Р Е Ш Е Н И Е
20.03.2015 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 13 (тринадесети) март Година 2015
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия
Д.Петрова
гражданско дело номер 433 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело
съдът е бил сезиран с иск от С.А.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Л.К.Ц. с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.127, ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл.123,
ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 от СК за постановяване на
решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им
на родители на детето М. С.А., родена на *** г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата
молба.
В
съдебно заседание ответницата заявява, че няма възможност да заплаща издръжка
на детето М., тъй като има още две деца, едното от които кърмаче и изявява
желание да се грижи тя за детето М..
Въз
основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и
в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №0505 от 21.04.2009
г. на Община Шумен, С.А. и Л.Ц. са родители на детето М. С.А. родена на
*** г. Родителите са живели в с.Златар, обл.Шумен. През
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че
молителите са родители на малолетното дете.
Не се спори
по делото, че молителите не живеят заедно, като детето
се отглежда от бащата.
Между родителите е налице спор относно местоживеенето на
детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, като и
двамата заявяват желание и възможност да отглеждат детето.
Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав и двамата
родители не разполагат с финансови средства да задоволяват потребностите на детето в пълна степен,
но бащата притежава необходимия
родителски капацитет. При бащата е налице искрено желание
да отглежда детето и има подкрепяща
среда от своите родители. По отношение на
майката изразеното желание да отглежда детето е свързано по – скоро с
нежеланието и невъзможността й да заплаща издръжка на детето. Бащата разполага с необходимите
хигиенно-битови условия за отглеждане на детето, което изрично е посочено в изготвения социален доклад. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели Къймет Мехмедова и Даниела Христова, които съдът
кредитира изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ответницата заявява, че няма възможност да заплаща издръжка
на детето М., тъй като има още две деца, едното от които кърмаче и изявява
желание да се грижи и за детето М..
В съдебно
заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа
изложеното в исковата молба.
Задължителната съдебна практика по
критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на
родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д.
№ 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от
най- голямо значение имат родителските
качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед,
способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно
проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства,
доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно
положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието,
културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице
накърнен авторитет пред детето. Макар и
бащата да не е създавал пречки за контактите между майката и детето,
майката след като напуснала общия им дом, изоставила детето, не е търсила
контакт с детето и не се е интересувала от него. По този показател се откроява
преимуществото на бащата.
Съгласно задължителната съдебна
практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне
упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение,
алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени
провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива
трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и
двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на М..
Допълнителен критерий към
възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение
(членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не
се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани
доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока)
от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.
От значение за преценката на съда са
също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата,
т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният
надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните
доказателства се установи, че за детето се е грижел единствено бащата. Той е задоволявал потребностите на
детето от храна, облекло, отопление, играчки, възпитание и обич, ето защо съдът
намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на бащата.
Желанието на родителите и изявената от
тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав
може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, макар и двамата за
заявяват желание да отглеждат детето, тъй като както беше посочено по – горе бащата
изразява желание и възможност да отглежда детето, както е правил и до момента,
а майката, макар и до сега да не се интересувала от детето си, желае да й бъде
възложено упражняването на родителските права, единствено, поради
невъзможността да заплаща издръжка за детето си. По този критерий също има
превес бащата.
Привързаността на детето към родителите,
разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права,
в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата.
Детето е емоционално привързано към бащата и неговите родители, които му
осигуряват безопасна и сигурна семейна среда. Налице е силна емоционална връзка
между детето и бащата.
Полът на децата е един от малкото
обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските
права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по- пригодна от
бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и
възпитава момчета. В такъв случай задължителната съдебна практика допуска
предоставянето на родителските права на бащата, "...ако майката има лош
морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права...". По
настоящото дело, видно от социалния доклад, писмените и гласни доказателства,
майката след напускане на общото им жилище не е упражнявала пряко грижи по
отглеждането и възпитанието на детето и реално няма
данни за родителския й капацитет. По отношение родителските качества
на бащата няма съмнение, че същият притежава необходимия родителски капацитет. Ето
защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да упражнява
родителските права.
Възрастта на децата също е сред
обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на
родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за
тяхното отглеждане и възпитание. Съгласно ППВС № 1/1974 г. и този критерий не е
абсолютен. Той може да бъде пренебрегнат напр. ако майката е изоставила детето
и не се интересува от него или не може да се грижи за детето поради заболяване.
По настоящото дело се доказа по несъмнен начин, че майката е изоставила детето
си, създала е ново семейство и още две деца и не се интересува от М..
Следващ критерий за преценка е помощта
на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на
детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, баща
се ползва с подкрепата на свои близки роднини, поради което и това
обстоятелство е в подкрепа на бащата.
На последно място, от значение са също
така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по-
горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание
да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на
децата". В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се
установи, че бащата притежава по - добри жилищно-битови условия, които предвид
изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат фактор за процесния избор в
полза на бащата.
По така изложените съображения съдът
намира, че в случая най- съществените релевантни обстоятелства, които обуславят
различие между двамата родители, са възрастта и пола на детето, а те налагат
извод за предоставяне на родителските права на бащата.
Искът по чл.127, ал.2 вр. чл.
143 ал.2 от СК се явява основателен
по същество, т.к. ответницата, в качеството на родител на детето М. е алиментно
задължена да дава средства за издръжка на малолетното си дете.
При определяне на размера на
издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на
родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно
специфични нужди на детето, съдът приема, че то има необходимост от средства , които да задоволят обичайни за
дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, играчки и др. Ищецът получава инвалидна пенсия от 120.00
лв. Не са представени доказателства за
получаваните от ответницата доходи. Същата има алиментни задължения към още две
деца. Съдът при определяне размера на издръжката е обвързан
от чл.
142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка
която към настоящия момент е 85.00 лв., изчислена на база минималната работна
заплата за страна. Детето е на 6 години и с напредването на възрастта безспорно ще се
увеличават неговите разходи. Няма доказателства за доходите на майката, но
същата е в работоспособна възраст и към момента в отпуск за
отглеждане на трето дете, ето защо
реализира доход в размер на минималната работна заплата за страната – 340.00
лв. и следва
да участва в издръжката на детето. Според настоящият състав средствата необходими за
издръжка на детето М. за един месец са в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева,
като майката следва
да плаща 85.00 лв., а остатъка от 75 лв. да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените
грижи и ще
получава и детските надбавки. Издръжката следва да бъде заплащана от майката от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
При преценка на режима на
лични контакти по отношение на детето М., съдът съобрази обстоятелството, че
същото е малолетно и че между него и майката,
поради липсата на контакти между тях от около две години не съществува
привързаност и че за двамата ще е налице
необходимост от създаване отново на връзка между тях, счита че същите следва да се осъществяват по
следния начин:
всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както
и петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с периода на отпуск на бащата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете , а именно 150.00 лева.
Ответницата следва да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 122.40
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетната М. С.А., ЕГН ********** на бащата С.А.М. с ЕГН **********,***, с МЕСТОЖИВЕЕНЕ при него.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
КОНТАКТИ между майката Л.К.Ц. с ЕГН **********,*** и детето М. С.А.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 ч.
до 18.00 ч., както и петнадесет дни през лятото, когато
бащата не е в платен отпуск.
ОСЪЖДА Л.К.Ц. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете М. С.А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
С.А.М. с
ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 85.00(осемдесет и пет) лева, считано от
06.11.2014 г.
, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на
такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно
присъдената издръжка, решението подлежи
на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Л.К.Ц. с ЕГН **********, да заплати на С.А.М. с ЕГН **********, сумата 150.00 (сто и петдесет) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Л.К.Ц. с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ВПРС сумата 122.40 (сто двадесет и два лева и 40 стотинки) лева – държавна такса върху присъдения размер на издръжката за бъдеще
време .
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС
Районен съдия: