Мотиви към присъда по НОХД № 370 по описа за 2015г.

на Районен съд - Велики Преслав

На 30.09.2015г. от Районна прокуратура - Велики Преслав е внесен в Районен съд - Велики Преслав, обвинителен акт по ПД № 33/2015г. по описа на РПВП, ведно с досъдебно производство №3/2015г. по описа на РУ-Велики Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: Ж.Д.Б. с ЕГН **********, за това, че на 04.01.2015г. в с.***, обл. Шуменска, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 417.50 лева, от владението на И.К.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Пострадалото лице е запознато с правата си и предявява граждански иск за обезщетение на имуществените вреди, които са предмет на престъплението посочено в обвинителния акт.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението. Същият описва фактическата обстановка, така както е отразена в обвинителния акт. Прокурорът иска от съда да се наложи наказание „Лишаване от свобода” на подсъдимия, като се отчете липсата на осъждания на лицето и се приложи чл.66 от НК.

Подс. Ж.Д.Б. не се признава за виновен и в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които по същество сочи, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Обвиняемият се явява без защитник и отказва да ползва правна помощ. След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПОДДЪРЖАНИ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

Пострадалият И.К.Н. ***, в къща с дворно място.

На 04.01.2015г., подс. Ж.Д.Б. решил да влезе в жилището на пострадалия Н. и да извърши оттам кражба на различни вещи. На 04.01.2015г., в тъмната част на денонощието, Б. влязъл незабелязано в дома, а впоследствие и в избеното помещение на пострадалия, където от различни помещения откраднал различни вещи: буркани с консерви; пистолет за горещ въздух, електрически трион тип „Зеге", бързовар голям; един бр. велосипед, тип „дамски", картофи, лук и др.вещи. Всички вещи пренесъл в дома си в с.***. На сутринта пострадалият установил липсата на процесиите предмети и съобщил на органите на полицията. По случая било образувано досъдебно производство, като в процеса на същото било установено, че подс. Б. на 06.01.2015г., се опитал да продаде в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.***, вещи от вида на откраднатите. Служител на пункта, сигнализирал на органите на полицията, които спрели за проверка подсъдимия на пътя между гр.*** и с.***. Служителите на полицията констатирали, че Б. се придвижвал с велосипед, който отговарял на описанието, дадено от пострадалия Н.. Подсъдимият носел със себе си и чувал, в който полицейските служители установили смачкан капак от казан за ракия и автомобилен механичен крик, вещи също заявени като откраднати от пострадалия. По-късно през деня, полицейските служители извършили претърсване в дома на Б. ***. В хода на процесуално-следственото действие били открити още вещи, които били заявени на 05.01.2015г. от пострадалия, като откраднати. За всички вещи подс.Б. заявил, че били намерени от него край черен път между гр.*** и с.***.

В хода на разследването била изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че към 04.01.15г. стойността на процесните вещи предмет на обвинението е в общ размер на 417,50 лв..

Според обвинението Ж.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

В хода на досъдебното и съдебно производството са събрани множество гласни и писмени доказателства. Това са, обяснения на обвиняемия Ж. Б.; показания на свидетелите: И.Н., Й.К., Г.Г., Д.П., протоколи за претърсване и изземване ведно с фото албуми, протокол за оглед на веществени доказателства, икономическа експертиза, съдебно - психиатрична експертиза, протокол за доброволно предаване, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, разписка за върнати вещи, постановление за връщане на веществени доказателства, писмо от ДПБ е. Царев брод, справки за съдимост, карта за обвиняемо лице. Приета от съда е съдебно-икономическа експертиза. В съдебно заседание са събрани относимите писмени доказателства, справки за съдимост на подсъдимото лице и др. Подсъдимият, се е възползвал от правото си и е дал обяснения по обвинението.

Съдът намира, че посочените, събрани и обсъдени доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение и обосновават решението на съда.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Съдът е признал за виновен подс. Ж.Д.Б. в това, че на 04.01.2015г. в с.***, обл. Шуменска, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 417.50 лева, от владението на И.К.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

При анализа на целия събран и приет от съда доказателствен материал произтичат следните изводи:

Всички събрани доказателства по делото, с изключение на обясненията на подсъдимия, са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда. В хода на съдебното производство се установи фактическа обстановка, която съвпада изцяло с описаната в обвинителния акт.

При извършване на престъплението, подсъдимият е осъществил признаците на изпълнителното деяние, чрез прекъсване на фактическата власт на досегашните собственици и установяване на свое владение. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият желаел настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието.

Безспорно се установи в хода на съдебното производство, че е налице хипотезата на разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, било е разрушено заключващото устройство на входната врата. В този смисъл, съдът споделя мнението, че налице квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.3 от НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост.

С оглед гореизложеното, съдът е намерил, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по цитираните по-горе законови текстове.

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Ж.Д.Б. с ЕГН **********, род. в гр.Провадия, български гражданин, с основно образование, пенсионер, разведен, неосъждан.

За престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години.

Съдът не намира изключителни, или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Степента на обществената опасност на деянието е приета за относително невисока, предвид ниската стойност на отнетото имущество, близко до минималната работна заплата за страната. Степента на обществена опасност на подсъдимия, съдът също е приел за невисока, предвид липсата на съдебно минало. В този смисъл, смекчаващите отговорността обстоятелства, се съдържат в невисоката стойност на отнетото имущество и в обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан към датата на деянието, за което е признат за виновен. Отегчаващите обстоятелства се съдържат, в липсата на критичност към деянието и в невъзстановяването на вредите на пострадалия.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36, ал.1 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, в минимален размер, а именно една година „лишаване от свобода“.

Съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът е на мнение, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

По отношение на предявения от гражданския ищец иск за претърпените от него имуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по следните правни съображения:

Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона за движение по пътищата. Съобразно съдебната практика на обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от злополуката и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

Съдът намира, че пострадалият следва да бъде овъзмезден, като размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да овъзмезди същия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на процесното деяние. Поради това съдът уважава гражданския иск предявен от гр.ищец срещу подсъдимия за сумата от 417.50 лева, представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уважения размер на гражданските искове следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 04.01.2015г.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в хода на досъдебното и съдебното производство, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: