Р Е Ш Е Н И Е

11.08.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) юли Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 546 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В настоящото производство, съдът е сезиран с осъдителен иск от Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощник адв.В.Б. от ШАК, с правно основание чл.50 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД срещу Д.С.С. с постоянен адрес ***».............. и Я.С.С. с постоянен адрес ***, по който ищецът претендира ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1 378.58 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от стадо питомни свине от източнобалканска порода и техните кръстоски, в резултат на неупражнен надзор върху собствените на ответника Д.С. и намиращи се под надзор на ответника Я.С. животни, върху посевите му в имоти №056042, №056043, 056044, находящи се в масив №56, местността «Енева поляна» по плана на землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, в периода 24-26.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплращане на сумата. Претендират се и заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът по първоначалния иск Д.С.С., чрез пълномощника си адв.С.Е. от ШАК, предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД срещу Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, по който ищеца по насрещния иск, претендира ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., от които 1 200.00 лв. претърпени загуби и 800.00 лв. пропуснати ползи, настъпили в резултат от виновно извършено от ответника неправомерно ***ие, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и заплащане на направените по делото разноски.

В първоначалната исковата молба се твърди, че ищеца Ч. е земеделски производител и въз основа на споразумение от 20.09.2013 г. обработвал земеделски земи – масиви №41 и №56, находящи се в землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. През 2013 г., същите били засяти с пшеница. В края на месец октомври 2013 г., Ч. установил, че в посочените поземлени имоти били нанесени щети, изразяващи се в изравяне на посевите от пшеница и образуване на ямки от питомни свине. За установеното, същият подал жалба вх.№2058/28.10.2013 г. в Община Смядово по реда на чл.18 от ЗОСИ. От кмета на Община Смядово била назначена комисия, която констатирала, че са нанесени вреди на посевите в имоти №056042, №056043, №056044 от масив №56, находящ се в местността „Енева поляна“, била определена и засегната площ в дка. Установени били и незначителни поражения в масив №41. От лицензиран оценител бил изготвен доклад, от който било видно, че оценката на причинените щети била в размер на 1 387.58 лв. Щетите били причинени от стадо питомни свине от източно балканска порода и техните кръстоски. Ищецът Ч., заедно с други лица от с.Веселиново, няколко последователни дни, през процесния период, гонели от обработваните от него земи, стадото питомни свине, докато на 26.10.2013 г. успели да ги задържат и тогава снели ушната марка на едно от животните №BGS301081879. След като направил справка при ветеринарният лекар д-р ......., ищецът установил, че животното, от което е снета ушната марка е собственост на първия ответник Д.С.. На 28.11.2013 г. на Д.С. бил съставен АУАН от И.В. ***. Въз основа на акта било издадено НП№№7/27.12.2013 г. от кмета на Община Смядово, с което на ответника Д.С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. В процеса по обжалване същото било отменено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Според ищеца Ч. в мотивите на решението си състав ВПРС е приел, че свинете от източно –балканска порода, които са нанесли щети на имотите, посочени в исковата молба и обработвани от Ч., са собственост на отв.Д.С. ,но са били под надзор на втория ответник Я.С.. Предвид изложеното ищецът Ч. обосновава преитенцията си срещу двамата ответници с правно основание чл.50 от ЗЗД. Ищецът Ч. ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на предявения иск.

В хода на устните състезания ищецът Ч., чрез процесуалния си представител и в депозираната писмена защита, счита предявеният иск за основателен и доказани и моли съда, същия да бъде уважен. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците, чрез пълномощника си – адвокат С.Е. от ШАК, подава отговор на исковата молба, с който прави възражение за неоснователност на иска и сочи други фактически положения. Ответниците оспорват изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, като заявяват, че Д.С., в качеството му на земеделски производител от 2013 г., отглеждал пасищно питомни свине от породата източно – балканска свиня в землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен в регистриран животновъден обект. В дейността си С. бил подпомаган от чичо си – отв.Я.С., който основно се грижел за животните и ги пасял в местността „Локвито“ край с.Веселиново. На 24.10.2013 г. отв.Я.С., извел животните общо 38 на брой на паша в гората, след което ги затворил в направеното от дърво и за отглеждането им заграждение. На следващият ден 25.10.2013 г. сутринта, когато отишъл за да ги изведе отново, отв.Я.С., установил че дървената врата на заграждението била изкъртена и свинете ги няма. С. се обадил на племенника си отв.Д.С., както и на други хора от селото и започнал да обхожда землището на с.Веселиново, но не открил животните. На 26.10.2013 г. отв.С., отново продължил да издирва свинете. Като обхождал землището на селото, вървейки по посока към брега на р.Брестова, той чул силен кучешки лай и в същото време получил обаждане по мобилния си телефон, че кучетата на ищеца Д.Ч. са „завардили“ свинете. След като се насочил към реката, отв.Я.С. минал покрай блок, засаден с метла, където възрастни жени работели и който се намирал в близост до реката. Жените му казали, че от предния ден 25.10.2013 г., свинете лежали до реката и те се опитвали да ги изгонят, защото разпилявали метлата, която събирали на снопи, като същата сутрин, прасетата отново били в блока. Малко, след това ищецът Д.Ч., заедно с *** *** и други лица с шест кучета, дошли до блока и започнали да „давят“ прасетата, като от сутринта се чувал кучешкия лай и квиченето на свинете. След като отв.Я.С. стигнал до мястото, откъдето се чували звуците, видял че ищецът Д.Ч., *** и други лица с шест кучета, две от които държани на повод, четири пуснати, в кръг обикаляли около свинете на отв.Д.С., и лаели по тях, при което свинете се движели в кръг и били видимо изморени и едва се държали на краката си. Едното от животните било с отрязано ухо, а останалите били изпохапани, изподрани и уплашени. *** ***, обяснил на С., че свинете били изровили посевите им, след което си тръгнали. С. с много усилия успял да прибере уплашените животни. В момента, в който ги затворил, същите грохнали от умора на земята. След като ги преброил Я.С., установил че три от прасетата липсвали, а останалите били изпохапани, изподрани и една свиня била с разпорен хълбок. В следствие на стреса от преследване с кучета, много от бременните животни абортирали и станали ялови. На следващият ден, Я.С., помолил свой познат К.К.-свинар с дългогодишен опит, да отидат да огледат местността, където били намерени свинете и да проследят пътя им по оставените от тях следи. Двамата установили, че свинете са се движели в посока към р.Брестова, като се спрели на брега и са си направили гнезда там. Според ответниците имотите, които стопанисвал ищеца Д.Ч. се намирали в посока обратна на тази, в която са се движели свинете и в която са намерени. На 28.10.2013 г. ищецът Ч. *** заявление за установяване и обезщетяване на вреди, нанесени върху селскостопанско имущество, въз основа на което била образувана административно-наказателна преписка против отв.Д.С.. Със заповед №504/29.10.2013 г. на Кмета на Община Смядово била назначена комисия в състав З.К., И.В. и С.Б., която на 30.10.2013 г., в присъствието на ищеца Д.Ч. и *** ***, извършила оглед на земите, в които ищецът твърди че са настъпили щети. На 04.11.2013 г. С.Б. представил доклад за оценка на посевите пред Община Смядово. На 28.11.2013 г. на отв.Д.С. бли съставен АУАН№2 и въз основа на него НП№07/27.12.2013 г., което в хода на обжалването му по НАХД№90/14 г. по описа на ВПРС било отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Междувременно отв.Д.С. депозирал в РУ на МВР гр.В.Преслав жалба за нанесените върху животните му вреди и за липсата на няколко от тях. Представя писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор ответникът по първоначалния иск Д.С.С., чрез пълномощника си предявява насрещен иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД срещу Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, като в исковата молба излага същите посочени в отговора по – горе обстоятелства. Въз основа на изложеното ищецът по насрещния иск обосновава претенцията си по чл.45 и сл. от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, за заплащане от ответника по насрещната искова молба на сумата от 2 000.00 лв.- обезщетение за причинените вреди от противоправното ***ие на Д.Ч., от която 1 200.00 лв., представляваща претърпени загуби, изразяващи се в разходите, които е направил Д.С., по закупуването и отглеждането /хранене, ветеринарномедицинско обслужване и др./ на трите изчезнали свине, както и разходите, които се е наложило да направи, следствие на нанесените на другите животни наранявания /отрязване на ухо, хапане, дране и абортиране/ и 800.00 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализираната печалба от продажбата на трите свине, които са пряка и непосредствена последица от ***ието на Ч. – заграждане на свинете, хапане, дране от собствените му кучета, умъртвяване на три от свинете и отрязване на ухото на една от свинете.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника по насрещния иск, чрез пълномощника си – адвокат В.Б. от ШАК, подава отговор на исковата молба, с който прави възражение за неоснователност на иска. В съдебно заседание и в представената писмена защита, сочи че предявения насрещен иск е недоказан и моли съда, същия да бъде отхвърлен изцяло.

В хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, ответниците С. и С., както и в депозираната писмена защита, излагат подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Претендират и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Ищецът по първоначалния иск Д.Ч., през стопанската 2013 г. и в частност в периода 24-28.10.2013 г., обработвал земеделски земи имот №056043, 056044, 056042, 041006, 041027, 041005, 04032, находящи се в масив №№56 и 41 в землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, които бил засял с пшеница.

Ответникът Д.С. през 2013 г. и в частност в периода 24-28.10.2013 г., отглеждал пасищно 38 броя свине от източнобалканска порода и техните кръстоски в землището на с.Веселиново, общ.Смядово. В дейността си бил подпомаган от чичо си – отв.Я.С., който основно се грижел за животните. Основният цвят на източнобалканската свиня бил черен, но в отглежданите от С. свине, освен черни, имало и шарени, свине. На 24.10.2013 г. отв.Я.С. затворил животните във временно заграждение, находящо се в горския фонд. На следващия ден С. не открил свинете в заграждението, където ги бил затворил и започнал да ги издирва, при което разгласил за изгубването на различни лица. Същият ден св.*** *** видял свинете в местността „Черквица“, която била в близост до местността „Енева поляна“. Най – едрата свиня била майка с „трака“ /звънец/ на врата. На 25.10.2013 г. свинете преминали през блок, засят с метла, където работели свидетелките ***, Керуша Станева, заедно с други жени. Станева прогонила свинете от мястото. Търсейки животните отв.С. минал покрай работещите жени и те му казали, че свинете са наблизо. Същият ден св.*** видял свинете на отв.Д.С. в нивите, обработвани от ищеца *** Ч. в местността „Енева поляна“ в масив №56 от землището на с.Веселиново. Свидетелят Чолаков уведомил за това св.*** ***, който работел заедно с Ч., по телефона. На място дошли св.*** *** и ищеца *** Ч. и прогонили свинете от насъжденията с пшеница, част от които били унищожени. На 26.10.2013 г. свинете на отв.С. отново преминали край работещите жени в блока засят с метла и продължили към земите край брега на р.Брестова. Част от които също се обработвали от ищеца Д.Ч. и св.*** ***. След като разбрали, че свинете отново са навлезли в засяти от тях ниви, двамата взели със себе си шест броя ловни кучета и отишли на място, за да прогонят свинете. За да установи чии са свинете, ищецът Д.Ч. отрязал част от ухото на една свиня, заедно с ушната марка. Кучетата подгонили свинете и ги обградили на брега на р.Брестова. Ловните кучета започнали да лаят срещу обградените животни, да ги нападат, като одраскали и изпохапали по-голямата част от тях. На 26.10.2013 г. свидетелят К. К., след като чул и разпознал звука на т.нар. от животновъдите в района „трака”, закачена на животно собственост на жалбоподателя, се обадил на Я.С. и му съобщил за предполагаемото местонахождение. Свинете били открити от Я. С., който отново преминал покрай блока с метла. Същите били задържани на брега на р.Брестова, чрез ловни кучета, водени от група лица, между които *** Ч. и ***. С помощта на свидетелите И.В. и К.К., ответника Я.С. прибрал свинете в заграждението, където ги отглеждал. Свинете били изплашени, част от тях били изподрани и изпохапани, на едно от тях било отрязано ухото, а три от тях липсвали. След като извършил проверка при ....... – ветеринарен лекар и главен инспектор в ОДБХ-Шумен, чия собственост е животното от което е свалена ушната марка, за нанесената вреда в посевите от пшеница, на 28.10.2013 г., в качеството си на увреден, Д.Г.Ч.,*** със заявление за установяване и обезщетяване на вреди , по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ. Въз основа на заявлението била образувана гореописаната административнонаказателна преписка. Със заповед №504/29.10.2013 г. на Кмета на Община Смядово била назначена комисия в състав З.К., И.В. и С.Б., която на 30.10.2013 г., в присъствието на ищеца Д.Ч. и *** ***, извършила оглед на земите, при който установила нанесените щети на 31.750 дка посеви от пшеница в масив №56, имоти №056042, 056043, 056044, обработвани от *** Ч.. На 04.11.2013 г. С.Б. представил доклад за оценка на унищожените посеви пред Община Смядово. На 28.11.2013 г. на отв.Д.С. бил съставен АУАН№2 и въз основа на него НП№07/27.12.2013 г., което в хода на обжалването му по НАХД№90/14 г. по описа на ВПРС било отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Междувременно отв.Д.С. депозирал в РУ на МВР гр.В.Преслав жалба за нанесените върху животните му вреди и за липсата на три от тях.

Като писмени доказателства по делото са приети: заверени преписи на: споразумение за обработване на земеделска земя за стопанската 2013-2014 г.; протокол от 30.10.2013 г. от Община Смядово; доклад за определяне пазарната стойност на унищожена посевна площ реколта 2014 г. ; регистрационна карта на земеделски производител от 29.04.2013 г.; договор №22 от 07.03.2013 г.; материалите от преписка вх. № 1151 от 2013г. по описа на ВПРП; материалите от преписка от Община Смядово, образувана по жалба вх. № 2085 от 28.10.2013г., както и материалите от АНД № 90/2014г. по описа на ВПРС.

Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелите на ищеца по първоначалната искова молба - ***, *** на свидетелите на ищеца по насрещната искова молба ***., И.Л.В., ***, Керушка Косева, М.Г., както и показанията на свидетелите И.В., З.К. и С.Б., допуснати в производство по чл.193 от ГПК във връзка с направеното от ответниците по първоначалната искова молба, оспорване на документ - протокол от 30.10.2013г., назначен със заповед №504 от 20.10.2013г. на кмета на Община Смядово.

Приети са по делото заключенията на назначените съдебно-селскостопанска експертиза от 20.06.2015 г. изготвена от вещото лице К.К. – вещо лице при ШОС и съдебно-селскостопанска експертиза от 09.07.2015 г. изготвена от вещото лице Й.Й. – вещо лице при ШОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с пр. осн. чл.50 вр. чл.45 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД:

Съгласно общото правило на чл.45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Нормата е израз на принципа да не се вреди другиму.Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД е специална норма, по силата на която за вредите, произлезли от каквито и вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето под чийто надзор те се намират.Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и в случаите когато животното е избягало или се е изгубило.Анализа на правната норма сочи на безвиновна отговорност на тези лица, за разлика от изискването на чл.45 ал.1 от ЗЗД. За да бъде уважен иска с пр. осн. чл.50 от ЗЗД е нужно да бъдат налице и безспорно доказани следните материално-правни предпоставки:да е налице вреда, същата да е причинена от животно, както и да е известен собственика на животното или лицето под чийто надзор се намира то, и размера на причинената вреда.В настоящия казус безспорно се установи нанесена вреда, причинена от животни/свине/собственост на ответника Д.С. и намиращи се под надзор на втория ответник Я.С..

Не се спори между страните и от събраните доказателства се установи, че ищецът по първоначалния иск Д.Ч., през стопанската 2013 г. и в частност в периода 24-28.10.2013 г., обработвал земеделски земи имот №056043, 056044, 056042, 041006, 041027, 041005, 04032, находящи се в масив №№56 и 41 в землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, както и че ответникът Д.С. същия период от време, отглеждал пасищно 38 броя свине от източнобалканска порода и техните кръстоски в землището на с.Веселиново, общ.Смядово и че същият в дейността си бил подпомаган от чичо си – отв.Я.С., който основно се грижел за животните. Спорни са обстоятелствата, дали именно животните собственост на отв.Д.С. и намиращи се под надзора на отв.Я.С. са причинили щетите, върху посевите на ищеца Д.Ч. и дали ищецът Ч., чрез неправомерните си действия е причинил вреди на свинете, собственост на отв.Д.С..

От показанията на свидетелите ***, ***, ***., ***, Керуша Станева и М.Г., се установи че в периода 24.10.2013 г. – 26.10.2013 г., свинете отглеждани от Я.С. и собственост на Д.С. били изгубени и обикаляли из землището на с.Веселиново. От показанията на ***, ***, ***, Керуша Станева се установи, че същите свине неколкократно през посочения период от време са преминавали през различни земеделски земи, включително и през посеви от пшеница в масив №56, имоти №056042, 056043, 056044, обработвани от *** Ч.. Неоснователно е възражението на ответниците по първоначалния иск, че не е доказано, че именно отглежданите от тях свине са унищожили посевите от пшеница на първоначалния ищец, тъй като видно от показанията на свидетелите се установи, че едни и същи свине са обикаляла в землището на с.Веселиново, основният цвят на източнобалканската свиня бил черен, но в отглежданите от С. свине, освен черни, имало и шарени, каквито са наблюдавали и свидетелите. Още един признак на стадото свине, по който се установява, идентичност между собствените на ответника С., свине и тези които са нанесли вредите на посевите на ищеца Д.Ч., е и поставената на най – възрастната свиня майка „трака“, чийто звук св.***. е разпознал. Именно същите свине Д.Ч. и *** *** са обградили с кучетата си, които са им нанесли вреди от хапане, драскане. На една от свинете Д.Ч. е отрязал и ухото, за да отдели ушната марка, с цел да установени собственика й. Тези обстоятелства се доказват от показанията на свидетелите ***., И.В..

Съдът не кредитира показанията на св.К., в частта им в която посочва, че не било възможно свинете, собственост на Д.С. и поставени под надзора на Я.С., да са нанесли щетите по посочените от Д.Ч. посеви, тъй като следите им водели в обратна посока. В тази им част показанията му са изолирани, тъй като противоречат на показанията на *** ***, ***, Иванова и Станева, които подробно описват животните които са видели няколко поредни дни да преминават в близост до процесните имоти и върху тях. Същото се установява и от писмените доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.*** ***, в частта им, в която посочва, че водените от тях ловни кучета не са нанасяли наранявания по свинете, собственост на Д.С., в тази им част показанията му са изолирани и противоречат на показанията на свидетелите К., В., Иванова и Станева. Свидетелите К. и В. непосредствено след ***ието, са видели нанесените на животните наранявания. Иванова и Станева, след като са прогонили свинете, лично са чули кучешки лай и квичене на свине, в близост до брега нар.Брестова, където са били оградени животните от ловните кучета на Д.Ч..

Част от кредитираните показания на свидетелите са объркани и хаотични, и разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, макар и по -голямата част от свидетелите да са силно заинтересовани от изхода на делото, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Несъмнено е че при навлизането в нивите на ищеца Ч. на 25.10.2013 г. животните са изпотъпкали част от посевите, находящи се в масив №56 в землището на с.Веселиново, за което свидетелстват съставения АУАН и показанията на свидетелите *** ***, ***. Според Акта и протокола на комисията, назначена по реда на ЗОСИ, констатираните щети са на площ от 31.750 дка и са подробно описани в Протокола от 30.10.2013 г. По отношение откритото производство на основание чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представения Протокол от 30.10.2013 г., съдът установи следното: същият е официален свидетелстващ документ /издаден от длъжностни лица, в кръгана службата им по установените ред и форма/, според протокола на комисията, назначена по реда на ЗОСИ, констатираните щети са констатирани на посочените земеделски имоти и площ от 31.750 дка и са подробно описани в Протокола, които обстоятелства се възприемат от съда, тъй като следва да се кредитират показанията на св. С.Б., И.В. и З.К., които заявяват че лично са възприели унищожената засадена с пшеница площ, след като са се убедили кой точно е засегнатия имот от кадастралната карта, което кореспондира с писмените доказателства и с показанията на св.*** *** и св.***. В този случай ограниченията пред свидетелските показания не се отнасят, тъй като същите важат когато страната се домогва да опровергае собственото си изявление. В случая ответниците по първоначалния иск в производството по чл.193 о ГПК се стремят да опровергаят съдържанието на документа, но според настоящият състав, това не беше сторено и същият съставлява доказателство за извършените действия, а именно – установяване на увредените посеви от пшеница, както по площ, така и по местоположение. Няма съмнение, че отразените в протокол от 30.10.2013 г. от длъжностните лица факти не са се осъществили, така както е посочено в документа. Направеното от ответниците възражение за несъответствие между отразеното в протокола и оценителския доклад, изготвен в административнонаказателното производство е неоснователно. Причинените вреди се определят не съгласно чл. 22 от ЗОСИ, тъй като разпоредбата е относима към обезщетяване на вреди в рамките на административнонаказателна процедура по този закон и не дерогира правилото на чл. 51, ал.1 от ЗЗД. Съдът не може да се ползва от представената по делото оценка, изготвена от в.л. по чл. 22 от ЗОСИ, тъй като това доказателство не е събрано по предвидения в ГПК ред. Стойността на вредата е определена от заключението на експертизата от вещото лице К.К..Освен това от разпита на св.Б. се установи, че посочените несъответствия в оценителския доклад и протокола се дължат на техническа грешка.

Стойността на нанесената върху посевите на ищеца Д.Ч., щета определена от експертното заключение е в размер на 1 778.31 лв. По правилото на чл. 51, ал.1 от ЗЗД на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането. Ищецът по първоначалния иск, претендира обезщетение в размер на 1 378.58 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, ето защо същият следва да бъде уважен изцяло.

По предявения насрещен иск по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД:

Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното.

По делото от показанията на свидетелите ***., И.В., ***, Керуша Станева и част от показанията на *** *** се установи, че именно ответника по насрещния иск Д.Ч. е гонил и заградил с ловни кучета свинете, собственост на Д.С., както и че е отрязал ухото на едно от животните, за да свали ушната му марка.

Отговорността за непозволено увреждане е отговорност за причинен вредоносен резултат. Той може да се прояви в имуществената сфера на постаралия под формата на претърпени загуби като повреждане или унищожаване на имуществото или пропуснати ползи. Безспорно е установено, че е налице нараняване на животните на ищеца по насрещния иск Д.С.. В настоящото производство се доказа, че са причинени на свинете собственост на С. наранявания, като разходите за ветеринарномедицинско обслужване са в размер на 123.40 лв., видно от заключението на съдебно селскостопанската експертиза. По несъмнен начин от показанията на свидетелите ***. и И.В. се установи, че три броя свине от общо 38 бр. собствени на С., не са били в стадото, към момента на прибирането им на 26.10.2013 г.

Установи се и противоправно поведение на ответника по насрещния иск Д.Ч., изразяващо се противоправно действие - нанасяне на увреждане на свинете – хапане, драскане от ловни кучета и отрязване на част от ухо. ***ието на Ч. се установи от показанията на свидетелите ***., И.В., ***, Керуша Станева и част от показанията на *** ***. Макар свидетелите, с изключение на *** да не са очевидци от показанията им, които са последователни и логични, се установява по косвен път извършеното от ответника Ч..

Друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е наличие на причинна връзка между противоправното ***ие и вредите. Вредите трябва да бъдат последица от противоправното ***ие. Връзката между тях трябва да бъде пряка и те да са в съотношение на причина и следствие. Такава връзка се обозначава с категорията причинна връзка. Тя е едно от обективните основания на деликтната отговорност. При деликтната отговорност причинната връзка е връзката между явлението „виновно” противоправно поведение” и явлението „вреди” като негов нормален резултат. Налице е причинна връзка между действията на ответника и настъпването на вредите от нараняванията на животните, същите са пряка и непосредствена последица от действията му. Не бяха представени доказателства за причинната връзка между изчезването на трите броя свине, собственост на Д.С. и действията на Д.Ч.. Не бяха представени доказателства оборващи законовата презумпция за вината на ответника. По делото не беше установена причината за липсата на посочените три броя свине, т.е причинната връзка между изчезването им, съответно посоченото в насрещната искова молба умъртвяване и ***ието на ответника. Не се представиха доказателства от ищеца по насрещния иск за абортиране на заплодени свине. Ето защо насрещният иск следва да бъде уважен да размер на 123.40 лв., представляващ обезщетение за причинените имуществени вреди – претърпени загуби на ищеца по насрещния иск -разходи за лечение на свинете, в останалата му част за 1 076.60 лв. претърпени загуби и 800.00 лв. пропуснати ползи, следва за бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците по първоначалния иск Д.С. и Я.С., следва да заплатят солидарно на ищеца Д.Ч. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 262.30 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.С.С. с постоянен адрес ***».............. и Я.С.С. с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата от 1 378.58 лв./хиляда триста седемдесет и осем лева и 58 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от стадо питомни свине от източнобалканска порода и техните кръстоски, в резултат на неупражнен надзор върху собствените на ответника Д.С. и намиращи се под надзор на ответника Я.С. животни, върху посевите му от пшеница в имоти №056042, №056043, 056044, находящи се в масив №56, местността «Енева поляна» по плана на землището на с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, по иск с правно основание чл.50 от ЗЗД вр. Чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 25.10.2013 г. до окончателното изплращане на сумата.

ОСЪЖДА Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С. с постоянен адрес ***».............., сумата от 123.40 лв./сто двадесет и три лева 40 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени загуби, настъпили в резултат от виновно извършено от ответника Ч. неправомерно ***ие, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.45 от ЗЗД чл.86, ал.1 от ЗЗД, в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000.00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.С.С. с постоянен адрес ***».............. и Я.С.С. с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.Г.Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата 262.30 лв./двеста шестдесет и два лева и 30 стотинки/, направени разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: