Мотиви към присъда по НЧХД №251 по описа за 2015 г. на ВПРС

На 17.07.2015 г. е депозирана в РС - гр.*** частна тъжба от Д.А.Д. с ЕГН ********** *** против Х.Х.М. с ЕГН **********, във връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че: на 19.06.2015 г. в гр.*** на частния тъжител от страна на подсъдимия били нанесени няколко удара по лицето, с което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С разпореждане от 28.07.2015 г. Х.Х.М. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение.

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в предявения размер – 1 000.00 лв. представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият не признава вината си и не дава обяснения по обвинението.

Защитникът на подсъдимия, в хода на съдебните прения пледира съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение, поради липсата на доказателства за авторството на деянието.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Частният тъжител и св.*** ***, баща на съжителката на подсъдимия, били съседи. Преди процесната дата били в добри съседски отношения. Подсъдимият паркирал пред дома на св.*** ***, бус с който зареждал хляб. На неустановена дата през месец юни 2015 г., през нощта частния тъжител взел от паркираният бус няколко хляба и ги отнесъл в двора си. Това негово поведение било наблюдавано от св.*** ***, който му казал да върне взетото. Частният тъжител върнал хляба и се извинил. Свидетелят *** изразил недоволството си, че това не е единичен случай на кражба на хляб от частния тъжител. След няколко дни на улицата частния тъжител, след като се прибирал от работа заедно *** *** се срещнал с подсъдимия. След като *** си заминал, в присъствието на св.***, подсъдимият попитал тъжителя, защо краде хляб. По този повод възникнал словесен конфликт между тях, в хода на който подсъдимият, провокиран от случилото се и от липсата на критичност от страна на частния тъжител към извършената от него кражба, му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето – в областта около очите. Това било видяно от родителите на частния тъжител – свидетелите ***. След като видяла нанесените на сина си травматични увреждания *** се обадила на тел.112. Местопроизшествието било посетено от св.Тодор и В. – служители в РУ-В.Преслав. След което пострадалия посетил ЦСМП-В.Преслав и съдебен лекар.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – ***, *** ***, Г.Т., В.В., част от показанията на св.*** ***, заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали в гр.***, на улицата пред дома на родителите на частния тъжител в гр.В.Преслав, ул.“***.

Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари по главата с юмрук и то именно от подсъдимия се доказва от показанията на свидетелите ***, *** ***, Г.Т. и В.В., които съдът кредитира изцяло, като последователни, логички и взаимно допълващи се. Съдът кредитира показанията на св.*** ***, в частта им в която посочва, къде са се намирали подсъдимия и частния тъжител по време на извършване на деянието, поведението на частния тъжител няколко дин преди тази дата – извършване на кражба на хляб от буса на подсъдимия.

Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза. От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице доказателства доказващи по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителя е причинена лека телесна повреда.

В тази насока обективната съставомерност на деянието се оспорва от защитата с доводи, че подсъдимият не е нанесъл удари на частния тъжител. Поддържа се, че св.*** *** е нанесъл ударите на пострадалия, поради извършената от последния кражба на хляб от буса на подсъдимия. Изводът за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението именно от подсъдимия не е разколебан от показанията на свид. *** *** – баща на съжителката на подсъдимия. Показанията на този свидетел, в описаната част противоречат на кредитираните показания на останалите свидетели. Съдът счита, че изявленията на свидетеля са мотивирани изцяло от желание да защити подсъдимия.

От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били причинени контузия на дясната очна ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на дясната очна ябълка външно от ириса, охлузване на кожата на горния клепач на дясното око-под вътрешния край на дясната вежда, охлузване на кожата във вътрешния край на лявата вежда, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око и лек оток и кръвонасядане в областта на носния корен. Травматичните увреждания са били причинени от действието на тъпи предмети по механизма на удар, притискане, триене и същите са могли да бъдат причинени по времето и начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични увреждания на частния тъжител било причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия Станчев е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния тъжителка е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Мотивът за извършване на престъплението е поведението на пострадалия – отнемане на хляб от буса на подсъдимия.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, поведението на пострадалия.

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 200.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: