Р Е Ш Е Н И Е

11.03.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 11 (единадесети) февруари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 445 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.Б. срещу наказателно постановление № 82/01.12.2015 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, както и за неправилност на същото, поради издаването му при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Оспорва констатациите в атакуваното наказателно постановление, като излага, че предприел достатъчно действия, насочени към предотвратяване на изхвърлянето на битови отпадъци на нерагламентирани сметища. Излага, че делегирал правомощията си по ЗУО на длъжностно лице в Община Върбица. Освен това, административнонаказващият орган, при индивидуализацията на наказанието следвало да приеме, че случая е маловажен, а не да му налага глоба в размер, двукратно по-висок от минималното, предвидено в закона наказание. Счита, че дори да се приеме, че осъществил вмененото му нарушение, то наложената му глоба, макар и в минимален размер, се явявала несъответна на нарушението и обществената опасност. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно. Алтернативно, се отправя искане същото да бъде изменено, като размера на наказанието бъде намален.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.07.2015 г. служители на РИОСВ гр. Шумен, извършили планова проверка във връзка с контрола върху дейностите по управление ***. За констатациите от проверката, бил съставен констативен протокол № ЮИ-65/28.07.2015 година.

Въз основа на протокола, на 26.08.2015 г. Ю.Д.И. – старши експерт направление „УООП“, отдел „КОС“ при РИОСВ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № ЮИ-08/26.08.2015 г. срещу М.М.Б. с ЕГН **********, в качеството му на Кмет на Община Върбица, за това, че „На 28.07.2015 г. в гр. Върбица, на спряно от експлоатация депо за битови отпадъци в гр. Върбица, находящо се в местност „Гяуртарле“ с ПИ № 00605, чрез бездействие, извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, като не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място (спряно от експлоатация депо за битови отпадъци), вследствие на което на посочената територия е образувано незаконно сметище, с което нарушил чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и осъществил състава на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО”. Актът е подписан от жалбоподателя на 17.11.2015 година.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 82/01.12.2015 г., от **** – Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, с което на М.М.Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 6000 лв., на осн. чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, за това, че „На 28.07.2015 г. в гр. Върбица, на спряно от експлоатация депо за битови отпадъци в гр. Върбица, находящо се в местност „Гяуртарле“ с ПИ № 00605, чрез бездействие, извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, като не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място (спряно от експлоатация депо за битови отпадъци), вследствие на което на посочената територия е образувано незаконно сметище” – административно нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Ю.И., С.Р., В.В., **** и ****, Заповед № 1165/24.11.2011 г., изд. от Община Върбица; Протокол № 5 от 19.12.2015 г. от заседание на Управителния съвет на ПУДООС при МОСВ; писмо изх. № 1760-130002/14.01.2014 г. на Управителния съвет на ПУДООС при МОСВ; основен списък по проект № DIR-51222031-1-173 „Изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци на територията на Р България, които не отговарят на нормативните изисквания“, одобрен от УС на ПУДООС по решение от 26.02.2015 г.; Решение № 53/20.06.2014 г. на Агенция по обществени поръчки; Решение № 75/01.10.2014 г. за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка на Община Върбица; Договор № 76/03.11.2014 г., Договор за безвъзмездна финансова помощ № 10061/08.01.2015 г. и обявление по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ № 08-00-63/20.04.2015 г. на Община Върбица; препис от Протокол № 3/01.06.2015 г. на ОбС на Община Върбица; Разрешение за строеж № 7/01.06.2015 г.; писмо изх. № 2600-363/24.08.2015 г.; протокол за отриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 24.08.2015 г.; Заповеди №№ 1238/07.12.2011 г. и 1257/12.12.2011 г. на Кмета на Община Върбица; допълнително споразумение № 840/30.06.2015 г. към трудов договор № 8/05.01.2015 г., фактури №№ 0010012515/18.05.2015 г., 0000001839/15.06.2015 г., 0000002035/24.06.2015 г. и 0000001993/30.07.2015 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

М.М.Б. изпълнява длъжността Кмет на Община Върбица. Със заповед № 297/10.06.2008 г. на директора на РИОСВ гр. Шумен, била спряна експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци в гр. Върбица, намиращо се в имот № 006058 в землището на гр. Върбица, на 2 км от кв. „Трошка“, считано от 01.09.2008 година. Въз основа на заповед № 1243/01.10.2009 г. на Кмета на Община Върбица, било наредено да се преустанови депонирането на отпадъци в депото за ТБО в гр. Върбица, като същите бъдат транспортирани до РЦКОТБО гр. Омуртаг. На 28.07.2015 г., служителите на РИОСВ гр. Шумен Ю.И., С.С. и В.В., в присъствието на **** специалист „Незаконно строителство и екология” в Община Върбица, извършили планова проверка във връзка с правомощията им по ЗУО на описаното по-горе, спряно от експлоатация депо за твърди битови отпадъци в гр. Върбица. Същите констатирали, че в депото се намира голямо количество смесени битови отпадъци, гуми, строителни отпадъци, торови (оборни) маси. Размерите на замърсената площ надхвърляли 100 метра по протежение на пътя покрай депото и 15 метра по посока към ската на депото. Установено било, че замърсяването е новообразувано спрямо констатираното от проверяващите при предходна проверка, извършена на 17.09.2014 година.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Съгласно цитираната норма, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В същността си, вмененото на Б. нарушение е по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, предвиждащ административна отговорност за кмет на община, който не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. В случая административнонаказващият орган е приел, че М.Б. осъществил състава на описаното нарушение, като се позовал на констатации за наличие на битови отпадъци в спряно от експлоатация сметище, находящо се в гр. Върбица. Жалбоподателят, като кмет на общината, е следвало да предприеме административни действия от различен характер, за да не бъде допуснато констатираното на 28.07.2015 г. замърсяване на спряно от експлоатация сметище. Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Относно възражението на жалбоподателя, че не той следвало да носи отговорност, а оправомощено от него лице. В тази насока представя заповед, издадена от него през 2011 г., по силата на която делегирал свои правомощия на длъжностното лице ****, в частност – да предупреждава писмено и да съставя актове за нарушения по ЗУО. Същото, обаче, не може да бъде прието като оправомощаване по реда на чл. 112 от ЗУО, тъй като се касае единствено до възлагане на санкционни функции на длъжностно лице от Община Върбица. Ирелевантно по отношение на установената деятелност на М.Б. е обстоятелството, че за около два месеца – май и юни 2015 г., поради авария на сметоизвозващи превозни средства, в Община Върбица въобще не била организирана дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на СБО.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал процесното деяние. Този извод съвпада и с макар незадължителното за ВПРС, прието с решението на ШАС от 19.10.2015 г. по КАНД № 161/2015 г. – с предмет аналогична фактическа и правна хипотеза.

Досежно размера на наложеното наказание:

В нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗУО, законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 3000,00 лв. до 10000,00 лв. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 6000,00 лв., тоест близък до средния, като е обосновал това с обстоятелството, че Б. вече е наказван за подобно нарушение. В НП не е посочено наказателното постановление, по силата на което на жалбоподателя вече е налагана санкция по ЗУО, като в административнонаказателната преписка липсват доказателства в тази насока. В хода на устните състезания, пълномощникът на РИОСВ твърди, че се касае за наказателно постановление, влязло в сила на 19.10.2015 г., тоест към момента на извърщване на настоящото нарушение, М.Б. не е бил наказван за извършено нарушение по ЗУО. Настоящият състав, като взе предвид материалите по делото, счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, се явява прекомерно завишен. Съдът намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което размера на наложеното му административно наказание следва да бъде намален, като му бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 3000,00 лева.

По възражението на жалбоподателя, че деянието му представлява маловажен случай: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид характера на засегнатите от деянието обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и предотвратяване на природни бедствия, настоящият състав намира, че процесното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от този вид. Ето защо, съдът счита, че е неприложима нормата на чл. 93, т. 9 от НК.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се измени в частта му досежно размера на наложеното наказание, като същият се намали от „Глоба” в размер на 6000 лв. в „Глоба” в размер на 3000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

****тор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № ЮИ-08/26.08.2015 г., съставен от Ю.Д.И. – старши експерт, направление „УООП“, отдел „КОС“ при РИОСВ гр. Шумен, с което на М.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на Кмет на Община Върбица, обл. Шумен, за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 6000,00 лв. (шест хиляди лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба“ – в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: