Р Е Ш Е Н И Е

23.03.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) февруари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 162 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от Б.В.Б. с ЕГН ********** срещу Н.И.Б. с ЕГН **********. На осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за предоставяне на родителските права, за режима на личните отношения с детето, за изменение на присъдената издръжка на непълнолетното дете Р., за ползването на семейното жилище и за фамилното име на ответницата след развода. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, с който не изразява становище по предявените искове за развод за предоставяне на родителските права, за режима на личните отношения с детето, за ползването на семейното жилище и за фамилното име на ответницата след развода, а единствено сочи доказателства относно иска за изменение на определената издръжка на ненавършилото пълнолетие дете.

В исковата молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 02.02.2001 г. От брака си имали родено едно дете **** В. с ЕГН **********. В началото на брака им отношенията им били нормални, но с времето се влошили поради несходство в характерите. Съпрузите живеели в гр.в.п., ул.“Ц.Ц.“№9 в къща, собственост на родителите на съпруга. Твърди се, че от есента на 2013 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като ищецът пътувал в чужбина, а ответницата заедно с детето живеела в гр.Шумен. Моли бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината. Моли родителските права върху роденото по време на брака им непълнолетно дете да бъдат предоставени на ответницата, поради силната връзка между майка и син. Моли за определяне на свободен режим на лични контакти с детето, какъвто и до сега бил уговорен между страните. Ищецът бил осъден с решение по гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г. да заплаща издръжка на детето си Р. в размер на 200 лв. месечно, считано от 10.06.2013 г. до настъпване на законови причини изменящи или погасяващи правото на издръжка. Счита че определената издръжка е прекомерна и моли съда да измени размера на същата, като го намали от 200.00 лв. на 120.00 лв. Съпругата е напуснала семейното жилище в гр.в.п., ул.“Ц.Ц.“№9. Моли след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на съпругата Д.. Счита, че предвид работоспособната възраст на всеки от съпрузите не следва да се дължи издръжка между тях прекратяване на брака. Не претендира заплащане на направените от него разноски по делото и моли същите да бъдат възложени на него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който изразява недоволство единствено от иска за намаление на издръжката определена за детето.

В съдено заседание не оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване без произнасяне за вината. Няма претенции за предоставяне ползването на семейното жилище. Ответницата желае родителските права по отношение на роденото от брака им непълнолетно дете Р. да бъдат предоставени на нея, като възразява срещу иска на ищеца изменение на присъдената издръжка, изразяващо се в намаляване на размера й на 120.00 лв. Желае да запази брачното си фамилно име Б.. Няма претенции относно определяне на свободен режим на лични контакти на бащата с детето. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.

Ответницата по първоначалните искове, предявява в срока за отговор обективно съединени насрещни искове срещу първоначалния ищец Б.В.Б., с правно основание чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената с решене по гр.д.№279/13 на ВПРС, издръжка на малолетното дете Р., като същия да бъде увеличен от 200.00 лв. месечно на 250.00 лв. месечно и с иск правно основание чл.145 от СК, с който претендира съпруга й Б.Б., след прекратяване на брака, да й заплаща издръжка в размер на 150.00 лв. месечно.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника по насрещната искова молба, подава отговор на исковата молба, сочи други обстоятелства по отношение на определената издръжка на ненавършилото пълнолетие дете и изразява становище за неоснователност на иска по чл.145 от СК.

В съдебно заседание поддържа предявените искове и е съгласен ответницата да запази брачното си фамилно име Б..

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.В.П., редовно призовани, представят писмен доклад.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Шумен, редовно призовани, представят писмен доклад.

Във връзка с допуснатото изслушване на детето в съдебно заседание се явяват детето **** В. и социален работник **** в отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр.в.п..

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Б.В.Б. и Н.И. Д. са сключили брак на 02.02.2001 г. Съпругата при сключване на брака приела фамилното име на съпруга Б.. Съпрузите заживяли в гр.в.п., ул.“Ц.Ц.“№9 в къща, собственост на родителите на съпруга. От брака им се родило едно дете **** В. с ЕГН **********. В началото на брака отношенията между съпрузите били изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, но с времето поради несходство в характерите се влошили. От есента на 2013 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като ищецът пътува в чужбина, а ответницата заедно с детето живее в гр.Шумен. С решение по гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г. бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си Р. в размер на 200 лв. месечно, считано от 10.06.2013 г. до настъпване на законови причини изменящи или погасяващи правото на издръжка. Детето Р. учи в ПМГ“Нанчо Попович“, гр.Шумен. Детето се отглежда и възпитава от майката, като бащата не е прекъсвал контактите с него. Детето се среща с баща си и майката не го е възпрепятствала за това. Бащата работи извън пределите на РБългария. Майката получава социална пенсия за инвалидност в размер на 193.31 лв. Едновременно с това работи в ЕТ„РИЧИ-Р-Райчо Маринов“, гр.Шумен, като получава месечно около 100.00 лв.

Горното съдът установи от писмените доказателства - заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 №235100 от 02.02.2001 г. и оригинал от същото, изд. въз основа на акт за граждански брак №5/02.02.2001 г. на Община В.П., удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №199/19.02.2001 г. от Община Шумен и нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №10, том І, дело №18/1074 от 26.01.1974 г. по описа на служба по вписванията при ВПРС, оригинали на служебна бележка №406/28.05.2014 г., издадена от Директора на ПМГ“Нанчо Попович“, гр.Шумен и служебна бележка №449/12.06.2014 г., издадена от Директора на ПМГ“Нанчо Попович“, гр.Шумен, копие от първа страница на рецептурна книжка на хронично болния и копие от амбулаторен лист №002709 от 12.12.13 г., експертно решение №1047 от 077/12.06.2014 г., социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”- В. Преслав, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”- Шумен, справки от ТД на НАП – Шумен за трудови договори и получени доходи на Б.В.Б. – ищец и Н.И.Б. – ответник, представеното от ответницата Разпореждане №6306306796/10.07.14 г. на ТД на НОИ гр.Шумен и Решение за определяне на издръжка на детето № 145 от 09.09.2013г. постановено по Гр.д № 279/2013г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013г. и гласните такива показанията на свидетелите В. В., П. Д. и И. Д..

На осн. чл. 15 от ЗЗДетето е изслушано в съдебно заседание детето **** В., в присъствието на социален работник при Д“СП“, гр.В-Преслав – ****.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При разглеждането на делото първата инстанция не е допуснато нарушение на нормата на чл. 321, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, изискваща лично явяване на страните, респ. ищеца по първоначалните искове в първото съдебно заседание по делото. Същият се е явил в първото по делото заседание проведено на 17.09.14 г., представлява от изрично упълномощен по реда на чл. 34, ал.2 от ГПК процесуален представител за заседанието на 17.02.2015 г. Този факт не е бил оспорван от ответницата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 150 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал.3 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. В началото на брака им отношенията между съпрузите били изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, но с времето поради несходство в характерите се влошили. Съпрузите живеели гр.в.п., ул.“Ц.Ц.“№9 в къща, собственост на родителите на съпруга. От есента на 2013 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като ищецът пътувал в чужбина, а ответницата заедно с детето живеела в гр.Шумен. Тези обстоятелства говорят за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Водещ критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, социалното обкръжение и материалните възможности. Детето на основание чл.15 от ЗЗДетето е изслушано в съдебно заседание. Същото изразява желание да остане да живее при майката, както и че не е прекъсвало контактите с баща си и дядо си по бащина линия. В контекста на изложеното, съдът прецени привързаността на детето към майката, този извод извежда от обстоятелството, че същото живее при нея и учи в училище в гр.Шумен. Взе предвид и възрастта на детето, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането и възпитанието му и полагане на непосредствените грижи от майката. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето.

Предвид искането и на двамата родители да бъде определен свободен режим на лични контакти с детето и силната връзка на детето с двамата родители, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения с него: всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00ч. в петък до 20.30ч. в неделя; 30 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката или с планираната й лятна почивка; в четни години през пролетната, а в нечетни години - през Великденската ваканция; в четни години за Коледните празници - 24 и 25 декември и по всяко друго време при предварителна уговорка с майката и при възможност на детето.

ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 150 ОТ СК:

По делото е предявен иск по чл.150 от СК, с който ищецът Б.В.Б. моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г. издръжка на детето Р., като намали размера от 200.00 лв. месечно на 150.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.04.2014 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Искането си ищеца обосновава с ниските си доходи и счита, че определената издръжка не е съобразена, както с потребностите на детето, така и с финансовите възможности на бащата.

Ответницата по първоначалните искове, предявява в срока за отговор насрещен иск срещу първоначалния ищец Б.В.Б., с правно основание чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената с решене по гр.д.№279/13 на ВПРС, издръжка на непълнолетното дете Р., който да бъде увеличен от 200.00 лв. месечно на 250.00 лв. месечно от датата на предявяване на иска. Същата обосновава искането си с настъпила промяна в нуждите на детето и увеличаване на доходите на бащата, който към момента вече работел във Великобритания и съответно получавал доходи в размер на минималната работна заплата за страната, в която работи.

Законът задължава всеки родител според възможностите си да обезпечи необходимите средства за осигуряване условие за развитие на непълнолетното си дете и то без оглед на притежаваното от него имущество - чл. 143, ал.2 вр. ал. 1 СК. Тъй като потребностите се изменят с течение на времето законът изрично указва това обстоятелство като причина, налагаща преоценка размера на издръжката - чл. 150 СК. Следователно, претендираното в случая право на издръжка предполага: 1) установен с влязло в сила предходно съдебно решение размер на издръжка, 2) конкретно установена промяна в обстоятелствата, довела до трайно увеличени потребности у дете, в случая ненавършило пълнолетие, 3) качеството родител у ответника, 4) наличие на имущество и/или обективна възможност за ответника да осъществява трудова дейност, осигуряващи му доход, който да позволява поемане претендираната част от издръжката на детето.

Задължението за издръжка е призвано да обезпечи нуждите на детето, осигурявайки му необходимите средства както за препитанието, така и за интелектуалното му развитие. С оглед възрастта на детето се променят и неговите потребности, което логично налага промяна в необходимите за посрещането им разноски. От тази гледна точка и правният ред разграничава размера на минимално необходимите средства за отглеждане на дете - чл. 50, ал.3, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Според този механизъм се определя необходимата издръжка с оглед възрастта на детето месечно. Настоящият състав приема, че обективно е установената нуждата на детето и предвид становището на специализираната институция ДСП гр.Шумен, може и следва да бъде взето при определяне размера на издръжката.

Действително, законът определя като меродавен критерий при възлагане на отговорността за издръжка възможностите на всеки от родителите. Вменявайки задължението за издръжка законът очаква всеки родител да направи всичко зависещо от него, за да осигури необходимите на детето му средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /арг. от ал.2 на чл. 142 от СК/.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била постановена първоначалната издръжката до настоящия момент е изминал период от повече от година и половина. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Междувременно, след датата на предявяване на иска до датата на постановяване на решението детето е навършило 14 – години.

Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето /арг. от т.7 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС/. При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. /арг. от т.1 от Постановление № 5/1981 г. на Пленума на ВС/. Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката /в този смисъл са т.11 и т.12 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС/. По делото не бе доказано, че бащата работи във Великобритания, поради което не може да приеме за установено, че същият получава минималната работна заплата за тази страна, но отчитайки трудоспособната му възраст, съдът счита, че може да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за РБ- 360.00 лв., съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 419 на МС от 17.12.2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната.

При така установената фактически положения съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл. 150 от СК, като обуславяща изменение /в см. на намаляване/ на присъдена издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие лице. В тази връзка съдът преценява като необосновани и недостатъчно убедителни, приведени от ищцовата страна доводи за прекомерност на издръжката от 200 лева, определена с Решение гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г.

Ето защо искът, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Преценена към настоящия момент, определения размер на издръжката не съответства на нуждите на детето /преди всичко с оглед на неговата възраст и нуждата от допълнителни грижи и средства, с оглед специфичните му здравословни потребности/, естествено без такива от луксозно естество. От присъждането на издръжката е изминал период от време, през което време детето е пораснало и нуждите му от средства за съществуване са се увеличили. Ето защо, според настоящият състав следва да бъде увеличена присъдената с Решение гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г. издръжка на детето Р. от 200.00 лв. на 250.00 лв. Бащата няма други алиментни задължения. При това, дори след изплащане на издръжката ответникът по насрещния иск да среща материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено задължение. В този смисъл затрудненията не трябва да се поемат от детето, което не се е родило по свое желание, а от родителите, по чиято воля то съществува.

Предвид изложеното насрещният иск с правно основание чл.150 от СК, следва да бъде уважен изцяло.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Видно от постоянните адреси на ищеца и ответника е че същите са живели непосредствено след сключване на брака в гр.В.П., ул.“Ц.Ц.“№9.

Предвид, собствеността на жилището – на родителите на ищеца, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.В.П., ул.“Ц.Ц.“№9, следва да бъде предоставено на съпруга.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

С исковата молба ищецът е направил искане по чл. 53 СК, след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име -Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. Предвид обстоятелството, че от страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа - Б.. не е заявена претенция по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име, в това число и предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание изрично заявява, че последния няма нищо против съпругата след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име, намира че следва с бракоразводното решение да бъде простановено тя да продължи да носи фамилното име от брака-Б.. Съображенията на съда, за да обоснове този свой извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК "след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак". Или, доколкото по делото се установява по безспорен начин, че при сключване на брака жената е била тази която е приела фамилното име на другия съпруг, то единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 от СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, котето е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. Макар и в съдебно заседание ищецът да е променил позицията се, следва да се отбележи, още че единствено от титуляра на това-субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност да промени фамилното си име при прекратяването на брака, като върне фамилното си име отпреди брака, или да запази брачната си фамилия. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име - Б..

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145 ОТ СК:

Относно издръжката, претендира от съпругата на основание чл. 145 СК: исковата претенция на Н.Б. е неоснователна, тъй като съгласно цитираната разпоредба единствено невиновния за развода съпруг има право на издръжка от бившия си съпруг. По делото не е установено по чия вина е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по искане на страните съдът да не се произнася по въпроса вината, поради което няма правно основание съпругата да търси парична издръжка от бившия си съпруг.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50 лева, от които предварително от ищеца са внесени 25 лева, разликата от 25 лева подлежи на доплащане от ответницата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищеца Б.Б. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл.150 СК, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 115.20 лева по сметка на ВПРС.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответника Б.Б. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл.150 СК в размер на 72.00 лева по сметка на ВПРС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата Н.И.Б. да бъде осъдена да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл.145 СК, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 216.00 лева по сметка на ВПРС.

Поради липса на претенция за разноските за адвокатско възнаграждение от страните, съдът не следва да се произнася по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК брака между Б.В.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Ц.Ц.“№9 срещу Н.И.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Ц.Ц.“№9, адрес за призоваване гр.Шумен, ул.“Генерал Скобелев“№72, вх.А, ет.6, ап.18, сключен на 02.02.2001 г. в гр.В.П., с акт за граждански брак №5/02.02.2001 г. на Община В.П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете **** В. с ЕГН ********** на майката Н.И.Б. с ЕГН ********** при която определя местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Б.В.Б. с ЕГН ********** с детето **** В. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00ч. в петък до 20.30ч. в неделя; 30 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката или с планираната й лятна почивка; в четни години през пролетната, а в нечетни години - през Великденската ваканция; в четни години за Коледните празници - 24 и 25 декември и по всяко друго време при предварителна уговорка с майката и при възможност на детето.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се адрес гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Ц.Ц.“№9 на мъжа Б.В.Б. с ЕГН **********, като констатира, че жената Н.И.Б. с ЕГН ********** го е напуснала.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК, след прекратяване на брака жената Н.И.Б. с ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име - Б..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Б. с ЕГН ********** срещу Н.И.Б. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на детето Р., иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за сумата от 120 лв. - месечна издръжка, считано от 04.04.2014 г.

ИЗМЕНЯ размера на постановената с Решение по гр.д.№279/13 г. на ВПРС, влязло в сила на 24.09.2013 г., издръжка, дължима от Б.В.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.П., обл. Шумен, ул. „Ц.Ц.”№9, в полза на детето **** В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.И.Б. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200.00 лв. /двеста лева/ на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2014 год., с падеж първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Б. с ЕГН ********** срещу Б.В.Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.145 от СК за сумата от 150 лв. - месечна издръжка, считано от 04.04.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Н.И.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК Б.В.Б. с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 72.00 лева върху определената издръжка.

ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ВПРС, сумата на 216.00 лева– деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.145 от СК.

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ВПРС, сумата на 115.20 лева – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.150 от СК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: