МОТИВИ на присъда по НОХД № 432/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу подсъдимия М.А.П. е повдигнато обвинение за това, че „за периода от 08.11.2013 г. до 11.11.2013 г. край гр. Върбица от местността „*** при условията на продължавано престъпление в немаловажен случай отнел чужди движими вещи - 6 пр. куб. м. /3 пл. куб. м./ на стойност 180,00 лева с ДДС, от владението на „***, без съгласието на съответното длъжностно лице с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото не е било под постоянен надзор и за извършване на кражбата използвал МПС с неустановен модел, марка и собственик - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл.194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК”.

В съдебно заседание на 10.02.2015 г., по решение на съда, при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият М.П., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъде определено наказание около една година „Лишаване от свобода”, което следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК. Счита, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради което предлага същото да бъде отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три до пет месеца – но, чрез приложение на по-благоприятната за подсъдимия разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, която в настоящия случай следвала да бъде приложена на основание чл. 58а, ал. 4 от НК, като изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено условно за срок от тпи години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника, като моли да му бъде наложено най-леко наказание. Изразява съжаление за извършеното.

След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ощетеното юридическо лице „*** с. ***, през месец ноември 2013 г. било собственик на складирани на временен склад край гр. Върбица, в местността „*** *** дърва за огрев от видовете габър и бук. Подсъдимият се нуждаел от дърва за огрев, но нямал пари за купуването им. Същият знаел за временното складиране на горепосочените дърва в местността „***, както и че същите не се охраняват и решил да извърши кражба на част от тях. За осъществяване на това си решение, подсъдимият, няколкократно, в периода от 08.11.2013 г. до 11.11.2013 г., с ползваното от него МПС – пикап с неустановени марка, собственост и индивидуализация, се придвижвал до временния склад откъдето товарел в МПС дърва за огрев и ги превозвал до дома си в гр. Върица. Така, същият отнел от *** ООД общо 6 пространствени кубични метра дърва за огрев. На 11.11.2013 г. край дома на подсъдимия, преминавал служителят на „ДГС –Върбица” – свидетелят ***. Същият забелязал пикапа и намиращият се до него подсъдим. *** поканил последния да отвори багажното отделение на МПС, за да извърши проверка. Първоначално П. отказал, но след като *** го предупредил, че ще повика полиция, П. го отворил. Свидетелят *** установил, че в автомобила били натоварени нарязани дърва с размер за горене в печка. Попитал подсъдимия за документите за тези дърва и след като получил отрицателен отговор, подал сигнал до „ДГС Върбица”. На място пристигнали служителите – свидетелите *** както и техническия ръководител на обект и представител на *** ООД – свидетелят ***. Те извършили проверка и в дома на подсъдимия, където също открили дърва за огрев без контролна горска марка и без документи, установяващи правомерния им произход. Измерили откритото количество дърва за огрев в дома и в автомобила, при което установили, че то било общо 6 пр. куб. м. По време на проверката подсъдимият обяснил, че е отнел дървесината от местността "*** и го превозил до дома си с пикапа. За установеното, на 12.11.2013 г. бил съставен констативен протокол, с който дървесината била оставена за отговорно пазене в дома на подсъдимия.

Изложените фактически положения се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия П., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, неговите обяснения, дадени на съкратеното съдебно следствие и следните, подкрепящи ги доказателства, събрани в досъдебното производство: писмени доказателства – констативен протокол от 12.11.2014 г., писмо от ТП „ДГС Върбица" изх. № 110/28.02.2014 г., договор № 5/08.01.2013 г., фактура № 0000001861/10.10.2013 г., изд. от *** с. Божурово, фактура № 0000001870/21.10.2013 г., изд. от *** с. Божурово, 22 бр. копия на фактури, справка за вписаните за „И.” ООД с.В. обстоятелства, справка за лице, относно извършване на установени престъпления от 19.12.2013 г., справка за съдимост рег. № 444/28.10.2014 г., изд. от БС при ВПРС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; заключения по експертизи – лесотехническа (оценителна) експертиза от 13.02.2014 г. (даваща оценка на предмета на кражбата – 180,00 лв. с начислен ДДС); свидетелските показания на ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият М.А.П. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият П., в периода от 08.11.2013 г. до 11.11.2013 г., край гр. Върбица, област Шумен при условията на продължавано престъпление, като използвал неустановено моторно превозно средство отнел чужди движими вещи не били под постоянен надзор – 6 пространствени кубични метра (3 плътни кубични метра) дърва за огрев (габър, бук) на стойност 180,00 лв. с начислен ДДС, собственост на „*** с. ***, обл. Шумен, от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение.

При извършване на престъпното посегателство против собствеността на ощетеното юридическо лице е налице квалифициращия признак на т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК. А именно, за отнемане на вещите било използвано моторно превозно средство с неустановена собственост. Последното било използвано за пренасяне на вещите, за установяване на владение върху тях и за отдалечаване от местопрестъплението.

Вещите, отнети от владението на пострадалия били без постоянен надзор по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК. Същите, поради физическите си характеристики и предназначението си, били оставени неохранявани на обществено доверие.

Деянията, извършени от подсъдимия М.П. са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършено с отделни, повече от едно деяния, всяко от които осъществява състава на престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянията са извършени и при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Обективните и субективни белези на престъпните деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.).

Престъпните деяния са извършени от подсъдимия П. при форма на вина – предварително сформиран и пряко насочен умисъл. Същият предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на престъплението, съзнавайки общественоопасния им характер.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по цитираните по-горе законови текстове.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като условия – цялостната социално-икономическа обстановка и микросредата на подсъдимия.

Подбудите за извършване на престъплението са заявената в обясненията на подсъдимия на съкратеното съдебно следствие необходимост, при условията на липса на осигурена с участието на местната власт възможност за облекчен ред за социално слабите членове на обществото за снабдяване с дърва за огрев, от осигуряване на огрев в жилището на П., в което живеела и дъщеря му – самотна майка с двете си малолетни деца.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Подсъдимият М.А.П. е роден на *** ***, към датата на извършване на престъплението – 58-годишен, с постоянен адрес в гр. Върбица. Същият е български гражданин, вдовец, с начално образование. П. е неосъждан (поради амнистия, считано от 01.06.1984, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗА от 01.06.1984 г. за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което бил признат за виновен и наказан с лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК).

Като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на П. съдът прие високата степен на обществена опасност на престъплението, включващо в случая и посегателство върху вещи (дърва за огрев), имащи характеристика на значителна природна и обществена стойност.

Досежно смекчаващите отговорността обстоятелства съдът обсъди чистото съдебно минало на подсъдимия, фактическото му положение на трудоспособно лице с многогодишен трудов стаж – понастоящем без работа поради съкращение, подбудите за извършване на престъплението – за осигуряване на огрев на двамата малолетни внуци на подсъдимия при условията на липса на осигурена с участието на местната власт възможност за облекчен ред за социално слабите членове на обществото за снабдяване с дърва за огрев, съдействието за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за извършеното.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години.

При определяне на наказанието но подсъдимия П., настоящият състав е длъжен да съобрази предпоставките и предписанието на нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК.

Съдът приема, че горепосочените смекчаващи обстоятелства са многобройни по смисъла на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Този извод, ведно с последиците от провеждането в настоящото производство на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, представлява констатация за наличието в случая на всички предпоставки по чл. 58а, ал. 4 от НК. Ето защо, като приема, че приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е по-благоприятно за подсъдимия в сравнение с това на чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК, съдът пристъпи към приложение само на чл. 55 от НК.

При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия П. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер, на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определи под минималния, предвиден в особената част на НК, а именно – шест месеца – около и под средния размер в пределите, установени чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на П..

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия П..

Съдът не приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.„а” от НК, тъй като по делото не са налице доказателства, както за това, че използваното за извършване на престъплението МПС е собственост на подсъдимия, така и за индивидуализацията на моторното превозно средство.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия М.П. да заплати сума в размер на 30,00 лв., в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по делото разноски, с изключение на неопределеното към датата на постановяване на присъдата – 10.02.2015 г., адвокатско възнаграждение за служебно назначения му защитник, както и 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне на мотивите:

24.02.2015 г.

Районен съдия: