Срещу
подсъдимия Д.М.Х. е повдигнато обвинение за това, че „на 06.10.2013 г. край
с. Тушовица по път III-7304 при километър 16 плюс 378 при управление на МПС –
л.а. ***” с рег. № ***, собственост на М.А.Д. ***, без да има необходимата
правоспособност, като навлязъл с
несъобразена скорост в десен завой, загубил контрол над автомобила и навлязъл в
насрещната лента за движение, при което ударил с предната си лява част движещия
се в своята лента за движение л.а. „Фолксваген голф" с per. № ***,
собственост на С.Х.Х. *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне"; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват";
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват... с релефа на местността..., за да бъдат в
състояние да спрат когато възникне опасност за движението", чл. 21, ал. 1
от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта на км. в час
... категория В ..извън населено място
Пострадалите
от престъплението – С.Х.Х. и С.С.Р. са конституирани като частни обвинители по
делото, последната, представлявана от своите родители и законни представители С.Р.Б.
и С.Х.Х..
На
основание чл. 85 от НПК, за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство са приети предявените от С.Х.Х. и С.С.Р., представлявана от своите
родители и законни представители С.Р.Б. и С.Х.Х. граждански искове срещу подс. Х.
за причинените съответно имуществени и неимуществени вреди от престъплението по
възведеното обвинение в размер, съответно на 2121,00 лв. и 15000,00 лева.
В
съдебно заседание на 18.12.2014 г., е проведено предварително изслушване на
страните, като подсъдимият Д.Х., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие в съдебното производство да не се събират доказателства за тях.
В
хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от около една година, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години, като наказанието бъде редуцирано по реда на чл.
58а от НК. По отношение на предявените граждански искове изразява становище, че
депозираният такъв за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен
изцяло, а по отношение на неимуществените – по справедливост.
Повереникът на ч.
обвинители и гр. ищци намира за безспорно доказано извършеното от подсъдимия
престъпление, като предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на
глава ХХVII от НПК, предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер около средния, предвиден в закона, което да бъде редуцирано и
чието изпълнение да бъде отложено. Поддържа предявените граждански искове
изцяло, като претендира и присъждане на разноските по делото.
Защитникът
не оспорва приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за
определяне на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да
бъде редуцирано и изтърпяването му да бъде отложено условно. Досежно
предявените граждански искове: счита, че претенцията за причинени имуществени
вреди е основателна, а тази за причинени неимуществени вреди – неоснователна,
тъй като вина за получените от малолетната пострадала увреждания имал и водачът
на другото МПС, участвало в обсъжданото ПТП, тъй като автомобилът не бил
снабден с детско столче. Счита, че размерът на уважения граждански иск за
претърпени имуществени вреди, следва да бъде определен в съответствие със
сумата, платена от застрахователя.
Подсъдимият
се присъединява към заявеното от защитника. Изразява съжаление за извършеното и
моли за налагане на по-леко наказание.
Съдът,
на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Към
06.10.2013 г подсъдимият Д.М.Х. бил все още непълнолетен (8 дни преди да
навърши 18-гдосишна възраст) и не притежавал свидетелство за управление на МПС.
На посочената дата, след 17,00 часа, същият се намирал пред дома си в с. Бяла
река, обл. Шумен и почиствал ползвания от баща му лек автомобил марка ***"
с рег. № ***, собственост на М.А.Д. ***. При него дошъл свид. В. А., на когото
след приключване на почистването, подсъдимият предложил да се поразходят с
автомобила. А. се съгласил и Х. привел в движение моторното превозно средство,
управлявал същото по улиците на населеното място. Впоследствие подсъдимият,
управлявайки лекия автомобил, се придвижвал по път Ш-7304, водещ към съседното
с. Тушовица. Около 18,20 часа, движейки се със скорост около
След
автопроизшествието свид. Б. подал сигнал до ЦСМП и на мястото пристигнал
медицински екип, който транспортирал всички участници в ПТП до „МБАЛ-Шумен“ АД
гр. Шумен за медицински преглед. Подаден бил сигнал до РУП гр. В. Преслав като
на местопроизшествието пристигнал свид. *** – мл. автоконтрольор, който
изготвил протокол за ПТП.
Вследствие
на настъпилото пътно транспортно произшествие били причинени имуществени вреди,
изразяващи се в повреди по л.а ***" с рег. № *** на стойност 5425 лв.,
състоящи се в счупен ляв фар, деформирани преден десен и ляв калник, преден
капак, ляв подкалник, предна маска, предна решетка, радиатор за охлаждаща
течност, вентилатор за охладжане на радиатор, рамка на вентилатор, активирани въздушни
обезопасителни възглавници на водач и на пасажера, повредени „макферсон"
ляв, предна греда и др. По лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с рег. ***
били причинени имуществени вреди на стойност 2121 лв., изразяващи се в счупено
челно стъкло, напълно унищожени предна и задна дясна врата, преден ляв калник,
преден ляв подкалник, предна и средна леви колонки, преден капак, предна броня,
кормилна уредба, ходова част вляво, окачване в лавата си част, предна дясна гума, ляв фар, допълнителен халогенен фар и
други.
Изложените
фактически положения се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия Х.,
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и следните, подкрепящи го
доказателства, събрани в досъдебното производство: писмени доказателства
– протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2013 г, ведно с фото-албум, протокол
за оглед на веществени доказателства от 14.12.2013 г., ведно с фотоалбум, СМУ
№№ 369, 370/21.11.2013 г., удостоверение за раждане от *** ***. Преслав, 2 бр. протоколи
за технически оглед на МПС от 11.10.2013 г., 2 бр. справки по рег. №, изготвени
от КАТ – Шумен на 07.10.2013 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 52/13 г. от 07.10.2013 г., ведно с план-схема, фактури №№ 1297,
1298/07.10.2013 г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 23.04.2014 г., справка за нарушител от региона, изг.
на 24.04.2014 г., декларация от 07.02.2014 г. от ***, свидетелство за
регистрация на МПС част I № **********, справка
за съдимост № 358/26.08.2014 г. на БС при ВПРС; заключения по експертизи
– автотехническа, оценителна от 12.11.2013 г., психиатрична от 14.12.2013 г., СМЕ по писмени данни №№ 54,
55/31.03.2014 г.; свидетелските показания на М.Д., С.Б., С.Х., ***, ***,
В.А..
При
така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д.М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а”, пр. 1 вр. чл.
343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Същият,
на 06.10.2013 г., край с. Тушовица, обл. Шумен, по път III-7304, при километър 16 плюс 378,
при управляване на моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил ***", с рег. № ***, собственост на М.А.Д.
***, без да има необходимата правоспособност
за водач на МПС категория „В”, нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в диспозитива на присъдата и
по непредпазливост причинил на С.С.Р.
*** средна телесна повреда –
трайно затрудняване на движението на горен десен крайник (за срок над 30 дни) и
трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник (за срок над 30 дни), като по време на
извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
При управляването на
моторното превозно средство подсъдимият нарушил следните задължения на водача
на пътно превозно средство, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – нарушил забраната за водача на пътно превозно средство при движение по
пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение; като водач на пътно превозно средство, нарушил задължението
си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; като
водач на пътно превозно средство, нарушил задължението си при избиране на
скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността, за да бъде в
състояние да спре когато възникне опасност за движението; нарушил забраната за
водача на пътно превозно средство от категория „В” при избиране скоростта на
движение на пътното превозно средство извън населено място да превишава
стойността на скоростта от
Извършеният
наказателно-правен анализ на така установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че с деянието си подсъдимият Х., при управляване
на моторно превозно средство нарушил горепосочените правила за движение по
пътищата, вследствие на което причинил средна телесна повреда на С.С.Р.. Същата
се изразява във фрактура на дясна
ключица – медиално /вътрешно/ с разместване; фрактура на лява ключица латерално
/външно/ с разместени фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на горен
десен и ляв крайник за срок над тридесет дни.
Деянието
е квалифицирано по този текст, тъй като се доказа, че подсъдимият не е
придобивал правоспособност за управление на моторно превозно средство.
От
субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, във формата на
небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Към момента на
извършване на деянието подс. Д. Х. бил непълнолетен – 17-годишен, поради което
извършеното от него престъпление следва да се квалифицира във връзка с чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на
правилата за безопасност на движението, както и управляването на моторно
превозно средство без необходимата правоспособност за това.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по цитирания по-горе законов текст.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Подсъдимият Д.М.Х. е роден на *** г. в гр.
Велики Преслав, с постоянен адрес в с. Бяла река, обл. Шумен. Същият е
български гражданин, неженен, с основно образование. Неосъждан е.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на Х. съдът прие: високата
степен на обществена опасност на деянието, обусловена от несъобразяване с
нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата, водещо до
застрашаване на живота и здравето на останалите членове на обществото;
причиняването с престъплението на телесни увреждания, които по брой и вид са
такива, че могат поотделно да обусловят отделна средна телесна повреда.
Досежно
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът обсъди младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, съдействието за разкриване на
обективната истина и изразеното съжаление за извършеното.
За
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 4,
б. „а”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК, е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до две години.
При
така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подс. Х.
обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи като по-близък до
средния и под него, предвиден в закона, а именно – девет месеца. При решаването
на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на
наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез
налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият
размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява
осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като
цели на наказанието. Съдът счита, че по делото не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на Х. обстоятелства, обуславящи замяна (по
реда на чл. 55, ал. 1 от НК) на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с
наказание „Пробация”.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета (в случая – с три месеца) и наложи на Х.
наказание шест месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът, като взе предвид,
че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 вр.
чл. 69, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще
бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на Х..
Съдът
счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимия Х..
Съдът не наложи наказанието по чл.
343г от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимият не
е бил правоспособен водач на МПС.
Досежно предявените граждански искове:
За уважаване на същите следва да бъде установено наличието на
елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно –
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина. Според алинея втора на цитираната законова разпоредба, при
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Доказа
се по делото:
– че на 06.10.2013 г.
***, при управляване на моторно превозно средство, нарушил цитираните по-горе разпоредби
на ЗДв.П;
– наличието на
причинени вреди, представляващи повреди по лек автомобил, собственост на С.Х. и
на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от С.Р. болки и
страдания;
– причинната връзка
на претърпените от гражданските ищци вреди с деянието, извършено от ответника;
– вината на
причинителя на вредите.
Т.е., установява се, че са
налице
условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на лекия
автомобил, причинил процесното ПТП.
Досежно
претенцията за претърпени имуществени вреди: съдът приема, че същата е изцяло основателна при установения по делото
чрез заключението по извършената съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява действителният размер на нанесените повреди по лек автомобил марка
„Фолксваген Голф” с рег. ***, собственост на С. Х.. Поради това, съдът счита,
че последната претърпяла имуществени вреди от настъпилото ПТП в установен по
делото размер на 2121,00 лева. Ето защо, съдът осъди Д.Х. да заплати на Х.
цитираната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.10.2013 г.
до окончателното £ изплащане, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Касателно
гражданския иск за претърпени неимуществени вреди: с оглед материалите по делото и съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че този иск е частично основателен
и доказан. При определяне на паричната сума, представляваща справедлива
обезвреда на претърпените от С.Р. болки и страдания, съдът взе предвид: броя и
характера на причинените на пострадалата травматични увреждания, необходимото
време за възстановяването на същата, обстоятелството, че се касае за малолетно
лице, т.е., получаването на травматични увреждания във възрастта с най-усилен
растеж, засягащо естественото нормално физическо и психическо развитие на
детето, чиято закрила в Република България е приоритетно въведена със закон. Несъмнено,
начинът на причиняване на уврежданията – в ПТП, засяга и съществено освен
здравето, но и в крайно отрицателна насока психичната сфера на малолетното дете
– обстоятелство което следва да бъде репарирано също съществено (разбира се,
при спазване на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД).
Настоящият
съдебен състав намира, че претърпените от малолетната (6-годишна към момента на
увреждането) С.Р. болки и страдания, с оглед характера и степента на засягане
на здравето и психиката £, и последващия период на преодоляването им, ще
се обезщетят справедливо със сума в размер на 10 000 лева.
Ето защо, този иск бе
частично уважен, като подсъдимият бе осъден да заплати на С.Р., представлявана
от нейните родители и законни представители, сумата от 10000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 06.10.2013 г., до
окончателното £ изплащане. В останалата му част, над 10000 лв., до пълния
предявен размер от 15000 лв., претенцията бе отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
Д.Х. да заплати сума в размер на 992,00 лв., в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляващи
общо направените по делото разноски, както и 5,00 лв. – в полза на държавата, по сметка на Районен съд
гр. Велики Преслав, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата
разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия Д.Х. да заплати
сума в общ размер 484,84 лв., представляваща държавна такса върху уважените
размери на гражданските искове, както и 5,00 лв. – в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав,
представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът,
на осн. чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител С.Х. сума в размер на 250,00 лв.,
представляваща направените от последната разноски, както и 5,00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на този гражданския ищец
разноски.
Съдът,
на осн. чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител С.Р., представлявана от своите родители и
законни представители, сума в размер на 250,00 лв., представляваща направените
от последната разноски, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист за присъдените в полза на този гражданския ищец разноски.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата
на изготвяне на мотивите:
26.01.2015
г.
Районен съдия: