Р Е Ш Е Н И Е

25.06.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд Първи състав

На двадесет и осми май през двe хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: Д.Д.,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело № 379 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД – за съществуване на вземането.

С исковата молба, ищецът „К.”АД-гр.София, ЕИК ......., представлявано от Константин Т. Кръстев и Сокол Радостинов Янков, със съдебен адрес ***, адв. А. Бечева - Димитрова моли да бъде признато по отношение на ответника В.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи сумата от 942.84 лева, представляваща задължение по издаден запис на заповед.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Явява се в съдебно заседание, като по същество признава, че дължи част от посочената сума на ищеца, но оспорва изложените в исковата молба констатации. Твърди, че е издължавал задълженията си периодично.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.07.2011г. в полза на „К.” АД /с предишно наименование „Глобекс Финанс” АД/ е издаден запис на заповед, чрез който ответникът се задължил безусловно и неотменимо да заплати при поискване на поемателя или на негова заповед сумата от 942.84 лева. Този запис на заповед бил платим на предявяване, без протест и бил предявен лично на издателя.

Поради неплащане на задължението от страна на ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя на записа на заповед за дължимите от него суми.

Видно от приложеното ч.гр.дело №253/2014г. по описа на РС-Велики Преслав в полза на ищеца по настоящото дело „К.”АД-гр.София против ответника като длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т.9 от ГПК. След издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист дружеството образувало изпълнително дело при ЧСИ №863 Сия Халаджова с район на действие СГС. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е направил възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Последица от това е предявяването в едномесечния срок на разглеждания в настоящото производство иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК за установяване на вземането, с който се иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 942.84 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2014г. до изплащане на вземането и да се присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи, изслуша и прие съдебно-счетоводна експертиза. В своето заключение вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи, че отпуснатата сума по кредита от 500.00 лв. е усвоена в брой на 05.07.2011г. По кредита в периода от 10.08.2011г. до 28.04.2012г. е имало направени плащания в общ размер на 240.71 лева. Според експертизата, остатъчното задължение към датата на входиране  на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е в размер на 942,84 лв., включващо остатъчна главница и договорени лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Касае се за положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване наличието на вземане, произтичащо от менителничен ефект – запис на заповед.

Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по повод получена в заем сума по договор за кредит, обезпечен с издаване на процесния запис на заповед. Разгледан по същество, така предявения иск се явява основателен.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между него и ответника, по силата на които се твърди, че последният дължи процесната сума. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Съдът кредитира изцяло назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както по отношение на дължимата сума от ответника, така по отношение на финансовите отношения между страните.

От страна на ответника са направени множество и пространни възражения, които не бяха подкрепени с доказателства. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника–издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 535.00 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски. Разноските по заповедното производство са присъдени с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.

Водим от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на К.”АД-гр.София, ЕИК ......., представлявано от Константин Т. Кръстев и Сокол Радостинов Янков, със съдебен адрес ***, адв. А. Бечева - Димитрова, СУМАТА от 942,84 лв.лева лв. (деветстотин четиридесет и два лева, осемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2014 година до изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА В.Р.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.”АД-гр.София, ЕИК ....... СУМАТА от 535.00 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 253/2014г. на РС-Велики Преслав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: