Решение по Гражданско дело 268/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

16.10.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) септември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 268 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.361, ал.1 и ал.2 вр. с чл.356, ал.2 от ТЗ, от «Е.»ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя Е.И.Л., представлявано по пълномощие от адв.Е.С. от САК срещу »В.П.»АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***», представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й. и С.А.П., по който ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 7 200.00 лв., представляваща навло по сключени от спедитора – ищец договори за международен превоз на товари, по които е извършен превоз и за които са издадени фактури № № 0000044433/11.12.2014 г. 0000045092/06.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-15.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил по поръчка на ответника договори за международен превоз на товари с превозвачите Поли Транс“ООД и „Спътник 96“ЕООД. Превозите били изпълнени в срок и без забележки. За извършените спедиторски услуги от ищеца били издадени фактури № № 0000044433/11.12.2014 г. 0000045092/06.02.2015 г. на обща стойност 7 200.00 лв., които били получени от ответника. До настоящият момент ответникът не бил заплатил предоставените му спедиторски услуги на ищеца. Предвид на което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иска. За обезпечаване на иска била издадена обезпечителна заповед по гр.д.№26338/15 г. по описа на СРС. Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано и изпълнително дело.

В хода на устните състезания, ищецът счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция по основание и размер. Поради, което моли да бъде уважен изцяло предявения иск с правно основание основание чл.361, ал.1 и ал.2 вр. с чл.356, ал.2 от ТЗ, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и тези от обезпечителното производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът не подава отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

В депозираната по делото писмена защита, ищецът повтаря изложеното в исковата молба и в съдебно заседание. Моли да му бъдат присъдени направените поделото разноски, включително тези по обезпечителното производство.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Между ищецът и ответника били сключени спедиционни договори. Спедитора – ищец е сключил от свое име, но за сметка на доверителя – ответник два договора за международен превоз на товари с превозвачи „Поли Транс“ООД и „Спътник 96“ЕООД. По силата на посочените споразумения, са извършени: превоз на 18 палета бутилки от Италия до България, като стоката е получена от ответника 09.12.2014 г., превозът е изпълнен надлежно и без забележки и превоз на празни бутилки от Франция до България, като стоката е получено от ответника на 05.02.2015 г., също изпълнен надлежно и без забележки. За извършените спедиторски услуги ищецът е издал фактури № № 0000044433/11.12.2014 г. 0000045092/06.02.2015 г. на обща стойност 7 200.00 лв., които заедно със съответните ЧМР били изпратени на ответника. Ищецът, след като не получил плащане по издадените фактури с надлежно писмо, поканил ответника да му заплати предоставените услуги. След като отново не получил плащане, за него възникнал правен интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото дело. За обезпечаване на претенцията на ищеца по гр.д.№26338/15 г. по описа на СРС, била издадена обезпечителна заповед за налагане на запор върху банкови сметки на ответника. В хода на изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителната заповед – изп.д.№20158510401371/2015 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков с район на действие СГС,въпреки наложените запори на банкови сметки на ответника не са постъпили плащания по запорите в полза на ищеца.

Като писмени доказателства по делото са приети: заверени от страната преписи на: писмо за приемане на оферта от 02.12.2014 г.; заявка – договор № Р1449ЗLNК05 / 02.12.2014 г.; фактура № 0000013199 / 12.12.2014 г.; международна товарителница от 09.12.2014 г.; фактура № 0000044433 / 11.12.2014 г., известие за доставяне ИД PS 1612 00ВS51 0; писмо за приемане на оферта от 26.01.2015 г.; заявка – договор № Р1505SSFAY06 / 28.01.2015 г.; фактура № 1000010557 / 05.02.2015 г.; международна товарителница № 2316 от 05.02.15 г.; фактура № 0000045092 / 06.02.2015 г.; известие за доставяне ИД PS 1612 00CKHQ U, писмо изх. № 1404 / 07.05.15 г.; обезпечителна заповед от 22.05.2015 г. на СРС; удостоверение изх. № 800050 / 08.06.2015 г. по ИД № 20158510401371, издадено от ЧСИ Мариян Петков рег. № 851 район СГС, фактура № 0000080482 / 04.06.2015 г.; фактура № 0000080615 / 08.06.2015 г.; договор за правна помощ и съдействие от 04.06.2015 г.; преводно нареждане за държавна такса по исково производство пред РС гр. Велики Преслав от 09.06.2015 г.; договор за правна помощ и съдействие от 04.06.2015 г.; фактура № 0000001382 от 24.06.2015 г.; отчет по сметка от 29.06.2015 г. на клиент адвокатско дружество „Антов и партньори“; преводно нареждане за държавна такса по производство по обезпечение пред РС гр. София; договор за правна помощ и съдействие от 14.05.2015 г.; фактура № 0000001380 от 01.06.2015 г.; отчет по сметка от 11.06.2015 г. на клиент адвокатско дружество „Антов и партньори“; фактура № 0000080482 от 04.06.2015 г. и фактура № 0000080615 от 08.06.2015 г., изд. от ЧСИ Мариян Николов Петков; преводно нареждане за държавна такса по исково производство пред РС гр. Велики Преслав от 09.06.2015 г.; договор за правна помощ и съдействие от 04.06.2015 г.; фактура № 0000001382 от 24.06.2015 г.; отчет по сметка от 29.06.2015 г. на клиент адвокатско дружество „Антов и партньори“; преводно нареждане за държавна такса по производство по обезпечение пред РС гр. София; договор за правна помощ и съдействие от 14.05.2015 г.; фактура № 0000001380 от 01.06.2015 г.; отчет по сметка от 11.06.2015 г. на клиент адвокатско дружество „Антов и партньори“; фактура № 0000080482 от 04.06.2015 г. и фактура № 0000080615 от 08.06.2015 г., изд. от ЧСИ Мариян Николов Петков.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Договорът за спедиция е двустранен, възмезден и неформален - писмената форма не е условие за неговата действителност, с предмет сключване на превозен договор за товари. След анализ на представените от страните, допуснати и приети по делото писмени доказателства се установява, следното:

По отношение на изпълнителната сделка:

На 02.12.2014 г. между »В.П.»АД, ЕИК ..... и «Е.»ЕООД, ЕИК ..... е сключен спедиционен договор. Спедитора «Е.»ЕООД, ЕИК ..... е изпълнил задълженията си по договора с грижата на добър търговец, като е сключил договор за международен превоз на товари, съгласно поръчката на доверителя – превоз на стоки от Италия до България, с превозвача „Поли Транс“ООД, като превоза е изпълнен надлежно и без забележки и стоката е получена от „В.П.“АД на 09.12.2014 г. За доказване факта на изпълнението на задълженията, както на спедитора, така и на превозвача, към исковата молба, ищецът е представил писмо за приемане на оферта от 02.12.2014 г.; заявка – договор № Р1449ЗLNК05 / 02.12.2014 г.; фактура № 0000013199 / 12.12.2014 г.; международна товарителница от 09.12.2014 г. фактура № 0000044433 / 11.12.2014 г., в които са удостоверени обстоятелства относно изпълнението на поръчката. Удостоверените в товарителницата обстоятелства не са оспорени от страните. На основата на тези доказателства, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си по изпълнителната сделка.

На 26.01.2015 г. между »В.П.»АД, ЕИК ..... и «Е.»ЕООД, ЕИК ..... е сключен спедиционен договор. Спедитора «Е.»ЕООД, ЕИК ..... е изпълнил задълженията си по договора с грижата на добър търговец, като е сключил договор за международен превоз на товари, съгласно поръчката на доверителя – превоз на стоки от Франция до България, с превозвача „Спътник 96“ЕООД, като превоза е изпълнен надлежно и без забележки и стоката е получена от „В.П.“АД на 05.02.2015 г. За доказване факта на изпълнението на задълженията, както на спедитора, така и на превозвача, към исковата молба, ищецът е представил заявка – договор № Р1505SSFAY06 / 28.01.2015 г.; фактура № 1000010557 / 05.02.2015 г.; международна товарителница № 2316 от 05.02.15 г.; фактура № 0000045092/ 06.02.2015 г., в които са удостоверени обстоятелства относно изпълнението на поръчката. Удостоверените в товарителницата обстоятелства не са оспорени от страните. На основата на тези доказателства, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си по изпълнителната сделка.

По отношение на отчетната сделка:

Разпоредба на чл. 361, ал. 2 ТЗ, препращаща към правилата на комисионния договор - чл. 355 ТЗ и според която спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. За да възникне правото на спедитора да получи възнаграждение за извършената услуга, следва да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я е приел.

В настоящият случай спедиторът - ищец по настоящото производство е съставил фактура № 0000044433 / 11.12.2014 г. и фактура № 0000045092/ 06.02.2015 г., като в тях е посочено, че предоставената услуга е транспорт – превоз от Италия до България и съответно от Франция до България и номерата на товарните автомобили, с които е осъществен превоза на стоките и които съответстват на изписаните в клетка 23 от международните товарителници, приложени по делото съставени от съответните изпълнители по договорите за превоз. Ищецът е приложил към исковата молба пощенско известие за доставяне ИД PS 1612 00ВS51 0 от 19.12.2014 г. и пощенско известие за доставяне ИД PS 1612 00CKHQ U за доставяне от 04.03.2015 г., в които е удостоверено, че представител на "В.П."АД е получил както фактурите за извършените спедиторски услуги, така и ЧМР за извършените международни превози.

Преценени, с оглед на всички обстоятелства, както и другите доказателства по делото съдът счита, че ищецът е изпълнил задължението си да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка - дал е отчет, който е бил приет с получаване известието за доставяне на фактурите и ЧМР - т.е. на 19.12.2014 г. и на 04.03.2015 г. Считано от момента на даване сметка на доверителя и прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка, за ищеца - спедитор възниква право да получи възнаграждение за извършената спедиционна услуга.

Предвид изложеното съдът счита, че довереникът е представил на доверителя необходимите документи, доказващи осъществяването на превозите и достигане на товара до получателя и приема за доказано наличието на валидно правоотношение по несъщински договори за спедиция, по смисъла на чл. 361 от ТЗ, съгласно които спедиторът, снабден с представителна власт, е действал директно от името на доверителя, по които ищецът е изпълнил в пълен обем договорните си задължения.

Ответникът не представи доказателства сочещи на извършено плащане или за недължимост на търсеното и дължимо възнаграждение за извършената спедиция.

Ето защо искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни такси и др. е основателно, включително и в обезпечителното производство /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/, поради което следва да бъде уважено и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2 670.40 лв., от които 1 656.00 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 288.00 лв. - държавна такса по настоящото дело, 40.00лв.- държавна такса по обезпечителното производство, 578.40 лв. – адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство, 108.00 лв. – такси към ЧСИ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА »В.П.»АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***», представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б.Й. и С.А.П., ДА ЗАПЛАТИ на «Е.»ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителя Е.И.Л., сумата от 7 200.00 лв. /седем хиляди и двеста лева/, представляваща навло по сключени от спедитора – ищец договори за международен превоз на товари, по които е извършен превоз и за които са издадени фактури № № 0000044433/11.12.2014 г. 0000045092/06.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-15.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: