Производство по
чл. 375 и сл. от НПК.
Във ВПРС е внесен
обвинителен акт по ПД№49/2015 г. на 14.12.2015 г. с който е повдигнато
обвинение срещу В.Д.В. за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от
НК-обвиняем по ДП№198/2015 г. по описа
на РУ ***. При проверка на делото във фазата на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията
– докладчик установи, че са налице основанията за приложението на чл.78а от НК,
т.е. за разглеждане на делото по реда на глава ХVІІІ от НПК. Съдът
намира, че внесеният обвинителен акт съдържа всички реквизити на постановление,
с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за
извършено престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК на обв.В.Д.В..
Обвиняемият,
редовно призован, се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Оспорва
фактическите констатации в постановлението. В хода на съдебните прения,
защитникът счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли
обвиняемият да бъде оправдан. Прави и алтернативно искане, в случай че съдът не
сподели защитната му теза да признае обвиняемия за виновен по повдигнатото му
обвинение и на основание чл.78а от НК, да го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба“ в минималния
предвиден в закона размер.
За ВПРП, редовно призована, се явява
прокурор Мая Големанова.
Прокурорът, в съдебно заседание
поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на
обвиняемият да бъде наложено наказание, осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба” в
минималния предвиден в закона размер.
От приложените по делото писмени
доказателства (по ДП №198/2015 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
на 30.06.2015 г. обв.В. бил в дома си. Привечер след като
решил да си сготви, установил че оставеното от него месо го няма, липсвал и
един салам. В близост до мястото, където бил оставил продуктите, обвиняемият
видял котка черно-бяла на цвят. Същата котка била отглеждана от съседката му
св.*** Д.. Обвиняемият се усъмнил, че котката е изяла продуктите му и много се
ядосал. Взел един дървен кол със завързан на него нож, който стоял зад вратата
на стаята, която обитавал и подгонил котката. Животното побягнало и се скрило
зад бюфета в стаята. За да го достигне обв.В. се качил върху бюфета. С помощта
на кола и завързания за него нож, В. убил котката, като я намушкал в областта
на шията. По същото време св.Д., била в двора
на дома си. Тя заедно със съпруга си живеела в къщата, в която живеел и В., но на
първия етаж. Свидетелката чула шум наподобяващ местене на предмети. Чула и
котешко мяучене. След като установила, че шумът идвал от етажа на В., Д.
погледнала през прозореца в дома на обвиняемия и го видяла качен на бюфета до
прозореца, а котката стояла заклещена между бюфета и прозореца. Виждайки това Д.
започнала хвърля камъни по прозореца и да вика на обвиняемия да остави котката
й на мира. Вместо да спре, обвиняемият намушкал котката пред очите на Д. и
отправил псувни към свидетелката. След което обв.В. взел тялото на мъртвата
котка, поставил го в найлонова торба и като носел в другата си ръка оръжието, излязъл
навън. Свидетелката Д. ядосана и
уплашена започнала да обижда обвиняемия и да иска обяснение за постъпката му. В.
отново я напсувал. В този момент излязъл и съпругът на Д., св.*** ***. На
обидите на Д., обв.В. отвърнал с псувни и я ударил с кола в областта на таза. Свидетелят
*** хванал кола, който бил в ръката на В. и двамата започнали да го дърпат в
различни посоки. Предвид напредналата си възраст, В. паднал на земята и св.Д.
взела от ръката му найлоновата торба. Като надникнала вътре видяла трупа на
отглежданата от нея котка. Обв.В. се изправил и отишъл при съседа си *** ***,
на когото съобщил, че *** го е бил и го помолил да извика полиция. През това
време Д. изхвърлила трупа на котката в контейнера за смет.
Така установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че като причинил противозаконно смърт със средства опасни за живота на хора и животни-нож, и то с особена
жестокост, обвиняемият осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с
ал.1 от НК. От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
В обясненията си обвиняемият заявява, че наистина се е
ядосал за това, че котката е изяла продуктите му, но я е намушкал едва, след
като е излязла на улицата и била убита от случайно преминаващ автомобил, като
категорично отрича да е причинил смъртта й. Обясненията на обвиняемия в съдебно
заседание не се подкрепят от събраните в съдебното и по досъдебното
производство доказателства, те са изолирани и изцяло защитни. Имайки предвид,
че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за
защита, съдът оцени обясненията на подсъдимия по обвинението за изцяло защитни,
тенденциозни, необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по
делото. По изложените съображения съдът не кредитира обясненията и ги приема
единствено като средство за защита, упражняването на което не води до
задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
Причинената смърт на животното,
съобразена по време и начин на
извършване с находящ се двора на дома на обвиняемия кол
със завързан на него нож, както и показанията на свидетелите в тази им част, не
създава у настоящия съмнение,
както за механизма на извършване на деянието, така
и относно авторството му.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и
заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства.
Писмените доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за предупреждение, също подкрепят изложената от
съда фактическа обстановка.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на
подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринасят справка за
неприключени ЗМ и ДП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и справка за
съдимост.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване
на В.Д.В. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно
наказание:
1. За престъплението
по ч чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание “Лишаване от свобода”
до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева; 2. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, обвиняемия не е осъждан към датата на извършване на
престъплението и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От
деянието не са причинени имуществени вреди. Престъплението по чл.325б, ал.2,
т.2 вр. с ал.1 от НК не включва в състава си настъпването на имуществени вреди.
Такива не са посочени и в обвинителния акт. Обвиняемият, при това положение, не
би могъл да възстанови имагинерни вреди, неясни, както за обвинението, така и
за съда. В този смисъл е и Решение № 462 от 21.05.2007 г. на ВКС по н. д. №
157/2007 г., II н. о.
При определяне на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за
недоброто му материално положение, възрастта му, както и влошените отношения
със сем.***и. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете
упоритостта при осъществяване на престъплението. С оглед гореизложеното и
предвид материалното му състояние, съдът счита, че на обвиняемият следва да
бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер минимума, предвиден в закона, а именно
“Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.
Съдът
присъди в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата приложените по делото
веществени доказателства: 1 бр. нож с обща дължина 303 мм, 1 бр. дървен кол с
дължина 157 мм, ведно със сезалена оплетка синя на цвят и 1 бр. нож с обща
дължина 355 мм.
В този смисъл съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: