Р Е Ш Е Н И Е

14.07.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 05 (пети) юни Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 443 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л.Х.Х. с ЕГН **********,***, съдебен адресат адв.Д.К. с адрес ***, пл.“Освобождение“№12, ет.2 срещу И.Ш.И. с ЕГН **********,***, конститутивен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, с който се иска отмяна на дарение с Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІІ.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

По време на брака си с Ф. Осман Х., ищецът заедно с бившата си съпруга са прехвърлили с дарение с Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС придобития по времена брака недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с административен адрес с.Ч., общ.Върбица, обл. Шумен, ул. „Христо Ботев” №12 с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІІ на сина на съпругата Ф. Х. - И.Ш.И. с ЕГН **********,***. Към момента на дарението ищецът, считал че можел да разчита на подкрепа от съпругата си и сина й. Считал, че ответника ще му бъде благодарен и признателен за направеното дарение, т.к ищецът го е отгледал от малък. Няколко години след дарението, отношенията между ищеца и съпругата му се влошили и с влязло в сила на 14.05.2008 г. решение по гр.д.№39/08 г. по описа на ВПРС, бракът им бил прекратен. С решението ползването на семейното жилище в с.Ч., предмет и на дарението, след прекратяване на брака, било предоставено на съпругата. След развода отношенията между ищеца и ответника също се променили. Ответникът не само, че не му бил благодарен за направеното дарение, но и го обиждал и заплашвал със саморазправа, за което бил писмено предупреден от органите на полицията. Ищецът от 2011 г. страдал от посттравматична епилепсия, бил диагностициран с 54% трайна нетрудоспособност и към настоящият момент здравословното му състояние било силно влошено. Приеманите от него лекарства били скъпи и му било невъзможно да намира средства за ежемесечното им закупуване. От 2007 г. до настоящият момент му били направени и три операции от херния в лечебно заведение в гр.Търговище, което било свързано с непосилни за ищеца разходи. Към настоящият момент ищецът страдал и от хипертонична болест на сърцето, астма с преобладаващ алергичен компомент, неинсулинов захарендиабет, хиперплазия на простатата. Той не можел да се лекува в санаториум поради недостиг на средства. Често бил принуден да взема пари на заем от близки и познати за да поддържа лечението си. Поради нетрудоспособността си, предизвикана от заболяванията му не можел да си намери работа. Получавал пенсия по болест в размер на 127.00 лв. месечно, която била твърде ниска да задоволи нуждите му. Освен разходите са прехрана и лечение, ищецът следвало да заплаща и банков кредит, който изтеглил през 2008 г. Ищецът не притежавал движимо и недвижимо имущество. Счита че поради трайната му нужда от издръжка и съответно възможностите на ответника, който работел от около 10 години в Белгия, следва да му заплаща издръжка в размер на 250.00 лв. месечно, считано от 01.10.2014 г., за което го е надлежно поканил с нотариална покана. До настоящият момент ответника, въпреки че е имал достатъчно средства и следвало да е благодарен на ищеца за направеното дарение, не му е заплатил никаква издръжка. Поради което за ищецът възниквал интерес да предяви иска за отмяна на дарението на ½ от недвижимия имот, обективирано в Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС придобития по времена брака на недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІІ направено в полза на ответника.

В хода на устните състезания и депозираната писмена защита, ищецът счита че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по основание и размер. Счита, изложените доводи от особения представител на ответника за наличието на други лица задължени да издържат и гледат ищеца по закон и съответно преди да поиска разваляне на дарението, той следва да поиска разваляне на договора за издръжка и гледане с предмет друг недвижим имот, който е бил собственост на ищеца и в който в момента същия живее, за неоснователни. Поради, което моли да бъде уважен изцяло предявения конститутивен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, с който се иска отмяна на дарение с Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІІ, срещу И.Ш.И. с ЕГН **********,***.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът чрез особения си представител, оспорва предявения срещу него иск, поради липсата на доказателства, че ответника има необходимите средства за да заплаща исканата от ищеца издръжка. В съдебно заседание особения представител, заявява, че иска е неоснователен, освен поради липсата на доказателства за доходите на ответника и тъй като ищеца има собствени деца, които по закон са длъжни да го издържат, освен това ищеца бил прехвърлил друг негов недвижим имот срещу издръжка и гледане на сина си *** *** и следвало първо да поиска разваляне на този договор, поради неизпълнение, а не на дарението. Моли за постановяване на решение, с което насоченият срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Ищецът с дарение с Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС е прехвърлил на ответника - И.Ш.И. с ЕГН **********,***, ½ идеална част от недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІІ. Към 10.11.2014 г. данъчната оценка на целия недвижим имот, предмет на дарението е 4 378.20 лв. Ответникът е син на бившата съпруга на ищеца. Бракът между ищеца и майката на ответника Ф. Осман Х. е прекратен с влязло в сила на 14.05.2008 г. решение по гр.д.№39/08 г. по описа на ВПРС. С посоченото решение, имотът предмет на договора за дарение, в качеството му на семейно жилище, след прекратяване на брака бил предоставен за ползване на съпругата. Към 30.05.2011 г. ищецът поради заболяването си от посттравматичен органичен мозъчен синдром, постравматична епилепсия-големи припадъци, довело до разстройства на личността и поведението бил оценен като 54 % нетрудоспособен. Противопоказни му били условия на труд и работа свързани с движещи се механизми, на височина, в близост до вода, огън, ел.ток, нощен труд и др.труд с психическо напрежение. Същият, видно от рецептурна книжка на хронично болния към настоящият момент страда и от придружаващи заболявания от хипертонична болест на сърцето, захарен диабет ІІ ТП, бронхиалнаастма, хиперплазия на простата. През 2007 г., 2012 г. и 2013 г. ищецът е опериран с диагноза „ингвинална херния“. С Експертно решение №2662 от 178/11.11.2014 г. от „МБАЛ“ АД –Шумен, нетрудоспособността на ищеца е оценена на 88 % поради влошаване на здравословното му състояние. Ищецът няма собственост върху недвижими имоти. Не се представиха доказателства за собственост върху движими вещи. С нотариален акт - договор за издръжка и гледане вх.рег.№23473/25.10.2007 г., том 10 №55/07 г. нотариално дело, дв.вх.рег.№2820/25.10.2007 г., ищецът е прехвърлил срещу издръжка и гледане поземлен имот: дворно място с площ 225 кв.м, съставляващо УПИ ХІХ-167 в кв.11 по плана на гр.Върбица, ведно с построената в него къща на сина си *** ***. С нотариален акт №52, том І, рег.№1293, дело №795/12.06.2008 г., вх.рег.№1293 от 2008 г., акт №52, том І, дело №795/08 г. прехвърления срещу издръжка и гледане недвижими имот е обременен с ипотека, обезпечаваща договор за ипотечен кредит с кредитополучател ищеца в размер на 7 150.00 Евро. Ищецът се е отказал и от правото си на ползване върху имота. Задълженията на ищеца по договора за кредит са в размер на 83.72 лв. месечно, като веднъж годишно за месец юни са в размер на 145.40 лв. за период от 26.06.2008 г. до 26.06.2008 г. Въз основа на жалба от пострадалия, през месец юли 2013 г. ответникът е предупреден писмено от органите на полицията да не обижда и да не се заканва на ищеца. Видно от рецептурната книжка на ищеца са предписани множество медикаменти, част от цените на които са за сметка на НЗОК, но не са представени доказателства за стойността на всички лекарства и за частта която не се покрива от здравната каса. Представени са фискални касови бонове за закупуване на лекарства на 16.09.2014 г., които са част от предписаните по рецептурната книжка и протокол №298/14.04.2014 г. Видно от фискалните касови бонове ищецът е закупил шест медикамента на обща стойност 205.97 лв., от които е заплатил сумата от 128.83 лв., останалата сума за лекарствата е платена от НЗОК. От рецептурната книжка е видно, че почти всички лекарства са изписани за срок от 30 дни, т.е за един месец. Това дава основание на съда да приеме, че разходите за лекарства на ищеца възлизат на 128.83 лв. месечно. Видно от удостоверение от НОИ ищецът е получил за периода 01.09.2013 г. – 01.04.2014 г. пенсия по 127.50 лв. на месец, с две добавки, веднъж от 50.00 лв. и веднъж от 40.00 лв. на месец. За периода 01.05.2014 г. – 01.08.2014 г. ищецът не е получавал пенсия, като не са доказани причините за това.

С нотариална покана, получена от ответника на 05.09.2014 г. ищецът е поканил ответника да му предостави месечна издръжка в размер на 250.00 лв., поради липсата на средства за храна, отопление и лекарства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели от страна на ищеца се установи, че същия неколкократно е вземал пари на заем, за да покрива нуждите си от лекарства и лечение. Установи се от показанията им, че ищецът не получава средства от свои роднини и близки, включително и от сина си ***, който съгласно договор е поел задължение за издръжка и гледане. От показанията на свидетеля *** се установи, че ответника работи в Кралство Белгия.

Като писмени доказателства по делото са приети: оригинал на декларация от Л.Х.Х.,заверени преписи от Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС, нотариална покана рег.№5840, том 2, акт 114, на нотариус №019 на Нотариална камара, известие за доставяне ИД РS 9700 00FXYL S, Удостоверение от Служба по вписванията гр.В.Преслав за вписванията на лицето Л.Х.Х. от 29.08.2014 г., Експертно решение №0845от 083/30.05.2011 г. на МБАЛ“Св.Марина“ЕАД, гр.Варна, решение №100/22.04.2008 г. по гр.д.№39/08 г. по описа на ВПРС, писмо изх.№12882/25.07.2013 г., удостоверение изх.№ПО-В-3165/28.08.2014 г. издадено от ТП на НОИ гр.Шумен, 6 бр. касови бонове от аптека ЕТ“Боянка Д.“, гр.Върбица, Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №298/14.04.2014 г., рецептурна книжка на Л.Х.Х., Епикриза – препис ИЗ №18962 от 20.10.1995 г. от МБАЛ – Шумен АД, Епикриза ИЗ №579/99 от 22.07.1999 г. от ОПБД с.Царев брод, Епикриза ИЗ: 1050 2000 год. От ДПБ с.Царев брод, Етапна епикриза от 27.02.2014 г. от Д-р Стефан Стойнов – психиатричен кабинет, медицинско направление, Епикриза от 28.11.2007 г. от СХБАЛ „Папуров“ООД, гр.Търговище, Епикриза от 31.10.2012 г. от СХБАЛ „Папуров“ООД, гр.Търговище, Епикриза от 14.12.2013 г. от СХБАЛ „Папуров“ООД, гр.Търговище, представените с допълнителна молба: оригинали на скица изх.№279/19.11.2014 г., издадена от Община Върбица, удостоверение за данъчна оценка изх.№7703001255/10.11.2014 г., приходна квитанция серия ББ14 № 7703001255/10.11.2014 г, заверени преписи от удостоверение №94-А-5/12.03.1987 г. от Община Върбица, разрешение за строеж №33/05.03.1987 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№118/10.11.2014 г. от Община Върбица, Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх.№1149/07.11.2014 г. от Служба по вписвания гр.В.Преслав, Удостоверение за семейно положение изх.№051/05.11.2014 г. от Община Върбица, съдебно медицинска експертиза изх.№17/25.01.2006 г. и медицинско направление от 03.02.2005 г. ; експертно решение № 2662 от 178 /11.11.14г. изд. от МБАЛ АД гр. Шумен, удостоверение изх. № 39/ 09.12.2014г., издадено от АПМП-ИП- д-р Янко Стоянов; удостоверение изх. №11-00-01-435/25.05.2015г. издадено от Банка ДСК АД гр. В. Преслав, както и писмо от ОД на МВР Шумен, УРИ: 372000-7962/23.04.2015г.; заверено копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на банков заем № 52, том І, рег. № 1293, дело № 795 от 2008г. по описа на Служба по вписванията гр. В. Преслав, както и Договор за ипотечен кредит от 12.06.2008г.

По делото са разпитани трима свидетели от странана ищеца - св. ***; св. *** и св. ***

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За уважаването на иска по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД е необходимо установяването, наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация. Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отменяването му, съдът е длъжен съобразно събраните по делото доказателства да установи по един безспорен начин, че дарител, изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за съответно съществуване и при поискване надарената е длъжна да се отзове.

По начало дарението не създава на дарения задължение да издържа или да помага дарителите си. Такова задължение възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. От изложеното следва, че задължението на дарения не е само морално, но и правно задължение. Невъзможността да се престира издръжка, не означава отказ от изплащане на издръжка. При липсата на изрично заявен отказ за плащането на издръжка, решаващият състав следва да прецени материалните възможности на лицето, дължащо такава. Когато надареният получава доходи, надхвърлящи покриването на неговите минимални нужди, неплащането на поисканата издръжка, следва да се приеме за мълчалив отказ от осигуряването на дължима такава.

По делото се установи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка - той е на възраст 62 години, болен и самотно живеещ, с недостатъчни, за да покрият нуждата му от храна, битови консумативи и лекарства доходи от пенсия. Разходите му за лекарства на месец са в размер на 128.83 лв., плащане по договор за ипотечен кредит в размер на 83.72 лв., а получаваната от него пенсия е в размер на 127.50 лв. на месец. След закупуване на лекарства, не само че не му остават средства за издръжка - храна и отопление, да заплаща вноските по ипотечния кредит, но получаваните от него доходи не му достигат и за заплащане на предписаните му лекарства. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот в страната ни. Според данните от НСИ разхода средно на едно лице в лева за първото тримесечие на 2014 г. е 1 021.55 лв., т.е 340.52 лв., а минималната работна заплата за 2014 г. е била в размер на 340.00 лв. След съпоставяне статистическите данни за следния разход на едно лице, определения размер на минималната работна заплата за страната за 2014 г. с получаваните от ищеца доходи и разходите му за лекарства, съдът приема че за ищеца е налице трайна нужда от издръжка.

Дължимите по алеаторния договор /договор за издръжка и гледане/ грижи за ищеца, които не се полагат от сина му - ***, т.е не задоволяват нуждата от средства за издръжка, определена с оглед конкретните обстоятелства - индивидуални особености, посочени по-горе (възраст, самота, болест). Възражението на особения представител на ответника, че би следвало ищецът първо да потърси издръжка от сина си, който е задължен по договор за издръжка и гледане, или да иска развалянето му, след което да иска издръжка от ответника в качеството му на надарен и съответно да иска отмяна на дарението е неоснователно. Отказът да се даде издръжка при наличие на дарение не се разглежда като неизпълнение на същинско договорно задължение, а като форма на непризнателност, налагаща отмяна на дарението. Ето защо предоставянето на издръжка от надарения при поискване от страна на дарителя не може да се преценява със същите критерии за пълно и точно изпълнение, както в случаите на договор за издръжка и гледане, съответно няма конкуренция на правата на ищеца.

На поканата от дарителя за заплащане на издръжка до дарения, връчена му на 05.09.2014 г., ответника не се е отзовал въобще. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция приема, че е налице и втората изискуема от закона предпоставка, дарителят да е поискал издръжка.

Твърденията на ответника по иска, чрез особения представител, за липса на средства за даване на издръжка не са установени по делото. Следва да се отбележи и че не се установи ответникът да е задължен да издържа по закон други лица. Трудоспособната възраст на дарения и събраните доказателства за местоработата му в Кралство Белгия, където МРЗ е в размер на 1 501,82 EUR на месец /справка в итернет страницата на Eurostat/, данъчната оценка на дарения имот, сочи че безспорно е увеличението на имуществото му с дарения имот. В случая не е налице обективна и освобождаваща дарения невъзможност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД да дава издръжка на дарителя. Дори да се приеме, че към момента на поканата дареният не е разполагал с парични средства, за да предостави издръжка на дарителя, това не го освобождава от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Договорът за дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени обстоятелства (каквито са възникналата след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсената от него помощ от надарения) законът добавя задължение за дарения да окаже исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения. Законът я санкционира с отмяна на дарението - чрез отмяната на дарението изпадналият в нужда дарител възвръща имота в патримониума си, получавайки с това възможност да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая не се установи отказа на ответника да дава издръжка на ищеца да е поради липса на достатъчно средства или че с даването на издръжка на дарителя, дареният да би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по - лошо положение от това на дарителя. Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отменяването му, съдът е длъжен съобразно събраните по делото доказателства да установи по един безспорен начин, че дарител, изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за съответно съществуване и при поискване надарения е длъжен да се отзове. От момента на поискването й, възниква задължение за издръжка като проява на признателност, неизпълнението на което по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, е основание за отмяна на дарението. Когато надареният получава доходи, надхвърлящи покриването на неговите минимални нужди, неплащането на поисканата издръжка, следва да се приеме за мълчалив отказ от осигуряването на дължима такава, какъвто е и настоящият случай. Според настоящият състав, ирелевантен за спора е размера на поисканата от ищеца издръжка, т.к ответника не е направил дори опит да дава такава, съобразно възможностите си. След като надареният не е изявил воля за даване издръжка на дарителя след получаване на исковата молба, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД / в този смисъл решение № 175/16.05.2013 г. по гр.д. № 1203/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). С изпадане на дарителите в нужда, неговото морално задължение на дарен се превръща в правно и по изрична разпоредба на закона това задължение е парично и като такова носимо. Влошените отношения между страните също не водят до отпадане на задължението на ответника да престира издръжка. Също така, задължението на дарения възниква с пораждане на нужда за дарителя и без оглед на неговото поведение. Не се твърди от ответника и не се установява по делото той да е предлагал парична помощ, която ищеца да е отказал да приеме, при което биха изпаднали в забава като кредитори.

С оглед изложеното, съдът счита че предявеният иск по чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен, поради безспорно установена по делото непризнателност на надареният И.И., който необосновано е отказал да даде на дарителя поисканата издръжка, от която Л.Х. трайно се нуждае.

Ищецът не претендира присъждане на разноски по делото, поради което и съдът няма да присъжда такива в негова полза за настоящата инстанция.

Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от такси и разноски с определение №423 от 03.11.2014 г. на ВПРС постановено по настоящото дело, ответникът следва да заплати по сметка на съда следващата се за производството държавна такса по предявения иск в размер на 87.56 лв. и разноски заплатени за особен представител в размер на 300.00 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ целия масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска сграда, построени в държавно дворно място от 860 кв.м по плана на с.Ч., общ.Върбица, обл.Шумен, УПИ №VІ в кв.20, с граници улица, УПИ-V и УПИ – VІ, обективирано в Нотариален акт №51, том І, рег.№136, дело 56 от 2003 г. на съдия по вписванията при ВПРС, вписан в служба по вписванията вх.рег.№136/07.02.2003 г., акт №51, том І, дело №56/2003 г., извършено от Л.Х.Х. с ЕГН **********,*** в полза на И.Ш.И. с ЕГН **********,***, поради непризнателност, на осн. чл.227, ал.1, б.»в» от ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Ш.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС, направените по делото разноски в размер на 387.56 лв./триста осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: