О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129

град Шумен, 24.03.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2. М. Маринов

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 114 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.И.И., И.И.И. и Б.И.И., действащи чрез пълномощника си мл. адвокат Ивайло Илиев от ШАК, против определение № 63/03.02.2016 г. по гр. д. № 15/2016 г. на ВПРС, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото и върната исковата молба на ищците по предявените претенции с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. Жалбоподателите излагат, че определението на районния съд е неправилно. Сочат, че предявили установителен иск /а не иск по чл.25, ал.5 ЗЛЮНЦ/, да се признае за установено влязло ли е в сила решение на УС на сдружение „Ловно – рибарско дружество”-гр. Велики Преслав и членове на сдружението ли са ищците. От съдържанието на исковата им молба било видно, че не обжалвали и не желаели отмяна на решението на УС на сдружението по реда на чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, а единствено искали установяването на едно правоотношение. Поради липса на правна възможност да обжалват по съдебен ред решенията на УС, единственото средство за защита за тях бил установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК липсвало ограничение, какви факти следва да бъдат установени. Предвид изложеното молят съдът да отмени атакуваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 15/2016 г. на ВПРС е образувано по искова молба вх. № 132/12.01.2016 г. от Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.И.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество гр. Велики Преслав” гр. Велики Преслав, с ЕИК 127054393, с адрес гр. Велики Преслав, ул. „Борис Спиров” № 63А, представлявано от Христо Добрев Марчев, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1, пр. 2 от ГПК, съдът да признае за установено, че съществуват членствени правоотношения между ищците Д.И.И., И.И.И., Б.И.И. и Сдружение „Ловно-рибарско дружество – гр. Велики Преслав” и ЛРД Иваново и че същите не са прекратени. В исковата си молба ищците излагат, че били членове на сдружението - ответник. На 29.06.2015 г. получили писма с идентично съдържание, а именно, че УС на заседание от 19.06.2015 г. взел решение за прекратяване на членството им. Мотиви за прекратяване на членството били нарушения на устава на сдружението - системно неучастие в дейността на дружината по стопанисване на предоставения ловно стопански район, подронване авторитета на сдружението и дружината. В устава било предвидено право на УС единствено да изключва членове след налагане на наказанеие „изключване”, не и да прекратява членство. Въпреки, че в отправеното до тях писмо бил цитиран чл.34, ал.6, т.6 от устава, на ищците такова наказание не било налагано. Както в ЗЮЛНЦ, така и в устава не било регламентирано правото на УС да прекратява членство, освен при изключване. Предвид това считат, че членството им не е прекратено. Взетото решение било нищожно и не пораждало правно действие, тъй като не била спазена процедурата за налагане на наказание. Предвид изложеното молят съдът да признае за установено, че съществуват членствени правоотношения между тях и ответното сдружение.

С определение № 63/03.02.2016 г. по гр. дело № 15/2016 г., ВПРС на основание чл.130 ГПК прекратил производството по делото и върнал исковата молба на ищците по предявените претенции по чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. В мотивите си съдът е приел, че доколкото законодателят е предвидел специален ред за защита за посочените в исковата молба оспорвания, а именно пред общото събрание на сдружението /чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ/, то заявените установителни претенции са недопустими.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод на районния съд. Принципът е, че установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право. ЗЮЛНЦ предвижда специален ред за защита на правата на членовете на сдружението от незаконосъобразни решения на органи на сдружения с нестопанска цел, различни от ОС/в случая УС/, който ред изключва исковата защита по чл.124 ГПК. Защитата на членствените правоотношения на членовете на сдруженията с нестопанска цел срещу евентуална незаконосъобразност на решенията на УС и на ОС може да бъде осъществена по реда на чл.25, ал.4 – ал.6 ЗЮЛНЦ, в зависимост от органа, чието решение се оспорва. Така в чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ е предвидено, че решенията на органите на сдружението, какъвто е УС, взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на ОС, могат да бъдат оспорвани пред ОС по искане на заинтересованите членове на сдружението или негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението/определение №448/24.06.2013г. по гр.д.№2297/2013г., ІІт.о./.

В случая с оглед твърденията на ищците в исковата молба, че не са съгласни с решение на УС от 19.06.2015 г., следвало е същите да се защитят като ги оспорят пред Общото събрание /чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ/, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Ето защо, поради наличието на друг ред за защита установителния иск се явява недопустим. Ищците твърдят противозаконност и противоуставност на взетите решение на УС, каквито твърдения обуславят интерес от предявяване на иск с правно основание чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ.

В случая не би могло да се приеме, че ищците са заявили с настоящата искова молба претенция за отмяна решението на УС/поради незаконосъобразност или нищожност/ долкото самите те заявяват, че не такова е искането им, а и както бе посочено по-горе оспорване решението на орган, какъвто е УС се извършва по друг ред, не съдебен и то в срок, който предвид твърденията на самите ищци не е спазен/узнали за решението на 29.06.2015 г., а исковете са депозирани на 12.01.2016 г./.

Предвид предявените субективно съединени установителни искове се явяват недопустими и производството по делото правилно е прекратено от районния съд. Предвид това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 63/03.02.2016 г. по гр.д. № 15/2016 г. на ВПРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.