Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2015 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 07 (седми) септември Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Д. п.а
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .
.,
като разгледа докладваното от съдия Д.п.а
гражданско дело номер 1 по описа за 2015
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.55 от ЗЗД вр. с чл.221, ал.2
от КТ от Ш.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***»А.С.»№5, представлявана по пълномощие
от адв.С.П., съдебен адрес *** срещу Ц.Д. Г. „С.“ ГР.В., с адрес гр.В., обл. Ш., ул.“А.С.“№26, представлявана от директора Г.М.Е., по които ищеца
оспорва законността
на уволнението пред съда и иска признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, да бъде възстановен на предишната работа и
обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода
18.12.2012 г. – 18.06.2013 г. в размер на 4 331.54 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата и връщане на сумата 758.40 лв., представляваща
удържано обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ.
С исковете по
чл.344, ал.1, т.1,.2 и 3 от КТ е евентуално съединен и иск
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, по който ищцата
претендира ответника да й заплати обезщетение за неползван платен годишен
отпуск общо за 185 дни за периода
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в
исковата молба: по силата на трудов договор е работила на длъжността "Директор
на детска градина" при ответника, с място на извършване на работата
Целодневна детска градина „С.“, гр.В., обл.Ш., ул.“А.С.“№26 до 18.12.2012 г.,
на която дата е било прекратено трудовото й правоотношение. На същата дата - 18.12.2012
г. на ищцата била връчена заповед №3092/18.12.2012 г. за налагане на
дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ-уволнение за нарушения по чл.187,
т.1, т.7, т.8 и т.9 от КТ.
Ищцата твърди в исковата молба, че
не е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, намира заповедта
за незаконосъобразна и оспорва всяко едно от посочените нарушения. Счита освен
това, че при налагане на дисциплинарното наказание не е взета предвид тежестта
на нарушенията. Предвид изложеното
ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за
незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната работа, да осъди
ответника да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, но не повече от шест месеца в общ размер на
4 331.54 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателно изплащане на сумата, да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 185 работни дни в общ размер на
6 680.35 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателно изплащане на сумата и да осъди ответника да заплати удържаното
по заповед №3095/18.12.2012 г. на кмета на О.В. брутно трудово възнаграждение
за един месец в размер на 758.40 лв. на основание чл.221, ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на
сумата. Претендира и разноски.
Ответникът, в
законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който прави
възражения за нередовност на исковата молба и неоснователност на исковете и възражение за изтекла давност на предявения иск. Моли за постановяване на
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира и разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове, счита същите за
основателни и доказани.
Ответникът в съдебно заседание, поддържа изложеното в отговора и счита, че
исковете са недопустими, поради изтекла давност и неоснователни.
Като писмени доказателства по делото са приети: заповед № 3092/18.12.2012 г., трудов договор,
трудова книжка на ищцата, жалба изх. № 264/27.11.2012 г. на ЦДГ „С." гр. В.,
заповед № РД-15-202/21.12.2012 г. на Областен управител гр. Ш., писмо №
РД22-7/02.01.2013 г., договор № БС-33.10-034/03.07.2012 г., жалба изх. №
240/09.11.2012 г. на ЦДГ „С." гр. В., пълномощно от 18.07.2012 г.,
амбулаторен лист № 63/23.01.2012 г., изследване КТ № 2103/15.12.2011 г. на МБАЛ
„Авис-медика" ООД гр. Плевен, удостоверение изх. № 94-Ш-6/10.01.2013 г. на
О.В. заповед № 1/11.01.2013 г. на „Агрозаран" ЕООД с. Конево,
удостоверение № 1/14.01.2013 г. на „Агрозаран" ЕООД с. Конево, служебна
бележка изх. № 49/15.01.2013 г. на Дирекция „Бюро по труда" гр. В.
Преслав, заповед №3095/18.12.2012 г.; писмо ПП
№ 439/2013г., вх.№1590/02.04.2015г. с приложено постановление за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 257/2013г.; материалите от гр.д. №
50/2013г. по описа на ВПРС; личното трудово досие на ищцата Ш.С. в оригинал;
правилник да вътрешния трудов ред изискан от гр.д.№113/13 г. по описа на ВПРС;
правилник за вътрешния трудов ред представен от ответника, с приложени таблици
за отчитане явяване и неявяване на работа; докладна записка от деловодител
гражданско деловодство при ВПРС; оригинали на дневник ЕДСД с начало 10.04.2008
г. и завършен на 17.12.2012 г., с
приложен към него класьор от
Събрани са гласни доказателства –
показанията на свидетелите на ищеца – З.Л.Д., М. А. Х., И.Е.Б., Д.Р.Г. и Е.И.Д.
и показанията на свидетелите на ответника - А.Р.В.; Д.Б.М.;
Я.Г.Б..
Прието е по
делото заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Видно от трудов
договор от 22.03.1999 г. между О.В. и Ш.А.С. е съществувало трудово
правоотношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „Директор с група“ в ЦДГ „С.“
гр.В.. Със заповед №3092/18.12.2012 г. на Кмета на О.В. на Ш.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 от КТ за нарушения по чл.187, т.1,
т.7, т.8 и т.9 от КТ. Допуснатите дисциплинарни нарушения от ищцата са описани
в заповедта, както следва:1.Преждевременно напускане на работното място на
19.11.2012 г.; 2.Злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения на
19.11.2012 г., като е споделила, че заместник-кмета на О.В. Б. М. пречи на
закупуването на материали и разпорежда да се анулира издадена фактура; 3.
Неспазване на заповед №1259/09.07.2012 г. на Кмета на О.В. съгласно която е
следвало да съгласува писмено намеренията си при сключване и прекратяване на
трудови договори;4Разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства,
видно от констативен протокол от 11.12.2012 г. при извършване на проверка от
екип на ДЗЗД“Ен екип-трансконсулт-БГ“.
Заповед №1259/09.07.2012 г. на Кмета на О.В. е отменена със заповед
№РД-15-202/21.12.2012 г. на Областния управител на Ш.ка област, като съдът
констатира, че не са представени доказателства за влизане в сила на заповедта
на Областния управител.
Видно от удостоверение изх.№01/14.01.2013 г. издадено от „Агрозаран“ЕООД,
с.Конево, ищцата е работила при посочения търговец в периода 27.12.2012 г. –
13.01.2013 г. Същата е регистрираната като безработна, считано от 15.01.2013
г., видно от служебна бележка изх.№15.01.2013 г., издадено от Дирекция“Бюро по
труда“ гр.В.Преслав.
Заключението на назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза определя размера на брутното трудово възнаграждение
получено от ищцата в месеца, предхождащ уволнението в размер на 758.40 лв. Видно от същото заключение размерът сбора от
брутните трудови възнаграждения на ищцата за периода от 18.12.2012 г. до
18.06.2013 г. е 4 550.40 лв., а
след приспадане на месечните възнаграждения при друг работодател е в общ размер
на 4 331.54 лв. В експертното заключение е изчислен и размера на неизползвания платен годишен отпуск на ищцата
по процесното трудово правоотношение до 18.12.2012 г. е в общ размер на 3015.45
лв. бруто и начислени по разплащателна
ведомост за м.декември
Съгласно ТР№1/12 г. на ОСГК надлежен
ответник по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, предявени от
работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61,
ал.2, изречение първо от КТ е работодателят, а не по- горестоящият спрямо него
орган. В конкретният случай съгласно чл.61, ал.2 от КТ за длъжности определение
в закон или акт на Министерския съвет, въпреки че трудовият договор се сключва
от по – горестоящия спрямо работодателя орган, а именно за директорите на
общинските детски градини – от кмета на общината, съгласно чл.10, ал.3 от ЗНП
вр. с чл.37 от ЗНП, надлежен ответник е предприятието, в което е съответната
длъжност, на което се предоставя работната сила – ЦДГ“С.“ гр.В..
Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ, исковете по
трудовови спорове се предявяват в 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на
работата и прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно ал.2
от същата разпоредба сроковете по предходната
алинея започват да текат за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за
изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника
или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването. Срокът по
ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена
до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на
съда. В конкретният казус давностния срок за предявяване на исковете е до
18.02.2013 г., т.к трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 18.12.2012
г. Исковете са предявени от ищцата пред ВПРС на
25.01.2013 г., при първоначалното разглеждане на делото пред ВПРС, т.е преди
изтичане на давностния срок. Ето защо настоящият състав счита направеното
възражение за изтекла давност от ответника за неоснователно.
По иска по чл.344,ал.1, т.1 от КТ:
Съдът е разпределил с доклада си доказателствената тежест в процеса като е указал по кои обстоятелства
и твърдения следва да се сочат доказателства и от двете страни.
Работодателят е
длъжен, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 1, т.3 от КТ дисциплинарно
уволнение за нарушения по чл. 190, ал.1 от КТ,
да изслуша работника или приеме писмените му обяснения. Разпоредбите на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилагат само когато
обясненията на работника не са били изслушани или взети по негова вина. По делото
не бяха представени доказателства, както за поискани от работодателя писмени обяснения
от ищцата по всяко от нарушенията, преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, както и това да не е станало по вина на ищцата. Поради което, настоящият състав счита, че
не е изпълнена процедурата по чл.193
от КТ, което е абсолютно отменително основание и прави уволнението
незаконно само на това основание.
Независимо от горното, следва да се
отбележи следното:
Правилността на заповедта за
дисциплинарното уволнение се преценява по изложените в нея фактически основания
за налагане на дисциплинарното наказание.
При иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, тежестта за доказване
на законосъобразността на извършеното уволнение е на работодателя, който го е
извършил. В този смисъл се твърди от ответника по делото, че уволнението на
ищцата е законосъобразно и основателно.
В настоящият случай ответника не доказа извършването от ищцата на
посочените в заповедта нарушения.
При проведеното от ищцата доказване се установи, че същата не е извършила
вмененото й нарушение - преждевременно напускане на работното място на
19.11.2012 г. Видно от приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред
на ЦДГ“С.“, гр.В., в сила към процесната дата, работното време на Директора е
било от 08.00 ч до 12.30 ч. и от 13.30 ч до 17.00 ч. От показанията на
свидетелите З.Д., М.Х., Д.Г., Е.Д., А.В.
се установи, че на 19.11.2012 г. Ш.С. е отсъствала от работно си място по време
на обедната си почивка в периода 12.30 -13.30 часа. Показанията на свидетелите З.Д., М.Х., Д.Г., Е.Д., А.В., съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, преценявайки ги съобразно събраните
доказателства, същите са непротиворечиви и незаинтересовани. По отношение на
действащия към 19.11.2012 г. правилник за вътрешния трудов ред и регламентираното
работно време и почивка на директора на детската градина в противоречие с
кредитираните доказателства са единствено показанията на свидетелите Д.М. и Я.Б., което според настоящия състав се
дължи на изминалия период от време от 19.11.2012 г. до датата на съдебното
заседание, в което са дадени показанията им. Направеното от ответника
възражение в писмената защита, че посочения от ищцата Правилник за вътрешния
трудов ред не е датиран и съответно не може да се прецени действието му във
времето е неоснователно, поради следното: същият този правилник е представен по
гр.д.№113/13 г. по описа на ВПРС именно от ответника – ЦДГ“С.“, гр.В., за
актуален през
Не се доказа извършено от Ш.С. нарушение, посочено в т.2 от заповедта - злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения на 19.11.2012 г., като е споделила,
че заместник-кмета на О.В. Б. М. пречи на закупуването на материали и
разпорежда да се анулира издадена фактура.
Доказа се в производството, че ищцата не е извършила соченото в т.3 от
заповедта нарушение - неспазване на заповед №1259/09.07.2012 г. на Кмета на О.В.
съгласно която е следвало да съгласува писмено намеренията си при сключване и прекратяване
на трудови договори. Служителят не може да носи отговорност за неизпълнение на
незаконосъобразна заповед на работодателя му. Посочената заповед противоречи на
закона, а именно на разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗНП вр. с чл.147, ал.1, т.6
от ППЗНП, които изрично предвиждат, че директора на детската градина, сключва и
прекратява трудови договори с помощник – директорите, учителите, възпитателите
и служителите и работниците в детското заведение.
Остана недоказано от ответника и соченото в заповедта разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства от ищцата. Видно от приложените в
класьорите към дневниците за изходяща кореспонденция за
Предвид изложеното, съдът счита, че заповед
№ 3092/18.12.2012 г. на Кмета на О.В. е незаконосъобразна и следва да бъде
отменено извършеното с нея уволнение.
С оглед
на акцесорния им характер следва да бъдат уважени и другите два обективно
съединени искове 344 (1)т. 2 и 3 КТ.
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Тъй като заповед № 3092/18.12.2012 г. на Кмета на О.В.
с която е прекратено трудовото правоотношение между страните е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а ищцата е работила към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор при ответното детско
заведение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: "Директор“ в ЦДГ
„С.“ гр.В.".
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
За да бъде уважен искът с
правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с член 225, ал. 1 от КТ, задължително
трябва да са налице следните три предпоставки: На първо място, уволнението на
работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ място
трябва да е налице вреда. Вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но не за повече от
шест месеца. Третото задължително условие е причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Ако лисва коя да е от трети предпоставки,
така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай
уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът намира, че в тежест
на работника е да докаже претърпените вреди и техния размер. Ищцата, в хода на
производството е ангажирала доказателства за размера на полученото от нея
трудово възнаграждение. Заключението на вещото лице установи размера на брутното
трудовото възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, че е в размер на 758.40
лева, за един месец, а за шест месеца възлиза в размер на 4 550.40 лева. Следва
да се присъди посочената сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
На основание горното, съдът
приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, като на ищцата
следва да и се заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение
за времето, през което е останала без работа, за периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 18.12.2012 г. до датата на съдебното
заседание - 18.06.2013 г., т.е. в размер
на съответното брутно трудово възнаграждение за шест месеца, което в случая,
съгласно заключението на вещото лице възлиза в размер на 4 331.54 лева,
след приспадане на полученото трудово възнаграждение при друг работодател през
същия период. Следва да е се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание член 224, ал. 1 от КТ.
Предвид приетото от съда, че уволнението на ищцата е незаконно и отмяната
му, съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск по чл.224,
ал.1 от КТ, тъй като произнасянето по него е обусловено от уважаването, съотв.
неуважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По иска с правно основание член 55 от ЗЗД.
Като акцесорен, основателен е и иска за връщане на сумата 743.40
лв. удържаното
трудово възнаграждение със Заповед №3095/18.12.2012 г. на Кмета на О.В. на основание чл.
221, ал. 2 КТ. Поради признатото за незаконно уволнение е отпаднало и
основанието за дължимост от работника или служителя на обезщетение на
работодателя в размер на едно брутно трудово възнаграждение. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза е видно, че на основание Заповед №3095/18.12.2012 г. на Кмета на О.В.
от изплатените от работодателя на ищцата суми е удържана парична сума в размер
на 743.40 лв. Предвид гореизложеното, следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата удържаната сума от 743.40 лв. по отпадналото основание.
Предвид изхода на процеса ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение /2 100.00 лв./ и разноски пред въззивната инстанция при
първоначалното разглеждане на делото/118.60 лв./ в общ размер на 2 218.60 лева /две хиляди и двеста и осемнадесет лева
и 60 ст./.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва
да бъде осъден ответника да заплати, с оглед уважените исковете държавна такса
по сметка на ВПРС, в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 60.00 лева
по двата неоценяеми иска, 173.26 лева по оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, 50.00 лв. по оценяемия иск по чл.55 от ЗЗД., както и направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 220.00 лева, общо разноски
в размер на 503.26 лв./петстотин и три лева и 26 ст./.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на Ш.А.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат и пълномощник –
адв. С.П. ***, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед №
3092/18.12.2012 г. на Кмета на О.В. като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Ш.А.С.
на предишната работа – „Директор на детска градина” с място на работа Ц.д.г. „С.”
г.В.
***,
представлявано от Директора Г.Е., да
заплати на да заплати на Ш.А.С. с ЕГН **********,***, сумата 4331,54 лв. (четири
хиляди триста тридесет и един лева и 54 стотики), представляваща обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от 18.12.2012 г. до 18.06.2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
25.01.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЦДГ“С.“, гр.В.,
ул.“А.С.“№26, представлявано от Директора Г.Е., на да заплати на Ш.А.С. с ЕГН **********,***,
сумата 743.40 лв./седемстотин четиридесет и три лева и 40 ст./, представляваща получено
на отпаднало основание обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ (признато за
незаконно уволнение), ведно със законната лихва, считано от 25.01.2013 г. до окончателното u изплащане по иск с
правно основание чл.55 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦДГ“С.“, гр.В.,
ул.“А.С.“№26, представлявано от Директора Г.Е., да заплати на Ш.А.С. с ЕГН **********,***, сумата 2 218.60
лева /две хиляди и двеста и осемнадесет лева и 60 ст./, представляваща
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЦДГ“С.“, гр.В.,
ул.“А.С.“№26, представлявано от Директора Г.Е., да заплати по
сметка на Великопреславския районен съд
общо сумата 503.26 лв./петстотин и три лева и 26 ст./ – държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: