МОТИВИ на присъда № 1/07.01.2016 г. по НОХД № 438/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу подсъдимия Ф.Ф.Х. е повдигнато обвинение за това, че „на 27.11.2015 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по ул. „****”, в района на Банка „ДСК“ – клон В. Преслав, управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № ****, негова собственост, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 14-0819-007772/13.02.2015 г. (издадено от Началник-група към ОДМВР - гр. Варна, Сектор „Пътна полиция” – Варна), влязло в законна сила на 29.07.2015 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343„в“, ал. 2 от НК.”.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че на 27.11.2015 г. подсъдимият Ф.Ф.Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ” с рег. № **** по улица „****” в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, независимо, че не притежавал свидетелство за управление на МПС. Около 15,30 часа, на кръстовището на посочената улица с ул. „*** полицаите в РУ гр. Велики Преслав – П.П. и Н.К. изпълнявали служебните си задължения. Същите видели, че автомобилът се управлява от подсъдимия, за когото им било известно, че е неправоспособен, поради което го последвали. Х. спрял автомобила пред сградата на „Банка ДСК“ ЕАД на ул. „****“ и полицаите извършили проверка. Подсъдимият им заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че се наложило да управлява автомобила поради необходимост от купуване на лекарства за баща му от близката аптека. Впоследствие било установено, че по силата на наказателно постановление № 14-0819-007772/13.02.2015 г., влязло в сила на 29.07.2015 г., му е наложено административно наказание за същото нарушение.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита за неоснователна тезата на защитата, че осъщественото от подсъдимия деяние не е общественоопасно, като сочи, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели – роднини на Х.. Излага, че състоянието на бащата на подсъдимия не е изисквало неотложни мерки. Отправя искане на Х. да бъдат наложени наказания три месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба” около минималния размер от 500 лв., като на основание чл. 68 от НК бъде приведено в изпълнение отложеното по предходно наказателно производство наказание шест месеца „Лишаване от свобода“.

Защитникът, без да оспорва обстоятелството, че на процесните дата и място, подсъдимият осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление, пледира за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че деянието, извършено от Х. не е общественоопасно, като извършено при крайна необходимост по смисъла на НК. Моли, подсъдимият да бъде изцяло оправдан по възведеното му обвинение.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия Ф.Х., показанията на свидетелите П.П., Н.К., *** ***, както и писмените доказателства по делото – наказателно постановление № 14-0819-007772/13.02.2015 г. на Началник група при ОДМВР гр. Варна, справка за нарушител, АУАН № 496/27.11.2015 г., епикриза ИЗ № 3578 от 10.03.2015 „МБАЛ” АД - Шумен, лист за преглед на пациент в спешно отделение № 5588/28.03.2015 г., изд. от непосочен словесно ЦСМП, подписан от *** и експертно решение № 1762 от заседание № 130 от 14.10.2014 г. на ТЕЛК за Общи заболявания, изд. от „МБАЛ д-р Добри Беров“ ЕООД гр. Нови пазар, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от подсъдимия, справка за съдимост рег. № 400/30.11.2015 г., изд. от БС при ВПРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ф.Ф.Х. бил с регистриран постоянен адрес ***, но през голяма част от годината пребивавал извън пределите на страната, за да полага наемен труд. Същият обитавал със семейството си къща, находяща се в гр. В. Преслав на ул. ***, където съжителствал с майка си и баща си, и със семейството на своя брат. Възходящият на подсъдимия – ***. страдал от захарен диабет тип I, инсулинозависим, като в резултат на това заболяване, често здравословното му състояние рязко се влошавало. На 27.11.2015 г., в ранния следобед, на същия му прилошало, пребледнял, изпотил се и очните му ябълки заели неестествено положение в орбитите си. Тъй като това се било случвало и преди, вкл. с изпадане в безсъзнание, а повикваните медици в спешна медицинска помощ идвали със закъснение, подсъдимият силно се притеснил. На последния било известно отпреди, че състоянието на баща му се подобрява след прием на определено лекарство, с което в момента не разполагали, при което взел решение за незабавно закупуване на медикамента. Освен това, от предишни консулти с лекари, подсъдимият бил и със субективната представа, че възникналото на процесната дата кризисно състояние на родителя му е възможно да доведе до смърт. Поради допълнително известното му обстоятелство, че единствено болният имал право лично да купи лекарството от аптека, подсъдимият осъзнавал като необходимост, че ***. следва да бъде превозен до най-близката аптека. Тъй като подсъдимият нямал правоспособност да управлява МПС, а притежавал в собственост такова, телефонирал на приятеля си – свид. ***, който често му помагал, управлявайки превозното му средство. Ф.Х. помолил свидетеля да превози баща му, но *** му заявил, че се намира извън града и не може да се отзове. Имайки горепосочените субективни представи, както за непосредствена опасност за живота на баща си, така и за забраната да управлява МПС без да е правоспособен, след като преценил, че не разполага с друга възможност, за да осъществи решението си за транспортиране на изпаднал в животозастрашаваща криза до аптека, вкл. без да разполага с телефонни номера на други водачи на МПС, подсъдимият привел лично в движение собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****. Непосредствено преди това Ф.Х. помогнал на баща си да влезе и седне в превозното средство и управлявал последното по улиците на града, насочвайки се към аптека, находяща се в централната част на гр. В. Преслав, на главната ул. „****“. Преминавайки през кръстовището на главната улица с ул. „*** същият бил забелязан от служителите на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен – свидетелите П.П. и Н.К.. На същите било служебно известно, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, поради което с помощта на служебния автомобил, последвали същия. Ф.Х. паркирал превозното си средство пред сградата на „Банка ДСК“, намираща се в близост до аптеката, като при излизането от автомобила, полицейските служители му поискали документите, на което той отговорил, че не притежава такива, както и че се наложило да управлява МПС поради тежкото здравословно състояние на баща си. Последният посетил аптеката, откъдето купил нужния медикамент, като по време не придвижването му, полицаите лично възприели признаци на недоброто здравословно състояние, в което се намирал в момента. След извършването на проверка по ЗДвП било установено, че управляващият моторното превозно средство – подсъдимият, е неправоспособен водач на МПС. Впоследствие било установено, че по силата на наказателно постановление № 14-0819-007772/13.02.2015 г. на Началник група при ОДМВР гр. Варна, влязло в сила на 29.07.2015 г. му е наложено административно наказание за същото нарушение.

Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во от НПК обстоятелства съдът приема за установени от всички, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства.

В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното следствие, както и свидетелските показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимия, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на подсъдимия. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание същите не си спомнят подробности и детайли и констатирането на несъществени противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност.

В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:

По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има извършено деяние от подсъдимия. А именно: същият, на 27.11.2015 г., в гр. Велики Преслав, по ул. „****”, в района на „Банка ДСК”, клон В. Преслав, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ” с рег. № **** без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 14-0819-007772/13.02.2015 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция” - Варна, влязло в сила на 29.07.2015 г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление;

По чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било противоречия.

По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той е бил навършил 25-годишна възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК, тъй като не е общественоопасно като извършено от подсъдимия при крайна необходимост. Ф.Х. извършил вмененото му деяние за да спаси лично благо – живота на възходящия си от първа степен ***. от непосредствена опасност, която не е могъл да избегне по друг начин, като с деянието не са причинени вреди. Безспорно се установява от съвкупността на доказателствения материал, че ***. страдал от захарен диабет, тип I, имунозависим, като в резултат му е определена 87% неработоспособност от компетентен държавен орган. Доказа се, че в резултат на заболяването, често здравословното му състояние рязко се влошавало. Установява се, че през мес. март 2015 г. същият бил приет в болнично заведение след изпадане в хипогликемична кома. Общоизвестно е, че хипогликемията означава ненормално ниска кръвна ниска захар, често срещана при болните от диабет. Описаните от подсъдимия и свидетеля *** признаци в конкретния случай – пребледняване, изпотяване и тремор, са типични за описаното болестно състояние, като на същите им било известно, че ако не се вземат незабавни мерки за преодоляване на хипогликемията, по-нататъшното спадане на кръвната захар може да доведе до кома, гърчове и до смърт. Спешни мерки, предотвратяващи тези животозастрашаващи състояния са постъпване в болнично заведение или инжектиране с глюкагон. Тъй като на подсъдимия било известно бързото действие на посочения медикамент, същият взел решение и действал лично за осъществяването му, на баща му да бъде доставено лекарството. Поради установеното от неопроверганите обяснения на подсъдимия обстоятелство, че непосредствено преди и по време на осъществяване на деянието му било известно, че на лекарите-фармацевти е разрешена продажбата на медикамента единствено на лицето, на което е изписано, Ф.Х. превозил възходящия си до най-близката аптека. Тоест, извършеното от същия деяние, изразяващо се в управляване на моторно превозно средство без свидетелство за управление – деяние, без вредоносен резултат, е извършено с цел спасяване на живота на близкия му роднина – баща му ***., при липса на друга възможност за действие. Ето защо, настоящият състав счита, че макар и да е налице извършено деяние от подсъдимия, то същото не представлява престъпление, поради липса на обществена опасност.

Предвид изложеното, съдът счита, че на осн. чл. 304 от НПК вр. чл. 13 от НК, подсъдимият Ф.Ф.Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

По изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне на мотивите:

22.01.2016 г.

Районен съдия: