Р Е Ш Е Н И Е

31.07.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 17 (седемнадесети) юли Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 182 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от И.И.С. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 14-0323-000552 от 10.11.2014 г., издадено от началника на Районно управление „Полиция“ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Счита, че в частта, с която му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., определянето на наказанието е незаконосъобразно, като не били налице предпоставките за приложение на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не взема становище.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 29.10.2014 г. полицай М.З.Д. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 631/14 г. (Серия Т, бл.№ 810782) от 29.10.2014 г. срещу И.И.С. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 29.10.2014 г. в 09,28 ч, в гр. Велики Преслав по ул. „***“ до бензиностанция „Сиойл“ – гр. В. Преслав, управлява л.а. Мерцедес Е-200 с регистрационна табела Т2518МТ, собственост на „Вива България груп“ ЕООД, при допустима скорост за населено място 50 км/ч. се движи с 71 км/ч като превишава с 21 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана и показана на водача с техническо средство „Трафик-радар TR4D“ с фабр. № 429 и намалена с възможна грешка от 3 км за техническо средство. При проверката се установи също, че водачът С. не носи контролен талон, с което нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 14-0323-000552 от 10.11.2014 г., с което на И.С. са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, за това, че „на 29.10.2014 г. в 09,28 ч, в гр. Велики Преслав по ул. „***“ – до бензиностанция „Сиойл“ гр. В. Преслав, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Т2518МТ, собственост на „Вива България груп“ ЕООД. При допустима скорост за населено място 50 км/ч, водачът се движи с 71 км/ч, като превишава с 21 км/час. Скоростта е засечена, фиксирана и показана на водача с техническо средство „Трафик-радар TR-4D“ с фабр. № 429 и намалена с възможна грешка от 3 км/ч за техническо средство. От справка в СУАНД се установи, че има повторност – фиш № С193035/24.06.2014 г. на РУ Котел по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При проверката се установи също, че водачът С. не носи контролен талон към СУМПС, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (повторно) и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.Д. (актосъставител) и П.Д. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 29.10.2014 г., малко след 09,25 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Е-200 ЦДИ” с рег. № Т2518МТ, собственост на „Вива България груп“ ЕООД, по улица „***“ в гр. Велики Преслав. На тази улица, до бензиностанция „Сиойл“, служителите на РУ гр. В. Преслав при ОДМВР - Шумен М.Д. и П.Д. осъществявали задълженията си, свързани с контрол върху движението по пътищата. Същите използвали техническо средство марка „Трафик радар TR-4D“ с фабр. № 429 за установяване на скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя. При навлизане на автомобила в обхвата на техническото средство – в 09,28 ч било установено и заснето нарушение за скорост в участък – населено място с разрешена такава до 50 км/час, а именно – установена скорост на движение, след приспадане на допустимата грешка за техническото средство – 71 км/час. Полицейските служители спрели автомобила за проверка, в хода на която С. не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Впоследствие, след съставяне на акта за установяване на административните нарушения, при извършена справка в базата данни, водена от органите на МВР, се установило, че с фиш Сер. С, № 193035/24.06.2014 г. на РУ гр. Котел при ОДМВР Сливен, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, която към датата на издаване на наказателното постановление – 10.11.2014 г. не е платена от нарушителя.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и населено място – гр. В. Преслав, С. управлявал моторно превозно средство със скорост 71 км/час.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността от 50 км/час в населено място. В случая, С., избирайки скорост на движение на автомобила – 71 км/час, нарушил пряката забрана на цитирания текст. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган е приел, че осъщественото нарушение от жалбоподателя е повторно. Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В конкретния случай, се установи, че спрямо И.С., на 24.06.2014 г. е издаден фиш за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Доказа се, че наложената му на 24.06.2014 г. глоба в размер на 50 лв. не е платена към 10.11.2014 г. (към датата на издаване на наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото съдебно производство). Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. Тоест, доказа се повторността по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, в частност, че процесното нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално разрешената скорост, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на фиш, издаден от РУ гр. Котел при ОД на МВР гр. Сливен, имащ характер на влязло в сила наказателно постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Поради това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на И.С. като водач на МПС категория „В”, за избор на скорост на движение в населено място, превишаваща максимално определената стойност от 21 до 30 км/ч, е правилно ангажирана при условията на повторност – по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Доказа се по делото, че С. не представил на полицейските служители контролния талон. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна и субективна страна административно нарушение и по цитирания текст от ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал и двете процесни деяния.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който повторно превиши разрешената максимална скорост в населено място – за превишаване от 21 до 30 км/час. Законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (определен чрез двукратност на размера на наказанието, предвидено за извършено първо такова нарушение).

2. В разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена административнонактазателна отговорност за водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС – „глоба“ в размер на 10 лева.

При индивидуализацията на всяко от наказанията административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в абсолютно определените размери на цитираните предвиждащи ги норми. Ето защо, настоящият състав намира, че размерите на всяко от наложените на жалбоподателя наказания са определени правилно от административнонаказващия орган.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0323-000552 от 10.11.2014 г., издадено от *** – Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 631/14 г. (Серия Т, бл.№ 810782) от 29.10.2014 г., съставен от полицай М.З.Д. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на И.И.С. с ЕГН **********,***, за повторно нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (десет лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: