Р Е Ш Е Н И Е

19.02.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) януари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 305 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищцата. Исковете са предявени от Н.Х.М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв.Й.С. от ВАК срещу М.Ш.М. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 12.07.2014 г. След сключване на брака, двамата са живели в РГермания. От брака си имали родено едно дете Е. – родена на *** г. В началото отношенията им били нормални, но след завръщането им в РБългария през лятото на 2015 г., ответникът не пожелал да живее със съпругата и детето си. Ищцата останала с детето в дома на родителите си в гр.Смядово. Ответникът станал агресивен и всички опити за продължаване на съвместното съжителство от страна на ищцата били неуспешни. В исковата молба се твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално. Твърди се, че от м.юни 2015 г. съпрузите са във фактическа раздяла. Ищцата твърди, че след раздялата тя единствено полагала грижи за отглеждането на детето, подпомагана от родителите си. Моли бракът да бъде прекратен по вина на ответника. Моли родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете да бъдат предоставени на нея, като ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето Езел в размер на 200 лв. Предлага и режим на лични контакти на ответника с детето. Счита, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на нея, тъй като е собственост на родителите й и към настоящият момент живее там с детето. Моли след прекратяване на брака да й бъде възстановено предбрачното фамилно име Сабриева. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Поддържат изложеното в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, с който не оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване. Счита, че предвид отсъствието на ответника не следва да се разглежда въпроси за вината за разстройството на брака. Съгласен е след прекратяване на брака да бъде възстановено фамилното име на ищцата, да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, както и да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.

В съдебно заседание особеният представител на ответника, поддържа изложеното в отговора, като допълва че от събраните по делото доказателства се установява вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака, като счита че съдът следва да се произнесе в този смисъл с решението си и предвид липсата на доказателства за доходите на ответника, счита че исканият размер на издръжката за дете на много малка възраст е прекомерно завишен.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Велики Преслав, редовно призовани, не изпращат представител за насрочените открити съдебни заседания, като са депозирали социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак №0000000006 от 12.07.2014 г., изд. въз основа на акт за граждански брак №0006/12.07.2014 г. на Община Смядово, удостоверение за раждане *** г., изд. въз основа на акт за раждане №0009/23.06.2015 г. от Община Смядово, писма от ТД на НАП Варна, офис Шумен с приложена справка данни за осигуряването на ищцата и ответника изх. № 15121#1 и № 15122#1 от 10.12.2015 г. и социален доклад изх. № ЗД-11/0344 от 19.01.2016 г. на ДСП гр. Велики Преслав, се установи че станите са сключили граждански брак на 12.07.2014 г. в гр. Смядово, като фамилно име на съпругата преди брака е Сабриева. От брака си имат родено едно дете Езел – родена на *** г. Липсват данни за доходи на страните в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен. Семейното жилище, находящо се гр.Смядово, ул.“Иван Вазов“№33 е собственост на родителите на ищцата.

От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от месец юни 2015 г., като майката и детето обитават жилището не сестрата на ищцата в с.Янково, общ.Смядово, обл.Шумен. Детето Езел е в добро здравословно състояние и се отглежда от майката, при много добри битови условия, осигурени са му всички необходими съобразно възрастта му условия. В отглеждането на детето помагат, както и бабата и дядото по майчина линия, така и сестрата на майката.

От гласните доказателства - показанията на водените от ищцата свидетели: З. Е./сестра на ищцата/ и В.Х./съседка/, се установява, че от юни месец 2015 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като бащата не е търсил контакт с майката и не се интересувал от детето. Отношенията между съпрузите се изострили след завръщането им в РБългария, т.к ищцата пожелала да живее единствено със съпруга и детето си, но ответника отказал да се раздели с майка си. Възприятията им били от споделеното от ищцата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че двамата съпрузи с поведението си са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели, отчитайки съобразно чл. 172 ГПК роднинската връзка на едната свидетелка с ищцата. Както ищцата, така и ответника не направил са направили необходимото усилие за запазване на брака, възстановяване на взаимното уважение и доверие. С оглед изложеното съдът приема, че не се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака единствено по вина на ответника, поради което той следва да бъде разтрогнат по вина и на двамата съпрузи.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Ищцата претендира предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете. Водещ критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид и възрастта на детето, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му и възможността роднините на майката да й помагат финансово и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето. Още повече, че към настоящият момент местоживеенето на бащата е извън границата на РБългария. Предвид изложеното, възрастта на детето и поддържането на връзките с бащата, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 14.00 часа в присъствието на майката по настоящият й адрес до навършване на 12 години на детето. След навършване на 12 години на детето следва да се определи по – разширен режим на лични контакти, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 10.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и четиринадесет дни през лятата, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Не се събраха доказателства за получаваните към настоящият момент доходи от майката. За бащата също няма данни какви доходи получава в чужбина, поради което и съдът приема за база на техните доходи минималната работна заплата, установена за страната към настоящият момент – 420.00 лв./ ПМС № 375/28.12.2015 г.за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната/. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Съдът намира, че месечната издръжка заплащана от бащата в полза на детето, като следва да бъде в размер на 140.00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.07.2015 г., с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез майката. Искът за издръжка следва да бъде отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Предвид съвместната вина на съпрузите за разстройството на брака, собствеността на жилището – на родителите на ищцата, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.Смядово, ул.“Иван Вазов“№33 следва да бъде предоставено на съпругата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид съвместната вина за разстройството на брака, работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане и извършаната промяна във фамилното й име след сключване на брака, съдът намира, че следва за в бъдеще да бъде възстановена предбрачната й фамилия – С.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., от която ищцата е внесла 25.00 лв. при завеждане на исковата молба, а ответника следва да заплати остатъка от 25.00 лв. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на 129,60 лева, съобразно уважената част от същия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между Н.Х.М. с ЕГН ********** с адрес *** и М.Ш.М. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 12.07.2014 г. в гр. Смядово, обл.Шумен, с акт за граждански брак №0006 от 12.07.2004 г. изд. от Община Смядово, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете Е. М. Шабанова род. на *** г. с ЕГН ********** на майката Н.Х.М. с ЕГН ********** при която определя местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакт на бащата М.Ш.М. с детето Е.М. Шабанова както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 14.00 часа в присъствието на майката по настоящият й адрес до навършване на 12 години на детето, а след навършване на 12 години на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 10.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и четиринадесет дни през лятата, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, М.Ш.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Езел М. Шабанова родено на *** г. с ЕГН ********** в размер на 140.00 лв./сто и четиридесет лева/, чрез неговата майка и законен представител Н.Х.М. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 07.07.2015 г., с падеж двадесет и пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Смядово, ул.“Иван Вазов“№33 на жената Н.Х.М. с ЕГН **********, като констатира, че мъжа М.Ш.М. с ЕГН ********** го е напуснал.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име С.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК М.Ш.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод и държавна такса върху определената издръжка в размер на 201.60 лева/двеста и един лева и шестдесет стотинки.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: