Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Велики Преслав, 05.12.2015 год.,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
– Велики Преслав - Първи състав, в
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петдесета година, в
състав:
Председател:Мирослав
Марков
при секретар
М.А.,
като
разгледа докладваното от Председателя
гражданско
дело № 130 по описа за 2015 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени обективно съединени искове от Е.М.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** срещу Т."Д.г.с.В." към “Североизточно държавно
предприятие”ДП, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.Х.А.:
1. За признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №4/09.01.2015г., с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. Възстановяване на
сумата от 579,55 лева, представляваща обезщетение по чл.17, ал.2 от Наредба
№3/15.02.2013г. за униформеното облекло на работещите в ИАГ, удържана със
Заповед №5 от 09.01.2015г., издадена с основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ;
3. С правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "горски стражар" при
ответника;
4. Иск за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението до постановяване на решението, с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, във
вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
5. При условията на
евентуалност, иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за общо 36 дни
неползван платен годишен отпуск за календарните 2013г. и 2014г.
В първото
заседание по делото на 27.07.2015г., ищецът е оттеглил предявените искове по
п.2 за възстановяване на сумата от 579,55 лева, представляваща обезщетение по
чл.17, ал.2 от Наредба №3/15.02.2013г. за униформеното облекло и по п.5 за с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ за общо 36 дни неползван платен годишен отпуск за
календарните 2013г. и 2014г. Едновременно с това, в същото съдебно заседание е
конкретизиран размера на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер
на 3999,60 лева, с оглед приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
трудов договор е заемал длъжността "горски
стражар"
при ответника, с място на извършване на работата Т."Д.г.с.В." към “Североизточно държавно предприятие”ДП - гр. Върбица,
обл.Шумен.
Учреденото между страните трудово правоотношение е било прекратено от страна на
ответника – работодател със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поради прекратяване
на трудовото му правоотношение е останал без работа, поради което претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
периода, през който е
останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия
му договор. Моли за уважаване на предявените искове. При условията на
евентуалност, ако уволнението бъде признато за законно, иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ за общо 36 дни неползван платен годишен отпуск за
календарните 2013г. и 2014г. Претендира
за разноски.
Ответникът Т."Д.г.с.В." към “Североизточно държавно предприятие”ДП - гр. Върбица,
обл.Шумен, чрез процесуален представител оспорва изцяло предявените искове, навеждайки доводи
за неоснователност на същите. Навежда твърдения, че изцяло е
спазена процедурата за уволнение. Също претендира разноски.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
Към
делото са приложени трудов договор и допълнително споразумение към него, от
които е видно, че между Т. „Д.г.с.В.” на „Североизточно държавно предприятие”
ДП гр. Шумен и Е.М.Х.
съществувало трудово правоотношение, по силата, на което,
последният изпълнявал длъжността "горски стражар".
Със Заповед №4 от 09.01.2015г. на
Директора на ТП ДГС“-Върбица, на Е.М.Х.
е било наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че Е.М.Х. е допуснал извършването на пет на брой нарушения на трудовата
дисциплина.
Със Заповед №5 от 09.01.2015г. на Директора
на ТП ДГС“-Върбица, на Е.М.Х.
било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330,
ал.2, т.6 от КТ, считано от 12.01.2015г., във връзка с наложеното наказание
„уволнение“. Посочено е, че на Хасан се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2013г. и 2014г.
В двете заповеди е посочено, че се
връчват от Х.А. на 12.01.2015г., като едновременно с това са отразени свидетели
на отказа на Е.М.Х.
да получи заповедта, а именно Емил Иванов Д. и Светлана
Георгиева Желева. Във втората заповед е посочено, че се дължи обезщетение за
униформено облекло в размер на 579,55 лева.
По делото е представено личното
трудово досие на ищеца, от където е видно, че Националната агенция по приходите
е уведомена на 14.01.2015г. по реда на чл.62, ал.5 от КТ, за датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на Е.М.Х., считано от 12.01.2015г. Също така е видно, че на 12.01.2015г.
на Х. са изпратени в писмо с обратна разписка,
документите, за които е отразено, че е отказал да ги получи на 16.01.2015г. Налице е отбелязване
на длъжностно лице, че получателят на 16.01.2015г. отказва да получи пратката.
След
12.01.2015г., не се установява Е.М.Х.
да е работил по трудово правоотношение.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите Емил Иванов Д. и Светлана Георгиева Желева. Свидетелят Д. сочи,
че на 12.01.2015г. е бил в кабинета на Хълми Ахмед Амза - Директор на ДГС
Върбица. Там е присъствал на връчването на описаните по-горе заповеди на ищеца.
Е.М.Х. устно е бил поканен от Директора да получи процесните
документи, но същият ги е прочел и е отказал, като е посочил “Няма да подпиша” и е напуснал помещението. Показания в тази насока дава и Светлана
Георгиева Желева, която работи на длъжност „Служител човешки ресурси“, която в
кръга на задълженията си, е изготвила документите за връчване. Същата посочва,
че е чула разговора и отказа да се получат заповедите и предизвестието. След
това е отразила датата и часа на връчването им и отказа на получаването им.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с оглед приложението на чл.224,
ал.1 и чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. В заключението на приетата от съда експертиза
се посочва, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е
в размер на 3999,60 лева. Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1199,88 лева, което е изплатено
на ищеца на 10.02.2015г., със заплатата му за м.януари 2015г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан.
Установи
се по делото, че ищецът заемал длъжността "горски стражар" при ответника. Спрямо последния,
работодателят провел дисциплинарно производство за извършени пет нарушения на
трудовата дисциплина, които следва да бъдат разгледани както в съвкупност, така
и отделно.
Разгледани в съвкупност,
съдът приема, че в хода проведеното дисциплинарно производство е допуснато, по
отношение на вменените на работника
деяния, едно и също нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. В Заповед
№4 от 09.01.2015г. на Директора на ТП „ДГС“-Върбица, на Е.М.Х., с която е било наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ липсва съществен елемент, а именно кога са извършени
всяко едно от нарушенията. Дори и да се приеме, че заповедта е мотивирана, което
не се споделя от настоящият съдебен състав, отсъствието на дата или период на извършване
на нарушението е съществено нарушение на процедурата по уволнение, тъй като не
може да се направи преценка за приложението на чл.194 от КТ.
От
друга страна, трудно може да се направи преценка и за датата на откриване на
всяко едно от нарушенията. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Предвиденият от
законодателя срок е преклузивен и неговото пропускане погасява дисциплинарната
отговорност на служителя, респективно правото на работодателя да наложи
наказание. Краткият двумесечен срок е с начало – датата на откриване на
нарушението. В случая, за 2-рото и 3-тото нарушение е посочена дата
01.12.2014г., която може да се приеме за дата на откриване на нарушенията, но
за другите три нарушения дата на откриване не е посочена.
По
отношение на първото посочено нарушение: Сочи се, че работникът „категорично отказва да
участва и присъства в комисията за извършване на годишна ревизия на поверения
му охранителен участък", с което е нарушава чл. 187 т.З и т.7 от КТ и
по-точно „не изпълнява възложената работа" и „неизпълнение на законни
нареждания на работодателя". Съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание
да приеме писмените обяснения на работника. Задължението му е съществен елемент
от дисциплинарната процедура, като значението му е работодателят да си изясни
отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност
да се защити. В случая не бе доказано, че от ищеца са поискани обяснения преди
издаване на заповедта.
Вярно е, че с писмо от 04.12.2015г. са изискани обяснения от ищеца, но от
текста е видно, че се касае за нарушенията посочени от п.2 до п.5 на заповедта
за уволнение, касаещи отдели 118“в“, „д“ и 121“г“. За нарушението посочен в
п.1, обяснения не са изисквани, а и такива не са давани .
По
отношение на второто, третото и четвърто посочени нарушения: По отношение на второто и третото
нарушение, съдът намира, че същите не са мотивирани, а по отношение на
четвъртото, освен, че също не е мотивирано, не е посочена и дата на откриването
му. Не може да се разбере, кога и как са извършени нарушенията и защо се търси
отговорност именно от ищеца.
По
отношение на петото посочено нарушение - допускане
на паша на всякакъв вид домашни животни в отдели от 118 до 124 включително. За
това нарушение, важи казаното по-горе, относно мотивирането му, период или дата
на извършването и дата на откриването му. Едновременно с това следва да се
отбележи, че за нарушенията от второ до пето, особено за последното от тях, е
житейски трудно изпълнимо от един служител да се упражнява контрол върху не
малката площ на горските отдели, посочени с номера от 118 до 124 включително,
които от своя страна са съставени от подотдели.
Предвид изложеното по отношение на
всяко от описаните в обсъжданата заповед дисциплинарни нарушения, съдът приема,
че от направените описания на деянията, не може да се установи, кога същите са
извършени или установени, както и как са извършени от Е.М.Х..
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че процесната заповед на директора на Т. „Д.г.с.В.”
на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен се явява незаконосъобразна
и като такава следва да бъде отменена.
Само за
пълнота и независимо от горното, следва да се отбележи, че от представената по
делото Заповед №173/17.12.2014г. на Директора на ТП „ДГС Върбица", става
ясно, че на Е.Х. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение" за отсъствие от работа в периода от 19.11.2014г. до
28.11.2014г. Посоченото отсъствие от работа, или неявяване на работа в течение
на 8 последователни работни дни, представлява особено съществено неизпълнение
на трудовите задължения, което е много по-голямо основание за дисциплинарно
наказание „уволнение".
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ – същият се явява акцесорен по отношение на иска за
признаване на незаконността на уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът
намира процесната заповед за незаконосъобразна, искът следва да бъде уважен и
ищецът – възстановен на предишната работа.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ: предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ са: признаване на уволнението за незаконно, наличие на вреда и причинна
връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда. Доказа се, че в
резултат на незаконното уволнение ищецът останал без работа. Вредата, подлежаща
на обезщетяване се равнява на пропуснатото брутно трудово възнаграждение на
служителя за времето след уволнението, поради оставането му без работа.
Допълнително условие е служителят да не е встъпил в ново трудово правоотношение
след уволнението му – факт, който бе доказан по делото. Налице е и третата
предпоставка за възникване на правото на обезщетение за ищеца – същият е
останал без работа в резултат именно на това уволнение, като това обстоятелство
е безспорно установено по делото, чрез приложените писмени доказателства.
Съгласно заключението по ССЕ, описано по-горе, размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца в месеца, предхождащ уволнението възлизал на 666,60
лева. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. При незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Поради това, съдът приема, че
размера на обезщетението, дължимо от работодателя на незаконно уволнения
служител за период от 6 месеца, след 12.01.2015г. възлиза на 3999.60 лева. Ето защо, претенцията за заплащане
на обезщетение, изчислено съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да бъде
уважена, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца цитираната
сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й плащане.
По отношение другите предявените
искове:
По иска за възстановяване на
удържана сума от 579,55 лева за служебно облекло се установи по делото, че
същата сума не е удържана от ответното предприятие видно от представените платежни
фишове на ищеца за м. декември 2014 г. и за м.януари 2015г.
По иска по
чл.224, ал.1 от КТ за плащане обезщетение за неползван отпуск за 36 дни. От заключението на приетата от съда
експертиза е видно, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск е в размер на 1199,88 лева, което е изплатено на ищеца на
10.02.2015г., със заплатата му за м.януари 2015г.
В
първото заседание по делото на 27.07.2015г., ищецът е оттеглил предявените
искове за възстановяване на сумата от 579,55 лева, представляваща обезщетение
по чл.17, ал.2 от Наредба №3/15.02.2013г. за униформеното облекло и по п.5 за с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ за общо 36 дни неползван платен годишен
отпуск за календарните 2013г. и 2014г.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба
13.03.2015г., ответното предприятие, с поведението си не е дало повод за
завеждане на предявените искове, които са оттеглени от ищеца в първото по
делото заседание.
Предвид
основателността на предявените искове, посоченото по-горе и във връзка с чл.78
и сл. от ГПК, разноските следва да бъдат възложени, както следва:
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК,
по делото следва да бъде определена държавна такса върху цената на всеки от
двата неоценяеми иска в размер на по 50,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда държавата такса по исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело в размер на 259,98 лв. (по 50,00
лв. за всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ и 159,98 лв. – върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ), както и направените в производството разноски в размер на 150,00 лева.
Съразмерно с уважените искове, следва
да бъдат уважени и направените разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед
направеното искане и уважените искове, същите следва да бъдат присъдени в
по-нисък размер.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
УВОЛНЕНИЕТО на Е.М.Х., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, извършено със заповед №4/09.01.2015г. на директора на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно
държавно предприятие” ДП-гр.Шумен, ЕИК 201617412,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от инж.Х.А. за НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.М.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** на
предишната работа – "горски стражар"
при Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на
„Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен, ЕИК 201617412, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
инж.Х.А..
ОСЪЖДА
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Върбица” на „Североизточно
държавно предприятие” ДП гр. Шумен с адрес на управление ***, ЕИК 201617412, да
заплати на Е.М.Х., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** сумата
от 3999.60 (три
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от 12.01.2015г. до 12.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 13.03.2015 г. до окончателното й плащане.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК,
производството по предявените с исковата молба от Е.М.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** срещу ТП
„ДГС Върбица” на „СДП” ДП гр. Шумен искове: за възстановяване на удържана
сума от 579,55 лева за служебно облекло и по чл.224, ал.1 от КТ за плащане
обезщетение за неползван отпуск за 36 дни, поради оттегляне на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Т. „Д.г.с.В.” на „Североизточно държавно
предприятие” ДП гр. Шумен, да заплати на Е.М.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** направените
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 698,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от
ГПК - Е.М.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. „Д.г.с.В.” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен
сумата от 202.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с оттеглените искове, за които с поведението си, ответникът не е дал повод за
завеждането им.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Т. „Д.г.с.В.” на
„Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса
по делото в размер на 259,98 лв. (двеста петдесет и девет лв. и 98 стотинки),
както и направените разноски по делото в размер на 150,00 (сто и петдесет)
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Шуменски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: