Р Е Ш Е Н И Е
20.03.2015
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град
В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд трети състав
На 20 (двадесети)
февруари Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С.
Момов
гражданско дело номер 426 по
описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В
исковата си молба (уточнена и допълнена) ищците Б.С.Х., Д.С.Х. и Й.Б.Х.
твърдят, че наследодателката им З.Н.В., бевш жител на гр. В.П., се намирала в
договорни отношения с ответника „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, по силата
на които последното Ј продавало електрическа енергия. На 27.08.2014 г.
констатирали, че при ответното дружество са отразени задължения за потребена
електрическа енергия в имота на В., находящ се в гр. В. Преслав за периода,
отразен във фактури, издадени от ответника от 11.02.2011 г. до 12.08.2011 г. в общ размер 375,17 лева. Намират, че се касае за
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в
Общите условия падеж, поради което спрямо тях е приложима кратката погасителна
давност, регламентирана в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – три години.
Поради това, задълженията за плащане на потребена енергия през процесния период
са погасени по давност и като такива са недължими от ищците. Молят съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сума в
размер на 375,17 лв., представляваща консумирана
електрическа енергия за периода, отразен във фактури, издадени от ответника от 11.02.2011
г. до 12.08.2014 г. в обект, находящ се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „О.“ № 6, вх.
А, ет. 3, ап. 9, поради погасяването на вземанията за тях по давност, като
им бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата
молба. На първо място, възразява срещу допустимостта на претенцията, като
излага, че ищците нямат правен интерес да предявят отрицателен установителен
иск, тъй като възражението за изтекла погасителна давност представлявало
средство за материалноправна защита единствено в случаите срещу предявен
осъдителен иск (респ. поискано принудително изпълнение). Сочи, че ответникът и
наследодателят на ищците били в договорни отношения при общи условия, по силата
на които последният бил потребител на електрическа енергия, доставяна от
ответника по посочени в отговора партида на абонат с клиентски номер, абонатен
номер и място на потребление. Потребителят не изпълнил задължението си за
плащане на потребената енергия през процесния период, поради което ищците, в
качеството им на законни наследници, били носители на това задължение. Моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени
деловодните разноски. Прави исканe по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за присъждане на по-нисък
размер на разноските на ищците, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените „Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”
АД гр. Варна” (чийто правоприемник е ответникът „Енерго-про продажби” АД гр.
Варна), одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР е, че съгласно чл. 4,
ал. 1, „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-про продажби” АД.
Според чл. 26, ал. 1 от ОУ, потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цени.
Не се спори между страните, че между ответника и З.Н.В. е била налице валидна
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, основана на влезли в сила,
при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е
възникнало индивидуалното правоотношение между тях. Същата била собственик,
респ. ползвател на имот, находящ се в гр. В.П., ул. „О.“ № 6, вх. А, ет. 3, ап. 9. Съдът констатира от представените
препис-извлечение от акт за смърт № 133/01.11.2006 г., съст. от Община В.
Преслав и удостоверение за наследници изх. № 243/05.08.2014 г., изд. от Община
В. Преслав, че Златка В. починала на 31.10.2006 г. и оставила за свои законни
наследници Д.С.Х., Б.С.Х. и Й. Б. Х.. По делото са представени фактури №№ 0079553294/11.02.2011
г., 0080221467/18.03.2011 г., 0080939223/14.04.2011 г., 0081596348/13.05.2011
г., 0082253866/14.06.2011 г., 0082923335/14.07.2011 г., 0083578477/12.08.2011
г., съставени от ответното дружество, в които са отразени задължения,
представляващи цена на консумирана електрическа енергия в описания по-горе
недвижим имот от Златка В., както следва: сума в размер на 139,63 лв. за периода от 08.01.2011 г. до
05.02.2011 г., срок за плащане – 25.03.2011 г.; сума в размер на 133,03 лв. за периода от 06.02.2011 г. до
09.03.2011 г., срок за плащане – 26.04.2011 г.; сума в размер на 48,41 лв. за периода от 10.03.2011 г. до
07.04.2011 г., срок за плащане – 25.05.2011 г.; сума в размер на 33,77 лв. за периода от 08.04.2011 г. до
09.05.2011 г., срок за плащане – 27.06.2011 г.; сума в размер на 12,61 лв. за периода от 10.05.2011 г. до 08.06.2011
г., срок за плащане – 25.07.2011 г.; сума в размер на 6,63 лв. за периода от 09.06.2011 г. до
08.07.2011 г., срок за плащане – 25.08.2011 г.; сума в размер на 3,60 лв. за периода от 09.07.2011 г. до
08.08.2011 г., срок за плащане – 26.09.2011 година.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищците
предявяват отрицателен установителен иск, като твърдят, че в полза на ответника
не съществува право да получи сума в размер на 375,17 лв., представляваща цена на продадена и използвана
електрическа енергия за периода, отразен във фактури, издадени от ответника от 11.02.2011
г. до 12.08.2014 г. в обект, находящ се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „О.“ № 6, вх.
А, ет. 3, ап. 9.
Съдът намира, че претенцията на
ищците е допустима, тъй като същите разполагат с правен интерес да установят
несъществуването на правото на ответното дружество да получи процесните суми,
представляващи цена на доставена електрическа енергия. Това е така, предвид
обстоятелството, че ответникът издал фактури, отразяващи задължения на
наследодателя на ищците по делото.
В конкретната хипотеза, при
отрицателния установителен иск ищците - длъжници, следва да установят спрямо
ответника, че не дължи вземането. Задължение на ответника е да установи факта,
от който произтича това вземане. При отрицателния установителен иск, ответникът
е този, който следва да установи, че вземането съществува и той следва да
изчерпи всички основания на претендираното от него право, тъй като с предявения
иск ищците изобщо отричат това право.
Установи
се по делото, че била налице валидна облигационна връзка между „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна и Златка В., основано на влезли в сила, при спазване на
процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното
правоотношение между тях. Доказа се, че В. починала през
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.„в”
от Закона за задълженията и договорите, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.Според
приетото в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК, задълженията за плащане на консумирана електрическа енергия е
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Тоест,
вземанията на електроснабдителните дружества, каквото е ответното, са
периодични плащания по смисъла на чл.
111, б.„в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно нормата на чл.
114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая, падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената електрическа енергия е посочен в издадените от ответника фактури.
Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. Последният от падежите в конкретната хипотеза е
26.09.2011 година.
Според
разпоредбата на чл.
116, б.„б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, а съгласно б.„в“ на същия член – с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Ответникът не установи да е предприел което и да е от
горните действия, с които е прекъснал давността.
Ето
защо, следва да се приеме, че предвидената в закона давност за задълженията на
ищците за плащане на доставена електрическа енергия през процесния период на
обща стойност 375,17 лв. е изтекла на 26.09.2014 г., поради което тези вземания
на ответното дружество са погасени по давност.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и доказан, поради което по отношение на страните по делото следва
да бъде признато за установено, че Б.С.Х.,
Д.С.Х. и Й.Б.Х. не дължат на „Енерго-про продажби” АД, като погасени по давност, сума в общ размер
375,17 лв., представляваща консумирано количество електрическа енергия за
периода, отразен във фактури, издадени от ответника от 11.02.2011 г. до
12.08.2011 г., в обект, находящ се в гр. В.П., обл. Ш. ул. „О.” № 6, вх. А, ет.
3, ап. 9.
По искането на ответника с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради
прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищците възнаграждение
за адвокат:
Съгласно
чл. 78, ал. 5
от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата,
който предвижда, че възнаграждението не може да бъде по-ниско от размера,
предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на искане по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, присъденият размер на разноските, представляващи платено
адвокатско възнаграждение не може да бъде по-нисък от трикратния размер на
минималното възнаграждение, въведено по силата на закона с посочената наредба.
В процесния случай, в съответствие с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, трикратният размер на възнаграждението
възлиза на 900,00 лв., а уговореният и платен от ищците на пълномощника им
адвокат – 400,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор,
намира, че заплатеното от ищците възнаграждение за един адвокат за
представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването
му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба,
не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в
по-нисък размер съразмерно с уважения иск. Касае се за процесуално
представителство при изготвянето на исковата молба до приключване на устните
състезания, за което е уговорен размер на възнаграждение, надвишаващ с една
трета законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не
следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост
и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като
обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените
съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от
ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от ищците възнаграждение
за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен
размер от 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените
разноски по делото в размер на 504,85 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Д.С.Х.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Й. Б. Х. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 7, вх. 7, ап. 24 и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691,
със седалище: гр. Варна, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл.
Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс
– Г”, представлявано по закон от Биляна
Георгиева Матева, Боряна Димитрова Пенева, Пламен Стоянов С. и Яна Маринова
Димитрова, че Б.С.Х., Д.С.Х. и Й. Б. Х. НЕ
ДЪЛЖАТ на „Енерго-про продажби”
АД гр. Варна, като погасена
по давност, сума в общ размер 375,17 лв., представляваща консумирано количество
електрическа енергия за периода, отразен във фактури, издадени от ответника от
11.02.2011 г. до 12.08.2011 г., в обект, находящ се в гр. В.П., обл. Ш. ул. „О.”
№ 6, вх. А, ет. 3, ап. 9.
ОСЪЖДА „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна да заплати на Б.С.Х., Д.С.Х.
и Й. Б. Х. направените деловодни разноски в размер на 504,85 лева.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд гр. Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: