Р Е Ш Е Н И Е

№……….

06.01.2016 год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На осми декември през две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: М.А.,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №211 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД.

В РС-Велики Преслав е образувано настоящото производство по повод предявена искова молба от М.Н.Д. с ЕГН ********** срещу ответника А.В.Д. с ЕГН **********. Ищецът поддържа исковата си претенция са сумата от 9500.00 лева, главница, като в исковата си молба излага, че е предоставил на ответника посочената сума, която същият се бил задължил да върне. Тъй като ответникът, не бил изпълнил задължението си за връщането й, ищецът моли съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати цялата сума. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.В.Д.. Ответникът, в отговора на исковата молба и съдебно заседание заявява, че оспорва изцяло претенцията. Според него исковата молба е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена по основание и размер. Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, сочейки аргументи за това. Оспорва автентичността на представения от ищеца договор. Заявява, че не съществуват някакви каузални отношения между страните, от които ищецът да черпи права. Прави искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК.

Съдът, във връзка с чл. 146 от ГПК е обявил на страните следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата – 9500.00 лв., предадена в собственост на заемателя ответник по сключен между страните на 24.03.2010г. договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем, съгласно клаузите на който, ищецът като заемодател е дал в заем на ответника – заемател, сумата – 9500.00 лв., а като срок за погасяване на задължението е посочена датата 20.01.2011г. На датата на падежа и след нея, заемателят не е изпълнил задължението си, като не е върнал дължимата сума по договора за заем.

Съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство за проверка истинността на писмен документ: договор за заем, с посочена дата на съставяне 24.03.2010г., гр.Велики Преслав, представен с исковата молба по делото. Допусната и назначена е първоначално съдебно-графическа /почеркова/ експертиза, а по-късно е допусната и назначена допълнителна тройна съдебно-графическа /почеркова/ експертиза. Двете експертизи са приети и са приобщени към доказателствата по делото.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.

Във връзка с представен от ищеца с исковата му молба документ, а именно: договор за заем, с посочена дата и място на съставяне 24.03.2010г., гр.Велики Преслав, от който ищецът твърди, че черпи правата си, и при оспорване истинността му, касателно автентичността на документа, съдът, с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от него, е открил производство по чл.193 от ГПК за проверка истинността на така оспорения документ. На първо място следва да бъде направена преценка относно естеството на самия документ. Така оспореният документ представлява частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа, който носи подписа на страната, пада върху страната, която го оспорва, а именно ответникът. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, а именно изготвените и приети заключения по извършените почеркови експертизи, съдът е на мнение, че същите дават категоричен отговор, че почеркът, който е положен в документа срещу графата “предал” и подписите, събрани като сравнителен материал от М.Н.Д., принадлежат на едно и също лице и също така, почеркът, който е положен в документа срещу графата “получил” и подписите, събрани като сравнителен материал от А.В.Д., принадлежат на едно и също лице. Ето защо съдът заключава, че не бе установена от ответника неавтентичността на така оспорения документ, като в този смисъл счита, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложения по делото автентичен частен документ наименован: договор за заем, с посочена дата и място на съставяне 24.03.2010г., гр.Велики Преслав, се установи, че лицето А.В.Д. се е задължил да плати на заемодателя М.Н.Д. сумата от 9500 лева. В посоченият документ е отразен, кога е падежът на задължението, а именно 20.01.2011г. Заемодателят-ищец е изпратил нотариална покана на 07.03.2014г., която е връчена, чрез уведомление.

Съобразно наведените от ищеца твърдения, а именно - за предоставена от негова страна на ответника парична сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, съдът е квалифицирал претенцията по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни възражения от страните по така направената от съда правна квалификация. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В настоящия казус ответникът оспорва наличието на каузални отношения между страните, както и оспорва валидността на представения от ищеца документ, от който ищецът сочи, че черпи правата си. Съобразно разпределената доказателствената тежест, предвид изложените от ответника възражения за несъществуването на каузални правоотношения между страните, изцяло в тежест на ищеца е, в условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения между страните, като в настоящия случай следва да установи, че е предал на ответника сумата от 9500 лв., като последният се е задължил да я върне.

Съдът намира, че ищецът представя надлежни доказателства, че е предал на ответника претендираната от негова страна парична сума. За представеният от негова страна документ, озаглавен “договор за заем” се установи, че е подписан от ищеца и от ответника. За настоящият съдебен състав това е безспорно, предвид заключенията на приетите по делото експертизи. Подписан е и от трето лице, което не е разпитвано по делото по уважителни причини. От същото лице, Господин Георгиев Вълков е налице подписан документ, съдържанието на който е удостоверен от нотариус. В този смисъл, представеният документ се ползва с доказателствена сила за съществуващи заемни правоотношения между издателя и поемателя. Поради изложеното съдът намира, така предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 506.97лв. - заплатена държавна такса, 910.22 лева разноски за особен представител и 650.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.В.Д. с ЕГН **********,***

ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Д. с ЕГН **********,***,

СУМАТА от 9500.00 лв. /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща предадена в собственост на заемателя ответник по сключен между страните в гр.Велики Преслав на 24.03.2010г. договор за заем, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба 22.04.2014г. до окончателното изплащане на дължимото и сторените от ищеца разноски в производството, общо в размер на 2067.19 /две хиляди и шестдесет и седем лева и 19 стотинки/ лева, /от които 506.97лв. заплатена държавна такса, 910.22 лева разноски за особен представител и 650.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: