Решение по Гражданско дело 138/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Велики Преслав, 09.11.2015 год.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав - Първи състав, в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петдесета година, в състав:

Председател:Мирослав Марков

при секретаря М.А.,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело № 138 по описа за 2015 година, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание: чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ; чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ; чл.344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ и чл.344, ал. 1, т. 4 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно съединени искове от Д.Е. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу ТП"Държавно горско стопанство Върбица" към “Североизточно държавно предприятие”ДП, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Х.А., а именно: за признаване на уволнението й за незаконосъобразно, отмяна на Заповед №9/23.01.2015г., с която е прекратено трудовото й правоотношение и поправка на основанието за това; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "лесничей"; иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението до постановяване на решението, с посочено правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор е заемала длъжността " лесничей" при ответника, с място на извършване на работата ТП"Държавно горско стопанство Върбица" към “Североизточно държавно предприятие”ДП - гр.Върбица, обл.Шумен. Учреденото между страните трудово правоотношение било прекратено от страна на ответника – работодател със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ, т.е. заеманата от ищеца длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност.

Поради прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, през който е останала без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия й договор. С исковата молба, в съдебно заседание и в представена писмена защита, моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да се постанови решение, по силата, на което цитираната Заповед №9/23.01.2015г. да бъдат отменена като незаконосъобразна, със законните за това последици.

Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр.Шумен, чрез процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда, същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Пълномощникът излага, че при издаването на заповедта за уволнение са били изцяло спазени изискванията на закона, по конкретно чл.328, ал.1, т.8 от КТ. Моли, всички предявени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Към делото са приложени трудов договор и други документи, от които е видно, че между ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен и Д.Е. Б. съществувало трудово правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ по силата, на което, последната изпълнявала длъжността „лесничей“. Със Заповед №9 от 23.01.2015г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица, на Д.Е. Б. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ - заеманата от ищеца длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Посочено е, че на Д.Е. Б. се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие и неизползван платен годишен отпуск. В посочената заповед е отразено, че се връчва на Д.Е. Б. на 23.01.2015г., 11:40 часа, като едновременно с това са отразени свидетели на отказа на Б. да получи заповедта, а именно С.Г.Ж. и Н.Н..

По делото е представено личното трудово досие на ищеца, от където е видно, че Националната агенция по приходите е уведомена своевременно по реда на чл.62, ал.5 от КТ, за датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Д.Е. Б. считано от 23.01.2015г. Също така е видно, че на 23.01.2015г. на Д.Е. Б. са изпратени в писмо с обратна разписка, документите, за които е отразено, че е отказала да ги получи на 23.01.2015г. Налице е отбелязване на длъжностно лице, че същите са получени на 27.01.2015г.

След 23.01.2015г., не се установява Д.Е. Б. да е работила по трудово правоотношение.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Н. и С.Г.Ж.. Свидетелите сочат, че на 23.01.2015г. Д.Е. Б. е отказала да получи Заповед №9 от 23.01.2015г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, с оглед приложението на чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

В началото следва да се отбележи, че по отношение на исковата претенцията по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, в тази част молбата е недопустима и производството по делото следва да се прекрати в тази му част. Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение. С него не се установяват правните възможности за законосъобразно прекратяване на правоотношението, а правната квалификация на действителното основание, т.е. осъществените юридически факти. Д.Е. Б. оспорва законността на уволнението си и иска отмяната му като незаконно, а от друга желае съдът да постанови и решение с което да поправи основанието за уволнение в трудовата му книжка, а не сочи наличие на спор в съответствие с хипотезата на горната правна норма.

Съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен.

Не е спорно между страните, че между ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен и Д.Е. Б. съществувало трудово правоотношение на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ по силата, на което, последната изпълнявала длъжността „лесничей“. Със Заповед №9 от 23.01.2015г. на Директора на ТП ДГС“-Върбица, на Д.Е. Б. било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ - заеманата от ищеца длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Екземпляр от заповедта е връчен на ищеца, видно от трудовото й досие, което е прието като доказателство по делото по реда посочен по-горе.

Обжалваната заповед за уволнение на ищеца е издадена на основание разпоредбата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ, т.е. заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Не са налице допуснати нарушения в посочената заповед за уволнение, тъй като същата е издадена от компетентен орган – Директора на ТП ДГС“-Върбица. Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е ясно и разбираемо. В атакуваната Заповед е посочено надлежно и разбираемо основанието за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.8 от КТ. Относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение следва да се отбележи, че съгласно чл.335, ал.1 КТ - трудовият договор се прекратява писмено като други задължителни изисквания по отношение съдържанието на заповедта не са регламентирани, за разлика от случаите на дисциплинарно уволнение по чл.195, ал.1 КТ, при които се изисква мотивирана писмена заповед с конкретно съдържание.

За прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ е достатъчно връчване на служителя на изявлението на работодателя в предвидената от КТ писмена форма, от което да става ясно за самия работник или служител конкретното основание за уволнението му. Съдът намира, че процесната заповед е връчена законосъобразно на ищеца. Показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, с чиито подписи е удостоверено връчването на процесната заповед при отказ на 23.01.2015г. са ясни и непротиворечиви. Със същите се установява отказа на ищеца да получи заповедта. От трудовото досие е видно, че на 23.01.2015г. на Д.Е. Б. са изпратени в писмо с обратна разписка, документите, за които е отразено, че е отказала да ги получи на 23.01.2015г. Налице е отбелязване на длъжностно лице, че същите са получени на 27.01.2015г. В този смисъл, възраженията на ищцовата страна относно връчването и съдържанието на заповедта са неоснователни.

Законодателят е предвидил три кумулативни предпоставки, при наличието, на които може правилно работодателят да извърши уволнението. Посоченото като основание за прекратяване на трудовото правотношение е обективно безвиновно основание за уволнение, поради което и излагането на мотиви за това не е нужно, тъй като от значение е работодателят да докаже действителното наличие на предпоставките на чл.328, ал.1, т.8 от КТ, за да бъде уволнението е законно.

На първо място следва да е налице възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност. Второто условие е този незаконно уволнен работник или служител да се е явил при работодателя в срока по чл.345, ал.1 от КТ, за да заеме на длъжността, на която е възстановен. Третото условие е длъжността, на която е възстановен работника или служителят, да е заета от лице, с което да е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Липсата на която и да е от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на извършеното уволнение.

В процесният случай всички предпоставки са изпълнени.

На първо място е установено безспорно, че е налице възстановяване на предишната длъжност „лесничей“ на служителя Исмаил Илханов Курдов, за който е признато, че е незаконно уволнен на 19.11.2013г., с влязъл в сила съдебен акт. На второ място Курдов е получил съобщението за решението, с което по същество се възстановява на предишната длъжност на 04.12.2014г., като на 12.12.2014г. е подал молба в срока по чл.345, ал.1 от КТ. На трето място, безспорно е, че трудовото отношение на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ по силата, на което, Д.Е. Б. изпълнявала длъжността „лесничей“ е възникнало на 05.12.2013г., т.е. след уволнението на Исмаил Илханов Курдов.

Както беше посочено по-горе, в процесният случай всички предпоставки са изпълнени, а всички допълнителни съображения извън тях, които се изтъкват от ищеца са ирелевантни по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед се явява законосъобразно, поради което заявената претенция с обуславящият иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде отхвърлена.

По отношение исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ, същите се явяват акцесорни по отношение на иска за признаване на незаконността на уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно, като краен акт, исковете следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 550,00 лева.

На основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъдена, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 172,80 лева, както и направените разноски по делото в размер на 150,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, В ЧАСТТА, с която е предявен иск от Д.Е. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу ТП"Държавно горско стопанство Върбица" към “Североизточно държавно предприятие”ДП, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Х.А., за поправка на основанието за уволнение, по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ като НЕДОПУСТИМ.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ от Д.Е. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за признаване уволнението й за незаконно /извършено със Заповед №9/23.01.2015г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ от Д.Е. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за възстановяване на предишната работа "лесничей" в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск чл. 344, ал.1, т.3 от КТ от Д.Е. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за обезщетение в размер на 4320,00 лева, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ по отношение на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Е. Б. ЕГН **********, да заплати на ТП „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен направените разноски по делото в размер на 550,00 лева.

На основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Е. Б. ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 172,80 лева, както и направените разноски по делото в размер на 150,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните или от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд – гр.Шумен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: