О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2016                     Град Велики Преслав

Великопреславският районен съд                                            трети състав

На 22 (двадесет и втори) януари                                                Година 2016

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                  Председател Стоян Момов

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 23 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 130 от ГПК.

            В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно съединени искове, предявени от В.Б.Н. срещу „А.Б.Б.” ЕООД ***.

            Ищецът моли по отношение на ответника да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по изп. дело № 20148410405905/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с рег. № 841 на КЧСИ с район на действие СГС, респ. сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 51/24.02.2014 г. по ч.гр.д. № 101/2014 г. по описа на ВПРС, като се позовава на изтекла погасителна давност и на недействителност на сключен между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и ответника договор за цесия.

            От служебно изисканото заповедно производство по ч.гр.д. № 101/2014 г. по описа на ВПРС съдът констатира, че въз основа на заявление, депозирано във ВПРС на 19.02.2014 г. от „Ти Би Ай кредит” ЕАД гр. София, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 51/24.02.2014 г., по силата на която на В.Н. е разпоредено да заплати на кредитора следните суми: 4965,24 лева – главница, 5903,87 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.08.2008 г. до 21.01.2014 г. и законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2014 г., до изплащане на вземането – парични задължения по договор за потребителски кредит № 7375710088/10.01.2008 година. Препис на заповедта и образец на възражение по чл. 414 от ГПК са връчени на длъжника лично, на 25.02.2014 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК същият не е подал възражение по делото, поради което на 12.03.2014 г. – въз основа на влязлата в сила на същата дата заповед за изпълнение, по делото е издаден изпълнителен лист за посочените суми. С настоящата искова молба, подадена на 18.01.2016 г., Н. твърди, че не дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение, като се позовава на изтекла през 2013 г., съотв. през 2011 г., погасителна давност, както и на обстоятелството, че сключеният след образуване на изпълнителното производство договор за цесия е недействителен.

            Съдът счита, че предявените искове са недопустими. В частта относно позоваването на изтекла погасителна давност, същите следва да бъдат квалифицирани по чл. 424, ал. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че предмет на иска е несъществуването на вземания от ответника, които са били предмет на заповедно производство, приключило с издадена срещу ответника влязла в сила заповед за изпълнение на същите парични задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Според приетото в т. 16 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 от ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуване на новооткрити факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване на несъществуване на вземането. Доколкото в настоящия случай ищецът се позовава на правопогасяващи факти – настъпване на погасителна давност през 2013 г., съотв. през 2011 г., които не се явяват новооткрити (тъй като са били известни на ответника в качеството му на длъжник по заповедното производство към изтичането и по време на срока за подаване на възражение – от 25.02.2014 г. до 11.03.2014 г., вкл.), това обстоятелство не е основание, съгласно горепосоченото задължително за съдилищата тълкуване, да се приеме, че така както са предявени, исковете, насочени към преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, са допустими.

            Ищецът се позовава отделно и на недействителност на сключен между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и ответника договор за цесия, въз основа на който, съобразявайки настъпилото посочено от ЧСИ частно правоприемство след издаването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, ЧСИ е конституирал като взискател по изпълнителното производство „АПС Бета България“ ООД (настоящата правно-организационна форма на дружеството). Наличието или липсата на уведомяване по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, няма правно значение за съществуването на вземането и може да бъде извършено във всеки един следващ сключването на договора за цесия момент, затова цедиране на вземането, макар и настъпило след издаване на изпълнителния лист, не може да се приеме за обстоятелство, погасяващо вземането по смисъла на чл. 439 от ГПК, тъй като това е неотносим факт към ликвидността и изискуемостта на вземането. Наред с това цесията няма и качеството на новооткрито обстоятелство или доказателство, или на новонастъпил, т.е. настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение факт по смисъла на чл. 424 ГПК, тъй като наличието на цесия на влияе на съществуването на цедираното материално право. Горното – и по аргумент от задължителните указания в чл. 10.б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по ОСГТК на ВКС.

            Поради това, в настоящия случай съдът счита, че ищецът не разполага с правен интерес да иска установяване на несъществуване на вземанията на ответника – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

            Предвид гореизложеното, при констатацията за недопустимост на исковете, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната.

            Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 265/18.01.2016 г. при Районен съд гр. Велики Преслав, на В.Б.Н. с ЕГН **********,***, по предявените искове с правно основание чл. 424, ал. 1 от ГПК и чл. 439 от ГПК относно вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 51/24.02.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 101/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, влязла в сила на 12.03.2014 г., срещу „А.Б.Б.” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище:***, адрес на управление:***, поради недопустимост на исковете.

            Препис на настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца, по посочения в исковата молба адрес.

            Връщането на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването на препис на настоящото определение, пред Окръжен съд гр. Шумен, с частна жалба, без представяне на препис за връчване на другата страна.

 

 

                                                                     Районен съдия: