Р Е Ш Е Н И Е

18.01.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 18 (осемнадесети) декември Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 396 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от С.А.С. срещу наказателно постановление № 225/07.10.2015 г., издадено от Началника на М.В.

В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Сочи се, че така издаденото наказателно постановление е постановено при съществени процесуални нарушения. Освен това, същото било и неправилно, тъй като не е налице осъществяване на състава на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че процесният тютюн бил закупен от жалбоподателя за брат му. Освен това, счита, че случаят е маловажен, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите и искането в жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Агенция „Митници” – Митница гр. Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка № 225/2015 г. по описа на М.В. и по бързо производство № 216/2015 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен (прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК), на 18.07.2015 г., служител на РУ гр. Велики Преслав изпълнявал служебните си задължения в гр. Върбица, обл. Шумен. При проверка в района на провеждащия се ежеседмично в населеното място т.нар. „съботен пазар“, разследващ полицай в РУ гр. Велики Преслав съставил протокол за доброволно предаване от С.А.С.. В последния е отбелязано, че жалбоподателят предава доброволно 1 бр. черна найлонова торба, пълна с 0,5 кг ситно нарязан тютюн. Срещу жалбоподателя било образувано бързо производство № 216/2015 г. по описа на РУ гр. В. Преслав за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. С постановление от 28.07.2015 г. на прокурор в Районна прокуратура гр. Велики Преслав, производството по него, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, било прекратено, като материалите по същото били изпратени на М.В. за преценка относно наличието на основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

На 31.08.2015 г., *** – държавен митнически инспектор в Агенция „Митници” гр. Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение № 196/31.08.2015 г. срещу С.А.С. с ЕГН **********, за това, че „на 18.07.2015 г., в гр. Върбица, обл. Шумен, държи акцизни стоки – 0,470 кг нарязан тютюн, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ / електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начесляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл. 126 от ЗАДС.“. Актът е връчен лично на нарушителя на 31.08.2015 г. и е подписан от него без възражения.

На 04.09.2015 г., чрез становище на експерт в отдел „Акцизи” при М.В. наказващият орган установил служебно, че дължимият акциз за констатираните у жалбоподателя количества и вид тютюн за пушене, възлиза на 71,44 лв. (чрез справка рег. индекс 32-177657/04.09.15 г.).

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 225/2015 г. от 07.10.2015 г. на Началника на М.В. Със същото, на С.А.С. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 126 от ЗАДС за административно нарушение по чл. 126 от същия закон. А именно за това, че „На 18.07.2015 г. в гр. Върбица, обл. Шумен, държал акцизни стоки: нарязан тютюн за пушене – 0,470 кг, представляващ акцизна стока по смисъла на чл. 12 от ЗАДС, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което било установено на 18.07.2015 г. от служители на РУ гр. В. Преслав, като нарушението е извършено виновно. Освен това, на осн. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, било постановено отнемането в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението – 0,470 кг тютюн, нарязан, за пушене.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Веселин Павлов (актосъставител), Г.И.Г., *** и ***, материалите по БП № 216/2015 г. по описа на РУ на МВР (РУ „Полиция“) гр. В. Преслав и тези, находящи се в АНП № 225/2015 г. на М.В. прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 18.07.2015 г. служителят на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен – Г.Г. изпълнявал служебните си задължения в района на т.нар. „съботен пазар“ в гр. Върбица, обл. Шумен. Към него се приближило непознато лице – С.С., което носило черна найлонова торба. Полицаят преценил, че е възможно същата да съдържа тютюн, поради което решил да извърши проверка на съдържанието й. Полицаят поканил жалбоподателя да му покаже съдържанието, при което последният заявил, че съдържа тютюн за пушене. Действително, в торбата било констатирано наличието на сухи листа с мирис на тютюн. Бил съставен протокол за доброволно предаване на торбата и нейното съдържание от страна на жалбоподателя, а впоследствие бил извършен и оглед на същото. С. обяснил, че закупил тютюна от непознато мургаво лице, по поръчка на брат си. За така установения тютюн, представляващ акцизна стока по смисъла на чл. 12 от ЗАДС, у държателя му не били налице документи по чл. 126 от ЗАДС, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, възлизащ, на осн. 41 вр. чл. 38 от ЗАДС, в размер на 71,44 лв. (152 лв. * 0,470 кг).

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 13.10.2015 г., а жалбата срещу него е депозирана пред М.В. на 22.10.2015 г. (по пощата – на 20.10.2015 г.). Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, вкл. съгласно приложената в препис по преписката заповед № ЗАМ-822/21.08.2014 г. на Директора на Агенция „Митници”. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Доказа се по делото, че на 18.07.2015 г., в гр. Върбица, обл. Шумен, С.С. държал 0,470 кг нарязан тютюн за пушене. Безспорно, откритият тютюн представлява „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като бил нарязан и можело да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Като такъв, същият е акцизна стока, съобразно ЗАДС. Установи се също така, че тютюнът не е бил придружен от нито един от изброените в чл. 126 от ЗАДС документи, удостоверяващи плащането на акциз. Тоест, налице е извършено от страна на жалбоподателя от обективна и субективна страна административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Съдът намира, че възражението, съдържащо се в жалбата, че случаят е маловажен, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, чл. 122, чл. 123, чл. 126 и чл. 126а от закона, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. В алинея втора на цитирания текст е определено приложното поле на маловажните случаи – когато двойният размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, не надвишава 50,00 лева. Тоест, налице е специална норма, дерогираща общите случаи на маловажни деяния по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, размерът на неплатения акциз на стоката, държана от жалбоподателя възлиза на 71,44 лв. (двоен размер – 142,88 лв.) – повече от предвидения размер в чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, поради което, при прякото и точно приложение на закона, осъщественото от С.С. не съставлява маловажен случай. В този смисъл, изводите на наказващия орган са правилни и законосъобразни.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че не може да бъде субект на задължението по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не е регистрирано по този закон лице: цитираната разпоредба установява възможност за доказване на плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, чрез изброяване на различни конкретни документи. Без да въвежда каквито и да било особени качества на субекта на нарушението по този текст, законът предвижда, че за осъществяване на обсъждания състав е достатъчно да бъде установено, че което и да е лице произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, за които акцизът не е платен. Поради това, настоящият състав намира това възражение за несъставомерност (с оглед субекта на нарушението) за неоснователно.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” съответства на минималния размер, определен в нормата на чл. 126 от ЗАДС. Съгласно същата, размерът на глобата се определя в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. Ирелевантен в случая е двукратният размер на дължимия акциз, тъй като същият е по-нисък от минималния размер на наказанието, в съответствие с който е определена санкцията в размер на 1000 лева. При такова фактическо и правно положение наказващият орган не разполага с правомощие да определи наказание, различно от законоустановения минимален размер, който в тези случаи има същността на абсолютен размер на наказанието. Наказанието е съобразено с действащата редакция на цитираните разпоредби от Закона за акцизите и данъчните складове към датата на извършване на нарушението (ред. ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г., в сила от 28.04.2015 г.).

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 225/2015 г. от 07.10.2015 г. на Началника на М.В. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 225/2015 г. от 07.10.2015 г., издадено от *** – Началник на М.В. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 196/31.08.2015 г., съставен от *** – държавен митнически инспектор в Агенция „Митници” гр. Варна, с което на С.А.С. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ред. ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), извършено на 18.07.2015 г. и на основание чл. 126 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева), и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на 0,470 кг нарязан тютюн за пушене, заприходен със складова разписка № 0822000023/11.08.2015 г. по описа на Митническо бюро Шумен към М.В.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: