МОТИВИ на присъда по НОХД № 265/2015 г. по описа на Районен съд гр. ****

Срещу подсъдимия К.С.К. е повдигнато обвинение за това, че  „в периода от 05.03.2015 г. до 08.03.2015 г. в гр. В. Преслав, обл. Шуменска, при условията на продължавано престъпление, отнел от владението на С.С.С. от с.гр. чужди движими вещи, а именно: тридесет броя буркани с пчелен мед с вместимост на всеки буркан от по 720 мл. (1 кг. мед на стойност 7,00 лева всеки буркан) както и два литра червено вино на стойност 6,00 лева – всички вещи на обща стойност 216,00 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, кражба извършена чрез повреждане на преграда (заключващ секретен механизъм монтиран към бравата), здраво направена за защита на имот, деяние осъществено при условията на опасен рецидив”, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението: по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че на К. следва да бъде наложено наказание в размер на три години „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при строг режим. Прокурорът предлага на осн. чл. 59, ал. 1 от НК, да бъде приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Защитникът на подсъдимия счита, че по делото не е доказано от обективна страна, че К. извършил вмененото му престъпление. Сочи, че обвинението се базира единствено на показанията на свид. К.М. и не е подкрепено от други доказателства. Освен това, счита, че поради психическото състояние на подзащитния му, настъпило в резултат на черепно-мозъчна травма, не е налице и субективна страна на извършено престъпление. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият К.К., в хода на съдебното следствие се възползва от правото си и не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Присъединява се към становището на защитника си.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2015 г. подсъдимият К.С.К. ***, като периодично пребивавал и в дома на баща си в с. Имренчево, общ. ****. През 2003 г. същият претърпял пътнотранспортно произшествие, в резултат на което получил тежка черепно-мозъчна травма, като по време на престоя му в болнично заведение била открита киста в задна черепна ямка. Вследствие на това и на обстоятелството, че не било проведено лечение, у К. възникнало страдание от органично разстройство на личността. Посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром), което представлява психично страдание в широкия смисъл на думата на това понятие, отнасящо се към Раздел „Разстройство на личността и поведението, дължащо се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция”. Синдромът включвал редица симптоми като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние, намалена поносимост на стрес, емоционална възбуда или алкохол и бил съпътстван от последиците си: снижаване на интересите и ценностите (до равнището на непосредствените потребности от битовото ежедневие), загуба на интереси към професионална дейност, скъсяване на регистъра на емоционалните преживявания по типа на огрубяването, егоцентричното и примитивно доминиране па първичните желания, изразяването на потребности и подтици ставало без съобразяване с последствията или социалните норми, с честа раздраза и експлозивна готовност на гневно-агресивни реакции, при скъсен самоконтрол над поведението, импулсивни и стереотипни действия, които често били несъразмерни към конкретната ситуация, снижаване на годностите за преценка па сложните взаимоотношения и на тези за прогнозиране и съразмерно оценяване на неблагоприятните последици от собственото поведение. Подсъдимият не се справял с елементарни проблеми, като разчитал на помощта на близките си.

През месец февруари 2015 г., същият изтърпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“ и се завърнал в дома си в гр. В. Преслав, откогато разчитал на издръжката на роднините си.

Пострадалият С.С.С., през 2015 г. бил пенсионер и живял в гр. В. Преслав, ул. „***” № 9. Същият бил роднина на подсъдимия (вуйчо на баща му), занимавал се с пчеларство, произведения при което пчелен мед съхранявал в буркани тип „Омния“ с вместимост 720 мл в избено помещение, изградено на приземния етаж на къщата си, достъпът до който се осигурявал чрез отделен вход.

На 05.03.2015 г. подсъдимият, който бил добре запознат с жилището на пострадалия при създадените отпреди между тях близки роднински отношения, решил да влезе в същото и поради липса на парични средства, да открадне от там буркани с пчелен мед. Между 18,00 часа и 19,00 часа на посочената дата, прескачайки оградата на имота, К. влязъл безпрепятствено в избеното помещение, тъй като вратата му не била заключена. Там, от рафт в мазето взел пет броя буркани от по 720 мл (затворени с винтови капачки) и ги сложил в полиетиленова торбичка. После напуснал процесното помещение, а оттам и имота на С.С.. Подсъдимият продал бурканите с мед на свидетеля Ю.М. *** за сумата от 20,00 лева. С така придобитата парична сума, подсъдимият купил стоки за собствена употреба.

На 07.03.2015 г. К. решил отново да извърши кражба на мед от дома на пострадалия. По същия начин, за времето между 18,00 часа и 19,00 часа, той прескочил дворната ограда на имота на пострадалия и отишъл пред вратата на процесното избено помещение. Там обаче установил, че същата е заключена. Тогава чрез натиск с крак в основата на вратата, подсъдимият успял да я отвори, повреждайки монтирания на нея заключващ секретен механизъм на бравата. Влязъл вътре, взел осем буркана с мед и ги поставил в две полиетиленови торби. Напуснал имота на С. по начина, по който бил влязъл в него. Отправил се към дома си на адрес ул. „***“ № 4Б, но малко преди да пристигне, едната торба се скъсала и от нея паднали на земята три буркана, които се счупили. Тях подсъдимият изхвърлил в поставения в близост метален контейнер за смет. Останалите прибрал в дома си, като пет от тях запазил на първия етаж в жилището си.

На 08.03.2015 г., С.С. установил липсата на буркани с мед от имота си, което, по неудотоверен по делото начин станало известно в РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: от свидетелските показания на К.М., Ю.М., Я.Я., С.Е. и С.А., от приетите по делото експертизи, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на К.М., Ю.М., Я.Я., С.Е. и С.А., депозирани в хода на съдебното следствие. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, местата, предметите на посегателство, неговото авторство и характеристични данни за подсъдимия. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията предхождащи и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

Гореизложената фактическа обстановка досежно предмета на престъплението и неговата стойност се подкрепя и от изготвеното по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза от 30.03.2015 г., което съдът намира за компетентно и обективно дадено.

Установеното в съдебното производство от фактическа страна се основава и на заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска-психиатрична-психологична експертиза, според която подсъдимият К.К. страда от органично разстройство на личността. Посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром) F-07.0 и F-07.2. Заболяването представлява органично мозъчно страдание, последица от прекарана в миналото черепно мозъчна травма, което представлява психично страдание в широкия смисъл на думата на това понятие, нозологично се отнася към Раздел „Разстройство на личността и поведението, дължащо се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция” и с него се обозначават всички болестни процеси, възникнали от момента на понасяне на травмата. Синдромът възниква след тежка ЧМТ, достатъчно тежка, за да причини загуба на съзнание и включва редица песистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж (обикновено без характеристика на истинско вертиго), уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние, намалена поносимост на стрес, емоционална възбуда или алкохол, при снижаване на интересите и ценностите до равнището на непосредствените потребности от битовото ежедневие, загуба на интереси към професионална дейност, скъсяване на регистъра на емоционалните преживявания по типа на огрубяването, егоцентричното и примитивно доминиране па първичните желания, изразяването на потребности и подтици става без съобразяване с последствията или социалните норми, (лицето може да се отдаде на дисоциални дейности, като крадене, неуместни сексуални предложения и др.) с честа раздраза и експлозивна готовност на гневно-агресивни реакции, при скъсен самоконтрол над поведението, в ситуации на житейски затруднения или настъпила криза на изчерпване подсъдимият е склонен да реагира по несъразмерен начин, в който превес имат емоционалните преживявания и оценки и поведенческите реакции на инфантилна значимост и псевдоавторитетност, поведенческите отговори са на равнището на спонтанното, импулсивно и стереотипно действие, което често е несъразмерно към конкретната ситуация, снижаване на годностите за преценка па сложните взаимоотношения и на тези да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните последици от собственото си поведение. При психиатричното и психологично изследване и клинично наблюдение в стационарни условия за периода от 18.02.2016г. до 15.03.2016г., както и към месец март 2015 г., не са установени клинични признаци на психично заболяване в тесния смисъл на това понятие. Липсват както субективни данни, така и обективни, изводими от поведението симптоми, за халюцинаторни изживявания и други разстройства във възприятно-представната дейност – илюзии, халюцинации, псевдохалюцинации и др. Не са установени разстройства в съдържанието на мисловната дейност – натрапливи, свръхценни, налудни изживявания или психотични припознавания, паратимия, парабулия. Не са установени промени в яснотата на съзнанието, както и качествени емоционални разстройства. Не са наблюдавани, както и не са описани към месец март 2015 г., агресивни или автоагресивни тенденции. Липсват данни за изявен депресивитет (депресивен синдром), т.е. липсват психопатологични симптоми и синдроми представляващи „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието”. Относно физическото състояние както към месец март 2015 г., така и към момента на изготвяне на експертното заключение са установени нормален соматичен и неврологичен статус. Въпреки че е претърпял черепно мозъчна травма, при направеното психологично и психиатрично изследване не се установяват дълбоки познавателни нарушения от органичен тип, които да видоизменят способността му за познаване на обективната действителност, като описаното при подс. К. състояние се характеризира предимно с огрубяване в емоционалната сфера, като поведенческите отговори са на равнището на спонтанното, импулсивно и стереотипно действие, което често е несъразмерно към конкретната ситуация, снижаване на годностите за преценка на сложните взаимоотношения и на тези да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните последици от собственото си поведение, като прави впечатление че е склонен да дава противоречиви обяснения в зависимост от ситуацията (обясненията, дадени при провеждане на експертното изследване). Въпреки алкохолната употреба, която е допълнителен утежняващ фактор, относно заболяването му, до зависимост не се е стигнало, както и това че подсъдимият К. категорично отрича прием на алкохол по време на извършване на деянието, алкохолът улеснява действията и постъпките му, но това обаче не е причина да не разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, тъй като обикновеното алкохолно опиване не е психоза в тесния смисъл на това понятие, защото психичните нарушения при него не са качествени, а количествени. Колкото и тежка да е алкохолната интоксикация, даже и при грубо неправилно поведение, у него липсват признаците, характерни за истинската психична болест: качествена промяна на съзнанието, халюцинаторно-параноидни преживявания, изопачено възприемане на действителността, немотивирана психомоторна възбуда, прояви на автоматизъм и импулсивност. Напротив, при лица, намиращи се в състояние на обикновено алкохолно опиване, ядрото на тяхната личност се запазва, те са добре ориентирани в заобикалящата ги среда, запазват през цялото време връзка с действителността, правилно разпознават околните лица, водят смислен разговор с тях, участват в събитията, които стават около тях, повече или по малко дейно, но те не ги тълкуват налудно, нито ги отразяват извратено в сетивни измами. Действията им са целенасочени, във връзка с външен повод, у тях се запазва способността да долавят особеностите на ситуацията и промените настъпващи в нея. При алкохолното (обикновено) опиване се наблюдава повишено настроение, съжденията са повърхностни, нравствените принципи и етичните навици и задръжки отпадат. Експертите заключават, че нито в медицинската документация с която експертизата разполага, нито в резултатите от проведеното експертно изследване се откриват някакви данни, за наличие на психопатологични симптоми и синдроми, представляващи „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието", които да дават основание да се допусне, че при подсъдимият К.К. са налице или са били налице за минало време, белезите на душевно страдание в тесния смисъл на това понятие, следователно към момента на изследването подсъдимият е с качествено съхранени базисни психични годности и е в състояние правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях, стига да има желание за това.

В подкрепа на обвинението са следните приложени и приети по делото писмени доказателства: протоколи за оглед от 08.03.2015 г., от 09.03.2015 г., ведно с фотоалбуми, протокол за претърсване и изземване от 09.03.2015 г., ведно с фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства от 10.03.2015 г., от 31.03.2015 г., ведно с фотоалбуми, протокол за доброволно предаване от 12.03.2015 г., установяващи обстоятелства, свързани с времето на извършване на деянията и предмета на престъпното посегателство.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят свидетелските показания на Я.Я., С.Е. и С.А., депозирани в хода на съдебното следствие, приложената на досъдебното производство медицинска документация, справка за съдимост рег. № 874/24.08.2015 г. на БС при ШРС, справка-характеристика от 09.03.2015 г., както и приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият К.С.К. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.“б“ от НК.

Същият, от 05.03.2015 г. до 08.03.2015 г., в гр. ****, област Шумен, при условията на продължавано престъпление, като повредил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 13 бр. буркани с пчелен мед, всеки с вместимост от по 720 милилитра, на обща стойност 91,00 лв. от владението на С.С.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – кражба, представляваща опасен рецидив.

При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение.

В случая кражбата е квалифицирана, тъй като при извършване на едно от деянията, К. повредил врата, представляваща преграда, здраво направена за защита на имот.

Деянията, извършени от подсъдимия К.К. в периода 05.03.2015 г. – 08.03.2015 г. са осъществени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а” и б.“б“ от НК, тъй като същият ги извършил, след като бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода”, вкл. за срок, не по-малък от една година, за умишлено престъпление от общ характер, чието изпълнение не било отложено. От изтърпяването на наказанията по предишните му осъждания до извършване на деянията – предмет на настоящото дело, не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от НК.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – предварително сформиран, пряко насочен умисъл. К. предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянията, съзнавайки общественоопасния им характер. В съзнанието му е била налице представа, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други лица, и воля да осъществи намерението си заедно с тях. В тази насока е и заключението по изготвената комплексна съдебно-медицинска-психиатрична-психологична експертиза.

Деянията, извършени от подсъдимия са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършено с две отделни деяния, които осъществяват състава на престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянията са извършени и при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Обективните и субективни белези на престъпните деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.).

По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият отнел още 17 буркана с мед и 2 литра вино от владението на пострадалия. По делото не са налице каквито и да са годни доказателствени средства, чрез които да се установява отнемането им. Доказа се, чрез показанията на Ю.М. и чрез отразеното в протоколите за процесуално-следствени действия, че при първото си посещение в жилището на С., К. отнел пет буркана, с които впоследствие се разпоредил, а при второто си посещение отнел още осем буркана с мед, от които пет са открити в дома на подсъдимия, а останалите три унищожил по невнимание при пренасянето им. Поради това, настоящият състав счита, че е обвинението, възведено спрямо К. в тази му част е недоказано, поради което, съобразно разпоредбата на чл. 304 от НПК, подсъдимият беше признат за невинен по тази част от обвинението.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият К.С.К. Василев следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия К. на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият К.С.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, с основно образование, неженен. Притежава ЕГН **********. К. е осъждан, както следва:

1. С присъда № 15/04.04.2012 г., постановена по НОХД № 79/2012 г. на ВПРС, влязла в сила на 20.04.2014 г. е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода” за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през периода 01.05.2011 г. – 01.10.2011 г.; 2. С определение за одобряване на споразумение № 54/22.06.2012 г., постановено по НОХД № 196/2012 г. на ВПРС, влязло в сила на 22.06.2012 г. е осъден на четири месеца „Лишаване от свобода” за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 29.05.2012 г.; 3. С определение за одобряване на споразумение № 4/22.01.2014 г., постановено по НОХД № 20/2014 г. на ВПРС, влязло в сила на 22.01.2014 г. е осъден на една година и три месеца „Лишаване от свобода” за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.4б“ от НК, извършено през периода от 30.11.2013 г. до 06.12.2013 г.

Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за деянието.

Деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 от НК като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност. По вида си и последиците за обществото, конкретното деяние се явява със сравнително ниска степен на обществена опасност.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена опасност на престъпленията от този вид – осъществен е съставът на едно от най-често извършваните престъпления против собствеността, както и проявената от К. упоритост при незачитането на правовия ред в страната. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, съдът взе предвид следното: На първо място, съдът обсъди данните за нестабилното психично състояние на подсъдимия поради независещи от волята му причини (установеното чрез заключението по комплексна съдебно-медицинска-психиатрична-психологична експертиза), недоброто материално положение на подсъдимия, липсата на пълноценна подкрепа на семейната му среда, липсата на всякаква социална подкрепа. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и доказателствата за здравословното състояние на К.. Установи се, че в резултат на претърпяно ПТП и получена при него тежка черепно-мозъчна травма, поведението на същия коренно се променило. Съдът съобрази и ниската стойност на отнетите от К. вещи, както и извършването на посегателството спрямо близък нему роднина. Настоящият съдебен състав счете, че изброените обстоятелства се явяват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.

С оглед така установените обществена опасност на деянието и на дееца, и посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от НК минимум на наказанието лишаване от свобода, не би спомогнал за осъществяване на целите на специалната и генералната превенции. Налагането на по-тежко наказание означава да се засегне съществено връзката на отделния деец с обществото и да го лиши в съществена степен от социална перспектива. По-тежкото по размер наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на принципите на възмездието. Наказанието в настоящия случай би допринесло повече със своята неизбежност, а не толкова със своите размер и строгост, за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазването на законите. Предвид изложеното досежно установеното наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието в случая следва да бъде определено чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно чрез определяне на наказание под най-ниския предел. Съдът намира, че наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода се явява справедливо и осигуряващо в пълна степен осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо К. би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е според настоящия състав справедливия размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

Съдът, като съобрази определения размер на наказанието и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на К. обстоятелства, намира, че в случая по отношение на същия не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното за начина на изпълнение на наказанието и на основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначално настаняване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип и първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода”.

На основание чл. 40, ал. 4 от НК, съдът постановяв, по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, за подсъдимия К.С.К. да бъдат полагани съответни медицински мерки.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия К.С.К. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 09.03.2015. г., до влизане на присъдата в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия К.С.К. да заплати сума в размер на 160,00 лева, в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебно производство № 62/2015 г. по описа на РУ гр. **** при ОД на МВР гр. Шумен разноски и 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.С.К., да заплати сума в размер на 685,16 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и 16 стотинки), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. ****, представляваща направените в съдебното производство разноски, с изключение на неопределеното към 22.03.2016 г. адвокатското възнаграждение за служебно назначения на осн. чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитник, и 5,00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне на мотивите:

11.04.2016 г.

Районен съдия: