Р
Е Ш Е Н И Е
28.03.2016
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд трети
състав
На
26 (двадесет и шести) февруари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
гражданско дело номер 585 по
описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 2 от КТ.
В исковата
си молба до съда ищецът А.А.И. твърди, че работил при ответника – Териториално
поделение „Държавно горско стопанство-Върбица” на „Североизточно държавно
предприятие” ДП гр. Шумен на длъжността „горски стражар”. На 06.08.2012 г. му
била връчена заповед № 77/30.07.2012 г., с която му се налагало дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”. Намира заповедта за незаконосъобразна,
тъй като дадените от него обяснения не били преценени от работодателя при
определяне на наказанието му. Освен това сочи, че описаното в заповедта и
вменено му деяние не било конкретизирано, като липсвала дата на извършване на
нарушението. Твърди, че не бил извършил описаното дисциплинарно нарушение. Моли
съда да постанови решение, с което цитираната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, като ответната страна бъде осъдена да му заплати направените
по делото разноски.
Ответникът,
чрез пълномощник подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. На първо място, счита, че претенцията е недопустима, тъй като е депозирана
след изтичане на 2-месечния срок, предвиден в чл. 358 от КТ, а и липсвал правен
интерес от предявяване на същата, предвид последващото прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Оспорва иска и по същество като счита,
че ищецът извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Същите били установени
чрез съставянето на констативен протокол от 27.06.2012 г. от комисия в Регионална
дирекция по горите гр. Шумен. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В отговора си от 08.04.2013 г. на исковата молба
ответната страна сочи, че за деянието, вменено на ищеца като дисциплинарно
нарушение била сезирана Районна прокуратура гр. Велики Преслав (поради
съставомерност и по Глава IX от НК). При служебна проверка по реда на чл. 7,
ал. 1 от ГПК по делото е удостоверено, че по сигнала на ответника е образувано
досъдебно производство – прието по настоящото дело като основание за спиране на
настоящото производство с определение № 534/18.11.2013 година. След уведомяване
от ВПРП за приключване на разследването, съдебното производство е възобновено с
определение № 530/30.11.2015 година.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото заповед № 77/30.07.2012 г.
на директора на ТП „ДГС-Върбица” на „СДП” ДП гр. Шумен е, че със същата, на
основание чл. 188, т. 2 от КТ, на ищеца А.А.И. било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”. Като причини за това е посочено: „А.И.
– горски стражар на ХI-ти ОР от II-ри ГСУ при ТП ДГС Върбица в
нарушение на разпоредби на ЗГ и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазване на горските територии, и задълженията си, посочени в длъжностната
характеристика, е издавал превозни билети от отдел 82„в“ без в отдела да е
водена сеч”. Работодателят е отразил, че ищецът нарушил чл. 15, ал. 1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и
трудовите си задължения, посочени в длъжностната характеристика, като тези му
действия представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7
и т. 10 от КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила, неизпълнение на законовите разпореждания
на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони, нормативни актове. Заповедта е връчена на служителя на 06.08.2012
година. Съдът констатира от приложеното писмо изх. № 713/26.07.2012 г., че
законният представител на ответника поканил служителя да даде обяснения за извършено
дисциплинарно нарушение. По делото не са налице доказателства за връчването на
това писмо и за депозиране на обяснения от И.. По делото е представен
констативен протокол от 27.06.2012 г., съставен от комисия, назначена от
Регионална дирекция по горите гр. Шумен, видно от който, в периода 19.06.2012
г. – 27.06.2012 г. била извършена проверка по стопанисването и дисциплината на
ползването на дървесина в ТП ДГС „Върбица” гр. Върбица. Отразено е, че „подотдел
82„в” е маркиран през
При
така установените фактически положения съдът намира, че искът с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ се явява основателен и
доказан. Не се спори между страните, че ищецът заемал длъжността „горски
стражар” при ответника. Спрямо И. работодателят провел дисциплинарно
производство, завършило с налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“. Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на работника.
Задължението му е съществен елемент от дисциплинарната процедура, като
значението му е работодателят да си изясни отношението на работника или
служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. В случая не бе
доказано, че от ищеца са поискани обяснения преди издаване на заповедта. В тази
насока, единственото доказателство по делото е писмо с изходящ номер, без
обаче, данни за връчването му на ищеца. Законът въздига в абсолютно отменително
основание непоискването на писмени обяснения от нарушителя и прави незаконно
уволнението само на това основание. Освен това, в цитираната заповед, като
фактическо основание се сочи „е издавал
превозни билети от отдел 82„в“ без в отдела да е водена сеч”. Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ установява по императивен начин необходимото съдържание
на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да
съдържа данни за нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз
основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му.
За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание,
нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен наказаният
служител. В случая описанието на извършеното от И. нарушение не е достатъчно за
формалното удовлетворяване на тези изисквания. Според настоящия състав,
възраженията на ответника за формално посочване от работодателя на нарушените
разпоредби от КТ и препращане към задълженията на служителя, съдържащи се в
длъжностната характеристика, се явяват неоснователни. При наличието на коректно
описание на нарушението от фактическа страна, съдът следва да направи
квалификация на нарушените с описаните действия норми. В цитираната заповед,
обаче, не е посочена датата на извършване на нарушението. Такава не се съдържа
и в констативния протокол от 27.06.2012 година.
Предвид
изложеното, съдът намира, че непосочването на дата (период) на извършване на
нарушението от работодателя прави издадената заповед немотивирана, а като
неотговаряща на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – незаконосъобразна. Това дава основание на съда да отмени заповед
№ 77/30.07.2012 г. на директора на ответното предприятие само на тези основания,
без спора в тази му част да се разглежда по същество.
Следва
да се посочи и следното: фактическото описание на нарушението, за което на И. е
наложено дисциплинарно наказание се свежда до следното: „е издавал превозни
билети от отдел 82„в“ без в отдела да е водена сеч”. Основното доказателство за
такова деяние, прието като извършено от работодателя е съставения констативен
протокол от 27.06.2012 година. В същия обаче липсва каквото и да е споменаване
на името на ищеца или на вмененото му със заповедта нарушение.
Поради
това, съдът счита за недоказано, че А.И. е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение.
Предвид
всичко изложено, съдът счита,
че процесната заповед № 77/30.07.2012 г. на директора на ТП „Държавно горско
стопанство-Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр. Шумен се
явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
На
основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху цената на неоценяемия иск по чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ – в размер на 50,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт определената държавна такса по иска, в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА дисциплинарното наказание „Предупреждение за
уволнение”, наложено на А.А.И.
с ЕГН **********,***, със заповед № 77/30.07.2012 г. на директора на Териториално
поделение „Държавно горско стопанство - Върбица” на „Североизточно държавно
предприятие” ДП гр. Шумен, за НЕЗАКОННО
И ГО ОТМЕНЯВА.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛЯ държавната такса върху неоценяемия иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ – в размер на
50,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно
горско стопанство - Върбица” на „Североизточно държавно предприятие” ДП гр.
Шумен, представлявано от Хълми А. Амза – Директор, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики
Преслав, държавна такса по делото в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: