Срещу
подсъдимия М.Р.К. с ЕГН ********** ***, български
гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, неосъждан, с внесен на 05.10.15 г. от ВПРП обвинителен
акт по ДП№159/15 г. по описа на РУ-В.Преслав, са повдигнати следните обвинения:
ЗА ТОВА, че на 07.05.2015г. край с. Божурово се заканил с убийство на Н.А. *** и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.З във вр. с чл.
144, ал.1 от НК
ЗА ТОВА, че на 07.05.2015г. край с. Божурово се заканил с убийство на М.М. *** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление
по чл. 144, ал.З във вр. с чл. 144, ал.1 от НК
ЗА ТОВА, че на 07.05.2015г. край с. Божурово се заканил с убийство на Р. А. *** и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.З във вр. с чл.
144, ал.1 от НК
В хода на съдебните прения
представителят на ВПРП поддържа обвиненията. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатите обвинения и съда да му
наложи наказание 1 година „лишаване от свобода“ за всяко
от престъпленията
по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, като на
основание чл.66, ал.1 от
НК, изпълнението на наказанията да бъде отложено за
срок от три
години. На основание чл.23, ал.1 от НК моли да бъде
определено общо наказание на подсъдимия между определените наказания
с присъдата до
размера на най – тежкото.
Подсъдимият
дава обяснения в своя защита по така повдигнатите му обвинения, като не се
признава за виновен. Моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели и приложения писмен доказателствен
материал, установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. К. *** бил конфликтнен по
характер. Това било известно на постр. Н.М. и на постр.Р. И., като самият постр. М.М. имал стари конфрикти с него,
датиращи от 2012г. и 2013г. по повод нанесени щети от животните на К. в
земеделския му имот.
На 07.05.2015г. постр. М.
пътувал със своя личен автомобил заедно със съпругата си - постр.
Н.М. и нейната сестра - постр. Р. И. от с. Станянци
към с. Божурово. По пътя минали край лешниковата градина, която се намирала в
близост до дома на подсъдимия в с.Божурово, стопанисвана от постр.
М. и видели, че в имота били навлезли животни - кози и овце. Постр. М. спрял автомобила и слязъл от него, за да изведе
животните от имота си. Двете жени също слезли от автомобила. Междувременно
срещу М. се задал подс. М.К.. В ръцете си носел
овчарски прът и къса брадва. Пострадалият го попитал защо пуска животните си в градината му, при което подсъдимият избухнал и отговорил:“кой, аз ли
ги пускам?" и обвинил М., че е изпратил мъже от с.Ябланово да го заплашват
и бият, за това че пуска животните си в лешниковата му градина. Едновременно с
това подсъдимият ударил пострадалия с юмрук и областта на лицето. От удара М.
залитнал назад. Съпругата на постр.Мехмел — постр, Н.М. се спуснала да му помогне. В този момент подс.К.
се обърнал към двамата с думите „До една седмица ще ви отрежа главите".
Към М. се приближила и постр. Р. И., сестра на Н.М.,
която пътувала с тях. Подс. К. се обърнал към двете
жени и ги заплашил с думите:“На свидетелите и на вас ще ви отрежа главите и ще
ви ги хвърля в колата". След отправените закани, подкрепени и от
действията на подсъдимия, тримата пострадали бързо се върнали в автомобила с
който пътували, а постр.Н.М. се разплакала. Докато вървели
към автомобила те чували зад себе си псувните на подсъдимия. След като се
прибрали у дома си пострадалите съобщили за случилото се на св.М. М. - син на Н.
и М. М., който по -късно сигнал в РУ-Велики Преслав.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства: част от обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания на Н.М., М.М., Р.И., М.М., Х.Т., С.И. и С.Х., както и от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
Описаните
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските
показания на Н.М. и М.М., депозирани в хода на
съдебното следствие. Показанията са логични, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват. Те допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията преди, по време
и след на извършването на деянията. От тях се установяват отделни елементи от
състава на престъпленията – времето на тяхното осъществяване, мястото, начина
по който са извършени и авторството им. В показанията си свидетелите описват
повода за възникналия словесен конфликт между постр.М.
и подсъдимия, че подсъдимият е отправил закана за убийство към всеки един от
тримата пострадали, като преди това е нанесъл на постр.М.
удар по лицето, посочват и конкретните думи, с които го е направил.
Съдът
кредитира, показанията дадени от Р.И. по време на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 от НПК. Дадените от свидетелката показания,
непосредствено след случая кореспондират с показанията на свидетелите Н.М. и М.М.. Дадените показания от същата свидетелка по време на
съдебното следствие, съдът намира за непълни, поради изтеклия продължителен
период от време от датата на деянието.
Показанията
на свидетелите М.М. и Х.Т., С.И., съдът кредитира
изцяло и ги приема единствено като и източник на характеристични данни за
подсъдимия и индиция за предшестващи деянията
конфликти между постр.М. и подсъдимия.
Съдът
дава вяра на показанията на св.С.Х.-полицейски служител, който макар и да не е
очевидец на извършеното от подсъдимия е възприел фактите за случилото се както
от пострадалите, така и от подсъдимия, непосредствено след деянията.
Показанията на св.Х., кореспондират изцяло с показанията на пострадалите. Свидетелят
в съдебно заседание потвърждава, че подсъдимият не е споделял след деянията за
соченото в обясненията му нападение от неизвестни лица, изпратени лично от постр.М..
Показанията
на свидетелите Р.М. и Р.Ю. не съдържат факти и обстоятелства от значение за предмета
на доказване по делото.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия К., депозирани по време на съдебното
следствие с изключение на частта им, в която отрича да е отправял закани с
убийство към пострадалите и че на срещата с пострадалите на инкриминираната
дата са присъствали и други лица – св.Р.М. и Р.Ю.. В кредитираната част, същите
са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен
материал относно времето, мястото и начина на извършване на процесните
деяния. По отношение на сочените от
подсъдимия обстоятелства, че св.М. е изпратил неизвестни лица от с.Ябланово да
заплашват подсъдимия не се събраха доказателства, подкрепящи изразеното от него.
Обясненията на подсъдимия, че при срещата си с постр.М.
и съпругата му не е отправял закани за убийство към същите, противоречат на
показанията както на пострадалите, така и на показаният на св.Х.. Не се
подкрепят от събраните доказателства и частта от обясненията, в която
подсъдимия посочва, че на срещата на инкриминираната дата не е присъствала св.Р. И..
Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен
източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени част от обясненията
на подсъдимия по обвиненията за изцяло защитни, тенденциозни, необосновани, тъй
като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения
съдът не кредитира посочената по – горе част от обясненията и ги приема
единствено като средство за защита, упражняването на което не води до
задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
В
подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени
доказателства – протокол за предупреждение от 15.05.15 г.; справка в централна
база КАТ за ПС; жалба от 04.2012 г. до кмета на Община Върбица; жалба от
01.08.2013 г. до кмета на Община Върбица, Констативен протокол от 10.10.12 г.; констативен протокол от 02.08.13 г.; .
За изясняване на обстоятелствата относно личността на
подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят предсъдебен
доклад, справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият М.Р.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на три престъпления по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК срещу три различни лица.
За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения
като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
В
настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че подсъдимият, след като е нанесъл удар в лицето на М. е отправил
закани за убийство към пострадалите М.М., Н.М. и Р.И.
и че същите освен че са възприели заканите и действително са се изплашил за живота
си. Пострадалите познавайки личността и характера на подсъдимия и възприемайки
нанесеният удар в лицето на постр.М., са възприели
заканите отправени към тях от К., като действителни.
Всяко едно от престъпните деяния е извършено при форма на вина – внезапно
възникнал и пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на
заплахата, че тя е възприета от заплашените лица като действителна такава и че
е в състояние да възбуди основателен страх у тях, че ще бъде осъществена.
Причина
за извършване на престъпленията от подсъдимия е ниското му правосъзнание.
При определяне вида и размера на наказанията,
съдът прецени обществената опасност на всяко от деянията
и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимият
М.Р.К. с ЕГН ********** *** , български гражданин, живущ
***, с основно образование, неженен, осъждан.
Съдът констатира, че в представения от пробационната
служба, предсъдебен доклад на осн.чл.202,
ал.2 от ЗИНЗС, са налице противоречия при анализа на оценката на риска и възможност за превъзпитание на дееца при
налагане на евентуално наказание „Пробация. В доклада
едновременно с посочване на ниско ниво от риск от вреди от страна на
подсъдимия, се посочва и че същият е непосредствен при наличие на провокиращи
събития, насочен е към обществото и е свързан с извършване на непристойни
действия и обида срещу определени лица. Същото се наблюдава и при изразяване на
мнение за степента на риск от рецидив.
Ето защо съдът кредитира предсъдебния доклад, в
частта му, в която се съдържат характеристични данни за подсъдимия и го
съобрази при определяне размера на наказанието. Предвид посочените
противоречия, както и липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които може да бъде заменено предвиденото
за престъплението по чл.144, ал.3 от НК наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“, съдът не взе предвид посочените в предсъдебния доклад констатации при определяне вида на
наказанието.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие предходните му
осъждания, включително и за престъпления по чл.144, ал.3 вр.
с ал.1 от НК, упоритостта при извършване на деянията, подкрепени с физическо
насилие.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие добрите
характеристични данни, влошените преди датата на деянието отношения между
пострадалия М. и подсъдимия.
С оглед изложеното, съдът
намира, че е налице паритет между отегчаващите и смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността му такива ,
поради което определи на подсъдимия наказание за всяко едно от престъпленията в
минималния предвиден в закон размер три месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо
наказание на подсъдимия за престъпленията по настоящата присъда в размер на три месеца “лишаване от свобода”.
По отношение на начина на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“
- ефективно или условно, съдът прецени, че са
налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението
на наложеното наказание и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително
да изтърпи наказанието, ето защо отложи
изпълнението му за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си
.
Районен съдия :