Р Е Ш Е Н И Е

25.03.2016 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) февруари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Д.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 23 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №15-0323-000250/25.08.2015 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата. Прави възражение за незаконосъобразност на заповедта по чл.171, т.1 б.“Д“ от ЗДвП, поради изтекла давност за събиране на наложените му глоби по ЗДвП.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя било отнето на 15.08.2013 г. на основание чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП със ЗПАМ №380 от 20.06.2013 г. на Началника на РУ-В.Преслав. Независимо от това на 07.08.2015 г. около 15.45 часа, жалбоподателя управлявал л.а.”****” с рег.№**** в гр.В.Преслав по ул.“Втора-Индустриална зона“ до строителна борса „Антас“. Нарушението било установено от полицейските служители Г.Т. и Й.Д. при извършената от тях проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС на посочения пътен участък. След получен сигнал от оперативния дежурен при РУ-В.Преслав за движещ се червен автомобил в района на промишлената зона гр.В.Преслав, управляван от водач без СУМПС, св.Т. и Д. със служебния автомобил се отправили в същата посока. След като забелязал полицейският автомобил, жалбоподателят отбил автомобила, който управлявал в дясно на пътното платно и спрял. Около пет минути след това, задвижил автомобила и направил обратен завой. Полицейските служители го последвали със служебния си автомобил и след отправен до водача светлинен сигнал и сигнал със стоп палка жалбоподателя спрял автомобила. Пред свидетелите жалбоподателят заявил, че не носи СУМПС, но след извършена справка в информационния масив на КАТ било установено, че свидетелството му е отнето по административен ред. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №272 от 07.08.2015г. / бланков № 911380/ за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2, пр.2-ро, алт.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в гр.В.Преслав „Индустиална зона“. Показанията на свид. Т.(актосъставител) и Д.(свидетел при извършване и установяване на нарушенето), съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1 т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП. Това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като след като се наказва, водач който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, като същото е отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП, то очевидно е че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Ирелевантно е соченото от жалбоподателя обстоятелство, че обжалва заповедта по чл.171, т.1 от ЗДвП пред административния съд. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че към инкриминираната дата, СУМПС е било отнето, заповедта е била влязла в сила и същият има незаплатени „глоби“ по влезли в сина НП за нарушения по ЗДвП.

Неоснователно е искането на жалбоподателя съдът да постанови с решението си връщане на отнетото ЗПАМ №380 от 20.06.2013 г. на Началника на РУ-В.Преслав на осн.чл.171, т.1 от ЗДвП, СУМПС. Контролът върху посочената заповед, като административен акт се извършва по реда на АПК в различно от настоящото административно производство.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Видно от приложения личен картон /разположен на четири страници/ на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, както и поведението на водача преди проверката, които са отегчаващи отговорността му обстоятелства, като липсват смекчаващи такива и според настоящия състав, административнонаказващия орган е определил правилно размера на административното наказание в максималния предвиден такъв.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление № 941/10.12.2010 г., издадено от Началника на РУП гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО №15-0323-000250/25.08.2015 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с което на П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: