Р Е Ш Е Н И Е

21.12.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) ноември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 249 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на основание чл. 109 от ЗС, с който ищеца „Т.2.”ЕООД, с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано по закон от Ю.Д.П. - управител, представлявано по пълномощие от Б.Б. от ШАК – адвокат претендира отвеника „Н.С.“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ......, представлявано по закон от И.К.П., да прекрати неоснователните действия и да се въздържа занапред от такива спрямо процесния недвижим имот, изразяващи се в заключване на входната метална врата на двора, в който е построена сградата, както и да предаде ключ/овете на ищеца за входната метална врата на двора, в който е построена сградата, с които действия пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба, заявлението и направените допълнения в първото съдебно заседание на осн.чл.143 от ГПК, ищецът твърди, че е собственик на ½ идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като по скица сградата е с площ 233 кв.м. Посочената сграда, била построена в имот №000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местността „Ат Йолу“ в землището на с.Виница, общ.Върбица, при граници на имота: имот №000003-път І клас на държавата; имот №000107-храсти, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000141-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000142 – полски път на община Върбица; имот І000139 – временно неизползвана нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000150-нива на Й.Д.Й.; имот №000237 на Д.Д.Й. и имот №000035-полски път на община Върбица. Имотът бил придобит по силата на нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот №131, том ХІІ, рег.№4833, дело №1190 от 2012 г. от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592. Продавач по договора бил „Строител 2012“АД с ЕИК 127058071, чието предходно наименование било „В.Д.“АД. Другата ½ идеална част от посоченият недвижим имот била собственост на ответника „Н.С.“ЕАД ЕИК ....... Праводателят на ищеца и ответника били разпределили ползването на съсобствения недвижим имот, съгласно споразумение за разпределение на ползването на идеални части от недвижим имот от 01.07.2010 г. Ю.Д.П., след като придобил всички дялове от дружеството –ищец, станал едноличен собственик и управител на същото. На 13.03.2015 г. по обяд, П., като представляващ по закон собственика на процесния недвижим имот, заедно със св.Владимир Виданов посетили имота. Но не били допуснати до собствеността, т.к управителя на „Н.С.“ЕАД, клон Шумен – Х.Н., който заявил следното:“До 15 мин. Да Ви няма. Нямате право да стъпвате тука.Ао не се махнете до 15 мин. Ще извикам полиция. Колата изкарайте извън оградата на двора.“. Ищецът твърди, че от тази дата-13.03.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е допускан от ответника – съсобственик, чрез неговия управител на колн, да си служи и ползва процесния недвижим имот. През следващите дни управителя и едноличен собствени на ищеца-Ю.П., ходил всеки ден до имота-описаната в исковата молба сграда и определена за ползване от ищеца, съгласно горепосочения протокол за разпределение на ползването, но до същата било невъзможно да се стигне, т.к дворното място, в което била разположена, било оградено с ограда и входната метална врата била заключена с метална верига и катинар. След като ищеца бил лишен от ползването на общия недвижимия имот, на 18.03.2015 г. с уведомление вх.№199 поискал ответника да не ограничава достъпът му до имота, като същото било получено от ответника на 19.03.2015 г. За горното Ю.П. сезирал и директора на Дирекция“Хидромелиорации“ към МЗ-гр.София, в чийто ресор били координацията и контрола на ответното дружество. Жалбата била получена на 26.03.2015 г. На 24.03.2015 г. ищеца, продължавайки да бъде лишен от ползването на съсобствения недвижим имот, отправил нотариална покана до ответника чрез нотариус Светозар Н. с рег.№024 на НК на РБ. Със същата бил поканен ответника да заплаща на ищеца обезщетение по чл.31 от ЗС в размер на 70.00 лв. дневно, считано от 13.03.2015 г. Представителят на ответника – управителя на клон Шумен – Х.Н., отказал да я получи. Същата покана за заплащане на обезщетение в размер на 70.00 лв. ищеца отправил и до принципала-ответник, която била получена на 26.03.2015 г. За удостоверяване на факта, че достъпът на ищеца до процесния недвижим имот бил ограничен, бил съставен и констативен протокол от 01.04.2015 г., вписан с рег.№1652, том І, акт 60 в регистрите на Нотариус Светозар Н. с рег.№024 на НК на РБ. На 14.05.2015 г. ищецът отново отправил нотариална покана до управителя на клон Шумен на ответника да му предаде ключовете за външната метална врата на поземления имот и ключовете за сградата, предмет на исковата претенция. Х.Н. отново отказал да получи поканата. След като узнал това ответника, изпратил същата покана по куриер и същата била получена на 12.05.2015 г. На указаната в поканата дата пред нотариуса не се явил представител на ответника. Достъпът на ищецът съсобственик до процесния недвижим имот - сграда, бил лишен и до настоящият момент. Ищецът не бил собственик на земята, върху която била построена сградата, но като собственик на ½ идеална част имал право да ползва терена с цел нейното ползване. Ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящият иск с правно основание чл.109 от ЗС, с искане ответника да бъде осъден да прекрати неоснователните действия и да се въздържа занапред от такива спрямо процесния недвижим имот, изразяващи се в заключване на входната метална врата на двора, в който е построена сградата, както и да предаде ключ/овете на ответника за входната метална врата на двора, в който е построена сградата, с които действия пречи на ответника да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Изложеното се поддържа и в съдебно заседание от ищеца, като в отговор на възражението за нищожност на нотариалния акт, по силата на който ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху идеална част от процесната сграда, ищецът прави възражение за придобиване въз основа на давностно владение. В хода на устните състезания, ищецът счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин исковата претенция. Поради, което моли да бъде уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представената писмена защита ищецът поддържа изложеното в исковата молба и в съдебно заседание и излага подробно становището си за неоснователност на направените от ответника възражения, че по отношение на процесния имот са приложими разпоредбите на чл.33 от ЗВодите, възражението за нищожност на нотариалния акт, с който ищеца се легитимира, като собственик, както и възражение за недопустимостта на иска, т.к е следвало ищеца да упражни правата си по административен ред – чл.192 от ЗУТ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Прави и възражение за нищожност на нотариалният акт, по силата на който ищецът твърди че е придобил собствеността върху ½ идеална част от процесната сграда.

Ответникът в отговора е направил възражение, че правата на ищеца могат да бъдат реализирани по чл. 192 от ЗУТ. Видно от обстоятелствената част на исковата молба се касае за защита на право на собственост върху недвижим имот - сграда. На петиторна защита чрез негаторен иск по чл.109 от ЗС подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за нормалното ползуване на имота от собственика. Квалификацията на спорното право се извежда от заявеното в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба. В конкретният случай ищецът не претендира право на преминаване през чужд поземлен имот по чл.192, ал.1 от ЗУТ, което следва да бъде осъществено по административен ред, а защита на правото си на собственост от неоснователно въздействие. Ето защо възражението за недопустимост е отхвърлено, като неоснователно с определението за насрочва на делото по чл.140 от ГПК, както и искането на ответника за прекратяване на производството по делото на това основание.

В депозираната по делото писмена защита, ответникът повтаря изложеното в отговора на исковата исковата молба и в съдебно заседание. Допълва изложението си с мотиви по отношение на направеното възражение на ищеца за придобиване на имота чрез давностно владение. Освен това счита, че между ищеца и ответника не е било разпределено ползването на процесната сграда, т.к споразумението по чл.32 от ЗС има действие единствено между страните, които са го постигнали, т.к страна по него е бил праводателя на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и да му бъдат присъдени направените поделото разноски.

Като писмени доказателства по делото са приети: представените с исковата молба: заверени от страната преписи на нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот №131, том ХІІ, рег.№4833, дело №1190 от 2012 г. от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592; Акт за държавна собственост №594/25.09.2002 г.; Споразумение за разпределение на ползването от 01.07.2010 г.; Удостоверение изх.№20150313144506/13.03.2015 г. от ТР-Шумен; Уведомление вх.№19918.03.2015 г., ведно с известие за доставяне от ЕКОНТ; Жалба до Директор на Дирекция“Хидромелиорации“ към Министерство на земеделието, ведно с известие за доставяне от ЕКОНТ; Констативен протокол от 01.04.2015 г., рег.№1652, том І, акт 60 от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592; Нотариална покана от 24.03.2015 г. с рег.№024 от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592, ведно с разписка за получаването й; покана вх.№АД-53-663-1#2 от 26.03.2015 г.; нотариална покана от 04.05.2015 г., рег.№024 от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592, ведно с разписка; Покана вх.№299/12.05.2015 г. чрез ЕКОНТ; Констативен протокол от 27.05.2015, акт 80, том 1, рег №2755/2015 г. от регистъра на Нотариус Светлозар Н. с рег.№592; удостоверение от АПС за ищеца и ответника; Заповед №РД 56-2/20.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните; Протокол по чл.232а от ТЗ №РД 59-6/20.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните; Протокол от ОСА на „В.Д.“АД от 10.06.2012 г.; Протокол с рег.№5861, том 2, №118 от 13.05.2015 г. на Нотариус Светлозар Стоилов с рег.№024; Удостоверение за данъчна оценка изх.№7703000022/13.01.2015 г.; .скица №Ф00149/21.05.2015 г.; представените с отговора на исковата молба: заверен от страната препис от допълнителен разделителен протокол от 31.03.1989 г.; представените в съдебно заседание по искане на ответника: Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 9, том І, рег. № 28, дело 9 от 2006 г. на ВПРС; Акт № 1300 за частна държавна собственост от 25.06.1998г.; справка за ДМА – сгради и земя от „В.Д.“ АД; удостоверение за актуално състояние от Търговски регистър на „Строител 2012“ АД; удостоверение по процедура по учредяване на СОЗ на яз. Тича, с изх. № СОЗ-466/24/ от 29.09.2015г. издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район“ към Министерство на околна среда и водите; както и заверени преписи от нотариално дело №1190/2012г. на нотариус 592 на НК Светлозар Н.,*** действие ВПРС: - Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 131, том ХІІ, рег. №4833, дело №1190 от 2012г. на ВПРС, Декларация за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот или наследствени права от 19.09.2012г.; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 7703000713/04.09.2012г издадена от Община Върбица, обл. Шумен; Скица № К00062/20.03.2012г.; нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот №9, том І, рег. №28, дело №9 от 2006г. на ВПРС; покана от „В.Д.“ АД до директора на „Н.с.“ ЕАД – кл. Шумен с вх. №С-102/28.03.2012г.; вносна бележка от ЦКБ АД – клон Шумен за платена част по ф 1000000001 от 19092012г.; вносна бележка от ЦКБ АД – клон Шумен за платена част по ф 1000000001 от 19092012г.; покана от „В.Д.“ АД до директора на „Н.с.“ ЕАД – кл. Шумен с вх. №С-102/28.03.2012г.; Акт № 594 за частна държавна собственост от 25.09.2002г., Акт № 1300 за частна държавна собственост от 25.06.1998г.; удостоверение от Агенция по вписванията с изх. №20120917105739/17.09.2012г.; протокол на Съвета на директорите на „Строител 2012“ АД – Варна от 17.09.2012г.; Декларация от К.Й.В.; протокол от 18.09.2012г. за закупуване на недвижим имот; операционна бележка за касов превод за платен местен данък от 19.09.2012г. и представеното в съдебно заседание от ищеца писмо от Община Върбица до „Т.2.“ ЕООД, с изх. № 26-00-449 от 13.11.2015 г. с приложени три страници хронология на задължения и плащане по партиди към дата 19.11.2015 г. „Т.2.“ ЕООД.

Гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Свилен Земеделски, Владимир Виданов, Петър Рафаилов и Ю. Братоев.

Но осн. чл.176 от ГПК, в съдебно заседание е изслушан законния представител на ищеца – управителя Ю.Д.П. по поставени от ответника въпроси.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от нотариално дело №1190/2012г. на нотариус 592 на НК Светлозар Н.,*** действие ВПРС: - Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 131, том ХІІ, рег. №4833, дело №1190 от 2012г. на ВПРС, Декларация за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот или наследствени права от 19.09.2012г.; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 7703000713/04.09.2012г издадена от Община Върбица, обл. Шумен; Скица № К00062/20.03.2012г.; нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот №9, том І, рег. №28, дело №9 от 2006г. на ВПРС; покана от „В.Д.“ АД до директора на „Н.с.“ ЕАД – кл. Шумен с вх. №С-102/28.03.2012г.; вносна бележка от ЦКБ АД – клон Шумен за платена част по ф 1000000001 от 19092012г.; вносна бележка от ЦКБ АД – клон Шумен за платена част по ф 1000000001 от 19092012г.; покана от „В.Д.“ АД до директора на „Н.с.“ ЕАД – кл. Шумен с вх. №С-102/28.03.2012г.; Акт № 594 за частна държавна собственост от 25.09.2002г., Акт № 1300 за частна държавна собственост от 25.06.1998г.; удостоверение от Агенция по вписванията с изх. №20120917105739/17.09.2012г.; протокол на Съвета на директорите на „Строител 2012“ АД – Варна от 17.09.2012г.; Декларация от К.Й.В.; протокол от 18.09.2012г. за закупуване на недвижим имот; операционна бележка за касов превод за платен местен данък от 19.09.2012г.; писмо от Община Върбица до „Т.2.“ ЕООД, с изх. № 26-00-449 от 13.11.2015 г. с приложени три страници хронология на задължения и плащане по партиди към дата 19.11.2015 г. „Т.2.“ ЕООД, ищецът е собственик на ½ идеална част от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като по скица сградата е с площ 233 кв.м. Посочената сграда, била построена в имот №000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местността „Ат Йолу“ в землището на с.Виница, общ.Върбица, при граници на имота: имот №000003-път І клас на държавата; имот №000107-храсти, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000141-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000142 – полски път на община Върбица; имот І000139 – временно неизползвана нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000150-нива на Й.Д.Й.; имот №000237 на Д.Д.Й. и имот №000035-полски път на община Върбица.

От писмените доказателства - Заповед №РД 56-2/20.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните; Протокол по чл.232а от ТЗ №РД 59-6/20.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните; Протокол от ОСА на „В.Д.“АД от 10.06.2012 г.; Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 9, том І, рег. № 28, дело 9 от 2006 г. на ВПРС; Акт № 1300 за частна държавна собственост от 25.06.1998г.; справка за ДМА – сгради и земя от „В.Д.“ АД; удостоверение за актуално състояние от Търговски регистър на „Строител 2012“ АД; и направените служебно от съда справки за обстоятелства, подлежащи на вписване в публичния Търговски регистър, се установи идентичност на юридическото лице – „В.Д.“АД и „Строител 2012“АД- собственик на ½ ид.част от процесната сградата, преди договора за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 131, том XII, рег. № 4833, дело № 1190/20102г. на Нотариус Светозар Н. с рег. № 592 на Нотариалната камара и праводател на ищеца.

От писмените доказателства – удостоверение за актуално състояние, договор за прехвърляне /покупко-продажба/ на целия дружествен дял от 06.03.2015 г.; протокол за решения на едноличния собственик на капитала от 06.03.15 г.- 2бр.; учредителен акт на дружеството ищец-3 бр. и направените служебно от съда справки за обстоятелства, подлежащи на вписване в публичния Търговски регистър, се установи че Ю.Д.П. е едноличен собственик на капитала и управител на ищеца, страна по договора за покупко – продажба/купувач/, обективиран в Нотариален акт № 131, том XII, рег. № 4833, дело № 1190/20102г. на Нотариус Светозар Н. с рег. № 592 на Нотариалната камара.

По отношение на възражението на ищеца за недопустимост на направеното от ответника възражение за нищожност на договора за покупко-продажба. Нищожността на договора е най-тежката гражданскоправна санкция, а основанията за нищожност обслужват публичен интерес и са уредени в императивни правни норми. Съдът е длъжен да следи и служебно за наличието на основание за нищожност на договор, сключването на който осъществява факт в предмета на делото. Ето защо, същото е допустимо.

Неоснователни са доводите на ответника, свързани с нищожност на договора, от които черпи права ищцовото дружество, защото нарушението на забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС не води до нищожност на придобивното основание - решение № 442 по гр. д. № 7/92 г. на ВС, IV г. о. и решение № 507 по гр. д. № 381/94 г. на ВС, I г. о., практика, която е незадължителна, но не е изоставена от ВКС и досега. В този случай възниква само право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС за съсобственика, по отношение на когото не е спазено условието на чл. 33, ал. 1 ЗС. Няма основание да се приеме, че е налице нищожност поради заобикаляне на закона с оглед даденото разрешение ТР 5/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК, което е задължително за съдилищата.

Поради изложеното съдът, няма да се произнася по направеното контравъзражение за придобиване на процесния недвижим имот по давност от ищеца. За пълнота и въз основа на изложените от ответника доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, следва да се добави следното: Възможностите на ответника да заяви правоизключващи възражения, каквото е възражението за придобивна давност се преклудира поетапно с изтичането на срока за отговор, съгласно чл. 133 от ГПК и в първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал. 3 от ГПК на ищеца.

В редица решения на ВКС на РБ и най - вече в ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС се дават указания, че искът с правно основание чл. 109 от ЗС представлява защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението на собственика, но ограничава или пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено на собственика и. Иска може да бъде насочен и срещу съсобственика, тогава когато със своите действия, без да установява фактическа власт върху част от вещта и да лишава другата страна от нейното ползване, създава ограничения, смущения или дори заплаха за правото на собственика да упражнява правомощията произтичащи от правото му на собственост в пълен обем. /Р - 2177 - 1973 г. на І г.о. на ВС на РБ/. С оглед на тази дефинитивност на претенцията по чл. 109, ал. 1 от ЗС, се налага извода, че не всяко въздействие върху имота можа да бъде предмет на петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на съдебна защита. Искът, основан на разпоредбата на чл. 109, ал.1 от ЗС, предпоставя защита на правото на собственост, не срещу всякакви, а само срещу неоснователни, противоправни и неправомерни действия на трети лица, с които се ограничава накърненото право или се смущава упражняването му в пълен обем. В ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС, се дават на съдилищата задължителни указания, че петиторната защита може да е насочено срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на собственост, което може и да не накърнява владението, но да ограничава, пречи или смущава допустимото и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, стига действията да са неправомерни и в противоречие с установения правен ред, като функцията на иска с правно основание чл. 109, ал.1 от ЗС е да отрече неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахването на последиците от тях чрез възстановяването на състоянието на имота, такова каквото то е било преди нарушението.

В настоящият случай се доказа от ищеца, че от страна на ответника – съсобственик, чрез управителя на клон Шумен, чрез заключване на входната метална врата на двора, в който е построена сградата, и отказа да предаде на ищеца ключ/овете за входната метална врата на двора, в който е построена сградата, пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Горното се установи от показанията на разпитаните свидетели, водени от ищеца, от отговорите на управителя на ищеца и от писмените доказателства-множество нотариални покани и жалби.

Ищецът не е собственик на земята, върху която е построена сградата, предмет на спора, като суперфициарна собственост може да се учреди не само със съгласието на собственика на терена, Нормата на чл. 63 от ЗС допуска собственост на сграда отделно от собствеността върху терена без да уточнява способите за възникване на суперфициарни права. Осигуряването на ползването на дворното място по чл. 64 от ЗС във всички случаи предполага и ограничения на правото на собственост върху дворното место и дали те са в границите на законосъобразното и допустимото е въпрос на изследване в производството по негаторния иск.

Ищецът, като съсобственик в сградата, предмет на иска има правото на свободен и пълен достъп до нея, през поземления имот върху който тя е изградена на основание чл.64 от ЗС, и има правния интерес да брани нарушените си права срещу лицата, които ограничават или пречат на неговия достъп до имота му. Съсобственикът на един недвижим имот може да защити правата си срещу друг съсобственик или срещу трети лица тогава, когато те с действията си му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като в този случай допустим е негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС./Р - 1302 - 2006 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/.

Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.

В случай, че собственикът на земята създава пречки на суперфициарния собственик да ползва и поддържа сградата, защитата е с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, отделно от който самостоятелна защита на прилежащия терен е недопустима.

В настоящият случай, чрез действията на управителя на клона, ответника пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, чрез създаване на пречки за достъпа му до сградата, предмет на спора.

Неоснователни са възраженията на ответника за правомерност на действията му – чрез управителя, с позоваване на специфичната дейност на същия, съгласно Закона за водите и предназначението на земята, върху която е построена съсобствената сграда - санитарно охранителна зона, поради следните съображения: Сочените от ответника разпоредби на §4а от ПЗР и чл.137, ал.1 и чл.138 от ЗВ са ирелеванти за настоящият спор. Видно от актовете за държавна собственост, земята върху която е построена процесната сграда е частна държавна собственост. Вярно, е че съгласно чл. 5 от Закона за държавната собственост, държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост и че актът за държавна собственост, като официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона няма правопораждащо действие. Но съгласно чл.15 и чл.15а от Закона за водите, Наредба №3/16.10.200 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди на МОСВ, МЗ и МРРБ и видно от Писмо изх.№СОЗ-466/24/29.09.2015 г. на Директора на Басейнова Дирекция“Черноморски район“ при МОСВ, земята върху която е построена процесната съсобствена сграда не е публична държавна собственост, тъй като същата не е определена по предвидения за това като санитарно охранителна зона. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗВ се забранява разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките и сервитута на хидротехническите съоръжения. В настоящият случай не се доказа от ответника, че сградата е постоена в заливаема тераса на река, нито наличието на сервитут на хидротехнически съоръжения.

Не се спори между страните, че през 2010 г. Съсобствениците/ответника и праводателя на ищеца – „В.Д.“АД/ са подписали споразумение за разпределение на реалното ползване на сградата, предмет на спора.

Съгласно ТР № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС решенията на мнозинството, а в случая и споразумението между съсобствениците от 2010 г., който освен другото няма и нотариална заверка на подписите, нямат изпълнителна сила. Подобни договори обвързват страните относно установения начин на ползване на съсобствения имот докато трае съсобствеността, като също така страните могат да ги изменяват по взаимно съгласие. Ако такова съгласие липсва начина на разпределение на ползването може да се преуреди в едно производство по чл.32,ал.2 ЗС, при условие че е настъпило изменение на фактическите обстоятелства спрямо постигнато предишното съгласие. Според установената съдебна практика- напр. решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о., такива обстоятелства могат да са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ. Всякакъв вид ново строителство или преустройство, или създаването на каквито и да е обективни пречки за ползването на определената с договора реалната част на един от съсобствениците би трябвало да се квалифицира като промяна във фактическото положение и да обуслови допустимост на съдебната намеса по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Съществен по делото въпрос е този дали е налице промяна във фактическата обстановка, при смяна на един от съсобствениците. Според настоящият състав закупуването на идеалната част от имота от трето лице, не е промяна във фактическата обстановка, която да налага преуреждане на ползването на съсобствената сграда, т.к всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част.

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. За да е основателен, в тежест на ищците по принцип е да докажат, че са собственици, както и, че е налице поведение на ответниците, с което неоснователно ограничават правото им на собственост.

По делото се доказа, че ищецът е собственик на ½ идеална част от сградата, че ответника по описаният по – горе начин неправомерно пречи на ищеца да ползва съсобствената сграда според нейното предназначение.

В тежест на ответната страна е доказването на обстоятелството, че действията чието преустановяване се иска чрез предявения срещу тях иск е правомерно и че същото не противоречи на законови норми, което не бе сторено в настоящото производство.

Ето защо искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни такси и др. е основателно, включително и в обезпечителното производство /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/, поради което следва да бъде уважено и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 721.85 лв., от които 660.00 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 51.85 лв. - държавна такса и 10.00 лв. Такса за вписване на исковата молба по настоящото дело.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС „Н.С.“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ......, представлявано по закон от И.К.П., ДА ПРЕКРАТИ неправомерните действия и да се въздържа занапред от такива изразяващи се в заключване на входната метална врата на двора, в който е построена процесната сградата, представляваща: масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел; осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като по скица сградата е с площ 233 кв.м., построена в имот №000014 с ЕКАТТЕ 99164 в местността „Ат Йолу“ в землището на с.Виница, общ.Върбица, при граници на имота: имот №000003-път І клас на държавата; имот №000107-храсти, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000141-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000142 – полски път на община Върбица; имот І000139 – временно неизползвана нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №000150-нива на Й.Д.Й.; имот №000237 на Д.Д.Й. и имот №000035-полски път на община Върбица, от която ½ идеална част е собственост на ищеца „Т.2.”ЕООД, с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано по закон от Ю.Д.П. – управител, както и ДА ПРЕДАДЕ ключ/овете на ищеца за входната метална врата на двора, в който е построена сградата, с които неправомерни действия пречи на ищеца, да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

ОСЪЖДА „Н.С.“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ......, представлявано по закон от И.К.П., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.2.”ЕООД, с ЕИК ......, със седалище ***, представлявано по закон от Ю.Д.П. – управител, направените по делото разноски в общ размер на 721.85 лв. /седемстотин двадесет и един лева и 85 ст./.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: