата били посочени обективни признаци както на престъпление по чл.147 от НК, престъпление по чл.286 от НК, така и на престъплението обида. Според защитата, частния тъжител не е успял да докаже по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна, извършено от подсъдимия престъпление по нито един от посочените текстове от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител и подсъдимия били в дългогодишни влошени взаимоотношения от 2011 г. През посочената година между тях възникнал конфликт в Швеция, където работели заедно. Отношенията им били достигнали до фазата на нетърпимост, като на 07.01.2013 г. частният тъжител нанесъл лека телесна повреда на подсъдимия, за което бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК с влязла в сила присъда по НЧХД№220/13 г. на ВПРС. От своя страна на 17.10.2013 г., подс.С.М. депозирал жалба до Районна прокуратура гр.Велики Преслав, в която посочил че с частния тъжител Р.Х. били в конфликт и през предходната година, същия му бил нанесъл удар в главата с твърд предмет и от тогава продължавал да го заплашва, обижда и да уронва авторитета му, с думите:“ ти тука няма да живееш, смъртта си ще намериш от мен.“ Въз основа на депозираната жалба била извършена проверка по преписка №994/13 г. от служители на РУ на МВР гр.В.Преслав. В хода на проверката не били събрани доказателства за отправени заплахи срещу подсъдимия от частния тъжител, както и закана с убийство. Поради което наблюдаващия прокурор с мотивирано постановление е отказал да образува досъдебно производство срещу частния тъжител за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. В хода на проверката частния тъжител бил призован на 11.11.13 г. пред органите на полицията да даде обяснения по случая и бил предупреден да не се саморазправя с подсъдимия, да не го заплашва с убийство и да решава спорните въпроси между тях по установения в закона ред. Проведената проверка и в частност призоваването на частния тъжител да даде обяснения в полицията, както и описаните в жалбата от подсъдимия обстоятелства, предизвикали у него отрицателни емоционални преживявания и неудобства, накърняване на доброто му име в обществото и опозоряване на личността му.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: писмените доказателства: материалите от ПП№994/13 г. по описа на ВПРП; служебно известната на съда присъда по НЧХД№220/13 г.по описа на ВПРС, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели , З.И., С.М., част от показанията на *** , ***, ***., *** и от обясненията на подсъдимия. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 17.10.13 г. в жалба до районна прокуратура гр.В.Преслав подсъдимият е заявил, че частния тъжител му се е заканил с убийство – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и това заканване поради влошените взаимоотношения помежду им/включително и нанесена телесна повреда от частния тъжител на подсъдимия/ би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По делото се установи по безспорен начин, че няма доказателства за отправена закана с убийство от частния тъжител към подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З.И. и С.М.. Няма индиция за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Показания им са последователни безпротиворечиви и кореспондират с доказателствения материал по делото. От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице доказателства доказващи по безспорен начин, че взаимоотношенията между страните са влошени, частния тъжител не се е заканвал с убийство на подсъдимия. Съдът кредитира частта от показанията на свидетелите *** и ***, в която посочват че взаимоотношенията между подсъдимия и частния тъжител са влошени, и какво отражение върху частния тъжител е оказала извършената проверка по жалба на подсъдимия. В тази им част показанията им се подкрепят от кредитираните показанията на останалите свидетели и от писмените доказателства. В останалата им част, показанията им, освен че са изолирани, нямат връзка с предмета на доказване по делото и съдът не ги кредитира поради близките им родствени отношения с пострадалия. Съдът кредитира частта от показанията на свидетелите ***. и ***, в която посочват че взаимоотношенията между подсъдимия и частния тъжител са влошени, както и че частния тъжител е депозирал жалба срещу подсъдимия. В тази им част показанията им се подкрепят от кредитираните показанията на останалите свидетели и от писмените доказателства. В останалата им част, показанията им, освен че са изолирани, нямат връзка с предмета на доказване по делото и съдът не ги кредитира поради близките им родствени отношения с подсъдимия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия изцяло. Подсъдимият заявява, че с частния тъжител са във влошени взаимоотношения от 2011 г. и описва развитието на взаимоотношенията им, че частния тъжител е преместил лодката му и сам потвърждава че не го е заплашвал с убийство, както и че е депозирал жалба в прокуратурата, в която е посочил че е бил заплашван. Обясненията му се подкрепят от кредитираните показанията на свидетелите и от писмените доказателства.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице доказателства, но за извършено деяние наказуемо по чл. 147, ал.1 пр.2-ро от НК.

От обстоятелствената част на тъжбата и от посочената в нея квалификация е видно че е повдигнато обвинение по чл. 147, ал.1 от НК, макар че изложените в нея факти описват и несъставомерни обстоятелства, но същите допринасят за изясняване в цялост на развитието на отношенията между страните. Разликата между обида и клевета е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и други, а при клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено, т.е необходимо е да се посочат факти, които да позорят пострадалия или да съставляват престъпление. В конкретният случай, от изложените в тъжбата фактически обстоятелства, както и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът прави извод, че се касае за престъпление клевета - изразяваща се в приписване на престъпление. Тъжителят посочва, че е бил набеден от подсъдимия че му се е заканвал с убийство, че е откраднал лодката му и че е „вадил“ нож на жена му, т.е. приписали са му престъпление. В тази насока са и събраните гласни и писмени доказателства. Не се събраха доказателства, че подсъдимия е приписал извършването на престъпление кражба на частния тъжител, както и да е заплашвал с нож жената, с която живее във фактическо съжителство. Правната квалификация на деянието описано в тъжбата е правомощие и задължение на съда, който прави това въз основа на фактите, изложени в тъжбата и не е обвързан от преценката на тъжителя за това, по кой текст следва да се търси и реализира наказателната отговорност на подсъдимия.

Разликата между клеветата и набедяването е в различната цел, която преследва деецът, средството, с което си служи, и защищаваното благо. С чл. 147 и 148 НК се защищава личността на гражданите, тяхното обществено име и положение, а с чл. 286 НК се защищават правосъдието и редът на управление изобщо. За осъществяването на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК освен че е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред "надлежен орган", но също така и да е установено от доказателствата по делото, че набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил, както и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. Целта на разпоредбата е да се охранят интересите на правосъдието, да не се подвеждат органите на правораздаване с невярна информация и да не се ограничават неоснователно правата на гражданите.

От обективна страна с депозирането на жалба, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението - разгласяване, като е довел тези твърдения до знанието на трето лице, до което е адресирана жалбата - прокурор при ВПРП. Както теорията така и практиката приема, че за да е налице разгласяване е необходимо изявлението да е достигнало поне до едно трето лице, без да е необходимо узнаването от повече лица.

Деянието е осъществено в писмена форма, с жалба до адресата. Според настоящият състав описаното деяние не покрива признаците на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Действително, клеветническите твърдения са адресирани до прокурор, който се явява орган, годен да образува наказателно производство срещу набеденото лице, но в Решение № 209 по н.д. № 209/1982 г. на ВС, приема че разликата между клеветата и набедяването е в различната цел, която преследва деецът, средството, с което си служи, и защищаваното благо. С чл. 147 и 148 НК се защищава личността на гражданите, тяхното обществено име и положение, a с чл. 286 НК се защищават правосъдието и редът на управлението въобще. От това следва, че деянието няма да е съставомерно, само ако деецът е субективно уверен, че излага твърдения за извършени от тъжителя престъпления, независимо дали те са действително извършени или не, стига да е убеден в осъществяването им. С излагането на данни за минали действителни или не позорни обстоятелства и изобщо факти за които подсъдимия, не цели образуването на производство, а представянето на тъжителя в негативен образ, макар и в очите на разследващите органи, той осъществява признаците на състава - клевета. Иначе казано правото на субекта да търси защита на своите или обществени права и интереси, може да се простира до там, че да не накърнява противозаконно правната сфера на останалите. В настоящата хипотеза е налице именно такова противозаконно накърняване на обществените отношения охраняващи сферата на тъжителя и конкретно неговото добро име и оценката на околните за личността му.

Деянието е довършено в момент в който изявлението е достигнало до трето лице - в случая видно от поставения входящ номер на жалбата - 17.10.2013 г. Подсъдимият в настоящият случай е присал престъпление с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която частния тъжител получава в средата, в която живее или работи.

Нито в извършената полицейска проверка, нито в хода на настоящото производство се установи истинността на изнесените обстоятелства – извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК – отправена закана с убийство към подсъдимия от частния тъжител, която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което съдът ги приема за неистинни.

От субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с изнесените от него обстоятелства за тъжителя му приписва престъпление, съзнавал е, че чрез депозиране на жалбата ще станат известни на трето лице, като е искал чрез деянието си да достигнат до знанието на трето лице.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, влошените отношения между страните и поведението на пострадалия.

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.147, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил кумулативни наказания „глоба“ от три хиляди до седем хиляди лева и „обществено порицание“. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000лв. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Съдът приема за доказани твърдените от частния тъжител неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени отрицателни емоционални преживявания, които са в причинна връзка с противоправното поведение на подсъдимия. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен до размер 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати на частния тъжител направените от него разноски по делото, както и да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: