Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Велики Преслав, 16.07.2015 год.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав - Първи състав, в съдебно заседание на втори юли през две хиляди и петдесета година, в състав:

Председател:Мирослав Марков

при секретар Д.Д.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело № 116 по описа за 2015 година, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно съединени искове от К.Н.Х., ЕГН **********,*** срещу ТП"Държавно горско стопанство Върбица" към “Североизточно държавно предприятие”ДП,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Х.А., а именно: за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №175/22.12.2014г., с която е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител счетоводен отдел" при ответника; за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението до постановяване на решението, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, както и за поправка на основанието за уволнение.

В исковата си молба ищецът твърди, по силата на сключен между страните трудов договор е заемал длъжността "Ръководител счетоводен отдел" при ответника, с място на извършване на работата ТП"Държавно горско стопанство Върбица" към “Североизточно държавно предприятие” ДП-гр.Върбица, обл.Шумен. Учреденото между страните трудово правоотношение е било прекратено от страна на ответника – работодател със Заповед №175/22.12.2014г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ. Поради прекратяване на трудовото му правоотношение е останал без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, през който е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия му договор. С исковата молба, в съдебно заседание е в представена писмена защита, моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да се постанови решение, по силата на което цитираните заповеди да бъдат отменени като незаконосъобразни, да бъде възстановен на предишната работа, да му бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, през което останал без работа, ведно със законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното плащане и ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен, чрез процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда, същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Пълномощникът излага, че при издаването на заповедта за уволнение са били изцяло спазени изискванията на закона, по конкретно чл.328, ал.2 от КТ. Моли, всички предявени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Към делото са приложени трудов договор и допълнително споразумение към него, от които е видно, че между ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен и К.Н.Х. съществувало трудово правоотношение, по силата, на което, последният изпълнявал първоначално длъжността „Главен счетоводител”, а по-късно от 10.03.2014г., длъжността „Ръководител счетоводен отдел“. Със Заповеди с №175 и 176 от 22.12.2014 г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица, на К.Н.Х. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от КТ, считано от 30.12.2014г., във връзка със сключен договор за управление с №35 от 12.11.2014г. Посочено е, че на Х. се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

В Заповед №175 е посочено, че се връчва от Х.А. на 29.12.2014г., 14:20 часа, като едновременно с това са отразени свидетели на отказа на Х. да получи заповедта, а именно Е.И Д. и С.Г.Ж.. В Заповед №176 също е посочено, че се връчва от Х.А.А. на 29.12.2014г., но вече в качеството му на Директор, като също са отразени свидетели на отказа да се получи заповедта, а именно Е.И Д. и С.Г.Ж.. Във втората заповед е посочено конкретно обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, в размер на 1333,80 лева.

По делото е представено личното трудово досие на ищеца, от където е видно, че Националната агенция по приходите е уведомена на 30.12.2014г. по реда на чл.62, ал.5 от КТ, за датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Х., считано от 30.12.2014г. Също така е видно, че на 30.12.2014г. на К.Н.Х. са изпратени в писмо с обратна разписка, документите, за които е отразено, че е отказал да ги получи на 29.12.2014г. Налице е отбелязване на длъжностно лице, че получателят на 19.01.2015г. отказва да получи пратката.

След 29.12.2014г., не се установява К.Н.Х. да е работил по трудово правоотношение.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Е.И Д. и С.Г.Ж.. Свидетелят Д. сочи, че на 29.12.2014г. е бил в кабинета на Х.А.А. - Директор на ДГС Върбица. Там е присъствал на връчването на описаните по-горе заповеди на ищеца. К.Н.Х. устно е бил поканен от Директора да получи процесните документи, но същият е отказал, като е посочил “Не, няма да получа нищо” и е напуснал помещението. Показания в тази насока дава и С.Г.Ж., която работи на длъжност „Служител човешки ресурси“, която в кръга на задълженията си, е изготвила документите за връчване. Същата посочва, че е чула разговора и отказа да се получат заповедите и предизвестието. След това е отразила датата и часа на връчването им и отказа на получаването им.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, с оглед приложението на чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и недоказан.

Безспорно е установено, че между ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен и К.Н.Х. е съществувало трудово правоотношение, по силата, на което, последният изпълнявал първоначално длъжността „Главен счетоводител”, а по-късно от 10.03.2014г., длъжността „Ръководител счетоводен отдел“. Със Заповеди с №175 и 176 от 22.12.2014 г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица, на К.Н.Х. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от КТ, считано от 30.12.2014г., във връзка със сключен договор за управление с №35 от 12.11.2014г.

На първо място, съдът приема, че съществува валиден договор за управление с №35 от 12.11.2014г., сключен между „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен, представлявано от инж. Йордан Радославов в качеството му на Директор и инж. Х.А.А. - Директор на ТП „Държавно горско стопанство Върбица”. Твърдението направено от ищеца, че цитираният договор, не представлява договор за управление и от там не може да намери приложение чл.328, ал.2 от КТ е неоснователно и неотговаря на действителното правно положение. Договорът е с облигационен характер, тъй като по делото е безспорно, че предприятието е държавно горско стопанство – вид териториално поделение на държавно предприятие, във връзка с чл. 163 от Закона за горите. Основната дейност на тези държавни предприятия е управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Съобразявайки този статут и възложената им дейност, Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения, за срок 5 години. Преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор за управление, поради следното: размерът на месечното възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред определени с наредба на министъра на земеделието и храните; предвидено е внасяне на гаранция за качествено изпълнение в размер на месечното възнаграждение /чл. 16 от Договора/; директорът изготвя годишен финансов план и длъжностно разписание /чл.12, т.8 от Договора/. Същевременно финансовият резултат и изпълнението на възложените дейности формират средствата за работна заплата в конкретното териториалното поделение, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗГ. Обстоятелството, че договорът, сключен на основание чл. 173, ал.3 от ЗГ, е с облигационен характер, а не трудов се поддържа и в актуалната практика на ВКС. В редица актове, безпротиворечиво се приема, че не е налице пречка, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че поради наличие на договор за управление, следва приложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на ръководител, комуто е възложено постигане на определени показатели по ефективното управление на конкретно предприятие изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип от сътрудници. Въпреки, че не е посочено в исковата молба е редно да се отбележи, че е спазен срокът по чл. 328, ал. 2, изр. 2-ро от КТ.

На следващо място, съдът приема, че ищецът е заемал длъжност от категория „ръководство на предприятието”.

Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в §1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Предвид това ищецът се явява служител от ръководството на предприятието, който извод се извежда и от задълженията му по прекратеното трудово правоотношение, съдържащи се в длъжностната характеристика на "Ръководител счетоводен отдел" и доколкото тази длъжност е ръководна, от изпълнението на задълженията му зависят резултатите от работата на цялото предприятие.

На следващо място, съдът приема, че наличието на две заповеди с №175 и 176 от 22.12.2014 г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от КТ по отношение на К.Н.Х. не може да се приеме за порок на процедурата на уволнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед на основание чл. 328, ал. 2 КТ се явява законосъобразно, поради което заявената претенция с обуславящият иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде отхвърлена.

По отношение исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.344, ал.1, т.4, същите се явяват акцесорни по отношение на иска за признаване на незаконността на уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно, като краен акт, исковете следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 650,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ от К.Н.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за признаване уволнението му за незаконно /извършено със заповеди с №№175 и 176/22.12.2014г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ от К.Н.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за възстановяване на предишната работа "Ръководител счетоводен отдел" в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск чл. 344, ал.1, т.3 от КТ от К.Н.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: *** , за обезщетение в размер на 6669,00 лева, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ по отношение на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.Н.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: *** , за поправка на основанието за уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ по отношение на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА К.Н.Х., ЕГН **********, да заплати на ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен направените разноски по делото в размер на 650,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Шуменски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: