Р Е Ш Е Н И Е

11.03.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 11 (единадесети) февруари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 446 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.Б. срещу наказателно постановление № 81/27.11.2015 г., издадено от директора на Р.и.п.о.с.и в.г.Ш.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за процесуални нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, както и за неправилност на същото, поради издаването му при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Сочи, че действително през периода мес. май – мес. юни 2015 г. в Община Върбица въобще не се извършвало сметосъбиране и сметоизвозване, поради обстоятелството, че и двата използвани за тази дейност специализирани автомобила аварирали. Излага, че делегирал правомощията си по ЗУО на длъжностно лице в Община Върбица. Освен това, административнонаказващият орган, при индивидуализацията на наказанието следвало да приеме, че случаят е маловажен. Счита, че дори да се приеме, че осъществил вмененото му нарушение, то наложената му глоба, макар и в минимален размер, се явявала несъответна на нарушението и обществената опасност. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.07.2015 г. служители на РИОСВ гр. Шумен, извършили планова проверка във връзка с контрола върху дейностите по управление ***. За констатациите от проверката, бил съставен констативен протокол № ЮИ-65/28.07.2015 година. Впоследствие, на 13.08.2015 г. била извършена и проверка в Регионално депо гр. Омуртаг. За тази проверка бил съставен констативен протокол № СР-65/13.08.2015 година.

Въз основа на протокола, на 26.08.2015 г. Ю.Д.И. – старши експерт направление „УООП“, отдел „КОС“ при РИОСВ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № ЮИ-09/26.08.2015 г. срещу М.М.Б. с ЕГН **********, в качеството му на Кмет на Община Върбица, за това, че „в периода от 11.05.2015 г. до 30.06.2015 г. на територията на Община Върбица, чрез бездействие, извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО, като не е осигурил събирането на битовите отпадъци от организираното сметосъбиране на Община Върбица и транспортирането им до Регионално депо гр. Омуртаг за обезвреждане чрез депониране, с което нарушил чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО вр. чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО ”. Актът е подписан от жалбоподателя на 17.11.2015 година.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 81/27.11.2015 г., от **** – Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, с което на М.М.Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 лв., на осн. чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО, за това, че в периода от 11.05.2015 г. до 30.06.2015 г. в гр. Върбица, на спряно от експлоатация депо за битови отпадъци в гр. Върбица, находящо се в местност „Гяуртарле“ с ПИ № 00605, чрез бездействие, извършил административно нарушение, като не е осъществил отговорността си по чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО, като не е осигурил събирането на битовите отпадъци от организираното сметосъбиране на Община Върбица и транспортирането им до Регионално депо гр. Омуртаг за обезвреждане чрез депониране – административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 2 вр. чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО.

Жалбоподателят не оспорва, че през процесия период не е било организирано сметосъбирането и транспортирането на битовите отпадъци, но твърди, че за това съществували обективни причини, изключващи вината на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Ю.И. и Реджеб Мехмедов, допълнително споразумение № 840/30.06.2015 г. към трудов договор № 8/05.01.2015 г., ведно с фактура №№ 0010012515/18.05.2015 г., 0000001839/15.06.2015 г., 0000002035/24.06.2015 г. и 0000001993/30.07.2015 г. с получател Община Върбица, както и Заповед №№ 1238/07.12.2011 г. и 1257/12.12.2011 г. на Кмета на Община Върбица, ведно с длъжностна характеристика, утвърдена на 29.08.2012 г, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

М.М.Б. изпълнява длъжността Кмет на Община Върбица. Дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в Община Върбица се извършвали с два специализирани товарни автомобила, марки „Мерцедес“ и „Рено“. Събраните отпадъци били предавани за депониране в Регионално депо в гр. Омуртаг. След 10.05.2015 г., обаче, и двете моторни превозни средства аварирали, което налагало специфичен техен ремонт, изключващ напълно възможността да бъдат използвани по предназначение. Поради това, през периода от 11.05.2015 г. до 30.06.2015 г. в района на общината изобщо не били извършвани двете дейности и съответно отпадъци не били предавани в депото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО. Съгласно цитираната норма, кметът на общината отговаря за събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им. В същността си, вмененото на Б. нарушение е по чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО, предвиждащ административна отговорност за кмет на община, който не осигури събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им. В случая, не се спори, че в процесния период действително не са извършвани дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци в района на Община Върбица. Жалбоподателят, като кмет на общината, е следвало да предприеме административни действия от различен характер, за да не бъде допуснато констатираното неосъществяване на дейности. Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Относно възражението на жалбоподателя, че не той следвало да носи отговорност, а оправомощено от него лице. В тази насока представя заповед, издадена от него през 2011 г., по силата на която делегирал свои правомощия на ****, в частност – да предупреждава писмено и да съставя актове за нарушения по ЗУО. Същото, обаче, не може да бъде прието като оправомощаване по реда на чл. 112 от ЗУО, тъй като се касае единствено до възлагане на санкционни функции на длъжностно лице от Община Върбица.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал процесното деяние.

Досежно размера на наложеното наказание:

В нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗУО, законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 3000,00 лв. до 10000,00 лв. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000,00 лв., тоест в минималния, предвиден в закона размер. Съдът, обаче, намира, че в случая са налице обстоятелства, обосноваващи квалифициране на деятелността на жалбоподателя като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът съобрази, че извършеното от нарушителя нарушение е в резултат на особени, непредвидени обстоятелства – настъпили аварии и в двата специализирани автомобила, с които единствено разполага Община Върбица за сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид спецификата на съдовете за събиране на битови отпадъци, общината не е разполагала с възможността да използва други превозни средства за тази цел. Освен това, установи се, че Б. предприел нужните действия за осъществяване на ремонт на автомобилите, но поради характера на повредите не е било възможно отстраняването им преди 30.06.2015 година. Тези обстоятелства дават основание на настоящия състав да приеме, че осъщественото от М.Б. деяние, дори да осъществява състава на административно нарушение, е със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от този вид.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е наложил на жалбоподателя наказание за обикновен случай на административно нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 81/27.11.2015 г., издадено от **** – Директор на Регионална инспекция по околна среда и води гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № ЮИ-09/26.08.2015 г., съставен от Ю.Д.И. – старши експерт, направление „УООП“, отдел „КОС“ при РИОСВ гр. Шумен, с което на М.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на Кмет на Община Върбица, обл. Шумен, за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците и на основание чл. 151, ал. 2, т. 2 от ЗУО, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: