Р Е Ш Е Н И Е
25.03.2016 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016
Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети състав
На 26 (двадесет и шести) февруари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Момов
гражданско дело номер 500 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс.
В молбата си до съда ищецът Б.В.Б. твърди, че с ответницата Н.И.Б. са родители на детето Р., роден на *** година. С решение по гр. д. № 162/2014 г. по описа на ВПРС, бракът между страните бил прекратен като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката и бил определен режим на лични отношения на бащата с детето. Ищецът трайно се установил в Кралство Великобритания, но поддържал връзка с Р.. През последната година детето няколкократно напускало дома на майка си в гр. Шумен и отивало в жилището на своя дядо по бащина линия – В. В. ***. Това негово поведение било в резултат на влошените му отношения с ответницата, която при отглеждането му не полагала адекватни грижи за непълнолетния си син, била посещавана в жилището си от различни мъже, разхождала се гола в дома им. От друга страна, Р. се чувствал много добре при своя дядо, с когото имал взаимна силна връзка, имал изградена социална среда в гр. В. Преслав и основното му желание било да живее именно при В. или при баща си в гр. Лондон. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени постановените с решение по гр. д. № 162/2014 г. по описа на ВПРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето Р., като същото бъдат предоставено на него, да бъде определен режим на лични отношения на ответницата с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 105,00 лв., считано от влизане на решението в сила, както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Ищецът не изпълнявал основното си родителско задължение да плаща определената на детето му от съда издръжка. Освен това, същият настройвал детето срещу майка му, като по този начин го мотивирал да избяга от дома на ответницата. Понастоящем Р. живеел при дядо си в гр. Велики Преслав, който бил възрастен и в лошо здравословно състояние. Ищецът пребивавал трайно извън пределите на страната и не можел да упражнява родителските права. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото (в приложеното гр.д. № 162/2014 г.) удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 199/19.02.2001 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен е, че Н.И.Б. и Б.В.Б. са родители на Р. Б. В., роден на *** година. С решение № 54/23.03.2015 г., постановено по гр. д. № 162/2014 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 24.04.2015 г., бракът между страните бил прекратен, а родителските права по отношение на детето били предоставени за упражняване на майката и бил определен режим на лични отношения на бащата с него.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели Г.Г. и П.Д. (сестра на ищеца) излагат, че до
прекратяване на брака между страните ответницата и детето живели в гр. В.
Преслав в дома на родителите на ищеца. След постановяване на съдебното решение,
Р. и майка му се установили в гр. Шумен, където детето било ученик в ПМГ „Нанчо
Попович“. В края на месец септември
В съдебно заседание са разпитани и свидетелите Х.С. и И.Д. (родител на ответницата), които сочат, че майката на детето полагала много добри грижи за него, като му осигурила много добри битови условия. Преди прекратяване на брака между страните, в продължение на около две години, Р. живял при дядо си и баба си по майчина линия в гр. Шумен, които полагали грижите за него. Налице била необходимост детето да посещава логопед, а и получавало астматични пристъпи. Обясняват поведението на детето (самоволното установяване при дядо си в Преслав) с обстоятелството, че Б. образувала изпълнително производство срещу ищеца поради неплащане на издръжка, в резултат на което ищецът и роднините му започнали да настройват Р. срещу майка му.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав е отразено, че понастоящем детето Р. живее с дядо си по бащина линия – В. Б. ***. След като бракът между родителите му бил прекратен, детето живяло при майка си в гр. Шумен в нестабилна и стресова среда. Поради това, то на няколко пъти самоволно напускало дома си и отивало при дядо си В. Б.. В жилището на последния били осигурени много добри условия за отглеждане на дете, а дядото полагал адекватни грижи за внука си. Р. посещавал учебни занятия в ПМГ „Нанчо Попович“ гр. Шумен, като имал отличен успех. Ищецът пребивавал постоянно в Кралство Великобритания, но детето поддържало ежедневна връзка с баща си чрез интернет, като последният осигурявал паричните средства за издръжката му.
По делото е изготвен и социален доклад от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен, в който се сочи, че майката на детето обитава апартамент, в който осигурила много добри битови условия. Понастоящем същата полагала труд, като получавала трудово възнаграждение и пенсия.
Видно от приложените трудов договор № 51/07.10.2015 г. и удостоверение изх. № 123/22.02.2016 г., изд. от „Адеко България“ ЕООД гр. София е, че ответницата полага труд и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 524,45 лева. По делото е представена жалба от Б. *** от 12.10.2015 г., в която същата моли за съдействие да й бъде върнато детето. Съдът констатира от рецептурна книжка на хронично болния, че до 27.05.2013 г. на детето били изписвани медикаменти за лечение на астма. От приложените два броя извлечения от банкова сметка № 12636948 на ищеца за периода от 04.07.2015 г. до 03.10.2015 г. и от 04.10.2015 г. до 03.01.2016 г. (представени в оригинал на чужд език при спазване на разпоредбата на чл. 185 от ГПК) се установява, че ищецът Б. получава по банковата си сметка месечни суми от заплата.
Изслушан в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗакрД, 15-годишният Р. Б. Б. заявява, че желае да живее при дядо си В. Б., а след завършване на учебната 2015/2016 година – при баща си в гр. Лондон. Непълнолетният излага, че живял с майка си след развода на родителите му, но около два месеца след това между тях започнали да възникват противоречия и отчуждение. Детето заявява, че се чувства самотно в дома на Б., същата не полага в пълнота родителските грижи и внимание. Съобщава, че ответницата често била посещавана в жилището им от различни мъже, а понякога се разхождала гола в апартамента, в негово присъствие. Р. поддържал връзка с баща си чрез интернет. Завява категоричното си желание да не живее с майка си.
Страните не представят доказателства за наличието на алиментни задължения към други деца.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
С влязло в сила съдебно решение по дело, водено между страните, решаващият орган определил първоначално мерките относно личните отношения между детето и родителя, комуто не са предоставени родителските права по отношение на детето (ищецът по настоящото дело). В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки – представляващо съдебна администрация. Законодателят е обусловил извършването на такава промяна с наличието на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на мерките. Конкретизация на тълкуването на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи. А именно: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същият се окаже неблагоприятен за детето и т.н. В конкретния случай се установи, че по време на брака между страните, Р. бил отглеждан първоначално в дома на баба си и дядо си по бащина линия в гр. В. Преслав, след това в дома на баба си и дядо си по майчина линия в гр. Шумен и едва след прекратяване на брака – от майка си в гр. Шумен. Около два месеца след това, отношенията родител-дете се влошили поради поведението на ответницата. Родителската среда и други отношения и факти, възникващи в жилището на последната оказвали негативно влияние върху развитието на Р., в резултат на което детето на няколко пъти самоволно напускало жилището в гр. Шумен и отивало в дома на дядо си В. Б. в гр. В. Преслав. Тези обстоятелства съдът намира за установени от показанията на свидетелите Г., Д., С. и Д., от отразеното в изготвените социални доклади и от заявеното в съдебно заседание от 14-годишния Р.. Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че след постановяване на режима за упражняване на родителските права по отношение на Р. В. е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК. Действително, желанието на самото дете не е определящо при решаване на въпроса за упражняване на родителските права по отношение на същото, но съпоставяйки го със събраните доказателства по делото, настоящият състав съобрази и следното: касае се за 15-годишен младеж, с прояви на наличие на висок интелект, чието отношение към родителите явно не е продиктувано от характерните за тази възраст прояви (характеризиращи се нерядко, в обикновените случаи, с увлечение и/или лекомислие). Поради това, съдът намира, че оставането на детето в дома на майка му би повлияло негативно върху психическото му състояние, като в тази насока съобрази силно въздействащите на личността на детето прояви на Б., изразяващи се в интимни срещи с различни мъже в жилището, обитавано с ненавършилото пълнолетие момче, както и появата й пред него без дрехи.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Р. следва да бъде уважена, чрез предоставянето им на бащата Б.Б., като бъде определен режим на лични отношения между ответницата и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
Ищецът претендира плащане на месечна издръжка от ответницата в размер на 105,00 лв. месечно. Съобразявайки възрастта на детето и материалните възможности на неговите родители, настоящият състав определя необходима обща месечна издръжка за детето Р. в размер на 190,00 лв., от които ответницата следва да заплаща 105,00 лева. Останалата част от сумата, до пълния размер на издръжката, следва да се поеме от бащата, който ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката следва да се присъди, съответно на искането по исковата молба – считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 151,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 325,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 59, ал. 9 от СК, ИЗМЕНЯ постановените с решение № 54/23.03.2015 г. по гр.д. № 162/2014 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Б. В. с ЕГН **********, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО ИМ на бащата Б.В.Б. с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.И.Б. с ЕГН **********,***, с детето Р. Б. В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Р. Б. В. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител Б.В.Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Н.И.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав, държавна такса върху размера на присъдената издръжка, в размер на 151,20 лв. (сто петдесет и един лева и 20 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Н.И.Б. да заплати на Б.В.Б. направените разноски по делото в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: